Р Е Ш Е Н И Е
град Монтана, 21.09.2010 г.
в
името на народа
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, първи граждански
състав в публичното заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и
десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН КОЛЕВ
При секретаря Т.Ц., като разгледа докладваното от съдия КОЛЕВ гр.д. № 70471 по
описа за 2010 г.,за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.330 от ГПК и е образувано
по молба за развод по взаимно съгласие с правно основание чл. 50 от СК.
Молителите Н.К.В. и Г.К.Д. xxx , молят съдът да постанови решение, с което да
прекрати брака им по взаимно съгласие като утвърди постигнатото между тях споразумение по въпросите, визирани
в чл. 51 от СК, касаещо последиците от
прекратяването на брака. Представят писмени доказателства в подкрепа на
искането си.
След преценка поотделно и в
съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на
страните и постигнатото споразумение между тях, съдът намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 03.11.1972 г. в гр.Монтана, видно от представеното
Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Монтана на същата дата, страните са сключили
граждански брак, първи поред и за двамата, за който е съставен акт № 333. По време фактическото
им съжителство и от брака имат две пълнолетни деца.
От гореизложеното се установява, че законоустановеният по чл.
50, ал. 2 от СК срок от
сключването на брака, преклудиращ възможността до изтичането му да се предяви
молба по чл. 50 от СК, съдържаща искане за
развод по взаимно съгласие, е изтекъл и процесната
молба, по която е образувано настоящото особено
исково производство,
се явява допустима.
Съпрузите са постигнали сериозно
и непоколебимо взаимно съгласие да се
разведат. Молителите са постигнали и споразумение по всички въпроси, визирани в
чл. 51 от СК. Съпругата ще
носи предбрачното си фамилно име, което не е
променяла при встъпването си в брак, а относно имуществените отношения, молителите нямат претенции помежду си за движими
вещи.
От извършената служебна
проверка на постигнатото споразумение съдът констатира,че то е изчерпателно и
законосъобразно, отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, добре са защитени интересите на страните, с него се уреждат
всички въпроси, свързани с прекратяването на брака между страните по делото, то
не противоречи на морала и нормите на СК, поради което това споразумение следва да бъде
утвърдено, като същото придобие изпълнителна сила.
На основание чл.330,ал.3 от ГПК и след като съдът се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат
е сериозно и непоколебимо и намери, че постигнатото споразумение по чл. 51 от Семейния кодекс не противоречи на закона, съдът
следва с решението си да допусне развода им и да утвърди тяхното споразумение
за последиците от него, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.
На основание чл.329,ал.1,изр.2 от ГПК, във връзка с чл.6,т.3 от Тарифа за държавните такси,съдът определя окончателния
размер на таксата за развода да е 40.00 лева и като взе
предвид, че 25,00 лева са внесени при
завеждане на молбата, страните следва
да бъдат осъдени солидарно да заплатят допълнителна държавна такса по развода в
размер на 15,00 лева в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт по сметката на Висшия съдебен съвет.
На основание чл.330, ал.5 от ГПК решението, с което се допуска разводът
по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключения граждански брак с акт № 333 от 03.11.1972
година на Община МОНТАНА, между Н.К.В., ЕГН xxxxxxxxxx и Г.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx
поради
сериозно и непоколебимо взаимно съгласие между съпрузите.
Утвърждава постигнатото между
Н.К.В.,
ЕГН xxxxxxxxxx и Г.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx споразумение относно последиците от развода,
съгласно което:
Съпрузите нямат претенции помежду си за издръжка.
Фамилното име на съпругата – след прекратяването на брака съпругата Н.К.В. не се променя.
Относно имуществените отношения – недвижимо имущество страните са
заявили, че ще прехвърлят на пълнолетният си син, а движимите вещи, които са
придобили по време на брака са си поделили преди завеждане на делото и нямат
претенции един към друг.
ОСЪЖДА Н.К.В.,
ЕГН xxxxxxxxxx и Г.К.Д., ЕГН xxxxxxxxxx солидарно да заплатят допълнителна държавна
такса по бракоразводното производство, в размер на 15,00 лв. (петнадесет лева),
в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметката на Висшия
съдебен съвет.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Районен съдия: