№ 10535
гр. София, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110126879 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Депозирана е искова молба от Г. И. Ц. ЕГН ********** срещу „У..............., с
която е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК за установяване,
че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 19.03.2011 г. по
ч.гр.д.№2552/2011 г. по описа на РС-Русе, 12 състав, в размер на 9384,51 лв. главница
по запис на заповед с дата на издаване 29.01.2009 г., предявен за плащане на 29.01.2009
г., ведно с законната лихва върху главницата от 17.03.2011 г. до окончателното
плащане на вземането, въз основа на който било образувано изпълнително дело №
............. на ЧСИ ..... в КЧСИ и район на действие ОС –Русе, прехвърлено под №
737/2020 по описа на ЧСИ Г. ...... с район на действие ОС –Разград за извършване на
изпълнителни действия – опис и публична продан на земеделски земи. Поддържа, че в
периода от 16.06.2016 г. –16.06.2019 г. спрямо ищеца в качеството му на солидарен
длъжник по процесния изпълнителен лист не са били извършвани валидни
изпълнителни действия, поради което давността за вземанията е изтекла. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете, като навежда, че по изпълнителното производство и
предходно образуваното изпълнително дело №1621/2011 г. по описа на ЧСИ ..... в
КЧСИ са извършвани регулярно изпълнителни действия, като вземанията не били
погасени по давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след
като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Съдът намира предявените искове за допустими,
тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в изпълнителното
основание факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл.439 ГПК /изтекла погасителна давност/. Дори в хипотезата на
прекратено изпълнително производство /с изключение на случаите, когато
принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен/
длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния
лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с
оглед осуетяване възможността за иницииране на ново такова.
Установява се от събраните писмени доказателства, че въз основа на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 19.03.2011 г. по ч.гр.д.
№2552/2011 г. по описа на РС-Русе и изпълнителен лист от 29.08.2013 г. в полза на
ответното дружество, е бил осъден ищецът Г. И. Ц. да му заплати солидарно с . сумата
в размер на 11626 лв., представляваща непогасена главница по запис на заповед с дата
на издаване 29.01.2009 г., предявен за плащане на 29.01.2009 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.03.2011 г. до окончателното плащане на
вземането, както и сумата от 232,52 лв. – разноски по делото. Между страните не се
спори и от представеното копие от изпълнително дело се установява, че по молба вх.
№1621/09.05.2011 г. на „......... АД за събиране на вземането въз основа на посочения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №1621/2011 г. по описа на .2 в
КЧСИ и район на действие ОС –Русе, прекратено на 05.08.2020 г. на основание чл.433
ал.1 т.8 ГПК. Не се спори, че по искане на взискателя от 04.08.2020 г. е било
образувано последващо изпълнително дело №833/2020 г. по описа на ЧСИ ...............
В съдебната практика се приема, че определението на съда по молбата по чл. 242
ГПК /отм./, както и заповедта по чл. 410 и чл. 417 ГПК и издаденият изпълнителен лист
нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на
вземането по кредитора по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Подаването на
молбата/заявлението за изпълнителен лист не води до промяна на давностния срок, с
който се погасява задължението, за което тези съдебни актове са издадени - срокът на
новата погасителна давност съвпада с давностния срок за погасяване на вземането,
предмет на това производство по чл. 242 ГПК /отм./ и чл. 417 и сл. ГПК, като
2
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение. Това е така, защото
изпълнителният лист, издаден по реда на тези производства, се издава, без да се
провежда исково производство, в което със сила на пресъдено нещо да е установено
съществуването на вземането на кредитора. С тези съдебни актове се разпорежда и
издава изпълнителен лист на посочено от молителя/заявителя основание, поради което
не се променя характерът на задължението. Вземането на кредитора произтича от
несъдебното изпълнително основание. Съществуването на вземането би могло да се
оспорва, както по отношение на действителността на основанието, така и относно
погасяването му. Издаденият изпълнителен лист в тази хипотеза няма последиците на
съдебно решение за установяване на съществуването на вземането по кредитора по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като влизането на заповедта в сила не създава сила
на пресъдено нещо между страните, както влязлото в сила съдебно решение, а
единствено поражда изпълнителната й сила. Срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1
ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство /така решение № 94/27.07.2010 г. по т. д., т. д. № 943/2009 г. на ВКС, І-во
т. о./.
Основният спорен по делото въпрос е прекъсната ли е и кога, респ. изтекла ли е
погасителната давност за вземанията на ответника по издадения изпълнителен лист. В
случая от представения препис от изпълнително дело №1621/2011 г. е видно, че покана
за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника Г. Ц. на 20.05.2011 г., като в
срока по чл.414 ГПК същият не е депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение и същата е влязла в сила на 04.05.2011 г. От тази дата длъжникът може да
се позовава на изтекла погасителна давност.
В решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV г. о. и
решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г., по описа на ВКС, IV г. о. е прието,
че извършената с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., постановено по по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление № 3/18.11.1980 г.
на Пленума на ВС поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното
решение, като даденото с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. разрешение
се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.
Посочено е, че съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване,
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на
изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС е застъпено
противоположното становище, като е прието, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента
на същото започва да тече нова давност и във връзка с това е отменено цитираното
3
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото тълкувателно решение тълкуване за
период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на
дадени вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не
са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността
ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното
решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до
несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Посочено е, че даденото с
отмененото тълкувателно ППВС тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от
нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт,
като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще.
В настоящия случай към момента на образуване на №1621/2011 г. по описа на
ЧСИ ...............действало ППВС № 3/1980 г. Съответно следва да се прецени какво
значение имат двата съдебни акта по отношение на това производство и твърдяната от
ищеца погасителна давност. С подаване на молбата за образуване на изпълнително
производство давността за вземането е била прекъсната, съгласно чл.116 ал.1 ЗЗД, и
същата не е текла, докато производството е било висящо. В хода на посоченото
изпълнително производство, на 19.05.2011 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, като съобщението е връчено на третото задължено лице
ЕТ ............... на 20.05.2011 г. На 08.08.2011 г. с постановление на ЧСИ е била наложена
възбрана върху собствен на ищеца недвижим имот, вписана в Служба по вписванията
на същата дата. Постъпила е молба – възражение от длъжника Г. Ц. с вх.
№27367/07.11.2011 г. с искане да бъде вдигната наложената възбрана, доколкото се
касае за несеквестируемо единствено жилище, която не е уважена от ЧСИ. Депозирана
е молба от 18.03.2013 г. от взискателя – ответник с искане да бъде вписана възбрана
върху собствени на длъжника Ц. недвижими имоти. Видно от постановление от
21.03.2013 г. такава е била вписана по отношение притежаваните от длъжника ½ ид.ч.
от ПИ с идентификатори №015042 и 022027, находящи се в землището на
с.М................. На 17.05.2013 г. е постъпила молба от взискателя с искане да бъдат
извършени изпълнителни действия – опис на движими вещи, собственост на длъжника
Г. Ц.. Постъпила е молба от 01.09.2014 г. от взискателя с искане да бъдат извършени
изпълнителни действия-запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Ц., който
е наложен със запорно съобщение от 02.09.2014 г., връчено на третото задължено лице
–„Боряна“ ООД на 08.09.2014 г. В периода 29.09.2011 г.-16.06.2016 г. по
изпълнителното дело са постъпвали частични погашения вследствие наложения запор
на трудово възнаграждение на длъжника Ц.. На 24.01.2019 г. е постъпила нова молба
от взискателя „......... АД с искане за извършване на изпълнителни действия-запор на
банковите сметки на длъжника Ц.. Със запорно съобщение от 31.01.2019 г. е бил
наложен запор на банковата сметка на длъжника в „.............. ЕАД. Постъпила е молба
4
от 25.02.2020 г. от взискателя с искане за извършване на изпълнителни действия –
запор на вземанията на длъжниците по делото. С постановление от 05.08.2020 г. изп.
дело №1621/2011 г. по описа на ЧСИ е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8
ГПК.
Видно от представеното заверено копие от изпълнително дело №833/2020 г. по
описа на .2 в КЧСИ и район на действие ОС –Русе, същото е образувано по молба вх.№
9780/04.08.2020 г. на взискателя „......... АД за събиране на вземанията по изпълнителен
лист от 19.03.2011 г., като в искането за образуване на изпълнителното дело
взискателят е посочил изпълнителен способ- вписване на възбрана върху
притежаваните от длъжника Ц. недвижими имоти в с.М................. С постановление от
14.09.2020 г. такава е била наложена от ЧСИ. На 02.10.2020 г. е постъпила молба от
взискателя с искане за извършване на изпълнителни действия-публична продан на
възбранените имоти. На 19.01.2021 г. е бил насрочен опис на възбранените недвижими
имоти, собственост на Г. Ц., който да се извърши на 26.02.2021 г. от 11.00 часа. На
основание чл.432 ал.1 т.1 ГПК с разпореждане на ЧСИ от 19.02.2021 г. производството
по изпълнителното дело №833/2020 г. е било спряно въз основа на представена
обезпечителна заповед по чл.389 ГПК.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със
свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки
изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът
може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
От приетото дотук следва изводът, че завареното като висящо от ТР №
5
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС изпълнително дело
№1621/2011 г., до 26.06.2015 г. се урежда съгласно задължителното тълкуване в ППВС
№ 3/1980 г., според което през времетраенето му от 09.05.2011 г. до 26.06.2015 г.
погасителната давност е спряла и не тече, а от 26.06.2015 г. е приложимо приетото с
тълкувателното решение, а именно, че давността се смята за прекъсната с поискването
на всяко изпълнително действие и съответно от този момент започва да тече нова
давност. В 09.07.2015 г. - 16.06.2016 г. по изпълнителното дело са постъпвали частични
плащания вследствие наложения запор на трудово възнаграждение на длъжника Ц..
Поради това, за времето на извършваните плащания взискателят не е имал интерес да
иницира извършването на нови изпълнителни действия и това не може да се приеме
като неоправдано бездействие от негова страна. На 24.01.2019 г., преди изтичане на
тригодишната погасителна давност за вземането, е постъпила нова молба от взискателя
„......... АД с искане за извършване на изпълнителни действия-запор на банковите
сметки на длъжника Ц. или налагане на възбрана върху недвижим имот, с представени
доказателства за внесена такса по ТТР към ЗЧСИ.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г., на ВКС, ГК, ІV ГО, решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., на
ВКС, IV г. о., решение №257/30.04.2020 г. по гр.д. №694/2019 г., на ВКС, III г. о.,
решение № 60282/ 19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г., на ВКС, III г. о., определение №
248/01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г., на ВКС, IV г.о., решение №126/ 28.06.2022 г.
по гр. д. № 3409/2021 г., на ВКС, III г. о. перемпцията е без правно значение за
давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да
имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни
правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното
изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и
съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва - обратно,
тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се
прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително
изпълнение, и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. Перемирането
е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното
производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия
(резултатни или безрезултатни), с които е прекъсвана давността за изпълняемото право
– този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
6
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в
ново дело, или не е образувал ново дело, но във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника, тъй като давността е
свързана с поведението на кредитора и не се влияе от поведението на други лица.
Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер -
изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното
право на взискателя продължава да съществува.
Предвид формираната актуална съдебна практика на ВКС следва да се приеме, че
поисканите от взискателя след изтичане на 2-годишния срок изпълнителни действия са
довели до прекъсване на давността. Последното действие на взискателя, довело до
прекъсване на давността, е извършено на 02.10.2020 г., когато е поискано извършване
на публична продан на възбранените имоти на длъжника Ц.. На основание чл.432 ал.1
т.1 ГПК с разпореждане на ЧСИ от 19.02.2021 г. производството по изпълнителното
дело №833/2020 г. е било спряно въз основа на представена обезпечителна заповед по
чл.389 ГПК. По изложените съображения вземанията на кредитора, за които е издаден
процесният изпълнителен лист от 19.03.2011 г., не са погасени по давност към момента
на провеждане на устните състезания в настоящото производство /29.06.2022 г./.
Следователно, исковете по чл. 439 ГПК са неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.8 ГПК на ответника се дължат сторените от него
разноски за производството в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. И. Ц. ЕГН **********, със съдебен адрес гр.........,
срещу „У..............., съдебен адрес гр...........8, ....... иск с правно основание чл.124 ГПК
вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите
по изпълнителен лист от 19.03.2011 г. по ч.гр.д.№2552/2011 г. по описа на РС-Русе, 12
състав, в размер на 9384,51 лева главница по запис на заповед с дата на издаване
29.01.2009 г., предявен за плащане на 29.01.2009 г., ведно с законната лихва върху
главницата от 17.03.2011 г., въз основа на който е образувано ИД № ............. на ЧСИ
..... в КЧСИ и район на действие ОС –Русе.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 вр. ал.8 ГПК Г. И. Ц. ЕГН ********** да
заплати на „У............... сумата от 100 лева разноски по делото.
7
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8