Определение по дело №38/2020 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 36
Дата: 7 февруари 2020 г. (в сила от 7 февруари 2020 г.)
Съдия: Боряна Бончева
Дело: 20205600600038
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   36                                  07.02.2020 г.                      гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковски окръжен съд, наказателен състав, в закрито съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТРАТИМИР ДИМИТРОВ                                        

                                                   ЧЛЕНОВЕ: БОРЯНА БОНЧЕВА

                                                                         МИЛУШ ЦВЕТАНОВ

 

като разгледа докладваното от съдия БОНЧЕВА

ВЧНД № 38 от 2020 год., по описа на Окръжен съд - Хасково,

за да се произнесе, взе предвид следното:

       Производството е по чл.243,ал. 7  и сл. от НПК.

 

 

 

 

 Делото е образувано по протест на прокурор от РП- Хасково срещу Определение № 385/12.12.2019год. по ЧНД  № 1285/19 год. на РС- Хасково, с което е отменено атакуваното на основание чл.243 от НПК Постановление от 25.10.2019год. на Районна прокуратура - Хасково за прекратяване на наказателното производство по ДП № 993/2019 г. на РУ МВР-Хасково, образувано за престъпление по чл.152,ал.1, т.2 вр.чл.18,ал.1 НК, като правното основание за прекратяването е чл.33, ал.1, чл.24, ал.1, т.1 и чл. 243,ал.1т.1 от НПК, тъй като е прието, че Я. Я. към момента на деянието е невменяем по смисъла на чл. 33,ал.1 НК и не може да бъде годен субект на престъпление.

 

 

 

 

В протеста се твърди, че атакуваното определение е неправилно, тъй като в материалите по досъдебното производство били събрани достатъчно значими доказателства,  а от назначената съдебно- психиатрична експертиза се установява, че към датата на деянието – 31.08.2019год. Я.  не е могъл да  възприема правилно обективната действителност и да ръководи постъпките си, не е можел да участва в наказателното производство и да изтърпява наказание и е бил невменяем по смисъла на чл. 33, ал.1 НК. Предлага се въззивният съд отмени обжалваното определение на Районен съд - Хасково, с което е отменено постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по ДП №993/19 год. по описа на РУ МВР Хасково, пр.пр. № 1285/2019год. по описа на РП- Хасково.

 

 

 

 

           Настоящият състав намира, че по съществото си протестът е неоснователен, а определението на Районен съд - Хасково, с което е отменено прекратяването на наказателното производство е правилно и обосновано, поради следните съображения: 

 

 

 

 

 

 

 

Въззивният съд, като прецени събраните по досъдебното производство доказателства, доводите и възраженията на прокурора, изложени в частния протест, намира за установено от фактическа страна следното:

Наказателното производство по ДП № 993/2019г. по описа на РУ Хасково при ОД МВР Хасково, представляващо преписка вх.№ 1567/2019г. по описа на Районна прокуратура - гр.Хасково, е било образувано за извършено престъпление по чл. 152 ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1 НК, а именно, че на 31.08.2019 г. в гр. Хасково, е бил направен опит за съвкупление с лице от женски пол - С.Г.Г. ***, като я принудил към това със сила или заплашване, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини.

В хода на досъдебното производство са били събрани гласни доказателства, въз основа на която е била приета следната фактическа обстановка:

Производството е започнало по сигнал на тел.112, подаден от пострадалата С.Г.Г. на 31.08.2019г. Същия ден, около 13,00 часа, св. Г.,***, паркирала автомобила си - «Субару Легаси» с рег.№ ******* пред блока. Слизайки от автомобила, забелязала, че съседът й от втория етаж-Я. П. Я. също се прибира. Влезнала във входа и се качила в асансьора и след като излезнала от асансьора, на стълбищната площадка пред дома си заварила Я. П. Я. пред входната врата на апартамента й. Я. й казал да отключва, понеже искал да я пита нещо. После повишил тон и й наредил да отключи апартамента, докато пострадалата се чудела как да постъпи, Я. взел ключовете за апартамента от ръцете й и отключил вратата. След това хванал св.Г. за ръката и й казал да влиза в хола „без да я дърпа и без да я насилва по друг начин“, като само я хванал, за да влезе в апартамента /показания на св. Г. на  л. 14-15 ДП/. Св. Я. Я. огледал кухнята, и след като се  уверил, че няма други хора в апартамента се върнал в хола, където била св.Г.. Затворил вратата на стаята и си свалил тениската, след което казал на св.Г. да се съблича. Св. Г.  минала зад масата в хола, а Я. Я. тръгнал след нея, като с едната ръка започнал да си сваля панталона, но не успял да я стигне, тъй като през това време св. Г. успяла да избягала от апартамента и без да поглежда назад се обадила на тел.112. Впоследствие, докато чакала полицията пред входа, дошла и св. Т. С., която я видяла да плаче. Св. Г. й споделила какво се е случило. На сигнала се отзовали св. С. С. и В. А. - и двамата *****  ****** в РУ-Хасково. Полицейските служители установили Я. Я. в дома му, на втория етаж, който при появата им, подал ключовете от автомобила на св. С.Г. на полицейските служители. Според св. С. С. Я. Я. говорел несвързано и не дал логично обяснение за станалото. За странното поведение на Я. Я. свидетелстват и М. А. Й., А. Б. А., Т. Б. А., Т. П. С. Последните свидетелки са дали показания за други случаи, в които Я. Я. е извършвал „посегателства“ над жени, като една от тях „хванал за гърдата“ или пък търсел контакти с жени по един или друг повод.

По ДП е била назначена съдебно-психиатрична експертиза. Вещото лице д-р М. е посочило, че Я.Я. по време на извършване на деянието - 31.08.2019г. се е намирал в състояние на Алкохолна психоза, не е съзнавал свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си.

Прокурорът, при така установените факти, е прекратил наказателното производство, като е приел, че макар и от обективна страна с действията си Я. Я. да е започнал да осъществява фактически действия с цел да принуди св. С.Г.Г. да се съвкупи с него, респ. с действията си е поставил начало на първия акт от съставното престъпление изнасилване по смисъла на чл.152 ал.1 т.2 от НК, но от обективна страна деятелността му е останала във фазата на недовършения опит по смисъла на чл.18 ал.1 от НК единствено поради бягството на св.Г..

От субективна страна обаче, с оглед заключението по съдебно-психиатрична експертиза прокурорът е приел, че Я. Я. към момента на деянието е невменяем по смисъла на чл.33 ал.1 от НК и не може да бъде годен субект на престъпление. Поради това е прекратил и наказателното производство по досъдебното производство.

РС не е споделил този извод на прокурора приемайки, че по делото не са извършени всички възможни процесуално- следствени действия, които да доведат до разкриването на обективната истина по делото. На първо място съдът е приел,че при липса на каквито и да са доказателствени източници за употреба на алкохол от Я., прокурорът на доверие е приел поставената диагноза „алкохолна психоза“ към 31.08.2019год., още повече, че вещото лице дори не е ползвало събраните гласни доказателствени източници, а от такива, които не са събрани по установения в НПК ред, конкретно данни от ****** и колегите на Я., които не са разпитвани в качеството на свидетели по ДП за установяване на това обстоятелство.

Така първоинстанционният съд правилно е приел от една стана, че не са извършени всички възможни процесуални действия, посредством които да се изяснят факти по делото, относими към обективната страна на деянието. Това, от своя страна, е довело до изготвянето на необосновано заключение, което въпреки че е било изготвено след разпита на свидетелите, разпитани до момента, не ползва събраните по предвидения в НПК ред доказателствата, въпреки указанията в Постановлението за назначаване на експертиза от 09.09.2019год., дадени в т. IV на същото. Очевидно е , че експертът не е изготвял заключението и в хипотезата на чл.152, ал.3 НПК. Отделно от това е направил правни изводи  при изготвяне на експертизата си.

В постановлението от 18.09.2019г. на разследващия полицай по ДП е разпоредено да се извършат ОИМ за установяването на подробно описаните лица в постановлението, посочени от Я. Я. в разпита му като свидетел. Настоящият състав  също е на мнение, че тези лица е следвало да се установят и да се разпитат по делото и то съвсем резонно с оглед установяването на версията на Я. Я. за извършване на деянието, която той изнася в разпита си като свидетел. Не е бил разпитан св. А., който също е възприел показанията на Я. веднага след случилото се, нито неговата **** относно редовната употреба на алкохол.

Тоест извода, който се налага от изнесеното по-горе е, че разследването е проведено непълно, не са извършени всички възможни процесуално- следствени действия, които да доведат до разкриването на обективната истина по делото. Прокурорът не е изследвал и обсъдил има ли и кои действия на Я. са били насочени към насилие или принуда- физическа или психическа с цел извършване на съвкупление.

След като се изследва въпроса за наличие на извършено престъпление всестранно, обективно и пълно от обективна страна, едва тогава следва да се вземе предвид и субективното отношение на дееца към извършеното.

Мотивиран така , съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 385/12.12.2019год. , постановено по ЧНД № 1285/2019год. по описа на РС- Хасково.

Определението е окончателно.

 

Председател:                                    Членове: