МОТИВИ към присъда
по НОХД № 41/2011 г. по описа на ГОРС, девети състав
Районна
прокуратура Г.О. е повдигнала обвинение срещу Б.П.Ш.,с ЕГН ********** за това,
че на 27.05.2009г. в гр. Г.О., от шлосерска работилница, намираща се в района
на жп гара Г.О. - Пътническа, при условията на повторност, в немаловажен
случай, действайки като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, след предварителен сговор
с непълнолетния Б.П.Ш. ЕГН ********** ***, чрез повреждане на прегради здраво
направени за защита на имот - счупване стъкло на прозорец на работилницата,
отнел от владението на служители на собственика, без тяхното съгласие с
намерение противозаконно да присвои 15 /петнадесет/ метра захранващ кабел за
електрожен, 1 /един/ брой накрайник за електрожен и 1 /един/ брой изправител за
зареждане на акумулаторната батерия на електрокар, всички вещи на обща стойност
796,56 лева, собственост на „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД Поделение за
пътнически превози гр. Г.О. - чл.195, ал.1, т.3, пр.2, т.5 и т.7, във вр.
чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Предвид направеното изрично искане
на подсъдимия, което бе подкрепено и от неговия служебен защитник в лицето на
адв. Н.И. от ВТАК, съдът, на основание чл.370, ал.1 от НПК, откри процедурата
за съкратено съдебно следствие, визирана в глава ХХVІІ от НПК.
На основание чл.372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК. Уточни, че
събраните доказателства от досъдебното производство и направените от него
самопризнания съгласно чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата.
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото и направените самопризнания на подсъдимия, установи, че е налице изискването
на закона, отразено в чл.371, т.2 от НПК, а именно, че самопризнанията на Ш. се
подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. По тази
причина и на основание чл.372, ал. 4 от НПК съдът определи, че при
постановяване на присъдата, ще се ползват неговите самопризнания, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на
съдебните прения:
Прокурорът
поддържа обвинението. Завява, че деянието е доказано по безспорен начин. Предлага
на съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи справедливо наказание при
реда и условията, предвидени от закона.
Служебният
защитни на подсъдимия в лицето на адв. Н.И. от ВТАК, заема становище при
определяне на наказанието съдът да вземе предвид, че разпоредбата чл.58а от НК
не е била действаща към датата на деянието. Заявява, че Ш. е действал като
непълнолетен и предлага на съда да му наложи наказание Пробация, като размера
на срока и параметрите, предоставя на съда.
Подсъдимият Ш. заяви, че съжалява за
постъпката си. При дадената му последната дума помоли за по-леко наказание.
По делото е предявен граждански против подсъдимия Ш., но същият
не е приет за съвместно разглеждане. Съдът прецени, че обвинението по
настоящото дело е срещу подсъдимия Б.Ш., но самото деяние е извършено в
съучастие като съизвършители с Б.П.А.. Така предявеният граждански иск е за
цялата стойност за причинените имуществени щети и то само срещу Ш.. По тази
причина настоящата съдебна инстанция счете, че така предявеният граждански иск
ще затрудни наказателното производство.
СЪДЪТ, след
като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.П.Ш. е роден на *** *** . Той е
български гражданин. Има постоянен адрес на местоживеене ***. Понастоящем е в
затвора гр. Л.. Завършил е начално образование. Същият е неженен. Осъждан е. ЕГН **********.
В хода на
разследването е установено следното:
През месец
май 2009 г.
Ю.А.., известен като „И.” бил ученик в ВУИ „...” гр. З., обл. Р. и се познавал
с подсъдимия Б.П.Ш., тъй като последният учел в същото училище. На 21.05.2009г.
А. и Ш. решили да отидат в гр. Г.О.. Понеже нямали пари тръгнали пеша и няколко
дни се скитали по улиците, докато на 27.05.2009г. пристигнали в гр. Г.О., в
района на гара Г.О.. Тогава А. и подсъдимия Ш. решили да отидат при бащата на А.
- св. Е.А.,*** заедно със св. Е.М.. По пътя подсъдимия Ш. и А. минали през
района на Вагонно-ревизорски участък гр. Г.О., който включвал в себе си
Санитарна площадка гр. Г.О. и жп гара Г.О. - Пътническа. Там А. предложил на подсъдимия
Ш. да съберат желязо от района, където се намирали влаковете с вагоните, за да
изкарат някой лев. Подсъдимият Ш. се съгласил и двамата отишли до някакви
постройки, до които имало спрени пътнически вагони. А. започнал да събира
железа от земята, покрай постройките, като не обърнал внимание какво прави Ш..
Малко по-късно А. видял как Ш. счупил стъклото на прозореца на една шлосерска
работилница и влязъл вътре, след което извадил през него метална правоъгълна
кутия, която хвърлил на земята под прозореца. След това Ш. взел от
работилницата и кабел с черна изолация. Малко по-късно Ш. и А. взели кабела и
металната кутия и ги занесли на около 200 метра от сградата, в която Ш. влизал. Там
двамата отворили металната кутия и видели, че вътре има медни бобини, след
което запалили огън и изгорили изолацията на откраднатия кабел, за да останат
само медните му жила. После взели медните бобини от металната кутия, медта от
кабела и отишли в къщата на св. Е.А.,***. Там А. и Ш. били посрещнати от св. Е.А.
и жената, с която живеел на семейни начала св. Е.М.. Свидетелят Е.А. забелязал,
че синът му Ю.А.. и подсъдимият Ш. носят медни отпадъци и ги попитал откъде са
ги взели. Ш. и А. му казали, че са намерили медните отпадъци в тревата до жп
линиите. През нощта на 27.05.2009г. подсъдимият Ш. и А. преспали в дома на св. Е.А.,***,
а на следващия ден 28.05.2009г. сутринта двамата помолили св. Е.М. да продаде
медните отпадъци на някой пункт за вторични суровини с нейната лична карта, тъй
като те нямали лични карти. Свидетелката М. се съгласила и преди обяд на
28.05.2009г. отишла на пункта за изкупуване на черни и цветни метали „Крие Р”
гр. Г.О., който се намирал до река Янтра по пътя за с. П. и бил известен като
„Старото злато”. През това време А. отишъл в РУП гр.Г.О., където бил извикан за
разпит. Около обяд на същия ден А. се срещнал с подсъдимия Ш., св. М. и св. Е.А.
***. Тогава св. М. дала 44 лева на А., като му казала, че това са парите от
продажбата на медните отпадъци, които били с тегло 11 кг. А. дал половината пари
на подсъдимия Ш., след което се разделили.
Гореописаната
фактическа обстановка се потвърждава и от обясненията на подсъдимия Ш. като
обвиняемо лице, който признава вината си, активно съдейства за разкриване на
обективната истина, от показанията на свидетелите А.И.Н., Е.Т.М., Е. Божидаров А.,
И.П.И., Д.Д.Д., Б.П.Ш., както и от приетите по делото писмени доказателства.
По
дознанието е назначена съдебно-психологична експертиза на подсъдимия Б.П.Ш.,
като от заключението на вещото лице става ясно, че той е могъл да разбира
свойството и значението на извършените противоправни деяния и да ръководи
постъпките си в конкретната ситуация.
От
заключението по назначената по дознанието съдебно-оценъчна експертиза, е видно,
че стойността на инкриминираните вещи възлиза на 796,56 лева.
По
дознанието е назначена дактилоскопна експертиза, като от заключението на вещото
лице става ясно, че следата, намерена на парче стъкло от прозорец на шлосерска
работилница на Санитарна площадка гр. Г.О. и иззета с протокол за оглед на местопроизшествие
от 28.05.2010г., е оставена от палец на лява ръка на лицето Б.П.Ш., ЕГН **********.
Изложената по-горе
фактическа обстановка съдът установи от самопризнанията на подсъдимия Б.П.Ш., които
се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства
(чл.372, ал.4 от НПК). Обвинението срещу подсъдимия се доказва от обясненията му,
дадени в хода на досъдебното производство. Доказва се и от показанията на
свидетелите, от съдебно-психологичната, съдебно-оценъчната и дактилоскопна
експертизи, и от другите писмени материали, надлежно приложени към настоящото
делото. Съдът не констатира противоречия в доказателствения материал.
Съвкупната
преценка от събраните доказателства мотивира съда да приеме за установено по
несъмнен начин, че подсъдимият е извършил деянието, за което му е повдигнато
обвинение.
От обективна
страна се установи, че подсъдимият Ш. *** , от шлосерска работилница, намираща
се в района на жп гара Г.О. - Пътническа, е извършил кражба на вещи,
собственост на „БДЖ -Пътнически превози” ЕООД - Поделение за пътнически превози
гр. Г.О.. Всички вещи, обект на престъплението, са на обща стойност 796,56 лв.
От
субективна страна подсъдимият е действал виновно, с пряк умисъл. Съзнавал е, че
отнетите вещи са чужди, както и че лишава собственика им от фактическата власт
върху тях, като установява своя фактическа власт. Желаел настъпването на тази
промяна. Извършил е това с намерение противозаконно да присвои тези вещи, като
е съзнавал, че това се извършва без съгласието на собственика им.
Поради това съдът призна подсъдимия Б.П.Ш. за
виновен в извършването на кражби на вещи, собственост на БДЖ -Пътнически
превози” ЕООД - Поделение за пътнически превози гр. Г.О..
Причини и
условия за извършване на деянието - липса на правна култура, стремеж към
престъпно обогатяване с незаконни средства, незачитане правото на собственост и
утвърдени престъпни навици от страна на подсъдимия Ш..
В хода на делото не се установиха
обстоятелства, изключващи обществената опасност, противоправността и
наказуемостта на деянията на подсъдимия, нито основания за освобождаването му от
наказателна отговорност, поради което съдът прецени, че на Ш., следва да бъде
наложено наказание за извършването на описаното по-горе престъпление.
При
индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Подсъдимият
Ш. е осъждан за извърши от него престъпления от общ характер – кражби.
Обществената
опасност на деянието е висока за този вид престъпления.
Като
смекчаващи обстоятелства съдът отчете направените от подсъдимия самопризнания, а също и изискванията на закона,
отразени в чл.373, ал.2 от НПК.
Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид предишните осъждания
на Ш..
Като
прецени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства съдът прие, че
наказанието следва да бъде определено при условията на чл.58а от НК (стар),
предвид смекчаващите отговорността обстоятелства и изискванията на закона
предвидени в чл.373, ал.2 от НПК.
С оглед
изложените съображения съдът счете, че за постигане целите на наказанието,
спрямо подсъдимия Б.П.Ш. следва да наложи наказание, на основание чл.195, ал.1,
т.3, пр.2, т.5 и т.7, във вр. чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1, във вр. с
чл.63, ал.1, т.3, във вр. с чл.58а (стар), във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б. „б” и
чл.36 от НК - ПРОБАЦИЯ, като съвкупност от мерки за контрол и въздействие, без
лишаване от свобода, а именно: 1.
Задължителна регистрация по настоящ адрес - ... №…, с явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност три
пъти седмично, за срок от три години; 2. задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от три години; 3. Ограничение в свободното
придвижване, изразяващо в забрана да напуска дома си в ... №… в периода от
00,00 ч. до 06,00 часа сутринта, за срок от три години; 4. Безвъзмезден труд в
полза на обществото за три поредни
години, по сто часа годишно.
На
основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, съдът приспадна от така наложеното наказание
времето, през което спрямо подсъдимия Б.П.Ш. е била взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража” по настоящото наказателно производство, считано от
21.03.2011 г. до 06.07.2011 г. включително, като един ден задържане под стража
се зачита за три дни пробация.
При
този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди Б.П.Ш.,да
заплати по сметката на ГОРС сумата 205,00 лв., представляваща направените по
делото разноски, както и 5,00 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(ХР.
ПОПОВ)