Определение по дело №413/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413, ал. 2 ГПК във вр.с чл.274 ал.1 т.2 ГПК и е образувано по частна жалба вх. №3776/22.12.2010г., подадена от Д. П. „. З. Д. със седалище и адрес на управление: Г. С., р-н С., бул. „Н. С. №26, с ЕИК *********, П. от И. Д. С. И. Ч. с ЕГН*, Ч. Ю. И. Г.. Частната жалба, подадена по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК, е насочена срещу Разпореждане №5987/01.12.2010г., постановено по ч.Г.д. №1898/2010 по описа на РС-Г. Р., в частта му, с която РС е отхвърлил подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като е оставил без уважениезаявлението против „. Г., с.Б., в частта за присъждане на следните суми: сума в размер на 551.76 лв., представляваща неустойка за периода от 10.08.2009 г. до 07.12.2010 г. по фактура N */31.07.2009г.; сума в размер на 597.96 лв., представляваща неустойка за периода от 10.09.2009 г. до 07.12.2010 г. по фактура N */31.08.2009г.; сума в размер на 744.48 лв., представляваща неустойка за периода от 10.10.2009 г. до 07.12.2010 г. по фактура N */30.09.2009г.; сума в размер на 725.20 лв., представляваща неустойка за периода от 10.11.2009 г. до 07.12.2010 г. по фактура N */30.10.2009г.; сума в размер на 477.84 лв., представляваща неустойка за периода от 10.12.2009 г. до 07.12.2010 г. по фактура N */30.11.2009г.; сума в размер на 175.43 лв., представляваща неустойка за периода от 10.01.2010 г. до 07.12.2010 г. по фактура N */30.12.2009г.

В частната жалба се поддържа ,че разпореждането на първостепенния съд в обжалваната му част е неправилно и необосновано, тъй като при попълване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е допусната техническа грешка по отношение на направеното искане за заплащане на неустойки, като е визирана датата 07.12.2010г., вместо датата 30.11.2010г. Иска се, връщане делото на първостепенният съд за продължаване съдопроизводствените действия по заповедното производство с издаване на съответната заповед за изпълнение.

Като съобрази данните по делото, въззивният съд приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.418 ал.4 ГПК от надлежна страна-заявителя при наличие на правен интерес и е насочена срещу обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество - частната жалба е неоснователна по следните съображения:

За да остави без уважение подаденото от настоящия жалбоподател заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в частта му за претендираната неустойка, РРС е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението неустойки е неоснователно, тъй като с подаденото заявление се претендират неустойки за период с различно начало, но еднакъв край, а именно: 07.12.2010г., който не е настъпил към датата на подаването на заявлението в деловодството на РРС. Крайният извод на РС е правилен и в съответствие със закона. Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, поради което съдът е длъжен да даде защита само в рамките, посочени от ищеца, респективно заявителя в заповедното производство с основанието и петитума на заявлението. Заповедното производство се развива изцяло писмено посредством използване на утвърдени образци за формата на волеизявленията на страните. Искането в случая за присъждане на неустойка в посочени размери и фиксирани периоди не е направено прецизно и точно с подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение. А заповедното производство е строго формално. Попълването точно на типовия образец е задължително. Съдът се произнася само по точно заявените обстоятелства, така че заявителят е длъжен да посочи претендираното, тъй като няма обективни факти/възможности, от които да се изведе, че се иска нещо различно от заявеното. По силата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК съдът се произнася едновременно по редовността на заявлението по чл. 410, ал. 2 във вр. чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и по основателността на искането по чл. 411 от ГПК, тъй като за заповедното производство не се прилага разпоредбата на чл.129 ал.1 ГПК и съдът не е овластен да дава указания за отстраняване на нередовности, а се произнася по заявлението във вида, в който е подадено. От изложеното следва че заявлението следва да бъде попълнено точно, което в настоящият казус и досежно претендираната неустойка, характеризираща се освен с конкретен размер, но и с период - с начална и крайна дата, която да е настъпила, не е сторено.

Гореизложеното налага извода за правилност на обжалваното разпореждане в обжалваемата му част, което следва да бъде потвърдено.

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 5987 от 01.12.2010г. на РС – Г. Р. по чГ.д. № 1898/2010г. в обжалваната му част, в която е оставено без уважение подаденото ЗАЯВЛЕНИЕ на Д. П.“ Фонд З. Д. Г. С., бул. “ Ген.Н.С. № 26, БУЛСТАТ *********, П. от изпълнителния Д. С. Иванов Ч. Ч. пълномощника си И. Г. - Ю. в качеството на заявител против „. Г., ЕИК ********* , седалище и адрес на управление:с.Б., У. Б. N 59,П. от В. З. в качеството му на длъжник за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, в частта за присъждане на неустойки, както следва : сума в размер на 551.76 лв.(петстотин петдесет и един лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща неустойка за периода от 10.08.2009 г. до 07.12.2010 г. по фактура N */31.07.2009г.; сума в размер на 597.96 лв.(петстотин деветдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща неустойка за периода от 10.09.2009 г. до 07.12.2010 г. по фактура N */31.08.2009г.; сума в размер на 744.48 лв.(седемстотин четиридесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща неустойка за периода от 10.10.2009 г. до 07.12.2010 г. по фактура N */30.09.2009г.; сума в размер на 725.20 лв.(седемстотин двадесет и пет лева и двадесет стотинки), представляваща неустойка за периода от 10.11.2009 г. до 07.12.2010 г. по фактура N */30.10.2009г.; сума в размер на 477.84 лв.(четиристотин седемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща неустойка за периода от 10.12.2009 г. до 07.12.2010 г. по фактура N */30.11.2009г.; сума в размер на 175.43 лв.(сто седемдесет и пет лева и четиридесет и три стотинки), представляваща неустойка за периода от 10.01.2010 г. до 07.12.2010 г. по фактура N */30.12.2009г.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.