РЕШЕНИЕ
№ 414
гр. Перник, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500547 по описа за 2021 година
С решение № 260744/23.06.2021 г. по гр.д. № 645/2021 г. по описа на Пернишкия
районен съд е осъден “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД да заплати на З. Г. З. сумата в размер на
15 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
професионално заболяване, изразяващо се в „***************”, констатирано с Експертно
решение №***г. на УМБАЛ“Св. Ив.Рилски“ЕАД - гр.С., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на констатиране на увреждането - ***г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до пълния размер от 20 000 лв. искът е отхвърлен
като неоснователен. Със същото решение “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД е осъден да заплати
на З. Г. З. сумата от сумата от 975,00 лв., представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от иска и да заплати по сметка
на Пернишки районен съд сумата от 951,00 лв., за направени по делото разноски, от които
сумата от 600,00 лв. за държавна такса и сумата от 351,00 лв. за възнаграждение на
експертиза.
В установения от закона срок, „СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, чрез адв. Х.М., е
обжалвала решението досежно уважената част от иска, като по подробни доводи по
същество на спора моли в тази част решението да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и
недоказани. Алтернативно моли присъденото обезщетение да бъде намалено и съобразено с
1
принципа за справедливост в чл.52 ЗЗД. Прави искане за присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият З. Г. З., чрез адв.В., е депозирал отговор на
въззивната жалба, в който моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Излага доводи по същество като възразява на наведените
твърдения във въззивната жалба за пороци на съдебния акт. Прави искане за присъждане на
разноски във въззивното пороизводство. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът е
установил, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по
чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд е намерил, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти,
касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с
решението си и е насрочил делото за разглеждане в открито с.з..
Окръжен съд Перник, като прецени направените оплаквания в жалбата, с оглед
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено и
доказано от правна и фактическа страна следното:
Пред Районния съд е предявен иск с правно основание чл. 200 от КТ.
По изложени в исковата молба съображения ищецът, на З. Г. З., моли да бъде осъдено
„Стомана индъстри “АД да му заплати сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на професионално заболяване, изразяващо се в
„***************”, констатирано с Експертно решение №***г. на УМБАЛ“Св.
Ив.Рилски“ЕАД – гр.С., влязло в сила на 25.01.2021г., за периода от деня на настъпване на
заболяването- до 01.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от ***г. до
окончателното и изплащане.
Ответникът “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”-АД е подал отговор в законоустановения срок,
с който е оспорил допустимостта на така предявения иск, като твърди, че няма влязло в сила
решение на ТЕЛК, което да констатира професионалното заболяване. Ответникът е оспорил
иска по основание и по размер, поради което и иска същият да бъде отхвърлен като
неоснователен. Ответникът възразява, че същият не следва да отговаря по този иск, тъй като
процесното заболяване не е изцяло професионално. Ответникът възразява, че не е налице
2
причинна връзка между здравословно състояние на ищеца и професионалното заболяване.
Алтернативно ответникът е направил и възражения по чл.200, ал.3 КТ за прихващане на
сумите получавани от ищеца по получаваната пенсия за инвалидност, пенсия за
осигурителен стаж и възраст, както и получаваните обезщетения от държавното и
обществено осигуряване във връзка с професионалното заболяване.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице предвидените в закона основания за
ангажиране отговорността на ответника и с оглед събраните по делото доказателства
относно вида и степента на влошаването е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 15 000 лв.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по останалите въпроси, съдът е
обвързан от изложеното в жалбата.
По делото не се спори, а и от приложените по делото писмени доказателства, е видно,
че ищецът е работил по трудово правоотношение в СМК“Л.“, впоследствие при
ДФ“Стомана- П.“, а впоследствие и при правоприемника “Стомана индъстри”АД, както
следва: в периода ***г. до ***г. ищецът е работил в СМК “Л.” на длъжност “***”. В
периода ***г. до ***г., ищецът е работил в НПП „Б. П.” ЕСДЦ /Камет АД, гр. П. на
длъжност „***. В периода ***г. до ***г. ищецът е работил в „Стомана/Еврометал ООД/
Стомана индъстри АД, гр. П. на длъжност „***”. В периода ***г. до ***г. ищецът е работил
в “Марица Логистик Сървис” ЕООД, гр. П. на длъжността “***”. В периода от ***г. до ***г.
ищецът е работил в “Стомана индъстри” АД, гр. П., на длъжност “***”. В периода от ***г.
до ***г. ищецът е работил в “Стомана Индъстри” АД - гр. П. на длъжност “***”.
От гореизложеното е видно, че ищецът има общ трудов стаж от 37 години, 1 месец и
21 дни, от които 35години, 4 месеца и 7 дни като *** в СМК „Л.”, гр. П., фирма Стомана”,
гр. П., „Еврометал“ ООД, гр. П., „Стомана индъстри” АД, гр. П., НПП „Б. П.” ЕСДЦ, гр. П.,
„Камет” АД, гр. П., „Марица Логистик Сървис” ЕООД, гр. П., както правилно е приела и
първата инстанция по делото.
Съгласно длъжностната характеристика за длъжността “***“, ищецът е извършвал
дейности свързани с *************************************** на територията на ЕСДЦ,
извършвайки подемно-транспортни дейности, свързани с производството и ремонта в цеха.
Видно от представеното по делото Експертно решение №***г. на УМБАЛ“Св.
Ив.Рилски“ЕАД – гр.С., влязло в сила на ***г. /видно от печата поставен на същото/, е
признато професионално заболяване на ищеца с диагноза: „*************”. Със същото
експертно решение са определени **% т. н. р., с дата на инвалидност – ***г. и срок на
определения процент т. н. р. – ***г.
Дружеството - жалбоподател поддържа, че решението на ТЕЛК не е породило правно
действие, защото не е спазена процедурата за установяване професионалния характер на
заболяването, както и ЕР на ТЕЛК не е влязло в сила.
Възражението на ответника /понастоящем въззивник/, че експертното решението не е
влязло в сила, както правилно е приела и първата инстанция е неоснователно. Извън
3
удостовереното в същото решение, че е влязло в сила, по делото няма дори и твърдения, че
същото е обжалвано от страните. А възражението, че решението е обжалвано подлежи на
доказване от работодателя (изрично в този смисъл Решение № 213 от 12.07.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1761/2009 г., IV г. о., ГК и др.).
Съгласно приетото в Решение № 213/12.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 1761/2009 г., по
предявен иск с правно основание чл. 200 КТ ищецът следва да докаже причинната връзка
между увреждането и условията на труд с влязло в сила решение на ТЕЛК или НЕЛК, като
не е необходимо върху експертното решение да има отбелязване от органа, който го е издал,
че решението е влязло в сила и на коя дата /като в случая дори и това условие е било
спазена, видно от поставения печат на решението – стр. 5 от първоинстанционното
производство- влязло в сила на *** г./. Работодателят, оспорващ обстоятелството, че
решението е влязло в сила трябва да представи доказателства, че го е обжалвал и подадената
жалба се разглежда от горестоящия административен или съдебен орган. В същия смисъл е и
приетото в Определение № 683/16.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2019 г.
В случая по делото е представено ЕР на ТЕЛК с отбелязване, че е влезло в сила и след
като дружеството - жалбоподател твърди, че същото не е влязли в сила, то трябва да
представи доказателства, че го е обжалвал, като такива доказателства по делото от негова
страна не са били ангажирани. От съдържащите се в кориците на делото и други
медицински доказатества, а и от заключението на изслушаната по делото пред първата
инстанция СМЕ се установява, че не само решението на ТЕЛК не е обжалвано от
работодателя, н о е и влязло в сила и предвид на което и съдът намира, че професионалният
характер на заболяването е установен с влязло в сила решение на ТЕЛК.
Доводите в жалбата, че процедурата за установяване професионалния характер на
заболяването, не е спазена, не могат да се разглеждат в производството по чл. 200 КТ.
Съгласно чл. 62, ал. 3 КСО признаването на професионалния характер на заболяването е от
компетентността на органите на експертизата по работоспособността. Процедурата за
установяване и признаване на професионалното заболяване е уредена в Наредбата за реда за
съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните
болести и ако работодателят твърди, че тази процедура е нарушена, е следвало да релевира
тези си възражения в хода на административното производство. След като е налице влязло в
сила ЕР, то същото на основание чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето е задължително за съда.
Доводите в жалбата, че решението не е било съобщено на останалите субекти,
визирани в чл. 112 от ЗЗ, по съществото си съставляват упражняване на чужди права, което
е допустимо, само в изрично предвидените от закона случаи, каквато хипотеза не е налице.
В жалбата се поддържа, че не е спазена процедурата по чл. 9 от Наредбата за реда за
съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните
болести, като се твърди, че същата е условие за влизане в сила на експертното решение.
Съдът намира, че и този довод е неоснователен. Посочената разпоредба касае
административна процедура относно регистриране на професионалните болести и влизането
в сила на решението на ТЕЛК не е обвързано от извършването на тази регистрация и
4
съответно наличието или не такава регистрация не е относимо при преценка допустимостта
и основателността на предявен иск с правно основание чл. 200 КТ.
Предвид изложеното съдът намира, че искът е доказан по своето основание.
Установено е, че ищецът е работил по трудов договор в ответното дружество като „***” и в
резултат на дългогодишна производствена дейност в условията на извършване дейности,
свързани с ********************************************* в цеха е заболял от
посоченото по-горе заболяване, което е признато за професионално. Отговорността на
ответната страна следва да се ангажира на основание чл. 200 от КТ, съобразно който
работодателят отговаря имуществено за вреди от професионално заболяване, които са
причинили временна нетрудоспособност, инвалидност или смърт на работника.
По отношение размера на претендираното обезщетение:
От заключението на приетата съдебно - медицинска експертиза на в.л.Й. З. се
установява, че процесното заболяване е резултат от хронична акустична травма -
продължителна работа в ответното предприятие „СТОМАНА ИНДЪСТРИ“-АД на длъжност
„***” (над **г.). Рисков фактор в работната среда, причинил процесното професионално
заболяване са стойности на производствен шум, генериран от работата на металургичното
оборудване и технологичния процес, превишаващи граничните стойности за експозиция.
(Протокол № ***г. за извършено проучване на професионална болест - ТП на НОИ гр. П.).
Шумът действа на рецепторния апарат на слуховия анализатор. При хронична акустична
травма се увеличава пропускливостта на мембраните с последващ хидропс на лабиринта,
невродегенеративни промени в слуховите сетивни клетки. Настъпват специфични
патологични промени - клетъчните нервни елементи на вътрешното ухо дегенерират,
загиват и се стига до трайно увреждане на слуха. Съгласно утвърдените в Република
България медицински стандарти нивото на слуховата загуба се определя от минималния
праг на слуха, установен чрез аудиометрични изследвания. В зависимост от минималния
праг на слуха са налице:1.социално адекватен слух – с аудиометричен минимален праг на
слуха от 0 dB до 35 dB , 2. тежко чуване – с аудиометричен минимален праг на слуха от
35dB до 65dB. Пациентът изпитва затруднения в общуването, не е възможно чуването на
тих говор, но е възможно възприемането на силен говор от близки разстояния.,
3.практическа глухота – с аудиометрични праговете на слуха от 65 dB до 90 dB , 4.глухота
– с аудиометрични праговете на слуха над 90dB /пълна липса на слух или наличието на
остатъчен такъв/.
В процесния случай по надлежния ред е констатирано професионалното заболяване
*****************************, което е в степен „***“. При намален слух в степен „***“
(Н-ра степен) слуховата загуба е от 65 до 90 дБ.
Професионалното заболяване „**************“ при З.З. се проявява с
***************************************.
Процесното професионално заболяване „**************“ в степен на „***“, със
слухова загуба 74 дБ. за лявото ухо и 72 дБ. за дясното ухо не подлежи на трайно
излекуване. Уврежданията са дефинитивни и лечението е със средства, които действат
5
протективно и симптоматично - съдоразширяващи, ноотропни, витамини и други
медикаменти.
Трудовото правоотношение с ответното предприятие „Стомана Индъстри” АД е
прекратено, считано от ***г„ с което е преустановено въздействието на основния
професионален етиологичен фактор „шум“ и на съпътстващия фактор „вибрации“ (Заповед
№***г.)
Прогресивното намаление на слуха в двете уши в бъдеще може да се дължи на
възрастови дегенеративни промени в слуховия анализатор. В бъдеще ще продължат
страданията от значително намален слух, дразнещ субективен шум в ушите, чувството на
заглъхване и тежест в двете уши, намалена разбираемост на речта, нарушена
комуникативност. Според експерта заболяването е с определена водеща
диагноза****************************************.ТЕЛК при освидетелстването
правилно е определил % трайно намалена работоспособност за увредения слух на ищеца.
Професионалното заболяване „*************“ е в по-късна форма в протичането на
заболяването. Вещото лице, изрично е посочило в експертизата си, че процесното
професионално заболяване „**************“ в степен на „***“, със слухова загуба
************** не подлежи на трайно излекуване. Уврежданията са дефинитивни и
лечението е със средства, които действат протективно и симптоматично - съдоразширяващи,
ноотропни, витамини и други медикаменти, тоест заболяването с времето може да само да
резидивира, но но не и да се подобрява. Съдът и в настоящия му състав дава вяра на
отразените обстоятелства в заключението, като ги поставя в основата на своите решаващи
изводи.
Следва да се посочи, че гласните доказателства по делото, събрани в хода на
първоинстанционното производство, посредством разпита на двама свидетели- колега на
ищеца и неговата съпруга, са съответни на отразеното в експертизата като констатации за
здравословното състояние на ищеца и как същото се отразява на ежедневните му занимания
от битов, социален и семеен характер и какъв сериозен дискомфорт причинява на него и на
близките му.
От показанията на свидетелката Ц. Б. Д. /бивш колега на ищеца/, се установява, че
същият е работил при много тежки условия на труд за изключително продължителен период
от време и в резултат на същите, здравето му се е влошило и е започнал „да не чува“ / св.
Заявява в с.з.- „Познавам З.З., аз съм негова колежка от ***г. Работили сме на едно и също
място, което е „Стомана Индъстри“ – стоманодобивен цех, на длъжност „***“ сме и
двамата. От по-ранно познавам З., но от ***г. работим на едно и също място. Към днешна
дата ищеца не работи в „Стомана Индъстри“, той вече е пенсионер. Знам, че З. имаше
заболяване, което му създаваше проблеми, защото трудно се комуникираше, а там в
процеса на работа комуникирахме помежду си по телефони и много трудно се разбирахме,
защото от шума навън плюс това, че той не чуваше добре. Заболяването на З. е свързано
със слуха. Трябваше да се надвикваме по телефоните, за да можем да се разбираме…. Той
6
не се чувстваше добре, защото се налагаше понякога да вика повече от колкото трябва по
колегите. Доста дълго време беше бригадир, управляваше цялата бригада *** и З. се
чувстваше зле, защото колегите си мислеха, че той им се кара и вика по тях, а то
всъщност не е това, той просто от заболяването не чува…“/. В същия смислов диапазон
са и показанията на свидетелката А. Ц. З. /съпруга на ищеца/ , с която същият живее в едно
домакинство и която има преки наблюдения над състоянието на съпруга си и неудобствата,
които както той, така и семейството му понасят във връзка с неговото заболяване и фактът,
че същият не чува в много висока степен, как и до каква степен препятства нормалните му
житейски занимания, част от който за него се явяват проблем / св. Заявява - „От 38 години
сме семейство със З.. От ***г. ищеца работи в „Стомана Индъстри“, като е работил и на
други места, но почти целият му трудов стаж е оттам. Последно се пенсионира от
„Стомана Индъстри“. Към днешна дата З. е пенсионер. По принцип заболяването е това
със слуховия апарат, като в момента има едно бучене в ушите, трудно чува. Вкъщи имаме
внуче на три години и половина, което от силното блъскане на вратите от страна на З.
от това, че той не дочува, детето трудно заспива и изобщо цялото семейство сме
подложени на неговия терор. При З. е установена глухота. Това заболяване датира от
доста време може би от ***г. в болницата, една от лекарките при един преглед му беше
казала, че това заболяване ще му създаде много проблеми и е възможно да стигне до това
нещо, но той не смееше да предприеме нищо, защото в този момент строихме къща, не
смееше да предприеме такива неща срещу работодателя, защото ще го изгонят от
работа. По принцип по-силно говорим вкъщи, ако З. е излязъл в другата стая и е затворена
вратата почти не ни чува, както и да го викаме. С автомобила малко трудно се справя,
защото не смее да кара. Телефон ползва много рядко…, защото не го чува. З., почти не
излиза навън, причината е това, че приятелите му си се събират на шумни компании, навън
по кафета и на него първо му пречи високия говор и понеже не чува, и избягва такива неща.
Много рядко ходи до кварталния магазин. …Последната година преди няма месец беше пак
в болницата. Предложен му е слухов апарат, но за момента не ползва такъв. Пие
медикаменти, не мога да кажа точно какви, не си спомням имената, но са му предписани
от лекар…“/.. Съдът дава вяра на заявеното и от двете свидетелки по делото, като намира,
че същите, достоверно описват как заболяването на ищеца довежда до ежедневен
дискомфорт и негативни емоционални изживявания за същия и препятства нормалния му
начин на живот, като в този смисъл съдът следва да посочи във връзка с възражението в
жалбата, че ищецът бил възрастен и на това можело да се дължат негативните му
изживявания от здравословен характер, както и на общи заболявания, то съдът намира това
твърдение за абсолютно голословно и недоказано по делото / още повече, че макар и да е
пенсионер същият е на **г, което е една зряла възраст на трудоспособно лице, ако не би
имало процесното заболяване, довело да намалената работоспособност. Освен това от
данните на заключението по СМЕ по никакъв начин не се установява, ищецът да има други
заболявания, които да допринасят за ежедневния му физически и емоционален дискомфорт
извън процесното такова. Следователно, това възражение в жалбата, съдът намира за
неоснователно.
7
Във връзка с горното, съдът счита, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение е съобразено с характера и степента на засягане здравето на работника, а също
и с принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД / вижРешение № 407 от 26.05.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. о., ГК и Решение № 553 от 27.06.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 196/2012 г., IV г. о./,, поради което и твърденията във въззивната жалба, че размерът на
обезщетението е завишен, са неоснователни. Съгласно константната съдебна практика по
приложението на чл.200 КТ при трудова злополука и професионална болест се обезщетяват
всички вреди- имуществени и неимуществени, като последните се обезщетяват по реда на
чл.52 ЗЗД по справедливост. Съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС
от 23.12.1968г. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. Като съобрази гореизложените критерии съдът
намира, че в настоящия случай справедливият паричен еквивалент на претърпените от
ищеца неимуществени вреди от професионалното заболяване е в размер на 15 000,00лв. При
формиране на този извод съдът взема предвид възрастта на ищеца, степента на засягането на
здравето му и начинът, по който в конкретния случай се отразява на живота му -
затруднения в бита, при извършване на обичайни ежедневни дейности, ограничаване на
контактите, влошаване качеството му на живот поради наличието на и в главата заради
слуховата намаленост, както и посоченото от вещото лице, че заболяването му има
хронично-рецидивиращ ход на протичане и необратимо развитие. От съществено значение
при определяне размера на обезщетението е обстоятелството, че както към момента, така и в
бъдеще ищецът ще изпитва същия дискомфорт, дори и същият с времето ще се засилва.
Неоснователни са доводите, че съдът не е съобразил, че неблагоприятните психически
изживявания се дължат и на нормална възрастова промяна, защото доказателства за наличие
на неблагоприятни психически изживявания, дължащи се на възрастова промяна, по делото
липсват и съдът не може да приеме, че ищецът има такива изживявания само въз основа
твърденията на жалбоподателя.
Правилно и в съответствие със закона съдът е присъдил законна лихва, считано от
датата на постановяване на ЕР на ТЕЛК. По силата на чл. 212 КТ за неуредените въпроси по
имуществената отговорност на работодателя за причиняване увреждане на здравето на
работника, се прилага гражданският закон, т.е. субсидирано се прилагат правилата на
гражданската деликтна отговорност по ЗЗД. По силата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, от което и
следва, че работодателят е изпаднал в забава от момента на констатиране на
професионалното заболяване.
Във връзка с горното, съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде
8
потвърдено.
Разноски
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемия следва да се присъдят направените
пред настоящата инстанция разноски в размер на 1200 лв., видни от представения по делото
договор за правна защита и съдействие от ***г. от който се установява, че страните са
договорили посочената сума за процесуално представителство на въззиваемия пред ПОС по
настоящото дело, както и че същата е била заплатена в брой, като е представен и списък по
чл.80 ГПК в същия смисъл.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260744/23.06.2021 г. постановено по гр.д. № 645/2021 Г
по описа на Районен съд Перник за 2021 г.
ОСЪЖДА „Стомана индъстри“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на З. Г. З., с ЕГН:********** и адрес:***, сумата от 1200 лв.,
представляваща направени пред настоящата инстанция разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9