Решение по дело №2018/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 650
Дата: 3 декември 2019 г. (в сила от 28 декември 2019 г.)
Съдия: Тодор Гочев Минов
Дело: 20195530202018
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 август 2019 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

                                                 03.12.2019 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на пети ноември                                                        две хиляди и деветнадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: ЦВЕТЕЛИНА ДОКОВСКА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 2018 по описа за 2019 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

                        ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2707779 на ОД на МВР - Стара Загора, с който на В.П.Ф., ЕГН **********, в качеството и на законен представител на „ПФБ Пресо Фондал-България”ЕООД, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 400 лева, за допуснато нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

                        Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

                              

 

 

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

                        М О Т И В И :

                        Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2707779 на ОД на МВР - Стара Загора, с който на В.П.Ф., ЕГН **********, в качеството и на законен представител на „ПФБ Пресо Фондал-България”ЕООД, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 400 лева, за допуснато нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението по пътищата.

                        В жалбата и по стъпилото писмено становище, се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се моли съда същият да бъде отменен изцяло.

                        Въззиваемият, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не взема становище по основателността на подадената жалба.

                        Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

                        Жалбата е подадена от лице имащо право и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

                        На жалбоподателката Ф., като законен представител на юридическо лице, е издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2707779 по утвърден образец на Министъра на вътрешните работи на Република България, от ОД на МВР град Стара Загора /по образеца не е необходимо полагане на дата на електронния фиш/, относно констатирано административно нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1, във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движението по пътищата, а именно – заснето с мобилна радарна система за контрол на скоростта на моторни превозни средства TFR1-M, превишаване на скоростта от моторно превозно средство  „Форд Куга” с ДК № РА 58130 КА.

                        След запознаване със събраните по делото доказателства, съдът намира, че в разглеждания случай административно-наказващия орган при съобразяване с изискванията на материалния и процесуалния закон е реализирал наказателната отговорност спрямо безспорно установеният административен нарушител. По несъмнен начин въз основана снимковия материал по делото и приложените към него доказателства се установява, че на 18.04.2019 година, мобилна радарна система за контрол на скоростта на моторни превозни средства TFR1-M, е засякла в движение автомобилът, описан по горе със скорост 136 км/час в пътен участък с допустима скорост 90 км/част, въведен с пътен знак „В-26”, съгласно заповед РД-11-362/29.03.2019 година на АПИ и с време на действие до 30.09.2019 година /страница 25 от делото/. След извършената служебна справка е установено, че собственик, към момента на заснемането на автомобила е, юридическо лице, чиито представител е жалбоподателката. Жалбоподателката се е възползвала от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП и е подала декларация като твърди, че не тя е управлявала автомобила, а друго лице но не знае кое е то. В тази насока са и възраженията по делото, като се счита че поради това така издадения електронен фиш е незаконосъобразен. От друга страна съдът намира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, конкретно е установено административното нарушение, правилно е изяснен носителят на административно-наказателната отговорност и законосъобразно е наложено предвиденото в закона за това административно наказание – „глоба”. По делото са представени и съответните писмени удостоверения издадени от БИМ, които удостоверяват годността на техническото средство измерило скоростта. При издаването на обжалваният електронен фиш не са допуснати процесуални нарушения по ЗАНН. Посочено е мястото, подробно е описано допуснатото нарушение, фактологията по извършването му, несъмнено е установен и нарушителя. Несъмнено установената скорост е тази на водача – жалбоподател. Административно наказващия орган е приел за нарушена нормата на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата – когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. В разглеждания случай тази скорост е била сигнализирана именно по този начин със знак В 26. Законосъобразността на цитираната заповед на АПИ не е предмет на настоящото производство. Що се отнася до подадената от жалбоподателката декларация, то тя е длъжна при подаването и да посочи лицето което е управлявало автомобила, в противен случай представителя на юридическото лице носи отговорността съгласно нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП. Подаването на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, без посочване на лицето което е управлявало лекия автомобил не изключва отговорността на представляващия юридическото лице. В попълнение следва да се посочи, че в съдебно заседание беше изгледан записа на камерата и това не внесе яснота в това кои е управлявал лекия автомобил, поради което и в съответствие с нормата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, съвсем правилно наказанието е наложено на представляващия юридическото лице. 

                        Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, предвид размера на превишаване на скоростта е предвидено наказание – „глоба” в размер на 400 лева. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона размер.

                        Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден от настоящата въззивна инстанция.

                        Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: