Определение по дело №8681/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 7519
Дата: 24 юли 2017 г. (в сила от 8 август 2017 г.)
Съдия: Димитър Илиев Димитров
Дело: 20173110108681
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………./24.07.2017г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и четвърти юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 8681 по описа на ВРС за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от М.Д.Н. с адрес ***, срещу „Т.С.Г.“ ООД.

С Разпореждане №29328/29.06.2017г. производството по делото е оставено без движение. На ищеца са дадени конкретни и точни указания по смисъла на чл. 127 и чл.128 ГПК, а именно:

- наведе твърдения относно параметрите на сключения между страните трудов договор - уговорено работно време, уговорено възнаграждение - основно, допълнително, размер на полагаем платен годишен отпуск, продължителност на работния ден и седмица;

- посочи номера и датата на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и основанието, на което трудовото правоотношение е прекратено и да уточни изрично от кой момент е прекратено трудовото му правоотношение с ответното дружество – да посочи дата на прекратяване на трудовия договор;

- посочи дали се заявява искане за присъждане на законна лихва считано от датата на подаване на исковата молба, като законова последица от уважаване на претенциите или се търси обезщетение за забава, в който се случай се посочи период с неговата начална и крайна дата на начисляване, главница- вид и размер, върху която се заявява и размер на исканото обезщетение за забава - поотделно върху коя главница се начислява, в какъв размер и за какъв период се търси;

- уточни претенцията си за обезщетение по чл. 221 КТ като посочи периода, за който се претендира съответното обезщетение в размер на 570 лв., съответно като наведе твърдения дали работодателят му е отказал заплащането на такова обезщетение;

- относно претенцията за заплащане на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск в размер на 230лв. да уточни дали е в брутен или в нетен размер;

- формулира ясен и точен надлежен петитум на исковите си претенции, като съобрази, че цифровото изписване на правна квалификация само по себе си не представлява надлежно искане за произнасяне от съда, като следва да избягва използването на съкращения, а да изписва цялостно думите и изразите в изявлението си.

- представи доказателства за представителната власт на лицето, което подава исковата молба – А.А.С., като посочи изрично неговата процесуална компетентност, съобразно хипотезите предвидени в разпоредбата на чл.32 ГПК, или лично да се яви в сградата на ВРС и да преподпише подадената искова молба и приложенията към нея.

- представи екземпляри от исковата молба и всички приложения към нея за ответната страна

Разпорежданетно е връчено на ищеца, на посочения от него в исковата молба адрес на 14.07.2017г., при условията на чл.41, ал.2 ГПК

До изтичане на предоставения срок – 21.07.2017г., както и към настоящия момент не е постъпила молба, с която указанията да са изпълнени.

Предвид изложеното, съдът счете следното:

Към настоящия момент предоставеният срок за изпълнение е изтекъл. По арг. от чл. 63, ал. 1 ГПК, определеният от съда срок не може да бъде продължаван служебно. Същевременно, преди изтичането на указания срок, ищецът не е сезирал съда с искане за продължаването му поради наличие на уважителни причини по смисъла на цитираната норма. Ето защо съдът намира, че поведението на ищеца, изразяващо се в неизпълнение на съдебните указания, влече порок на исковата молба, проявяващ се в ненадлежно сезиране на съда и обуславящ недопустимост на учреденото въз основа на нея производство, поради което същото подлежи на прекратяване. Съобразно нормата на чл. 64, ал. 1 ГПК процесуални действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Предвид така констатираната нередовност на исковата молба, с която е сезиран и редовно проведената процедура по чл. 129, ал. 2 ГПК, соченото неизпълнение на съдебните указания за привеждането й в съответствие с изискванията на процесуалния закон съставлява основание за прекратяване на производството по делото по смисъла на чл. 129, ал. 3 вр. ал. 2 ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №8681/2017год. по описа на ВРС, ХLIX - ти състав и ВРЪЩА исковата молба.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му от ищеца.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: