№ 273
гр. Сливен, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20222230200262 по описа за 2022 година
Производството е по повод жалба от ИВ. М. Д. против НП № 22-0804-
000218 от 28.02.2022 г., издадено от началник група към ОДМВР Сливен,
сектор Пътна полиция Сливен, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018
год. с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП на
основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200.00 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява
лично. Представлява се от процесуален представител по пълномощие, който
моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. В
депозирано писмено становище моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 07.02.2022 год. жалбоподателят М., в качеството си на полицейски
служител при РУ Сливен управлявал служебен автомобил марка „Опел
Астра" с рег. № СН **** КА, собственост на „УССД" -МВР. М. управлявал
1
автомобила по път втори клас № II-53, КМ.99 посока с. С.р., към изграден
контролно пропусквателен пункт на МВР на детско селище Качулка. В
автомобила пътувал сам. Пътувайки с автомобила, на жалбоподателя му
прилошало, загубил съзнание и съответно загубил управление над
управляваното от него МПС, в следствие на което автомобилът излязъл извън
платното за движение и се ударил в намиращи са там камъни и дръвчета. От
настъпилото ПТП били причинени единствено материални щети. На място
пристигнал полицейски екип в състав от свидетелите Г.Г. и В.В., които
установили, че М. е изплашен и стресиран. При проверка за употреба от М. на
алкохол пробата била отрицателна. Свидетелят Г. съставил АУАН на
жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок
и от лице имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по
същество, се явява и основателна
Съгласно разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Съдът намира, че в процесния случай жалбоподателят не е нарушил
разпоредбата на чл 20, ал.2 от ЗДвП.
Не се установи от събраните по делото доказателства процесното ПТП да
е настъпило в следствие на управление на автомобила с несъобразена скорост,
така както е посочено в обжалваното НП. От събрания доказателствен
материал – показанията на свидетелите Г. и В., както и от приложените
писмени доказателства – медицински документи, може да се направи
обоснован извод, че причината за загубата на контрол над управляваното
МПС не е несъобразена от водача скорост, а моментна загуба на съзнание,
което състояние жалбоподателят е нямал възможнност да предвиди и
2
съответно да избегне свързаните с него последици При събраните писмени и
гласни доказателства за здравословното състояние на жалбоподателя в
момента на инцидента се налага извода, че по обективни, независещи от него
причини последният не е могъл да реагира на загубата на контрол над
превозното средство. Поради внезапния характер на загубата на съзнание той
не е бил в състояние да предотврати настъпването на пътнотранспортното
произшествие. Видно от разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите
на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата
част на НК. От своя страна, чл. 15 от НК сочи, че не е виновно извършено
деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици /случайно деяние/. Предвид
всичко изложено дотук, съдът приема, че е налице именно настъпването на
случайно деяние, тъй като водачът - жалбоподател в настоящото
производство, поради обективни причини – внезапно настъпилата загуба на
съзнание не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици и съответно не е могъл и да ги предотврати.
Отделно от това, не се установи наличие на която и да е от
предпоставките визирани в чл.125, ал.1 от ЗДвП, обусляващи задължителното
посещение на мястото на ПТП от службите за контрол на МВР, с което е
свързано и издаването на процесните АУАН и НП – не се установи при
произшествието да има убит или ранен човек; не се установи произшествието
да е предизвикало задръстване на платното за движение; не сеустанови в
произшествието да участва пътно превозно средство, което превозва опасен
товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава
опасност за движението; не се установи да е имало съмнение, че участник в
произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава
необходимите права за управление на моторно превозно средство; не се
установи произшествието да е с участието на пътно превозно средство на
Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на
съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на
Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява
служба "Военна полиция" към министъра на отбраната; не се установи между
участниците в произшествието да има разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него; както и произшествието да е с един участник и моторното
3
превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му от произшествието вреди.
Ето защо, съдът намира, че обжалваното наказателното постановление
следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Съобразно изхода на спора, съдът счита, че следва ОДМВР Сливен да
заплати направените от жалбоподателя разноски в техния претендиран
размер от 200.00 лева, който отговаря /дори е под минималния/ на
разпоредбата на чл. чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004 год. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид всичко гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0804-000218 от 28.02.2022
г., издадено от Началник група към ОДМВР Сливен, сектор Пътна полиция
Сливен, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 год. с което на ИВ. М. Д.
ЕГН ********** за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП на основание чл. 179,
ал.2, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 200.00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР Сливен ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. М. Д. ЕГН
********** сумата от 200.00 лева, представляваща сторени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-гр. Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4