№ 173
гр. София, 25.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20211000503438 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на Т. Г. Н., Л.В. В. и К. А. К., чрез пълномощника адвокат
В. Я., срещу определение № 265682 от 25.03.2021 г. по гр.д. № 13232/ 2020 г. на Софийския
градски съд, гражданско отделение, І - 24 състав, с което е оставена без разглеждане
частната жалба с вх. № 296 953/ 2.12.2020 г., подадена от Л. Т. Н. от гр. София срещу
определение от 27.11.2018 г. по гр. д. № 86592/ 2017 г. на Софийския районен съд,
гражданско отделение, 28 състав в частта, с която е оставено без уважение искането й за
освобождаване от заплащане на разноски за производството.
Твърденията са, че изложената от съда теза била изцяло незаконосъобразна и нелогична, тъй
като ищцата безспорно имала право да бъде освободена от заплащането на държавна такса и
разноски по делото и по причина в съда нямало своевремонно произнасяне. Нейните
наследници по закон встъпили в съществуващите към момента на смъртта й материални и
процесуални права, затова имали право да се ползват от дадените от закона привилегии на
своята наследодателка. Незаконният отказ на съда да признае едно право не отменял това
право и признаването му впоследствие от висшестоящ съд било с ретроактивно действие -
то се признавало от момента, в който е възникнало - завеждането на исковата молба.
Молбата към съда е определението да бъде отменено и да бъде постановено друго
определение, с което жалбоподателите да бъдат освободени от заплащането на разноски по
делото.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав съобрази следното.
1
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.275, ал.1 от ГПК от
лица, които имат правен интерес от обжалването на валиден и допустим и подлежащ на
касационен контрол съдебен акт.
По нейната основателност съобрази следното.
Производството по гр.д. № 86592/ 2017 г. на Софийския районен съд, гражданско
отделение, 28 състав е било образувано по предявените от Л. Т. Н. от гр. София срещу П. К.,
гражданин на Ливан, чрез пълномощника адвокат М. С.-Ц., обективно съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и при условията на евентуалност
- по чл. 40 от ЗЗД, по чл. 27, във връзка с чл. 29 от ЗЗД и по чл. 87 от ЗЗД, както и на
основание чл. 108 от ЗС за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на 14.06.2012 г. с нотариален акт № 199, том №1, peг. № 4703,
дело №257/ 2012 г. на нотариуса В. М..
С разпореждане от 12.12.2017 г. ищцата била освободена от заплащане на държавна такса, а
с определение от 27.11.2018 г. било оставено без уважение искането й за освобождаване от
заплащането на разноски по делото. Срещу определението от 27.11.2018 г. ищцата подала
частна жалба с вх. № 296953/ 2.12.2020 г.
На 9.12.2019 г. ищцата починала и с определение от 2.09.2020 г. съдът я заличил като страна
по делото и конституирал на основание чл. 227 от ГПК като ищци в производството
наследниците й по закон - Т. Г. Н., Л.В. В. и К. А. К..
При тези факти настоящият състав на въззивната инстанция, действащ с правомощията по
чл. 274, ал. 2 от ГПК, преценява частната жалба като неоснователна.
Молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на страна по делото от задължението да
плаща такси и разноски по него, е процесуално действие за защита и съдействие по смисъла
на чл. 2 от ГПК. Тя може да бъде удовлетворена само ако по делото е установено по
категоричен начин, че страната - физическо лице, е затруднена материално и поради тази
причина няма да може да упражнява за в бъдеще процесуалните си
- 3 -
права, ако не бъде освободена от заплащането на държавни такси и разноски по делото.
Според разрешенията в последователната практика на ВКС преценката дали доходите на
страната са достатъчни, за да бъде заплатена дължимата по делото държавна такса, следва да
бъде извършена при съобразяване на всички предвидени в закона критерии, като съдът
следва да съобрази притежаваното от ищеца имущество - движимо и недвижимо, и преди
2
всичко да съпостави размера на таксата и на очакваните разноски с доходите на ищеца, от
които следва да бъдат заплатени таксата и разноските. Тази преценка всякога е конкретна и
не може да почива на предположения за евентуалната възможност лицето да полага труд и
да реализира доход. (определение № 354 от 23.07.2013 г. по ч. гр. д. № 3339/ 2013 г. на ВКС,
І г. о., определение № 103 от 6.02.2012 г. по ч. гр. д. № 541/ 2011 г. на ВКС, ІV г. о).
Следователно предмет на въпросната преценка е общото материално състояние на
конкретното лице - молител, независимо от броя на ищците, които са заявили исковата
претенция.
При смърт на страната тя се замества от нейните правоприемници, които стават субект на
процесуалното правоотношение спрямо съда - приемникът встъпва в процесуалното
положение на праводателя в деня на приемството и става такава страна, каквато е бил той.
Приемството е „встъпване в правните последици на висящия процес : обвързаност от
процесуалните задължения и тежести, породени от процесуалните действия или бездействия
на праводателя ; придобиване на процесуалните права, породени от процесуалните действия
в полза на праводателя.“ („Българско гражданско процесуално право“, Десето издание, С.
2020 г., с. 414).
В настоящия случай към деня на приемството - 9.12.2019 г., ищцата не е била
освободена от задължението за заплащане на разноски и това задължение е преминало към
встъпилите в процеса нейни правоприемници. В това си качество, обаче те нямат правен
интерес да встъпят като активно легитимирана страна в производството, образувано по
частната жалба на тяхната праводателка срещу определението, с което е било отказано
освобождаването й от задължението за заплащане на разноски по делото.
Според постоянната практика на касационната инстанция преценката за възможността на
страната да заплати държавната такса и разноските по делото се прави към момента на
искането за освобождаване. (определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на
ВКС, ІІ т.о.) Следователно сезираният с частната жалба съд ще дължи произнасяне по
основателността на искането, съобразявайки общото материално състояние на починалата
ищца, която вече е заличена като страна по делото.
От друга страна в деня на приемството за всеки един от правоприемниците е
възникнало, на самостоятелно основание, правото да поискат да бъдат освободени от
заплащането на разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Това право те могат да упражнят
в хода на производството винаги, когато съдът ги натовари със заплащането на разноски -
например за назначаване на експертиза, поемане разходите на свидетел и пр., след като
установят по надлежния ред наличието на предвидените в закона критерии.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящия съдебен състав, действащ с
правомощията по чл. 274, ал. 2 от ГПК, с тези на въззивния съд обжалваното определение
3
следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Т. Г. Н., Л.В. В. и К. А. К., чрез
пълномощника адвокат В. Я., срещу определение № 265682 от 25.03.2021 г. по гр.д. №
13232/ 2020 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, І - 24 състав, с което е
оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 296 953/ 2.12.2020 г., подадена от Л. Т. Н.
от гр. София срещу определение от 27.11.2018 г. по гр. д. № 86592/ 2017 г. на Софийския
районен съд, гражданско отделение, 28 състав в частта, с която е оставено без уважение
искането й за освобождаване от заплащане на разноски за производството.определение №
10875 от 10.07.2020 г. по гр.д. № 7158/ 2019г. на Софийския градски съд, гражданско
отделение, І - 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4