Решение по дело №347/2020 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 224
Дата: 31 август 2021 г.
Съдия: Димитринка Гайнова
Дело: 20204001000347
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Велико Търново , 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000347 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 91 от 14.07.2020г. по т.д. № 97/ 2019г. по описа на
Окръжен съд-Плевен е признато за установено на осн.чл.422 ГПК по
отношение на ХР. П. Д. от с.Ставерци, обл.Плевен, че Х.Д. дължи на
„Юробанк България“ АД-гр.София по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL33891/ 26.02.2008г., заедно с приложение № 1 към него
от 27.02.2008г. и допълнителни споразумения от 14.04.2009г. и от
28.07.2010г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8751/
2017г. на РС-Плевен, в размер на 16786,30 шв.франка, представляваща цялата
дължима главница за периода 27.04.2012г. до 13.11.2017г., и 276,03
шв.франка, представляващи банкови такси за периода от 20.10.2017г. до
13.11.2017г., частично от цялата дължима сума за банкови такси от 611,08
шв.франка за периода от 27.05.2012г. до 13.11.2017г. при твърдяна обявена и
настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Осъдена е Х.Д. да заплати на
„Юробанк България“ АД разноски по делото в заповедното и исковото
производство в размер на 4002,78 лв.
1
В законоустановения срок срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от адв.Т.Д.-особен представител на Х.Д. от
с.Ставерци, обл.Плевен. Счита решението за неправилно, немотивирано,
необосновано, постановено в противоречие с доказателствата по делото, при
неправилно приложение на материалния закон, задължителните тълкувания
на СЕС и практиката на ВКС. Счита, че неправилно ОС-Плевен е приел
възраженията за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит
относно едностранната промяна на лихвения процент, служебното
превалутиране, възможността за цесия, и възраженията за нищожност на
двете допълнителни споразумения, касаещи прибавянето на изтекли лихви
към главницата, за неоснователни. Неправилно е приел, че клаузите са
индивидуално уговорени, че са ясни и недвусмислени, и че
кредитополучателката е била надлежно и изчерпателно информирана за
датата на усвояване на кредита по описания в договора начин, както и за
съответния курс на швейцарския франк. Счита, че неправилно съдът е
основал преценката си за размера на вземането, като не е съобразил
наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и нищожността на
двете допълнителни споразумения, като е следвало да извърши преценката си
на база уговореното в първоначалния договор и като вземе предвид съобразно
посоченото от вещото лице, че ответницата е погасила сума в размер на 4175,
75 шв.франка /главница, лихви и такси/, заплатила, при което размерът, за
който е следвало да бъде уважен искът е 11464,25 шв.франка. Моли
въззивния съд да отмени решението на ОС-Плевен за разликата от 11464,25
швейцарски франка до 16786,30 шв.франка, за която сума е уважен искът,
както и да бъде прогласена нищожността на клаузите на чл.2, чл.3 ал.5, чл.6
ал.1 и ал.2, чл.22-24, чл.29 от договора за кредит, т.четвърта от
допълнителното споразумение от 14.04.2009г. и чл.3 от допълвителното
споразумение от 28.07.2010г., и в частта за разноските, като неправилно,
вместо което-да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по нея „Юробанк България“ АД-гр.София чрез пълномощника
адв.Д.М.. В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение-правилно и законосъобразно по изложени за това
доводи. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.Претендира
2
разноски.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището
на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението в обжалваната част е частично неправилно.
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.430 ТЗ вр. чл.79 ал.1 ЗЗД за установяване на вземанията на „Юробанк
България“ АД от ХР. П. Д. по договор за кредит-предмет на издадената в
полза на банката заповед за изпълнение.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от
първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото
доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се
установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло
така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я
възпроизвежда отново. Въз основа на така установената фактическа
обстановка обаче първоинстанционният съд е направил неправилни правни
изводи относно възраженията на ответницата за нищожност на клаузите от
договора, касаещи едностранната промяна на лихвения процент, и
възраженията за нищожност на двете допълнителни споразумения, касаещи
прибавянето на изтекли лихви към главницата.
Между страните е налице валидно облигационно отношение, основано
на процесния договор за банков кредит. Валутата на кредита е ясно и
разбираемо договорена – сумата се отпуска в чуждестранна валута –CHF,
независимо от клаузите за служебното й превалутиране от банката в евро и
реалното й усвояване от кредитополучателя в евро, остойностени по курс
„продава” на банката. От представените по делото доказателства и от
3
заключението на вещото лице се установява, че договорената сума 15640
CHF, е усвоена от кредитополучателя, с което банката е изпълнила своето
договорно задължение. За кредитополучателя е възникнало насрещното
задължение за връщане на получената сума съобразно уговореното.
Безспорно е установено, че същият е изпаднал в забава за плащане на
договорените погасителни вноски от 27.03.2012 г. Това неизпълнение е
обусловило правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем,
т.е. да изиска връщане на дължимия остатък от кредита преди настъпване на
договорения краен срок за издължаване. Неизпълнението на задълженията на
кредитополучателя, датирано от 27.03.2012 г. до датата, на която банката е
направила волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е
повече от 5 години, а възникването на правото чл.19 ал.2 предпоставя от
неиздължаване на три последователни вноски, при което очевидно е, че
кредиторът е имал право да обяви кредита за предсрочно изискуем много
преди да стори това. Банката е упражнила правото след като отново е станала
кредитор на Д. по силата на сключения с предишния кредитор договор за
цесия.
Вземането по договора й е цедирано с всички негови принадлежности,
при което тя встъпва в правата на цедента по основния договор за кредит и
има всички права, произтичащи от него, включително и правото по чл.19 ал.2.
Банката е упражнила правото си надлежно – волеизявлението й е
обективирано в отправената нотариална покана, която е редовно връчена на
ответницата на 04.10.2017 г. За връчването на нотариалните покани важат
правилата на чл. 569-576 и чл. 592 ГПК, както и общите правила на ГПК – чл.
540 ГПК. Връчването на съобщения и книжа се удостоверява с подпис на
връчителя и с подпис на получателя – чл. 44, ал. 1, изр. 1 и 4 ГПК, като
връчването се счита за редовно в случаите на връчване на друго пълнолетно
лице от домашните на адресата, което живее на адреса и е съгласно да приеме
книжата със задължение да ги предаде. В случая в представената разписка
връчителят е отразил коректно всички обстоятелства относно връчването и
братът на кредитополучателя е удостоверил с подписа си верността на
отразеното и получаването на нотариалната покана.
По тези съображения настоящият състав приема, че фактическият
състав на настъпване на предсрочна изискуемост е осъществен преди
4
подаване от Банката на заявлението по чл.417 ГПК, което е станало на
15.11.2017 г.
Размерът на задължението на Д. към банката зависи от преценката на
съда за валидността на допълнителните споразумения и размера на
извършените погашения. „Бългериан ритейл сървиз“ АД е имала право да
сключи същите в качеството си на кредитор, на когото е цедирано вземането
по процесния договор за кредит, ведно с произтичащите от този договор
права, включително правото да предоговаря условията по кредита.
Извършеното с тези допълнителни споразумения олихвяване на просрочени
лихви не е допустимо от закона, освен при изрично предвиден в наредба на
БНБ ред и механизъм, а такава наредба не е приета към момента.
Включването им в главниците представлява анатоцизъм съгласно чл.10 ал.3
ЗЗД, защото върху така формираната главница се предвижда начисляването
на възнаградителна лихва, и доколкото анатоцизмът е допустим само при
изрична уговорка между търговци, каквото качество кредитополучателят
няма, клаузата за включването им е нищожна и не поражда действие. Поради
изложеното съдът възприема заключението на вещото лице за размера на
усвоените, погасени и дължими от Д. суми за главница, изчислена на база
договора, изключвайки тази нищожна клауза. Размерът на усвоената от нея
главница е 15640 CHF. Д. е погасила сумата 4127,75 CHF, но тази сума
включва погашение както на главница, така и на лихви и такси. След
извършените погашения, експертът е посочил, че към 15.11.2017г.
задължението на Д. към банката за главница по процесния договор за кредит
/изключвайки допълнителните споразумения/, възлиза на 15144,49 CHF.
Предвид изложеното, следва решението на ОС-Плевен да бъде отменено
в частта, с която е прието за установено, че Д. дължи на банката сумата
16786,30 CHF главница-само за сумата над 15144,49 CHF, като бъде
отхвърлен предявеният иск по чл.422 ГПК за разликата от тази сума до
претендираната главница от 16786,30 CHF като неоснователен и недоказан.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 91 от 14.07.2020г. по т.д. № 97/ 2019 г. на ОС-
5
Плевен в частта, с която е признато за установено на осн.чл.422 ГПК по
отношение на ХР. П. Д. от с.Ставерци, обл.Плевен, че Х.Д. дължи на
„Юробанк България“ АД-гр.София по договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL33891/ 26.02.2008г., заедно с приложение № 1 към него
от 27.02.2008г. и допълнителни споразумения от 14.04.2009г. и от
28.07.2010г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8751/
2017г. на РС-Плевен, в размер на 16786,30 шв.франка, представляваща цялата
дължима главница за периода 27.04.2012г. до 13.11.2017г., само за сумата
над 15144,49 швейцарски франка, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Юробанк България“ АД иск за приемане
за установено по отношение на ХР. П. Д., че в полза на банката съществува
вземане от нея за главница, произтичащо от отпуснат кредит по договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL33891/ 26.02.2008г., заедно с
приложение № 1 към него от 27.02.2008г. и допълнителни споразумения от
14.04.2009г. и от 28.07.2010г., за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 8751/ 2017г. на РС-Плевен, за разликата от 15144,49 швейцарски
франка до 16786,30 швейцарски франка, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6