№ 63
гр. С.З., 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20225501000039 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на У.П. ЕООД против решение №
260764/12.11.2021г., постановено по гр.д. № 1083/2021г. по описа на Районен
съд – гр. С.З., с което е отхвърлен предявения от „У.П." ЕООД, гр. П., против
СЛ. МЛ. Д., гр. С.З., иск за установяване съществуване на вземане за сумата
от 1000 лв., представляваща неплатена част от цената по 1 договор за
покупко-продажба извън търговски обект от 07.07.2017г., ведно със законната
лихва считано от 15.12.2020г. до изплащането на сумата, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 260941/16.12.2020г. по
ч.гр.д. № 5190/2020г., по описа на СРС, като неоснователен и са присъдени
разноските по делото. Във въззивната жалба въззивника излага съображения
за незаконосъобразност, недопустимост, неправилност и нищожност на
постановеното решение. Развити са съображения във връзка с направените
оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се
постанови друго, с което да се уважи иска и да се отхвърли насрещния иск на
ответника С.Д.. Претендират се разноските пред двете инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с
1
който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се
отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба
оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания.
Претендират се разноските по делото, като е представен договор за
процесуално представителство.
Постъпила е молба с дата 08.03.2022г. от въззивника, в която посочва,
че не може да се яви в насроченото с.з. по делото, като моли да се даде ход на
делото. Поддържа въззивната жалба. Не прави нови доказателствени искания.
Излага съображения по същество. Представен е договор за процесуално
представителство, списък на разноските, доказателства за изплатено
възнаграждение и пълномощно.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 5190/2020 г., по описа на СтРС,
съдът е издал Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
260941/16.12.2020г., с която е разпоредил длъжникът - ответникът С.Д., да
заплати на заявителя - ищцовото дружество „У.П." ЕООД, сумата от 1 000 лв.,
представляваща неплатена част от цената по договор за покупко продажба
извън търговски обект, сключен на 07.07.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.12.2020 г. до окончателното й изплащане. В
полза на заявителя са присъдени и разноски, в размер на 25 лв. В срока по чл.
414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника. На осн. чл. 415, ал.1
от ГПК заявителят - ищец по настоящото дело, предявява настоящия
установителен иск срещу длъжника - ответник по делото.
Ищецът представя Договор за покупко - продажба извън търговски
обект № 107132/07.07.2017г., по силата на който С.Д. закупил от „У.П.“
ЕООД 1 бр. Матрак 90/200 см., на стойност 800 лв., и 1 бр. Пътническо
одеало, на стойност 600 лв.. Общата продажна цена възлиза на 1400,00 лв.,
която следвало да бъде платена по следния начин: задатък в размер на 400,00
лв. и остатък за доплащане, в размер на 1000,00 лв. Остатъкът следвало да
бъде заплатен до 10-то число на следващия календарен месец - 10.08.2017 г.
Видно от приложения фискален бон, ответникът платил сумата от 400 лв. още
в деня на подписване на договора.
Основното възражение на ответника е, че е направил отказ от договора.
В подкрепа на това твърдение представя извлечение от имейл
2
кореспонденция от 11.07.2017 г. и товарителница от 11.07.2017г.. В имейл
писмото е посочил, че се отказва от сключения договор №
107132/07.07.2017г., като уведомява, че стоката ще бъде върната. За
последното действие представя товарителница от същата дата - 11.07.2017г.,
от която се установява, че подателят С.Д. е изпратил пратка - матрак, одеало,
2 бр. възглавници и аксесоар, до получателя „У.П." ЕООД. Пратката не е
получена.
Видно от показанията на изслушания по делото свидетел Милена
Палазова, чиито показания, след преценката им по чл. 172 от ГПК, са
кредитирани с доверие, същата няколкократно е осъществявала телефонни
разговори със служители на ищцовото дружество, за да ги уведоми, че се
отказват от подпсания договор. Свидетелката разказва, че заедно с
родителите си опаковали пратката и я изпратили на адреса на продавача, но
последният отказал да я получи, вследствие на което била върната, но
неприета от свидетелката или от ответника.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
По делото е безспорно, между страните е сключен договор за покупко-
продажба извън търговски обект.
Спорният момент между страните, посочен от въззивника във
въззивната жалба е, налице ли е надлежно и своевременно направен отказ от
страна на купувача - потребител по процесния договор и дали допуснатите в
първоинстанционното производство свидетелски показания са допустими,
предвид разпоредбата на чл. 164 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, т. 2 от ЗЗП потребителят има право да
се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект,
без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да
заплаща каквито и да е разходи в 14 – дневен срок, считано от приемане на
стоките от потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено
от потребителя – при договор за продажба.
3
За да бъдат прекратени задълженията на страните по договора,
съгласно чл. 52 от ЗЗП е необходимо волеизявлението на клиента, че се
отказва от договора да достигне до търговеца, преди изтичането на срока по
чл. 50 ЗЗП, респ. чл. 51 от ЗЗП. Това свое изявление клиента следва да
обективира в стандартния формуляр за отказ съгласно приложение № 6 от
ЗЗП или да заяви недвусмислено на търговеца по друг начин решението си да
се откаже от договора.
Според чл. 44 на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 25 октомври 2011 година, потребителят следва да може да се
откаже от договора, като формулира отказа си със свои думи, ако изявлението
му, представящо решението му за отказ от договора пред търговеца, е
недвусмислено, като писмо, телефонно обаждане или връщането на стоките с
ясно декларирано изявление биха били достатъчни, за да се изпълни това
изискване. Или в конкретния случай съдът намира, че са допустими
свидетелски показания за установяване на факта, че с телефонно обаждане
потребителя се е отказал от договора, с оглед и на разпоредбата на § 1 от ДР
на ЗЗП „При противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези,
които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите“, като
специален закон.
Не е спорно, че ищеца с помощта на дъщеря си няколкократно е
провеждал телефонни разговори с въззивника. Тези контакти са направени в
законовия 14-дневен срок, в който потребителят има право на отказ от
договора.
Безспорно от посочените обстоятелства се установява, че въззиваемия
е отправил недвусмислено и окончателно изявление до продавача въззивник
за отказ от договора за покупко -[1]продажба по друг начин, съгл. хипотезата
на чл. 52, ал. 2, алт. 2 от ЗЗП. Съдът приема, че в хода на съдебното
производство въззивникът не доказа изпълнение на задължението си за
предоставяне на информация по чл. 47, ал. 1, т. 8 от ЗЗП , поради което съдът
приема, че в срока по чл. 50, ал. 1 от ЗЗП въззиваемия е предприел нужните
действия да уведоми продавача за желанието си да прекрати договора.
Установено е, че дружеството въззивник без основателна причина е отказало
да приеме отказа от договора като несвоевременно направен и в различна от
предвидената в закона форма, както е и отказал да приеме обратно върнатите
4
му по куриер стоки. С оглед на изложеното, съдът приема, че процесният
договор за покупко-продажба е прекратен, поради надлежно упражняване
право на отказ от същия и за въззиваемия не се е породило задължението да
заплати цена на вещите по договора.
Ето защо съдът напълно споделя мотивите на първата инстанция,
поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. Решението
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските: с оглед изхода на делото на въззиваемия следва да се
присъдят направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 400
лв..
Предвид цената на иска, настоящето въззивно решение не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260764/12.11.2021г., постановено по
гр.д. № 1083/2021г. по описа на Районен съд – гр. С.З..
ОСЪЖДА „У.П.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. П., *****, представлявано от М.С., да заплати на СЛ. МЛ. Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С.З., ул. *****, направените по делото
разноски в размер на 400 лв..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5