Р Е Ш Е Н И Е
№ 260093 / 3.11.2021г. град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Секретар
……………………МАРИЯНА ТАСЕВА ..........................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер......1009..по описа за............2020…...............година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „А 1 България“
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш № 1, с
която ищцовото дружество, чрез неговия
процесуален представител е
предявило обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал.1 във
връзка с чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл .86
от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД против И.М.Й. с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с който иск, желае съдът да
постанови решение, с което да установи съществуването на претендираното от
ищеца вземане по издадената по ч. гр. д. № 309 / 2020 г. по описа на КбРС заповед за
изпълнение на парично задължение относно
следните суми: сумата в размер на
126,00 лв. / главница/ представляваща
изискуеми, незаплатени задължения за
ползвани електронни съобщителни услуги,
дължима се по договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане
с номер ********* от дата 07. 08. 2015 г. , съгласно посочени в исковата молба
фактури, сумата от 40,17 лв. представляваща законна лихва за забава, изчислена
върху главницата от 126 лв. за периода от 09. 02. 2017 г. до 27. 04. 2020 г.,
сумата от 150,00 лв. представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилна абонаментна услуга на SIM карта с
телефонен номер **********, сумата от
161,46 представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилна интернет абонаментна
услуга на SIM карта с телефонен номер **********, сумата от 29,97 лв. представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за телевизионна абонаментна услуга № 201000420680, сумата от 100 лева
неустойка за възстановяване на стойността на невърнато техническо оборудване-
допълнителен ТВ приемник, предоставено по договор за телевизионна абонаментна
услуга № 201000420680 от Приложение № 1 от 06. 08. 2016 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 28.04.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Желае се да бъде
осъден
длъжника да заплати в полза на дружеството направените съдебни разноски
в исковото производство възлизащи на 436, 10 лева- заплатена държавна такса и адвокатски
хонорар, както и да бъде осъден длъжника да заплати направените в заповедното
производство разноски по ч. гр. д. № 309 / 2020 г. по описа на КбРС.
В
исковата молба се твърди, че между ищцовото
дружество и ответника е сключен договор с рамков характер № ********* с предмет
предоставянето на електронни съобщителни услуги / мобилни услуги за SIM карти с телефонни номера, телевизия и интернет и
пр. / и продукти/апарати/ на изплащане. Услугите и продуктите са предоставени
на ответника чрез подписване на допълнителни индивидуални договори и/или
приложения към рамковия договор, както следва:
1.
1.
С Приложение № 1 / 07. 08. 2015 г. ищецът е предоставил на ответника мобилна
абонаментна услуга за SIM карта с
телефонен номер **********, за която ответника е избрал тарифен план за
услугата с месечна такса в размер на 30 лева с ДДС, със срок на абонамента 24
месеца, който изтича на 07. 08. 2018 г.
1.2.
С
Приложение № 1 / 18. 03. 2016 г. ищецът е предоставил на ответника мобилна интернет
абонаментна услуга за SIM карта с
телефонен номер **********, за която ответника е избрал тарифен план за
услугата с месечна такса в размер на 14, 90 лева с ДДС, със срок на абонамента
24 месеца, който изтича на 18. 03. 2018 г.
1.3.
С
договор за продажба на изплащане от 18. 03. 2016 г. ищецът е продал на
ответника апарат Lenovo A536 DS Black, което устройство е предоставено в пакет с мобилна
интернет абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ********** за срок от 23 месеца, като са били
уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка с размер 8 лева;
1.4.
С Приложение № 1 / 06.
08. 2016 г. ищецът е предоставил на ответника абонаментна телевизионна услуга №
201000420680, с избран тарифен план за услугата с месечна абонаментна такса в
размер на 11, 99 лева с ДДС и срок за ползване 24 месеца, изтичащ на 06. 08.
2018 г.
Всички останали услуги
използвани от абоната извън избраните тарифни планове се таксували съгласно
ценоразписа на мобилния оператор, посочени в отделно приложение. За неуредените
в индивидуалните договори въпроси се прилагали Общите условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите потребители. Въпросните общи
условия имали задължителна сила за абонатите. На основание сключените договори и във връзка
с предоставяните услуги и продукти на
изплащане ищецът е издавал ежемесечни фактури на името на абоната. Съгласно чл.
26. 5 от общите условия, след издаването на фактурата, ищецът предоставял 15
дневен срок на абоната за заплащане на посочената във фактурата сума, като след
изтичане на посочения срок вземането ставало изискуемо.
В
исковата молба се твърди, че за незаплатени изискуеми задължения на ответника
по договорите са издадени фактури № ********* от 19. 01. 2017 г. с падеж 08.
02. 2017 г. на стойност 14 лева- за ползвани съобщителни услуги. За незаплатени
суми за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане , са били издадени
фактури № ********* от 19. 01. 2017 г. с падеж 08. 02. 2017 г. на стойност 8
лева; № ********* от 20. 02. 2017 г. на стойност 104 лева.
В исковата молба се твърди, че договорите за
продажба на изплащане се прекратяват при неплащане в срок на най малко две
последователни месечни вноски от страна на купувач, като при тази хипотеза
всички останали суми за месечни вноски, дължими до края на срока на договора
стават предсрочно изискуеми. Договора се считал за прекратен от датата на
издаване на фактурата за тази сума. В настоящия случай това е била фактура № *********
от 20. 02. 2017 г., с която бил прекратен договора и същата включвала оставащите
13 месечни вноски по 8 лева.
Според
ищецът, ответника дължал и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД поради неизпълнение на задълженията си в срок, считано от
датата следваща датата на настъпване на падежа за всяка една фактура до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -28. 04. 2020 г.,
която лихва според ищеца възлиза на 40, 17 лева. Твърди се, че издадените
фактури за задължения на ответника не са били оспорени от него в съответния
срок съгласно чл. 26.6 от Общите условия, което по презумпция водело до извода,
че мобилния оператор е изпълнил задълженията си по договора, в резултат на
което е възникнало задължението на ответника за заплащане на получените
електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане.
Ищецът
твърди, че на основание чл. 92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните
условия, породи виновно неизпълнение от страна на ответника същия дължи
неустойки в размер на 441, 43 лева, от които: 150 лева неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за абонаментна мобилна
услуга за SIM карта с телефонен номер **********, която сума
представлявала сбора от шест месечни такси от по 25 лева, считано за периода
26. 01. 2017 г. до 07. 08. 2017 г., за която е издадена сметка № ********* от
26. 01. 2017 г. ; сумата от 161, 46 лева неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилна интернет абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********,
представляваща сбора от 13 месечни такси по 12, 42 лева считано от 26. 01. 2017
г. до 18. 03. 2018 г. , за която е била издадена сметка № ********** от 26.
01. 2017 г. ; 29, 97 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор за телевизионна
абонаментна услуга № 201000420680, представляваща сборът на 3 месечни такси от по 9, 99 лева,
за която е издадена сметка № ********* от 26. 01. 2017 г.; сумата от 100 лева неустойка
за възстановяване стойността на невърнато техническо оборудване, предоставено
по договор № 201000420680, за която е издадена сметка № ********* от 26. 01.
2017 г..
В
законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, от назначения от съда особен представител на ответника, с който
същия желае да се отхвърлят исковите претенции, като неоснователни, като твърди
че е изтекла предвидената в чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД три годишна давност, а отделно претенциите за неустойка са нищожни с
оглед разпоредбата на чл. 143, във вр. чл. 146 от ЗЗП, като в тази връзка са
неоснователни и предявените претенции за заплащане на разноски по исковото и заповедното
производство.
Преди
първото заседание по делото е постъпила молба от процесуалният представител на
ищцовото дружество, с която се твърди, че направените възражения с отговора на
ИМ са неоснователни, необосновани и голословни. Подържа предявената искова
молба, желае се да бъде даден ход на делото в отсъствието на ищеца или негов
процесуален представител.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
От приложените писмени доказателства се
установи, че между ищецът „Мобилтел“ ЕАД, понастоящем „А 1 България ” ЕАД и
ответника е сключен договор за електронни
съобщителни услуги № ********* от 07. 08. 2015 г. и
с приложение № 1 към Договор № ********* от 07. 08. 2015 г. на ответника е
предоставена SIMкарта № 8935901187033830880 с мобилен номер **********
с абонаментен план: Мтел Безкрай 30, като срока на договора е за две години от 07.
08. 2015 до 07. 08. 2017 г.. Въпросния
договор е подписан от ответника и подписите не са оспорени в настоящото
производство. В Приложение № 1 към същия договор изрично е предвидена
неустоечна клауза в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаментни такси /без отстъпка/, дължими до изтичане на
определения срок за ползване. Ответника
е подписал декларации, по Закона за защита на потребителите, че е запознат с
приложимите Общи условия, които са му предоставени от оператора.
На 18. 03. 2016 г. е подписано Приложение №
1 към договор № ********* за Активиране и условия за ползване на ценови
пакети за пренос на данни Мтел мобилен интернет, с който на ответника Й. е
предоставена SIMкарта № 8935901187054530054 с телефонен № **********
с ценови пакет за пренос на данни Мтел моб. интернет Сърф М 50 % отстъпка 2 г..Срока
на договора е 24 месеца и по искане на абоната е влязъл в сила незабавно. На
същата дата е подписан договор за продажба на изплащане № *********, по силата
на който ищецът е прехвърлил на ответника собствеността на Апарат Lenovo A536 DS Black, като ответника се е задължил да
заплати първоначална вноска и 23 месечни вноски
с включена лихва, като е приложен и погасителен план Приложение № 2, по
силата на който е следвало ответника да заплаща по 8 лева месечно за
устройството. Съставен е приемо
предавателен протокол закупено крайно устройство, с който продавачът /ищеца/ е
предоставил на ответника крайно устройство Апарат Lenovo A536 DS Black, с цена на закупуване 141, 67 лева без ДДС.
На
06. 08. 2016 г. отново е подписан договор с № *********, към който е налице
Допълнение към Приложение № 1 за предоставяне и условия за ползване на
допълнителен ТВ приемник за услугата Мтел ТВ, в който е записано, че същия е
със срок на ползване 2 години с начална дата 06. 08. 2016 и крайна дата 06. 08.
2018. Към договора е наличен списък с програми включени в пакета Мтел ТВ Смарт
към договор с № ********* от 06. 08. 2016 г.. Към договора се намира и
приложение № 3- ценоразпис за ползване на допълнителни електронни съобщителни
услуги.
На 19. 01. 2017 г. ищцовото
дружество е издало фактура № **********, с период на
фактуриране 16. 12. 2016- 15. 01. 2017 г., която включва следните задължения на
ответника: обща стойност на фактурата 43, 44 лева и вноска за изплащане на
стоки 8 лева, като общата стойност за плащане е 51, 44 лева. Ищецът твърди, че задължението по фактурата
не е заплатено от ответника.
На 20. 02. 2017 г. от ищецът е
издадена Фактура № **********, за период на фактуриране 16. 01.
2017 – 15. 02. 2017 , в която е посочено като обща стойност за плащане сумата
от 104 лева. В приложението към фактурата е посочено, че това е вноска за
изплащане на стока Апарат Lenovo A536 DS Black.
Отделно като доказателства са представени сметки с номера
**********, в която като наименование на услугата/стоката е посочено –неустойка
с цена 150 лева; **********, в която
като наименование на услугата/стоката е посочено –неустойка с цена 161, 46 лева;
**********, в която като наименование на услугата/стоката е посочено –неустойка
устройство 100 лева; 05679132514, в която като наименование на услугата/стоката
е посочено –неустойка месечни такси на стойност 29, 97 лева, всичките сметки са с дата 26. 01. 2017 г. .
Ищецът твърди, че по фактурата
и представените сметки задълженията не са заплатени.
От представените общи условия
за взаимодействие между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществени мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарт GSM,UMTS
и LTE и по точно от чл. 22. 2. е посочено, че месечната
абонаментна цена се предплаща от абонатите на съответната мрежа ежемесечно по
ценоразпис на Мобилтел съобразно избрания пакет услуги. Първата месечна
абонаментна цена се заплаща заедно при сключване на договора. В чл. 26. 5. от
същите Общи условия е посочено, че Мобилтел предоставя на абоната 15 дневен
срок след издаване на фактурата за плащане на посочената в нея сума.
Несъблюдаването на срока дава право на Мобилтел
да използва внесената от абоната гаранционна сума или банкова гаранция за
покриване на част или на цялото задължение и да прекрати достъпа на абоната до
съответната мрежа. Съгласно чл. 54 от общите условия Мобилтел има право
едностранно да прекрати договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната
до мрежата в следните случаи: чл. 54.1. При неплащане на дължимите суми след
изтичане на срока за плащане; чл. 54.12. Договорът на абоната/потребителя се
счита за едностранно прекратен от страна на Мобилтел, в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя
е продължила повече от 124 дена.
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск
по чл. 422 от ГПК за установяване на парично вземане е допустим,
като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказа и от
приложеното ч. гр. д. № 309 / 2020г. по описа на РС-Карнобат, по
което има издадена срещу ответника Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за процесната сума. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е
обусловило предявяването на настоящия иск по чл. 422 от ГПК в рамките на
преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В хода на производството по
предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже възникването на
задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му
и качеството на изправна страна на ищеца чрез установяване точно
изпълнение на неговите задължения по договора. В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване чрез установяване плащане в
уговорения срок на дължимите суми или съответно доказване на
правопогасяващите или правоизключващите си възражения.
С отговорът на исковата молба,
който се подържа от назначения на ответника особен представител и в проведеното
открито съдебно заседание, е въведено възражение за изтекла предвидената в чл.
111, б. „в“ от ЗЗД погасителна давност, относно задълженията с падеж 08. 02. 2017
г. по посочените фактура № ********** и
фактура № ********** с падеж 12. 03. 2017 г., както и начислените законови
лихви по същите. В същия отговор е
цитирана и относима задължителна съдебна практика и по точно Тълкувателно решение № 3 от 18. 05.
2012 г. на ВКС по т. д. № 3 / 2011 г., ОСГК, което е задължително за съда. В
същото решение много ясно е посочено „Понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение
на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Вземанията на топлофикационни….,както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.“
Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
настоящия случай ответникът е следвало да заплаща дължимите суми месечно, не по
късно от 15 дневен срок от издаване на всяка фактура за плащане на посочената в
нея сума / съгласно чл. 26. 5. от ОУ/. По делото ищецът претендира за
незаплатени сума за ползвани електронни съобщителни услуги по фактура № ********** издадена на 19. 01.
2017 г. или задължението по същата е станало изискуемо след изтичането на 15
дневния срок- от 04. 02. 2017 г. от който момент е започнала да тече три
годишната погасителна давност / въпреки, че на самата фактура е посочен като
краен срок за плащане 08. 02. 2017 г./ , като същата е изтекла на 04. 02. 2020
г. Относно претендираното вземане по фактура
№ ********** от 20. 02. 2017 г. – за вноски за изплащане на стоки, което
настоящия съдебен състав счита за периодично плащане, съответстващо на задължителната
съдебна практика, съгласно ОУ вземането по същата е станало изискуемо на 08.
03. 2017 г.- след изтичането на 15 дневния срок, въпреки , че на фактурата е
посочен като краен срок за плащане 12. 03. 2017 г.. Погасителната давност за
посоченото вземане е изтекла на 08. 03. 2020 г..
Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч. гр. д. 309 / 2020 г. по описа на КбРС е постъпило при
куриер на 27. 04. 2020 г. или след изтичането на погасителната давност. Предвид изложеното предявеният установителен иск по
отношение на претендираната главница следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. След като основният иск е отхвърлен като неоснователен, като
такъв следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за сумата от 40, 17 лева
законна лихва за забава изчислена върху претендираната главница за периода от
09. 02. 2017 до 27. 04. 2020 г..
По отношение на иска за претендирани неустойки. С отговора на
исковата молба особеният представител на ответника е въвел твърдение, че същите
са погасени по давност, като счита, че по отношение на същите следва да се
приложи по краткия три годишен давностен срок посочен в чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.
Настоящия съдебен състав не споделя това мнение. В случая е неприложимо
даденото в Тълкувателно решение № 3 от 18. 05. 2012 г. на ВКС по т. д. № 3 /
2011 г., ОСГК понятие за „периодични плащания“. Неустойката не се характеризира
с изпълнение на повтарящи се задължения имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време. Същата се
дължи еднократно и е свързана с обезпечаване на задължението и служи като
обезщетение за вреди от неизпълнение на договорни задължения, съгласно чл. 92
от ЗЗД. Поради посочената причина не може да се
приеме, че по отношение на претендираните неустойки от ищеца следва да се
приложи давностния срок посочен в чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. По скоро по отношение
на същите е приложим общия давностен срок, който е петгодишен съгласно
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД и не е изтекъл и към настоящия момент.
Освен твърдението за изтекъл давностен срок в отговора на исковата молба
е въведено и възражението, че претенцията за неустойка е неоснователна/нищожна/
на основание чл. 143, вр. чл. 146 от ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 92
от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вреди от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По
своята същност неустойката е едно предварително и доброволно установяване на
размера на обезщетението за вреди, които изправната страна ще претърпи от
пълното неизпълнение или неточното изпълнение на задълженията на неизправната
страна. Фактическият състав на отговорността за неустойка включва установяване
на неизпълнено от неизправната страна на договорно задължение и вина за
неизпълнението. Безспорно по делото ответника е
неизправна страна по договора, тъй като същия не е заплащал дължимите за
предоставените услуги суми. В тази връзка е и претенцията на ищеца за
заплащане на неустойка в размер на 150 лева на основание чл. 5. 3.1. от
Приложение № 1 към договор № ********* от 07. 08. 2015 г. в който текст е
посочен, че ако абонатът наруши задълженията си, в това число, ако по негово
искане или вина достъпът до Мрежата бъде спрян или договорът прекратен в
рамките на определеният срок за ползване, операторът има право да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси / без
отстъпки/, дължими до изтичане на определения срок за ползване. Идентична е и
клаузата на чл. 6. 3. 1. От Приложение № 1 , към договор № ********* от 18. 03.
