Решение по дело №486/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260130
Дата: 25 септември 2020 г.
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20205530100486
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

    Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         25.09.2020 година           град Стара Загора

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                      Х ГРАЖДАНСКИ състав

На    08    септември                                                        2020 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                 Председател:  МИЛЕНА КОЛЕВА                                                     

 

Секретар:  ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА гр. дело                 № 486 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

                  

Производството е с правна квалификация по чл.124, ал.1 от ГПК.

 

Ищецът А.С.С. твърди, че след извършена  справка за кредитни задължения в ЦКР при БНБ, разбрала, че ответното дружество заявило задължения по договор за кредит 007201800037, с остатък просрочена главница 356 лева, балансова експозиция 435 лева, месечна вноска 148 лева.

Съгласно чл.21, ал.3 от Наредба № 22 на БНБ за Централния кредитен регистър „Всяко лице има право да изисква информация относно кредитната си задлъжнялост и от институцията по чл. 4, ал. 1, подала информация в Централния кредитен регистър“. Справка в интернет показала, че ответното дружество оперирало с търговско наименование credimax.bg, с интернет страница https://credimax.bg и с електронен адрес ******@********.**.  На 26.11.2019г. отправила на електронния адрес на дружеството искане за предоставяне на информация за заявено задължение. Не получила отговор.

Заявява, че не била подписвала и не дължала нищо по такъв договор за кредит. Тъй като не получила информация , не знаела колко бил общия размер на претенцията. Затова предявява иска като частичен, като щяла да го увеличи до пълния размер на претендираните суми.

Моли съда да приеме за установено, че А.С.С., с ЕГН ********** не дължи на „СИТИ КОРЕКТ КРЕДИТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. Хасково, общ. Харманли, гр. Харманли 6450, ул. Иван Вазов 3, управител Румен Атанасов Тянков сумата в размер на 1 лев, представляваща част от задължение по договор за кредит 007201800037, с остатък просрочена главница 356 лева, балансова експозиция 435 лева, месечна вноска 148 лева.

Моли съда да им бъдат присъдени разноските по настоящото дело, включително и заплатеното адвокатско възнаграждения.

При евентуални плащания посочва следната банкова сметка:

***. К.Д.К., ЕГН **********

В Банка ДСК АД

IBAN: ***: STSABGSF

Моли съда призовките и съобщенията по делото да им бъдат връчвани на следния адрес за призовки и съобщения – гр. Бургас,                ул. Цар Симеон I № 104, партер, тел. **********, чрез адв. К.К..

 

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество „СИТИ КОРЕКТ КРЕДИТ“ ООД, с който твърди, че искът е допустим, но неоснователен.

Твърди, че искът е неоснователен. В исковата молба се твърдяло, че ищцата А.С. не дължи на "Сити Корект Кредит" ООД каквато и да било сума пари. Твърдяло се също, че не подписвала и не дължала нищо по договор за кредит, сключен с ответното дружество. Тези твърдения на ищцата не отговаряли на истината, поради което ги оспорва. Възразява срещу твърдението на ищцата, изложено в исковата молба, че същата не подписвала и не била обвързана с договор със "Сити Корект Кредит" ООД.

На 28.03.2018г. между страните по настоящото дело бил сключен Договор за потребителски кредит 215, съгласно който А.С., в качеството й на Потребител (Кредитополучател) получила от "Сити Корект Кредит" ООД, в качеството му на Кредитор потребителски кредит в размер на 600 лева, който следвало да върне в рамките на пет месеца, на вноски или еднократно. В Приложение № 1 - "Схема на погасяване", което също както и Договора за кредит било подписано от двете страни, били описани дължимите месечни вноски, съдържащи - част от главници, лихви, неустойки и просрочие на вноските (ако настъпело такова). В приложените към отговора писмени доказателства били представени Договорът за потребителски кредит 215 от 28.03.2018г. и Приложение № 1 към него. Процесният договор за потребителски кредит още в деня на неговото сключване се подавал като информация към Централния кредитен регистър към БНБ, където получавал друга номерация, която за този договор била 007201800037.

Ищцата не само, че била запозната със съществуването и действието на описания по-горе Договор за потребителски кредит, тъй като го разписала лично, но и лично заплатила (макар и със забавяне) две от дължимите по него месечни вноски, доказателства за което прилага към настоящия отговор. (Приходен касов ордер № 142 от 30.04.2018г. и Приходен касов ордер 216 от 28.06.2018г.) Следователно с подписването на Договора за потребителски кредит между "Сити Корект Кредит" ООД и А.С. възникнали договорни отношения във връзка с получения от нея кредит от 600 лева, ведно с всички следващи от това последици.

Ответното дружество "Сити Корект Кредит" ООД било регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции и било вписано в регистъра на БНБ, съгласно удостоверение № BGR00296, издадено въз основа на Заповед № РД 22-2609/26.11.2012г. на подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор". Дружеството по занятие извършвало дейност по предоставяне на кредити/заеми, като неговата дейност била изцяло подчинена на законовите регулации, въведени в областта на кредитирането. При сключване на процесния договор за потребителски кредит с ищцата А.С. на същата било разяснено какви били последиците от него. С. се съгласила с условията по кредита, получила сумата и подписала договора.

След като заплатила първите вноски А.С. спряла да изпълнява задълженията си по Договора за кредит и изпаднала в забава спрямо кредитора „Сити Корект Кредит“ ООД, което обстоятелство било отразено и в Централния кредитен регистър към БНБ.

От изложеното до тук било видно, че ищцата и към настоящия момент дължала суми на ответното дружество по сключения Договор за потребителски кредит № 215 от 28.03.2018г. (с номер от Кредитния регистър 007201800037), така както било отразено и в извадката от Кредитния регистър, приложена към исковата молба. Следователно искът за установяване на недължимостта на посочената от ищцата сума от 1 лев, представляваща част от по-голяма сума бил неоснователен, тъй като тя реално дължала на дружеството по-голяма сума.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения от А.С.С. срещу "Сити Корект Кредит" ООД иск за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1 лев, представляваща част от задължение по Договор за кредит № 215 от 28.03.2018г. (с номер от Кредитния регистър 007201800037), с остатък просрочена главница 356 лева, балансова експозиция 435 лева и месечна вноска 148 лева, тъй като същият бил неоснователен и недоказан.Претендира за направените по делото разноски.

 

         Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание, чл.124 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на "Сити Корект Кредит" ООД, че А.С.С. не дължи сумата от 1 лев, представляваща част от задължение по Договор за кредит № 215 от 28.03.2018г. (с номер от Кредитния регистър 007201800037), с остатък просрочена главница 356 лева, балансова експозиция 435 лева и месечна вноска 148 лева.

От представените по делото договор за потребителски кредит № 215/28.03.2018г., приходен касов ордер №,№ 142/30.04.2018г., 216/28.06.2018г., се установява, че на 28.03.2018г. между страните по настоящото дело е сключен договор за потребителски кредит, съгласно който А.С., в качеството й на потребител (кредитополучател) е получила от "Сити Корект Кредит" ООД, в качеството му на кредитор потребителски кредит в размер на 600 лева, който следва да върне в рамките на пет месеца, на вноски или еднократно. В Приложение № 1 - "Схема на погасяване"/л.9 от делото/, подписано от двете страни, са описани дължимите месечни вноски, съдържащи - част от главници, лихви, неустойки и просрочие на вноските. От тези доказателства се установява, че А.С. заплатила две от дължимите по договора месечни вноски. (Приходен касов ордер № 142/30.04.2018г. и Приходен касов ордер 216/28.06.2018г.).

         От заключението по назначената и изслушана по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът възприема като добросъвестно  и компетентно изготвено се установява, че между  "Сити Корект Кредит" ООД - кредитор и А.С.С.-кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 215/28.03.2018г. Съгласно чл.6 от този договор кредиторът се е задължил да предаде на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 600 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне сумата на кредитора ведно с договорна лихва в размер на 57,43 лева, на пет равни месечни погасителни вноски, съгласно приложение № 1 – схема на погасяване, като падежът на последната вноска е 28.08.2018г. На кредитополучателя е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 133,97 лева. Към момента на изготвяне на заключението А.С. е заплатила по процесния договор сума в общ размер на 418,71 лева, като остатъкът от начислените от ответника задължения е в размер на 993,42 лева. След постигната договорка между страните по договора всички лични данни на клиента и параметрите по кредита са въведени в лицензирана компютърна програма за администриране на дейността във финансови институции Login Loan Manager, с която работи дружеството. При въвеждане на данните на кредитополучателя програмата автоматично генерира системен номер на договора, който се образува от следните елементи: първите три цифри са номера на офиса, от който е  даден кредита; следващите четири цифри са годината, в която е предоставен кредита; последните пет цифри са поредния номер на договора, сключен в съответния офис за съответната година. В случая е образуван номера 007-2018-00037, който компютърната програма автоматично е подала в Централния кредитен регистър.

        Последователна е практиката на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно чл.24   ЗПК се прилагат правилата на чл.143-чл.148 ЗЗП.

На първо място следва да се отбележи, че макар и поместени в индивидуалния договор с ответника, а не в общите условия към него, клаузите на същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. По тези съображения съдът намира, че същите следва да бъдат подложени на проверка за тяхната равноправност – аргумент от чл.146, ал.1 ЗЗП. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“.

В този смисъл клауза, като уговорената в чл.19 от договора за заем, според която се дължи неустойка в размер на 133,97 лв./посочена в Приложение № 1/ при неосигуряване в тридневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. В конкретния случай проверката за кредитоспособност е извършена въз основа на попълнен от ищцата формуляр и след като й е разрешено е неразбираемо защо от същата се изисква да представя обезпечение и да заплаща неустойка, предварително определена по размер и разсрочена в погасителните вноски, ако не осигури такова.

На следващо място неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди /няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение/ е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

На последно място, по посочения начин се заобикаля законът – чл.33, ал.1 ЗПК, според който се предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на ответника се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да се дължи и на основание чл.83, ал.1 ЗЗД. Според тази разпоредба, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. Така е и в случая, тъй като ако беше изпълнил задължението си да проведе добросъвестна проверка на кредитоспособността на ищцата съгласно чл.16 ЗКП, ответникът сам щеше да стигне до заключението, че със същата не следва да бъде сключван договор за кредит преди да бъде предоставено обезпечението. По изложените съображения с оглед нищожността на клаузата по чл.19 от договора съдът намира, че ищцата не дължи уговорената неустойка по чл.19 от договора.

        Предвид събраните доказателства по делото следва да се направи извода, че се установи безспорно наличието на валидно сключен между страните договор за потребителски кредит № 215/28.03.2018г., въз основа на който А.С. е получила сумата от 600 лева, като е върнала на ответното дружество сума в размер на 418,71 лева. С част от тази сума е погасена сумата за забава в размер на 57,43 лева и част от сумата за главница в размер на 238,72 лева. По този договор ищцата продължава на дължи главница в размер на 361,28 лева.

          Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

          На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените разноски общо в размер на 600 лева, от които 200 лева – възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за адвокат в размер на 400 лв., като съдът намира за неоснователно направеното възражение от ищеца за прекомерност на ,говореното адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК предвид действителната правна сложност на делото.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.124 ал.1 ГПК, съдът

              Р Е Ш И:

 

        ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С. ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адвокат К.К. против „СИТИ КОРЕКТ КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Харманли, ул.Иван Вазов № 3, с управител Румен Атанасов Тянков, със съдебен адрес:*** Александър Батенберг № 51, ет.1, ап.2, чрез адвокат Д.К. отрицателен установителен иск за сумата от 1 лев, представляваща част от задължение по Договор за кредит № 215 от 28.03.2018г. (с номер от Кредитния регистър 007201800037), с остатък просрочена главница 356 лева, балансова експозиция 435 лева и месечна вноска 148 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА А.С. ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адвокат К.К. да заплати на „СИТИ КОРЕКТ КРЕДИТ” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Харманли, ул.Иван Вазов № 3, с управител Румен Атанасов Тянков, със съдебен адрес:*** Александър Батенберг № 51, ет.1, ап.2, чрез адвокат Д.К. сумата от 400 лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара Загора.

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :