ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 594
гр. Монтана, 10.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500394 по описа за 2022 година
Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на Ю. ООД ,
ЕИК *, гр. *, чрез управител Ю.К. срещу решението на РС Лом от 16.08.2022г. ,
постановено по гр. дело № 1678/2020г. .
Твърди се жалбата, че решението следва да бъде обезсилено, тъй като е постановено
срещу Ю.ООД, което не е било страна в производството , не е предявявало иск срещу
ответниците, поради което и е недопустимо.
Съдът намира, че подадената от Ю.ООД въззивна жалба е недопустима за
разглеждане.
От приложеното гр.дело № 1678/2020г. по описа на РС Лом се установява, че е
образувано по искова молба на М. А. от гр. *срещу З. А. ЕООД гр. *и Р. П. от същия град с
предмет отрицателен установителен иск. Право на жалба срещу постановеното по делото
решение имат само страните по него, а не и трети лица, каквото се явява Ю. ООД, поради
което и въззивната му жалба като недопустима не подлежи на разглеждане. Действително се
установява, че в диспозитива на решението по делото, постановено на 16.08.2022г. съдът е
отразил, че отхвърля предявения от Ю. ООД срещу ответниците иск, като несъмнено се
установява наличие на очевидна фактическа грешка, допусната от съда в диспозитива на
решение , изразяващ се в грешно посочване името на ищеца – вместо М.А. , съдът е посочил
Ю. ООД. По делото е безспорно установено, че процесуалното правоотношение се е
развило между ищеца М. А. и ответниците З. А.ЕООД и Р. П., така както са посочени
страните в исковата молба, доклада на съда по чл. 146,ал. 1 ГПК и мотивите на съдебното
решение. Постановеното решение е връчено надлежно на ищеца М. А. чрез пълномощника
му по делото адвокат М. Л., като липсват доказателства в хода на делото дружеството –
жалбоподател да е участвало в производството като страна, в каквато насока са и
1
твърденията във въззивната жалба.
Допусната от съда явна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт, подлежи
на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК, като наличието на такава в името на ищеца не води
до недопустимост на съдебния акт, нито дава право на жалба на лице, което не е страна в
производството.
По настоящето дело е присъединено за разглеждане в.ч.гр.дело № 393/2022г. по описа
на МОС, образувано по частна жалба на М. А. против постановеното от ЛРС на 16.08.2022г.
решение по гр.дело № 1678/2020г. в частта, с която съдът е оставил без разглеждане
твърдението, въведено в исковата молба за прекратяване на договора за наем на земеделска
земя от 09.11.2010г. , сключен между ответниците и анекса към него, вписан на 18.11.2015г.
, поради сливане на качеството на наемател и наемодател, поради недопустимост на иска и е
прекратил производството по делото по отношение на този иск.
Частната жалба е подадена от М. А. в качеството му на ищец в първоинстанционното
производство в срока за обжалване, указан в решението, срещу същото в частта, с която
производството е прекратено като образувано по недопустим иск, имащо характер на
преграждащо определение, поради което и е допустима за разглеждане съгласно ч.
274,ал.1,т.1 ГПК.
Твърди се от жалбоподателя , че обжалваното определение е неправилно. Изложени
са доводи, че съдът е прекратил повторно производството по съединената му претенция в
тази част, след постановено определение на въззивния съд, с което спорът е върнат със
задължителни указания за разглеждане и решаване по същество в прекратената част.
Изложени са и доводи за липса на сила на присъдено нещо по претенцията в тази й част,
наличие на правен интерес от разрешаване на спора по същество и по съединената
претенция , като се иска отмяна на решението в прекратителната част и връщане на делото
на първостепенния съд за произнасяне по същество.
С подаден в срок писмен отговор частната жалба се оспорва от въззиваемата страна З.
А. ЕООД с доводи за неоснователност .
Въззиваемата Р. П. не взема становище .
Съдът, след преценка доводите в частната жалба, подадения писмен отговор,
приложеното гражданско дело и въз основа на закона, по реда на чл. 278 ГПК, прие
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на М. А. срещу З.
А. ЕООД и Р. П. с твърдения, че има качеството на наемател на земеделски имоти по
сключен на 21.07.2015г. договор за наем. За част от тези имоти, пет на брой е сключен
между ответниците на 09.11.2010г. договор за наем, вписан на 07.01.2011г.. На 26.09.2016г.
между същите страни е сключен Анекс към договора за наем, с който срокът му е продължен
за още 10 години, считано от 01.10.2020г. , като Анекса е вписан в СВ на 18.11. 2015г..
Изложени са твърдения, че Анексът е вписан след вписване договора му за наем на същите
имоти, поради което и с оглед поредността на вписванията му е непротивопоставим . Като
2
основание за непротивопоставимост на Анекса са изложени и доводи, че наемодателя Р. П. е
прехвърлила наследствените си прави върху земеделските имоти на наемателя З.А.ЕООД с
договор от 18.112015г. , за което последният се е снабдил и с констативен нотариален акт за
собственост , от което следва, че качеството на наемател и наемодател по договора за наем
от 09.11.2010г. са се слели в едно и също лице З. А. ЕООД, довело до прекратяване по право
на договора за наем. При така поддържаните от фактическа страна обстоятелства е поискал
от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
ответниците, че договора за наем на земеделска земя от 09.11.2010г. , сключен между тях ,
продължен с Анекс от 21.09.2015г. , вписан на 18.11.2015г. няма действие за продължения с
анекса срок от 01.10.2020г. до 01.10.2030г. и е непротивопоставим по отношение договора за
наем на земеделска земя от 21.07.2015г. , вписан на 03.08.2015г. относно процесните пет
земеделски имоти.
С определение от 15.07.2021г. съдът е прекратил производството, поради
недопустимост на иска, приемайки наличие на сила на присъдено нещо по спора , предвид
влязлото в сила съдебно решение по гр.дело № 209/2020г. по описа на МОС.
По реда на инстанционния контрол това определение е отменено с определение №
216/13.10.2021г. на МОС по в.ч.гр.дело № 262/2021г. и делото е върнато на първостепенния
съд за продължаване съдопроизводствените действия. За да отмени прекратяването
въззивният съд е приел , че не е налице тъждество между двете дела в хипотезата на чл.299
,ал.1 от ГПК,тъй като е налице разлика в обективните предели, с оглед основанията на които
са предявени исканията. Приети са за неправилни изводите на ЛРС, че предявеният от М. А.
иск е за обявяване относителна недействителност на договори, а се касае до
противпоставимост на такива при конкуренция на права с оглед твърдяно вписване на два
договора за наем на едни и същи земеделски земи, които се припокриват по отношение на
срока на действието си.
Посочено е също така, че ако районният съд приема, че твърденията за прекратен по
право договор за наем сочат на предявен отделен иск, то липсва фрмулиран петитум
съответен на тези твърдения, поради което и е следвало съдът да провери служебно
редовността на исковата молба, да извърши съответните действия по отстраняване на
нередовностите,и едва при редовно предявени искове да се произнесе по приложението на
чл.299 от ГПК.
В изпълнение указанията на възззивния съд, след връщане на делото исковата молба
е оставена без движение с указания за уточняване петитума на исковата молба.
В изпълнение на указанията ищецът е депозирал уточнение на исковата молба, като е
формулирал петитум за признаване за установено , че сключеният между ответниците
договор за наем на земеделска земя няма действие за срока от 01.10.2020г. до 01.10.2030г. и
е непротивопоставим на договора за наем от 21.07.2015г. , касаещ процесните земеделски
имоти. Видно от искането за защита , формулирано в исковата молба и това по молбата
уточнение на исковата молба, то е налице пълна идентичност, от което следва , че ново
искане за защита, съответно на твърденията за прекратен по право договор за наем не е
3
въведено в процеса, съответно предявен е от ищеца един установителен иск. Един
установителен иск с правно основание чл. 124,ал. 1 ГПК е докладван от съда по реда на чл.
146,ал. 1 ГПК, без възражения от страните.
С постановеното на 16.08.2022г. решение съдът е приел , че е сезиран с отрицателен
установителен иск, като с диспозитива на решението е отхвърлил като неоснователен иска
за установяване противопоставимост на договора за наем от 09.11.2010г., продължен с
анекса от 21.09.2016г. / вярната дата е 21.09.2015г./ по отношение на договора за наем от
21.07.2015г..
Произнасянето на съда с отделен диспозитив , с който оставя без разглеждане
твърдението на ищеца за прекратяване на договора за наем и анекса към него поради
сливане качеството на наемател и наемодател е недопустимо и следва да се обезсили.
Съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив само по надлежно предявен иск,
единство от фактически обстоятелства и петитум. Ищецът и след оставяне исковата молба
без движение в изпълнение указанията на въззивния съд не е формулирал искане за защита,
различно от първоначално заявеното, съответно липсва искане за защита, съответно на
твърденията му за прекратен по право договор за наем поради сливане на качествата на
наемател и наемодател , поради което и по делото е предявен за разглеждане един
установителен иск, който с обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен .
Твърдението за прекратен по право договор е наведено в исковата молба като второ
основание за уважаване на предявения иск за непротивопоставимост на ищеца на сключения
между ответниците договор за наем, като самостоятелно искане за защита, наред с
първоначално заявеното не е заявено .
Предвид гореизложеното обжалваното решение в частта с характер на определение е
недопустимо постановено и следва да се обезсили.
Определение на въззивния съд по частната жалба като постановено по иск с цена
4997.56 лева , посочена в исковата молба и определена по реда на чл. 69,ал.1,т.5 ГПК, не
подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274,ал. 4 във връзка с чл. 280,ал. 3,т.1 ГПК.
Предвид гореизложеното, Окръжен съд Монтана
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМА подадената от Ю. ООД , ЕИК
*, със седалище гр. * въззивна жалба срещу решение на РС Лом от 16.08.2022г. постановено
по гр.дело № 1678/2020г. по описа на същия съд и ПРЕКРАТЯВА образуваното по тази
жалба въззивно производство .
ОБЕЗСИЛВА постановеното от РС Лом на 16.08.2022г. решение по гр.дело №
1678/2020г. по описа на РС Лом в ЧАСТТА с характер на определение , с която е оставено
4
без разглеждане твърдението, въведено в исковата молба за прекратяване на договора за
наем на земеделска земя и анекса към него , поради сливане на качеството на наемател и
наемодател - поради недопустимост на иска и е прекратено производството по делото по
отношение на този иск, КАТО НЕДОПУСТИМО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО , с което е оставен без разглеждане жалбата на Ю. ООД подлежи
на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд София чрез Окръжен съд Монтана в
едноседмичен срок от връчването.
В останалата част определението е окончателно.
След връщане на делото първостепенния съд следва да поправи по реда на чл. 247
ГПК допуснатата в диспозитива на решението си очевидна фактическа грешка относно
името на ищеца.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5