2016 г., на основание на която ищецът претендира заплащането на неустойка в
размер на 161, 46 лева, представляваща сборът от 13 месечни такси по 12, 42
лева считано за периода 26. 01. 2017 до 18. 03. 2018 г.. а Съдът приема посочените клаузи за неравноправни
и съответно нищожни, на основание чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, във вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във връзка с
чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ ЕИО, тъй като с определяне на неустойка в размер
на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава
значителна неравнопоставеност между страните по договора. В случая с оглед
начина на попълване на договорите- същите са предварително попълнени със
стандартен текст и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на
ищеца-търговец, означава, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и
съгласие по отношение на клаузата за неустойка, така че не може да се приеме,
че е налице индивидуално уговорена клауза между страните.
Освен това съдът счита, че
въпросните клаузи са нищожни и поради накърняване на добрите нрави, на
основание чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД. Съгласно сочените договорки при
предсрочно прекратяване на договорът между страните, мобилният оператор
/ищецът/ би получил от потребителя на електронни услуги същото по размер
възнаграждение за предоставените от него услуги, но без същите да се
предоставени за ползване и съответно без възможност потребителят да се
възползва от тях.
От представената искова молба и
приложенията към нея, както и от събраните доказателства, съдът не установи на
какво основание се претендира неустойка в размер на 29, 97 лева за предсрочно
прекратяване на договор за телевизионна абонаментна услуга № 201000420680,
която според ищецът представлява сборът от три месечни такси от по 9, 99 лева.
Заплащането на такава неустойка не е предвидено, но даже и да е по отношение на него са приложими аргументите
относно нищожността посочени по горе.
По отношение на претендираната
неустойка от 100 лева за възстановяване стойността на невърнато техническо
оборудване- допълнителен ТВ приемник, предоставен по договор за телевизионна
абонаментна услуга № 201000420680, съдът намира същата за недоказана и
съответно неоснователна. За стойността на въпросното оборудване не са
представени каквито и да било доказателства включително и самия ценоразпис на
оборудването на оператора, поради което претенцията следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
По отношение на иска по чл. 86
от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането- предвид отхвърлянето на останалите искове, съдът счита
,че като акцесорен по отношение на останалите искове следва да отхвърлен и иска
по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законовата лихва върху главницата за
посочения период.
По отношение на разноските в
заповедното и в настоящото производство: От ищеца са претендирани направените
по делото разноски.
Предвид отхвърлянето
на исковете, на ищецът не следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски, както в заповедното така и в исковото производство.
Поради изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск на „А 1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Кукуш № 1, чрез адвокат А.П.,***, пл. Света Неделя №
4, ет. 3 срещу И.М.Й. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, с правно основание чл. 422, ал.1 във връзка с
чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, чл .86 от ЗЗД и
чл. 92 от ЗЗД за установяване съществуването на претендираното от ищеца вземане
по издадената по ч. гр. д. № 309 / 2020
г. по описа на КбРС заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 310 / 27. 07. 2020 г. относно следните суми:
сумата в размер на 126,00 лв. / главница/ представляваща изискуеми,
незаплатени задължения за ползвани
електронни съобщителни услуги, дължима
се по договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с номер
********* от дата 07. 08. 2015 г. , съгласно посочени в исковата молба фактури,
сумата от 40,17 лв. представляваща законна лихва за забава, изчислена върху
главницата от 126 лв. за периода от 09. 02. 2017 г. до 27. 04. 2020 г.,
сумата от 150,00 лв. представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилна абонаментна услуга на SIM карта
с телефонен номер **********, сумата от
161,46 представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилна интернет абонаментна
услуга на SIM карта с телефонен номер **********, сумата от 29,97
лв. представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за телевизионна абонаментна услуга №
201000420680, сумата от 100 лева неустойка за възстановяване на стойността на
невърнато техническо оборудване- допълнителен ТВ приемник, предоставено по
договор за телевизионна абонаментна услуга № 201000420680 от Приложение № 1 от
06. 08. 2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 28.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ искането за
заплащане на разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: