Определение по дело №130/2014 на Административен съд - Стара Загора

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

                    

                           №  192    14.11.2014г.      град  Стара Загора

 

 

Старозагорският административен съд, ІV състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                           

СЪДИЯ:  ИРЕНА ЯНКОВА

 

 

при секретар                                                                                                

и с участието на прокурора                                                                                                          

като разгледа докладваното от съдия    И.Янкова  административно дело № 130 по описа за  2014г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

            Образувано е по жалба на „Агенция Пътища” ЕООД, гр.София, ул. „Лайош Кошут”№9, ет.2 ап.5 против писмо №358/11.03.2014г на Директора на Областно пътно управление гр.Стара Загора, с което на дружеството—жалбоподател е указано да демонтира рекламни съоръжения, а именно — на път Автомагистрала Тракия (АТ) на км 183+737-ляво и км 194+948-ляво, с площ 48м², изградени и експлоатирани в нарушение на ЗП, без разрешение за специално ползване на пътищата. За изпълнение указаното, органът е предоставил срок от четиринадесет дни, считано от получаване на писмото, като при неизпълнение в срок на горепосочените действия, съгласно чл.57 ал.4 от ЗП, рекламните съоръжения щели да бъдат демонтирани за сметка на дружеството и ще му бъде наложена имуществена санкция.

            В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за издаването му при липса на обстоятелства, които да обуславят упражняване на правомощието, в противоречие с материалния закон и при неправилно прилагане на процесуалните правила. Поддържа, че дружеството е изградило рекламни съоръжения на територията на ОПУ гр.Стара Загора в съответствие с действащия към момента на поставянето им правен режим и в съответствие с издадени за целта документи. Оспорва наличието на нарушение, последица от което да е разпореденото демонтиране с оспореното писмо.   Иска се от съда да отмени оспорения акт като незаконосъобразен.

           

            Ответникът – Директор на Областно пътно управление гр.Стара Загора чрез процесуалния си представител по делото — главен юр. А.Танева-Ганчева заема становище за недопустимост на оспорването, респ. за неговата неоснователност. Поддържа, че са налице предпоставките за демонтиране на посочените в писмото рекламни съоръжения. Иска от съда да остави жалбата без разглеждане, респ. да я отхвърли като неоснователна.

           

 От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

С писмо изх.№53-00-1207/20.06.2006г(л.80) на изпълнителния директор на ИА „Пътища”, по искане на „Агенция Пътища” ЕООД е съгласуван проект за конструкция на рекламни съоръжения по републиканската пътна мрежа, вкл. дадени са указания за параметрите на РС и е указано дружеството да представи проекта в съответните областни пътни управления като условие за издаване на разрешение за изграждане.

На 07.07.2008г е съставен протокол между „Агенция Пътища” ЕООД и служители на ОПУ Стара Загора (л.26), с който са съгласувани места за поставяне на рекламни съоръжения (РС) на км 197⁺⁵⁰⁰—ляво и км 198⁺⁰⁵⁰— дясно. С искане вх.№50/10.01.2009г от управителя на „Агенция Пътища” ЕООД до директора на ОПУ гр.Стара Загора е поискано издаване на разрешения за изграждане и експлоатация на четири броя РС на позиции: 167⁺⁶⁰⁰—ляво, км 183⁺⁷³⁷ляво, км 197⁺⁵⁰⁰—ляво и км 198⁺⁰⁵⁰— дясно.

С писмо изх.№154/06.02.2009г (на л.18) ОПУ Стара Загора в съответствие с искане вх.№50/10.01.2009г на „АгенцияПътища” ЕООС отправя предложение до Национална агенция „Пътна инфраструктура” за издаване на разрешение за изграждане и експлоатация на РС, съгласно чл.18 ал.1, вр.с чл.26 ал.3 от ЗП и чл.13 и чл.16 от Наредбата за специално ползване на пътищата, като сред посочените позиции за АМ1 са и км 183⁺⁷⁵⁰ляво-48 м², км 197⁺⁵⁰⁰—ляво-48 м². Тези позиции обаче са включени в опис на неприетите и върнати  разрешения, съгласно писмо изх.№66 Ст.З—67 /08.04.2009г (л.20-л.22). Съображенията са, че предложените места за изграждане на РС не отговарят на изискванията на чл.15 от НСПП.

С писмо изх.№1079/17.12.2010г Директорът на ОПУ Стара Загора отправя покана до „Агенция Пътища” ЕООД гр.София за иницииране на производство по избор на нови места на рекламните съоръжения, вкл. на позиции км 183⁺⁷⁵⁰ляво и км 197^+321-ляво, респ.за демонтирането им.

С писмо изх.№13/05.02.2013г Директорът на ОПУ отправя покана до дружеството-жалбоподател за явяване на негов представител с оглед съставяне на актове за установяване на административни нарушеняи, вкл.за РС изградени и експлоатирани без необходимото разрешение на позиции км 183⁺⁷⁵⁰ляво   194^+948-ляво.

С констативен протокол №15/05.02.2013г /л.41/ Комисия от служители на Областно пътно управление СтараЗагора е извършила оглед на РС, находящи се на пътищата по РПМ на територията на област Стара Загора, като е констатирала РС, които се експлоатират без необходимите разрешения за специално ползване на пътищата, издавани от администрацията, управляваща пътя, като сред изброени общо четири РС на Агенция Пътища, на позиции отАМ Тракия: на км.167⁺⁶⁰⁰ ляво, на км183⁺⁷⁵⁰ ляво, на км 197⁺⁵⁰⁰ляво и на км 198⁺⁰⁵⁰ дясно. С искане вх. № 53-00-208/22.02.2013г „Агенция Пътища” ЕООД подава ново искане за издаване на разрешение за специално ползване за РС на цитираните в констативния протокол позиции. По повод искането е постановен изричен отказ съгласно писмо изх.№ 248/22.02.2013г на Директора на ОПУ Стара Загора /л.15 по делото/.

С наказателно постановление № РС-3/19.04.2013г Директора на ОПУ Стара Загора налага на дружеството-жалбоподател имуществена санкция на основание чл.56 ал.3 т.1 пр.първо, вр.с чл.54 ал.1 пр.второ и чл.53 ал.1 пр.второ от Закона за пътищата, за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.”в” от същия закон за деяние на 05.02.2013г изразяващо се в експлоатиране на РС поставено на АМ Тракия, км 194^+948-ляво без изискуемото разрешение за специално ползване на пътя.

С наказателно постановление № РС-2/19.04.2013г Директора на ОПУ Стара Загора налага на дружеството-жалбоподател имуществена санкция на основание чл.56 ал.3 т.1 пр.първо, вр.с чл.54 ал.1 пр.второ и чл.53 ал.1 пр.второ от Закона за пътищата, за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.”в” от същия закон за деяние на 05.2.2013г, изразяващо се в експлоатиране на РС поставено на АМ Тракия, км 183⁺⁷⁵⁰ляво  без изискуемото разрешение за специално ползване на пътя.

Посочените НП са обжалвани, като НП №РС-2 /19.04.13г е отменено с Решение №567 от 19.12.2013г постановено по к.а.н.дело № 546/2013г. от Административен съд Стара Загора.

 С оспореното по делото писмо изх.№358/11.03.2014г, Директорът на ОПУ гр.Стара Загора, след като е констатирал изградени от „Агенция Пътища” ЕООД рекламни съоръжения на път Автомагистрала Тракия на км 183+737-ляво и км 194+948-ляво, и двете с площ 48м² и в обслужващата зона на пътя, изградени и  експлоатирани без необходимото разрешение за специално ползване на пътищата, е указал на посоченото дружество, че следва да ги демонтира. За изпълнение на задължението  органът е предоставил срок от четиринадесет дни, считано от получаване на писмото. Указано е, че при неизпълнение в срок на горепосочените действия, съгласно чл.57 ал.4 от ЗП, рекламните съоръжения ще бъдат демонтирани за сметка на дружеството и ще му бъде наложена имуществена санкция.

По делото е допусната, изготвена и приета съдебно техническа експертиза. Вещото лице сочи, че след преглед на документацията и оглед на място на АМ Тракия, е установило, че на км.183⁺⁷⁵⁰ляво е монтирано рекламно съоръжение с площ от 48 кв.м, което в момента на огледа е празно, без реклама, съответно на км. 194^+948-ляво е монтирано рекламно съоръжение с площ от 48 кв.м, на което е поставена реклама/видно от снимковия материал/. Сочи се идентичност между съгласувания с писмо изх.№53-00-1207/20.06.2006г проект и поставените на място РС на км.183⁺⁷³⁷ляво и на км.  194^+948-ляво. При липса на други рекламни съоръжения на територията на Старозагорска област на посоченото дружество и при сходство с параметрите на РС на жалбоподателя, вещото лице дава категоричен отговор, че е налице идентичност между двете рекламни съоръжения, предмет на оспореното писмо (на км.183⁺⁷³⁷ляво и на км.  194^+948-ляво) и тези, собственост на „Агенция Пътища” ЕООД, изградени и налични на АМ Тракия. Според допълнителното заключение на СТЕ по делото, процесните съоръжения на км.183⁺⁷³⁷ляво и на км.  194^+948-ляво на АМ Тракия са в обхвата на ограничителната строителна линия, съгласно чл.6 ал.1 от Закона за пътищата и попадат в режима, определен с чл.26 ал.2 т.1, букви „б” и „в” от ЗП.

По делото бяха  събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Анна Александрова Гюзлева, служител на Областно пътно управление гр.Стара Загора. Свидетелката сочи, че за процесните съоръжения са били съставени протоколи от предварителен оглед за местоположение, които били валидни до три месеца, с оглед отпочване на разрешителна процедура. Дружеството жалбоподател няма издадени разрешения за изграждането и експлоатирането на въпросните РС. Други две рекламни съоръжения на дружеството—жалбоподател били демонтирани миналата година, като останали две-цитираните в оспореното писмо. Практиката била по предупреждаване на дружествата, с което им се дава възможност да демонтират, след което се пристъпва към демонтиране от страна на ОПУ.

 

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка намира, че жалбата е процесуално недопустима, по следните съображения:

Правото на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК, една от предпоставките за възникване правото на оспорване, от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно, е наличието на акт, подлежащ на съдебно обжалване по реда на АПК. Това са административните актове /индивидуални, общи и подзаконови нормативни/, доколкото не са изключени от приложното поле на действие на АПК, респ. с изрична нормативна разпоредба по отношение на тях не е установено изключение от общия принцип за съдебен контрол за законосъобразност на административната дейност и на постановяваните в хода на нейното осъществяване актове.

За преценката дали един акт носи белезите на индивидуален административен такъв, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, от съществено значение е съдържанието и характера на обективираното в акта волеизявление и на следващите се от него правни последици, доколкото именно те определят правната същност на акта.  В случая съдът приема, че оспореното писмо изх.№358/11.03.2014г, Директорът на ОПУ гр.Стара Загора има предупредителен характер, доколкото указва за последиците, които се следват от констатацията за изградени от дружеството-адресат рекламни съоръжения без необходимото за целта по изграждането и експлоатирането им разрешение за специално ползване на пътищата, отправена е покана дружеството да премахне въпросните съоръжения доброволно, а при неизпълнение, че съгласно чл.57 ал.4 от ЗП, рекламните съоръжения ще бъдат демонтирани за негова сметка и ще му бъде наложена имуществена санкция.

Писмото не обективира разпоредителна част, с която да се отричат или засягат права и законни интереси на дружеството жалбоподател, а единствено констатира липсата на необходимото за упражняване на дейностите по изграждане и експлоатация на РС в обхвата на пътя от РПМ. Изграждането и експлоатацията на рекламни съоръжения са дейности, включени в т. нар. "Специално ползване на пътищата" по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от с.з.тези дейности подлежат на разрешителен режим, като правото се учредява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя. Условията, при които се изграждат и експлоатират РС в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия се регламентират в ЗП, Глава III от Наредбата за специално ползване на пътищата (обн., ДВ, бр. 62 от 13.07.2001 г.) с конститутивни индивидуални административни актове, издавани по реда на чл. 26 от ЗП. Такъв акт в случая сочи се, не е налице по отношение на описаните в писмото рекламни съоръжения  и този факт е предмет на констатация в писмото, като основание за отправената покана за премахване. Правото на „Агенция Пътища”ЕООД на изграждане и експлоатация на въпросните РС е било отречено с други административни актове, а именно — писмо изх.№66 Ст.З—67 /08.04.2009г от Национална агенция „Пътна инфраструктура” (л.20-л.22), с опис на неприетите и върнати  разрешения за специално ползване, вкл.предложени от дружеството позиции на РС на РПМ на територията на Старозагорска област; писмо изх.№1079/17.12.2010г на Директорът на ОПУ Стара Загора, писмо изх.№ 248/22.02.2013г на Директора на ОПУ Стара Загора /л.15 по делото/.Следователно оспореното по делото писмо не съдържа волеизявление, с което първично да се отрича претендирано от дружеството право да изгражда и експлоатира въпросните РС, а се съдържа единствено констатация за това.

Спорно е дали писмото, в частта, в която сочи, че „Агенция Пътища” ЕООД следва да демонтира рекламните съоръжения с конкретно посочени местонахождение и параметри и изградени и експлоатирани от дружеството в нарушение на ЗП и при липса на необходимото разрешение за дейността, обективира принудителна административна мярка. Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗП за нарушение по чл.52 ал.1 и по чл.53 ал.1 освен наложените санкции нарушителят се задължава в определен срок да отстрани последиците от нарушението. Визираната в закона принудителна административна мярка, целяща да бъдат отстранени вредните последици от допуснато административно нарушение е последица от наличието на установено и санкционирано по съответния ред административно нарушение, каквото в случая в не се твърди да е установено и санкционирано, нито се явява установено със самото писмо. Безспорно органът извършил проверка, е констатирал ползване на републиканската пътна мрежа в нарушение на  чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "б" и "в" ЗП, но този акт не е годен да установи по предвидения в закона ред извършването на нарушение, нито претендира за това. Дали извършеното от „Агенция Пътища”ЕООД деяние във връзка с въпросните рекламни съоръжения е неправомерно, дали е налице нарушение на установения ред за специално ползване на пътищата, не би могло да се установи чрез оспорване на процесното писмо.

В случая писмото представлява единствено покана на органа към касатора да извърши нещо доброволно. Ако в дадения срок за доброволно премахване на процесните рекламни съоръжения адресатът не ги премахне, то органът ще пристъпи към премахването им  за сметка на дружеството. За да се случи това органът ще следва да издаде нарочен акт, с който да разпореди премахването и който безспорно ще засегне права и законни интереси на жалбоподателя, поради което той ще има право да го оспорва по съдебен ред.

Предвид изложеното съдът намира, че с оспореното писмо не се налага принудителна административна мярка, от него не следва пряка изпълнимост на посоченото действие, т. е. писмото не съдържа принуда, а покана. То поканва адресата да направи нещо -да премахне последиците от неправомерната си дейност, а не го принуждава със силата на държавната принуда. Право на адресата е да прецени дали да извърши доброволно разпореденото или не. Поради това и писмото не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК.

 

Предвид изложеното съдът намира че оспорването, като направено против  акт, който не подлежи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, е процесуално недопустимо и като такова следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 14.10.2014г. за даване ход на делото по същество.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалбата на „Агенция Пътища” ЕООД, гр.София, ул. „Лайош Кошут”№9, ет.2 ап.5 против писмо №358/11.03.2014г на Директора на Областно пътно управление гр.Стара Загора, като недопустима.

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 130/ 2014г. по описа на Административен съд – Стара Загора. 

 

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. 

                       

 

                                                                                  СЪДИЯ: