Р Е Ш Е Н И Е
№
07.08.2017г., ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При
секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№ 2272/2017г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-***”, ЕАД, ***, чрез ***, против В.Г.О., с която се
твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр.д.№ 1088/2017г, по описа на ПлРС, против която е депозирано
възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответника, е клиент на топлинна
енергия за битови нужди, за имот на адрес ***, ***, аб. № ***, по смисъла на
чл.150, ал.1 и чл. 153, ал.1 от ЗЕ. Твърди се, че ответникът е ползвал ТЕ, за
периода 01.01.2014-31.12.2016г., като не е погасил задълженията си. Посочва се,
че Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от
дата 13.-14.12.2007г. и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна
на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по които не е плащано от
ответника. Твърди се, че сумите са начислявани въз основа на реален отчет на
уредите за дялово разпределение, от страна „Т.С.” ЕООД, ***. Моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи
сумата от общо 488,35лв., от които сумата от 417,73лв- главница, съставляваща
консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.01.2014-31.12.2016г, и сумата от
70,62лв- лихва за забава, за периода 05.03.2014-01.02.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Отв. В.Г.О., в срока за отговор,
изразява становище за неоснователност на иска.посочва се, че не ползва ТЕ от 22
години, като уредите са свалени. Посочва се, че е налице непоискана услуга, по
смисъла на чл.27 от Директива 211/83 ЕС. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като съобрази становищата
на страните и на основание закона, намира за установено следното:
По делото, с определение № 2256/05.066.2017г,
като трето лице- помагач на страната на ищеца, е конституирано „Т.С.” ЕООД, ***.
Безспорно по делото се
установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение №715/10.02.2017г., по ч. гр.д.№1088/2017г. по описа на ПлРС, срещу
издадена която, в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда
едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е
допустим.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
От страна на третото лице-
помагач, са представени изисканите от съда месечни справки, приети по делото.
От същите се установява, че за имот с аб. № ***, за периода м. 11. 2013-м. 12.2016г,
са начислени суми за отопление, за уред без ИРУ и за сградна инсталация.
По делото не се спори също, че
отв. ***, е титуляр на партида, с аб. №***, за топлоснабден имот, с адрес ***, ***,
но от страна на ответника се оспорва качеството му на потребител.
По делото, с ИМ, е представен – в
незаверено копи, списък на живущите- ***, желаещи топлата вода да бъде спряна
от 01.08.2007г., съдържаща подписа и на отв. О..
По делото, е изслушана и приета
ССЕ, от заключението по която се установява следното: сумите за ТЕ за
процесният период, са начислявани от ищеца въз основа на отчети, изготвяни от
фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ, в сградата- ***. Установява се,
че до имота на ответника, с аб. № ***, е доставяна ТЕ, за периода 01.01.2014-31.12.2016г.,
на обща стойност 417,73лв., от които- начислената сума за отопление от щранг-
лира в банята, в размер на 192,88лв., сума за ТЕ, отдадена от сградната
инсталация- 218,49лв., изчислена на база
на реален обем на жилището-
В с.з. на 10.07.2017г, отв. В. О.
заявява, че радиаторите в имота са свалени от него, както и, че не ползва топла
вода. Посочва също, че през жилището минават тръби от вертикалната инсталация.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово
разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка
между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед
на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови
нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. Както бе посочено
по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите
условия, чрез тяхното публикуване. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ,
ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. На
основание чл.153, ал.6 от ЗЕ, клиентите в сграда- етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си/ чрез
фактическото им отделяне/, остават клиенти на ТЕ, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата. Нормата е пряко свързана с
ал.5, съобразно която клиентите в сграда-етажна собственост, при въведена
система за дялово разпределение на ТЕ, нямат право да прекратяват подаването на
ТЕ към отоплителните тела в имотите си, чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация.
Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в
сгради-етажна собственост е колективна услуга, която ползва всички собственици
на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален
писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях
облигационна връзка. Според посоченото ТР, през втората половина на ХХ
век, когато централното топлоснабдяване се налага като ефективен начин за
отопление на многофамилните сгради в градовете, законодателството ни не съдържа общи правила за защита на
потребителите. Така е, защото желанието за ползване на тази услуга се презумира
от нормотвореца. Нещо повече- топлоснабдяването на жилищните сгради под режим
на етажна собственост в цялостно застроени топлоснабдени райони или в жилищни
комплекси е уредено като задължително (чл. 162, ал.
1 и 2 от правилника за прилагане на Закона за
териториално и селищно устройство, приет с ПМС № 31/09.07.1973 г.,
понастоящем отменен). Няма изискване за съгласие на собствениците за
топлоснабдяването на сградите, под режим на етажна собственост и по Наредба № 1 за ползване на топлинна
енергия, издадена от министъра на енергетиката и министъра на строежите
и архитектурата, обн., ДВ, бр. 49/27.06.1975 г., понастоящем отменена. Съдът намира,
че няма как миналите положения и заварените отношения по стартирало през
посочения период топлоснабдяване на сграда в режим на етажна собственост,
какъвто е и настоящият случай, да бъдат изначално преуреждани по сега
действащата нормативна уредба. Тя важи само за в бъдеще, при отказ от
топлоснабдяване и изисква квалифицирано мнозинство от всички етажни
собственици, което обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е
съгласен с него. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване й по
реда на чл. 153, ал.
2 от ЗЕ, съставлява "искане" на услугата по смисъла
на чл. 62, ал. 1
от ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие и
не може да става въпрос за приложението на § 1 ДР
на ЗЗП.
По делото, съдът намира за установено, с оглед на
представените от третото лице помагач писмени даказателства и заключението по ССЕ,
че до имота на отв. О., е доставяна ТЕ, за процесния период, като същият е
ползвал отопление от щранг- лира в банята. Въз основа на посочената по-
горе норма .145 от ЗЕ, същият дължи и
плащане на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която безспорно е обща част.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че отв. В.О., има качеството на потребител на ТЕ, за процесния
период, за имот с аб. № *** и съответно същият дължи плащане на сумите,
съставляващи потребена ТЕ.
Съобразно чл.31, ал.1 от Общите
условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение
се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата
до деня на постъпване на дължимата сума. ВЛ е изчислило размера на лихвата за
забава, считано от изпадането на длъжника в забава- 05.03.2014г. до
01.02.2017г, в размер на 70,62лв.
Както бе посочено по- горе, по
делото се установи, че от страна на ответника, няма извършено плащане на
дължимите суми.
На основание гореизложеното,
съдът приема, че искът е основателен и следва да бъде признато за установено
спрямо ответника В.О., че дължи сумата от общо 488,35лв., от които сумата от
417,73лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода
01.01.2014-31.12.2016г, и сумата от 70,62лв- лихва за забава, за периода
05.03.2014-01.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане, за която
сума има издадена заповед за изпълнение №715/10.02.2017г., по ч.
гр.д.№1088/2017г. по описа на ПлРС. Искът е предявен в рамките на тригодишния
давностен срок, считано към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК/09.02.2017г/, доколкото задължението за м. 01.2014г, е падежирало през м.
02.2017г.
Следва, в полза на ищеца да бъдат
присъдени направените от него разноски в настоящето производство. В случая
съдът определя размер на дължимото юрк. възнаграждение, в размер на 100лв., по
реда на чл. 78, ал.8 от ГПК. Съобразно цитираната норма, в полза на юридически
лица или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до 300лв. В полза на ищеца да бъде
присъдената общо сумата от 295лв.- включваща юрк. възнаграждение, държавна
такса и разноски за ВЛ.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
направените разноски в заповедното производство-по ч гр.д.№ 715/10.02.2017г. на
ПлРС, определени и изчислени от съда в размер на 21,42лв., вкл. държавна такса
и юрк. възнаграждение, съобразно частта от вземането, която е била основателна
към датата на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл.
422 от ГПК, В случая, съдът също
определя размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение, по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на правната
помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в
заповедните производства, е в размер от 50лв. до 150лв. Съдът намира, че следва
да се определи минимален размер на юрк. възнаграждение от 50лв.
Следва издадената заповед за
изпълнение да бъде обезсилена, за разликата над заявената в настоящето
производство сума-от общо 488,35лв., от които сумата от 417,73лв- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.01.2014-31.12.2016г, и
сумата от 70,62лв- лихва за забава, за периода 05.03.2014-01.02.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по
чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК,
вр чл.79, ал.1, вр .чл.86, ал.1 от ЗЗД, че В.Г.О.,
с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ***” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от общо 488,35лв., от които
сумата от 417,73лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ,
за периода 01.01.2014-31.12.2016г, и сумата от 70,62лв- лихва за забава,
за периода 05.03.2014-01.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК-09.02.2017г., до
окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение
№715/10.02.2017г., по ч. гр.д.№1088/2017г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, В.Г.О., с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ***” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***, сумата от 295лв.-разноски по настоящето дело и сумата от 21,42лв.- разноски по ч.гр.д.№ 1088/2017г
на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение № 715/10.02.2017г.,
по ч. гр.д.№1088/2017г. по описа на ПлРС, за РАЗЛИКАТА НАД предявеното вземане от общо 488,35лв., от които сумата от 417,73лв- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.01.2014-31.12.2016г, и
сумата от 70,62лв- лихва за забава, за периода 05.03.2014-01.02.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по
чл.410 от ГПК-09.02.2017г., до окончателното й изплащане.
Решението се постановява с
участието на третото лице- помагач „Т.С.” ЕООД, ***.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок, от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: