РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно
наказателно дело № 20221880200077 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 и чл. 83 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 473 от
Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). Образувано е по жалба
подадена от В. С., като .... на „.....” ЕООД, ЕИК ....., против Наказателно
постановление № Ю-9 от 19.01.2022 г., издадено от директора на Областна
дирекция по безопасност на храните – София област (ОДБХ), с което за
неизпълнение на задължението по чл. 132, ал. 1, т. 6 ЗВМД и на основание чл.
416, ал. 2 вр. ал. 1 от същия закон на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева.
В жалбата, както и в писмена защита, управителят на дружеството -
жалбоподател поддържа, че наказателното постановление (НП) е
незаконосъобразно и неправилно, като се иска от съда да го отмени изцяло.
Излагат се подробни съображения, че същото противоречи на
материалноправните разпоредби, допуснати са съществени нарушения на
процесуалните правила, налице е необоснованост и несъответствие с целта на
закона.
Длъжностното лице изпълняващо функциите на
административнонаказващ орган, чрез процесуален представител, изразява
становище, че жалбата е неоснователна. Посочва, че издаденото наказателно
постановление е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което иска
от съда да го потвърди.
Към делото е приобщена административнонаказателната преписка и са
разпитани двама свидетели.
1
От събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна :
На 20.09.2021 г. свидетелите К. С. и И. М., служители на ..., извършили
проверка на животновъден обект в гр. Ботевград. Пред проверяващите В. С. е
заявила, че на 15.09.2021 г. са придвижени 358 броя едри преживни животни
от пасище в с. Осеновлаг, общ. Своге, до гр. Ботевград, като не е спазено
изискването на чл. 132, ал. 1, т. 6 ЗВМД. В наказателното постановление е
възпроизведена различна фактическа обстановка, а именно, че проверката е
извършена в с. Осеновлаг, което видно от свидетелските показания не
отговаря на действителността.
Чл. 132, ал. 1, т. 6 ЗВМД задължава собствениците, съответно
ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни, в срок
не по-късно от 24 часа преди транспортиране на животни от видове, които
подлежат на идентификация, предназначени за лична консумация, писмено
или по електронен път чрез Интегрираната информационна система на
Българската агенция по безопасност на храните да уведомят ветеринарния
лекар, ослужващ животновъдния обект.
Стъпвайки само на признанието направено от управителя на
дружеството, проверяващите му съставили акт за установяване на
административно нарушение (АУАН). Фактът, че в акта не са изложени
възражения по установеното административно нарушение от страна на
лицето, не означава, че изложеното в самия акт се приема за безспорно
доказано. Без да установи по несъмнен начин извършеното нарушение
(неизпълнението на задължението към държавата) и самоличността на лицето,
което го е извършило, административнонаказващият орган е издал
обжалваното НП. Единственото, което е безспорно установено, е че на
20.09.2021 г. в животновъдния обект в гр. Ботевград е имало 358 броя едри
преживни животни. Липсват доказателства, че „.........” ЕООД е собственик,
съответно ползвател на животновъден обект със селскостопански животни, че
на пасището в с. Осеновлаг е имало 358 броя едри преживни животни, че
същите са за лична консумация и подлежат на идентификация, че на
15.09.2021 г. са транспортирани (придвижени) до гр. Ботевград, че не е
уведомен ветеринарния лекар, ослужващ животновъдния обект, като не е
ясно и кой е той и при това положение как е установено, че не е уведомен.
Съдът, въз основа на събраните доказателства, счита че не е доказано
авторството на деянието. В АУАН и НП то се извежда само и единствено от
направеното от В. С. признание. След като последната е упражнила правото
си на жалба, тя фактически оттегля самопризнанието, като не остава никакво
друго доказателство, което да установява по безспорен начин кой и кога е
извършил нарушението (неизпълнението на задължението към държавата),
както и дали такова изобщо е извършено. Административнонаказващият
орган е следвало да събере и други доказателства, които да подкрепят
самопризнанието на управителя направено пред актосъставителя, като
посочената доказателствена празнота не би могла да се запълни с нужното
съдържание в рамките на съдебното производство, тъй като би се стигнало
до съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи :
Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е
основателна. От установената по делото фактическа обстановка съдът прави
извод, че административнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си
по ЗАНН, не е доказал неизпълнението на задължението по ЗВМД и
осъществяването на фактическия състав на чл. 83 ЗАНН, а също така не е
издирил обективно и всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата,
задължения и отговорности на дружеството, като с оглед на оттегленото
признание от управителя обвинението почива изцяло на недоказани
предположения.
Съдът счита, че е налице и процесуално нарушение, тъй като в НП е
посочено, че е извършена проверка в с. Осеновлаг, където животните е
трябвало да се намират, а в действителност е извършена проверка в гр.
Ботевград, където животните са се намирали. Това погрешно посочено
обстоятелство внася съмнение относно предмета на административното
нарушение /като фактическо и правно единство/ и неговите обективни и
субективни признаци, и нарушава правото на защита на лицето, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана с него.
Поради гореизложените съображения съдът счита, че наказателното
постановление подлежи на отмяна. С жалбата се претендират и разноски за
адвокат, но липсват данни такъв действително да е защитавал наказаното
лице, както и за заплатено възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № Ю-9 от 19.01.2022 г., издадено
от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София
област, с което на „Вал Комерс Груп” ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от .... В. С. С., е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева – на
основание чл. 416, ал. 2 вр. ал. 1 ЗВМД и за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 6
от същия закон.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
3