РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 22.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4484 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Д.И.П. е предявил иск против „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД за заплащане на дължимото нетно трудово възнаграждение за месец януари 2019 г. в размер на 200 лв., за месец февруари 2019 г. в размер на 434,55 лв., за месец март 2019 г. в размер на 434,55 лв., за месец април 2019 г. в размер на 434,55 лв., за месец май 2019 г. в размер на 434,55 лв., за месец юни 2019 г. в размер на 434,55 лв., за месец юли 2019 г. в размер на 434,55 лв., за месец август 2019 г. в размер на 434,55 лв. и за месец септември 2019 г. в размер на 434,55 лв., на обезщетение за прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие в размер на 560 лв. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 15 дни за 2019 г. в размер на 587,24 лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, дължими на основание трудов договор № 1 от 26.10.2016 г., прекратен на 01.10.2019 г. без предизвестие от ищеца поради неплащане на дължимите трудови възнаграждения, по силата на който ищецът е работил в ответното дружество като организатор стопански дейности на непълно работно време – 2 часа дневно.

         Претендира разноски.

         Ангажира доказателства.

         Ответникът „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД, редовно уведомен за образуваното против него съдебно производство по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по исковата молба.

         Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Установява се от представените по делото писмени доказателства – трудов договор № 1/26.10.2016 г., че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът Д.И.П. е бил назначен на длъжността „организатор стопански дейности“ при ответника „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД, а от заповед № 31/01.10.2019 г. – че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 30.09.2019 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради подадено от Д.И.П. заявление за прекратяване на трудовото правоотношение.

         От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза се установява, че начисленото брутно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 560 лв., а нетното трудово възнаграждение – 439,95 лв. Начисленото брутно трудово възнаграждение на ищеца за исковия период е в общ размер на 5 040 лв., а дължимото за изплащане нетно трудово възнаграждение – 3 959,55 лв. Дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ е в размер на 560 лв., като няма данни същото да е изплатено на ищеца. Размерът на неизползваната част от платения годишен отпуск за 2015 г. е 15 дни, а сумата на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск – 466,67 лв., като не са налице данни същото да е заплатено на ищеца.

                При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на дължимото трудово възнаграждение. Съединени с него при условията на кумулативно обективно съединяване са исковете по чл. 221, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие и по чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

За уважаване на исковете в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно трудово правоотношение между страните, което е прекратено едностранно от работника или служителя без предизвестие и изпълнението на трудовите задължения на ищеца през исковия период.

Съществуването на валидно трудово правоотношение между страните съдът намира за установено въз основа на ангажираните от ищеца писмени доказателства – трудов договор и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Трудовият договор е подписан от двете страни в правоотношението и съдържа уговорки за всички съществени елементи на трудовото правоотношение, а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена от работодателя, носи подписа на законния му представител и съдържа фактическите и правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно подадено от ищеца заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ – поради забава в изплащането на трудовото възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 2 от КТ добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното. Тази законова презумпция не беше оборена от ответника, поради което съдът приема, че през исковия период ищецът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения, което е породило насрещно задължение на ответника да му заплати дължимото трудово възнаграждение. Няма данни по делото това да е сторено, поради което ответникът следва да бъде осъден да го заплати на ищеца.

         Прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие от работника или служителя поради забавяне изплащането на дължимото трудово възнаграждение е породило съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ насрещното задължение на работодателя да заплати на работника или служителя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, а на основание чл. 224, ал. 1 от КТ – и обезщетение за неизползваната част от платения годишен отпуск на ищеца за 2019 г. в размер на 15 работни дни. Не се установи по делото такива да са изплатени на ищеца, поради което ответникът следва да бъде осъден да му ги заплати.

         При тези данни съдът прави извод за основателност на исковете, като същите следва да бъдат уважени до размерите, установени от заключението на съдебносчетоводната експертиза, което съдът цени като компетентно, обективно и обосновано изготвено, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.

         В тежест на ответника следва да се възложат разноските по делото съразмерно на уважената част от исковете.

                Съгласно чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на предварително изпълнение, тъй като със същото се присъжда трудово възнаграждение и обезщетения за труд.

         По изложените съображения Районен съд – Пазарджик   

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да заплати на Д.И.П., ЕГН ********** *** сумата от 200 лв., представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за месец януари 2019 г., сумата от 434,55 лв., представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2019 г., сумата от 434,55 лв., представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за месец март 2019 г., сумата от 434,55 лв., представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за месец април 2019 г., сумата от 434,55 лв., представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за месец май 2019 г., сумата от 434,55 лв., представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за месец юни 2019 г., сумата от 434,55 лв., представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за месец юли 2019 г., сумата от 434,55 лв., представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за месец август 2019 г., сумата от 434,55 лв., представляваща дължимото нетно трудово възнаграждение за месец септември 2019 г., сумата от 560 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия договор от работника или служителя без предизвестие, и сумата от 466,67 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 12.11.2019 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. за разликата над 466,67 лв. до предявения размер от 587,24 лв.

ОСЪЖДА „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да заплати на Д.И.П., ЕГН ********** *** разноски за адвокатски хонорар в размер на 404,63 лв.

ОСЪЖДА „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 247,06 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 146,25 лв.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението.

 

Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: