РЕШЕНИЕ
№ 507
гр. гр. Хасково, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря МИЛЕНА Д. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20225640101306 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХXV от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/ - "Бързо производство".
Образувано е по искова молба от Я. Г.Д. с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда /КТ/ срещу ЕТ „Мария Чанкова“.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 6/01.12.2021 г.
работила при ответника на длъжност „******“, с място на работа - гр.
***************. На 13.05.2022 г. й била връчена при условията на отказ
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ поради налагане на наказание дисциплинарно уволнение, макар
че то било прекратено още на 17.02.2022 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2
КТ. Счита се, че извършеното уволнение било незаконосъобразно, тъй като
ищцата се ползвала от предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ - като
трудоустроен служител, и по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с Наредба № 5 за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила
съгласно чл. 333, ал. 1 КТ, като страдаща от онкологично заболяване, но
1
работодателят не бил получил разрешение от Инспекцията по труда и мнение
от ТЕЛК за предоляването на всяко едно от тези две основания за закрила.
Дори и да се приемело, че като мнение на ТЕЛК по смисъла на чл. 333 КТ
било издадено ЕР № 0218 от 29.03.2022 г. на ТЕЛК към МБАЛ Хасково, то не
изпълнявало изискванията на посочената разпоредба, тъй като било
обжалвано от ищцата с жалба с вх. № 240/30.03.2022 г. и към датата на
връчването при условията на отказ на обжалваната заповед все още не било
влязло в законна сила, а и съдържало мнение само за предоляване на
закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, но не било дадено мнение по второто
основание за закрила - по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Поддържа се и че заповедта
за дисциплинарно уволнение не съответствала на изискванията на чл. 195, ал.
1 КТ, тъй като в нея не били посочени фактическите основания, които
работодателят считал за дисциплинарни нарушения, както и кога са били
извършени, за да може да се прецени дали са спазени преклузивните срокове
по чл. 194 КТ. На следващо място, не били взети или искани обяснения,
което било нарушение на императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 КТ.
Освен това заповедта била издадена и в нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ, тъй
като работодателят не извършил преценка на извършените нарушения,
доколкото имало такива, с критериите, посочени в разпоредбата, а тази
преценка подлежала на съдебен контрол. Сочи се и че ищцата не била
извършила описаните в заповедта нарушения, като стриктно спазвала
работното си време за целия период на съществуването на трудовото
правоотношение, като след 17.02.2022 г. нямала задължение да се явява на
работа, защото то вече било прекратено. Предвид изложеното се иска от съда
да постанови решение, с което да бъде признато уволнението й, извършено
със Заповед № 5/13.05.2022 г. на ответника, за незаконно и за нейната
отмяна, както и да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност - „***********“ в ЕТ „Мария Чанкова“ и да се осъди ответникът да
й заплати направените по делото разноски.
Ответникът счита предявените искове за неоснователни, поради което
ги оспорва изцяло. Твърди се, че ищцата не се ползвала от закрилата по чл.
333, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като не била трудоустроена съгласно Наредбата за
трудоустрояване, поради което и работодателят нямал задължението да
преодолява такава защита. Тя била назначена на работа в изпълнение на
договор № ЗТ2-09-15- 28982#3 за осигуряване на заетост по проект „Заетост
2
за теб", сключен на 16.11.2021 г. между Агенция по заетостта, като
възложител, и ЕТ „Мария Чанкова", като работодател. Ищцата не участвала в
този проект като трудоустроено лице, не била приложила към документите за
участие ЕР № 1394/03.11.2020 г. на ТЕЛК при МБАЛ - Хасково, не била
представила на работодателя ЕР № 1394/03.11.2020 г. на ТЕЛК при МБАЛ -
Хасково, а в представената карта за медицински преглед от 26.11.2021 г. при
сключване на трудов договор № 6/01.12.2021г. изрично било посочено, че не
притежава група инвалидност и била клинично здрава. Освен това ответникът
не разполагал и не бил заявявал работни места за трудоустроени лица, като не
бил и задължен да има такива работни места, тъй като не отговарял на
предпоставките на Наредба № РД-07-1/02.02.2012 г. за определяне на работни
места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност.
Сочи се и че впоследствие ищцата представила на работодателя ЕР №
1394/03.11.2020 г. с цел данъчни облекчения, поради което същият поискал
предварително разрешение от инспекцията по труда /ДИТ - Хасково/ за
прекратяване на трудовото им правоотношение, както и мнението на ТЕЛК –
Хасково. Независимо, че в ЕР № 219 от 29.03.2022 г. било посочено, че
заболяването й попада под защитата на Наредба № 5 т. 3, но позволявало
адаптация на ново работно място с равна квалификация, т.е. не били налице
пречки от здравословен характер за уволнението на ищцата, напълно
незаконосъобразно с писмо изх. № 22.023013 от 12 04.2022 г. ДИТ - Хасково
отказало да даде разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение,
без да изложи каквито и да е било мотиви за този отказ, с единствената цел да
попречи на уволнението на ищцата. Поддържа се, че Заповед № 5/13.05.2022
г. напълно съответствала на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, тъй като
съдържала подробна мотивировка за допуснатото от ищцата нарушение по
чл. 193, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, с посочване на доказателства, с
които било констатирано нарушението в периода 18.02. - 13.05.2022 г., на
законовите основания, на които било постановено дисциплинарното
уволнение, както и всички останали реквизити. Дисциплинарното наказание
било наложено в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, тъй като периодът на
неявяване на работа на ищцата бил продължил до датата на издаване на
заповедта. В процедурата по чл. 193 - 195 КТ й били изпращани множество
съобщения и уведомления на постоянния й адрес, посочен в трудовия договор
- гр. **************, които тя съзнателно не получавала, като писмени
3
обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ за неявяване на работа в периода
18.02. - 08.03.2022 г. били поискани с писма, изпратени като телепоща от
Български пощи АД на 08.03.2022 г., и с чрез куриерска служба ЕКОНТ, но
били върнати като неполучени, поради ненамиране на адресата. Ето защо се
счита и че ищцата действала недобросъвестно в процедурата по
дисциплинарното й уволнение, поради което работодателят не е допуснал
нарушения на чл. 193 - 195 от КТ при уволнението й, извършено със Заповед
№ 5/13.05.2022 г. Освен това ответникът не бил допуснал забавено плащане
на уговореното в трудовия договор с ищцата възнаграждение, като съгласно
чл. 4 от Вътрешните правила за работна заплата в ЕТ „Мария Чанкова" гр.
Хасково било регламентирано, че работната заплата се изплащлаа не по -
късно от 25 число на месеца, следващ месеца, за който се начислява работна
заплата, през който бил положен трудът. Получавайки уведомлението й на
17.02.2022 г., той изразил становище, че не били налице предпоставките на
чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ и наредил тя да бъде уведомена да се яви на работа, тъй
като трудовият й договор не бил прекратен. Предвид изложеното се иска от
съда да отхвърли предявените искове и да присъди в полза на ответника
направените от разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност и съобразявайки становището на страните, съобразно
изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен. Съображенията за това са
следните:
По делото няма спор, а и от приетия трудов договор № 6/01.12.2021 г.
се установява, че между ищцата и ответника е съществувало валидно трудово
правоотношение с описаното в исковата молба и посочено по – горе
съдържание.
Не се спори между страните, а и е видно от представените заявление и
обратна разписка /л. 31 и л. 32 по делото/, че на 14.02.2022 г. ищцата е
уведомила писмено ответника, получено от него на 17.02.2022 г., че
прекратява едностранно трудовото им правоотношение на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 КТ.
Въпреки това със Заповед № 5/13.05.2022 г. на управителя на ответния
4
търговец, на основание чл. 188, т. 3 КТ, във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и
чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на ищцата е наложено наказание
„дисциплинарно уволнение“ за неявяване на работа в течение на
последователни работни дни в периода от 18.02.2022 г. до 13.05.2015 г., като
тя й е била връчена същия ден връчена при условията на отказ, удостоверен с
подписите на двама служители на ЕТ „Мария Чанкова".
Съгласно трайната и задължителна съдебна практика правото на
работника или служителя едностранно да прекрати трудовия договор без
предизвестие на основанията, посочени в чл. 327 КТ, се упражнява чрез
едностранно волеизявление, което следва да достигне до работодателя. След
като работодателят го получи, той не може да прекратява трудовия договор
на друго основание, тъй като от този момент насетне това субективно право
на работника или служителя вече е било упражнено и е произвело своето
действие по аргумент от чл. 335, ал. 1, т. 3 КТ, т.е. трудовият договор вече е
прекратен и не може отново да се прекратява. Следва да се има предвид и че
цитираната разпоредба не поставя момента на прекратяване на трудовия
договор в зависимост от това, дали действително са били налице сочените в
писменото изявление на работника или служителя основания по чл. 327, ал. 1
КТ. Допълнителен аргумент в тази връзка са различните възможности за
защита на работника и на работодателя при незаконно едностранно
прекратяване на трудов договор, наложени от конституционно признатите
право на труд на гражданите на РБ и забраната за принудителен труд. Така,
правото на работника да иска отмяна на заповедта за незаконното му
уволнение с иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е гаранция за ненарушаване на
признатото в чл. 48, ал. 1 КРБ право на труд на всички граждани на
Република България и проява на признатото в чл. 56 КРБ право на защита, а
невъзможността на работодателя да иска отмяна на прекратяването на
трудовото правоотношение, извършено едностранно от работника, е
гаранция, че в Република България не се допуска принудителен труд /труд
без съгласието на работника/, както сочи чл. 48, ал. 4 КРБ. В този смисъл са и
мотивите на решенията на Конституционния съд на РБ № 7 от 19.06.1995 г.
по к. д. № 9 от 1995 г. и № 11 от 30.04.1998 г. по к. д. № 10 от 1998 г. Затова
при незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по
чл. 327, ал. 1 КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира
от работника за обезщетяване на вредите, които е понесъл от
5
неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска
възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение. Ето защо
се приема, че работодателят не може да преценява дали основанието,
послужило на работника или служителя за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие, действително е съществувало,
за да приеме, че то продължава да обвързва страните и повторно да го
прекрати на друго основание. На такава преценка съответно няма право и
съдът, разглеждащ спора за законността на последвалото прекратяване на
трудовото правоотношение, извършено от работодателя. В този смисъл са
Решение № 59 от 16.06.2020 г. по гр. д. № 3418/2019 г. на ВКС, III г. о.,
Решение № 87 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 219/2011 г. на ВКС, IV г. о.,
Решение № 203 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 832/2010 г. на ВКС, III г. о.,
Решение № 144 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 3101/2008 г. на ВКС, I г. о. и др.
Пренесено в конкретния случай това означава, че ищцата не е имала
задължение да се явява на работа при ответника в периода от 18.02.2022 г. до
13.05.2015 г., съответно не е извършила твърдяното от него дисциплинарно
нарушение, а и работодателят не е могъл повторно да прекрати вече
прекратения й трудов договор. След като е липсвала трудово-правна връзка
между страните към момента на връчване на процесната заповед, то тя се
явява безпредметна, а извършеното с нея дисциплинарно уволнение е
незаконно и съотв. подлежи на отмяна.
Тук е уместно да се отбележи, че по делото не се установява ищцата да
е злоупотребила с правото си да прекрати трудовото правоотношение на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, напр. за да избегне налагането на
дисциплинарно наказание за нарушение, което да е извършено преди
отправянето на едностранното изявление от нейна страна. Нещо повече,
конкретните възражения за наличието на недобросъвестност от работника, са
въведени от работодателя единствено за поведението на ЯН. Г. Д. в
дисциплинарното производство, приключило с издаването на Заповед №
5/13.05.2022 г., т.е. след 17.02.2022 г., когато трудовото правоотношение вече
е било прекратено. Освен това не се твърди, а и не се установява по делото,
че единственото желание на ищцата, ползвайки се от законово допустимото
средство по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, е да постигне целта - прекратяване на
трудовия договор, която цел не би могла да постигне по друг начин или
постигането й би се забавило или затруднило. Дори и да се приеме, че е
6
налице евентуална вероятност за осъществяването на това обстоятелство, то
вероятността дори и в най-голяма степен не е пълно установяване.
Необходимо е да бъде изключена всяка друга възможност, каквото не е
постигнато, a противното би означавало да се наруши правилото на чл. 154,
ал. 1 ГПК. То поражда и задължението на съда да приеме, че този релевантен
факт не се е осъществил в обективната действителност. А щом фактът не се е
осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици.
По тези съображения предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва
да бъде уважен, като не е необходимо да се обсъждат всички останали
наведени от страните доводи, доколкото и при разглеждането им не би се
стигнало до по-различен резултат с оглед изложеното по-горе за неговата
основателност.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е неоснователен.
Това е така, защото с отмяната заповедта за налагане на наказанието
„дисциплинарно уволнение“, трудовото правоотношение между страните се
възстановява такова, каквото е съществувало преди процесното уволнение, в
неговата пълна идентичност, която обхваща всички техни права и
задължения. В съдържанието на възстановеното трудово правоотношение се
включва и упражненото от работника субективно преобразуващо право
едностранно да прекрати трудовия си договор, отправено до работодателя
преди дисциплинарното уволнение.
Както се посочи по-горе, в случая писменото заявление по чл. 327, ал.
1, т. 2 КТ на ищцата от 14.02.2022 г., получено от ответника на 17.02.2022 г.,
е произвело действие преди процесната заповед, поради което отмяната на
последната не може да възстанови трудовото правоотношение в
първоначалния му вид и съотв. не може да бъде постановено
възстановяването й на предишната работа, доколкото предпоставя трудово
правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното
уволнение. В този смисъл вж. Решение № 29 от 02.07.2013 г. по гр. д. №
549/2012 г. на ВКС, III г. о. и мотивите на Тълкувателно решение №
2/23.10.2012 г. по тълк. д. № 2/2012 г. на ВКС, ОСГК.
Предвид изложеното искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и с оглед изрично заявените претенции за
7
разноски, такива се дължат и на двете страни. На ищцата следва да се
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума за платен адвокатски хонорар,
като според настоящия състав направеното в тази връзка възражение на
ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Действително делото не е с
особена фактическа и правна сложност – разгледано е в едно съдебно
заседание, събран е неголям доказателствен материал - само представените
от страните документи, налице е трайна и задължителна практика по сходни
случаи, която е възпроизведена в исковата молба. При това положение и
съобразно чл. 36 ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските на
ищцата за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до 355,00 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се дължат разноски
за възнаграждение на адвокат в размер на 300,00 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Настоящият съдебен състав не споделя практиката да се извършва
служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между двете
насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е съобразен с
материалния закон. Компенсирането им може да настъпи само по волята на
страните, които по силата на чл. 103 ЗЗД имат право да извършат
прихващане. Поради това и липсата на изрично искане в тази насока, съдът
не следва да присъжда разноските по компенсация.
Предвид характера на настоящото производство - трудов спор и на
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищцата не дължи заплащане на държавна
такса за предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, а на основание чл. 78, ал. 6
ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд - Хасково дължимата държавна такса за уважения иск по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ, а именно сумата от 80,00 лв., определена на база чл. 3 Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА за незаконно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на ЯН. Г. Д., ЕГН ********** от гр. **************,
извършено със Заповед № 5/13.05.2022 г. на управителя на ЕТ „Мария
Чанкова“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.
„Св. Св. Кирил и Методий" № 13, и я отменя.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЯН. Г. Д., ЕГН ********** от гр.
*****************, срещу ЕТ „Мария Чанкова“, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 13, иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяването й заеманата от
нея преди уволнението длъжност „*******” в ЕТ „Мария Чанкова“, УЦ
„******“ гр. Х.
ОСЪЖДА ЕТ „Мария Чанкова“, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 13, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Я. Г. Д., ЕГН ********** от гр.
*******************, сумата от 355,00 лв., представляваща направени
разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Я. Г. Д., ЕГН ********** от гр. **************, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ЕТ „Мария Чанкова“, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Св. Св. Кирил
и Методий" № 13, сумата от 300,00 лв., представляваща направени разноски
по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЕТ „Мария Чанкова“, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 13, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд –
Хасково сумата от 80,00 лева, представляваща дължима държавна такса по
делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от датата на постановяването му – 11.08.2022 г.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
9
Секретар: М. С.
10