О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№….........……./….........…….2020 г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и
четвърти април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 869 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 14575/19.02.2020 г., депозирана от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна
Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв.
В.М., срещу Решение
№ 411 от 28.01.2020 г., постановено по гр. д. № 13034/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 51-ви съдебен състав, с което, на основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено в отношенията между страните, че М.Й.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, действащ чрез адв.
М.Г., не дължи на въззивника сумата в размер на 2074.09
лева,
начислена по фактура № **********/08.07.2019 г., представляваща стойността на
ел. енергия, начислена в резултат на извършена корекция на сметката на
потребителя за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Царевец“ № 55а, вх. А, ап.
159, за периода от 06.04.2018 г. до 05.04.2019 г. по клиентски № ********** и
абонатен № **********.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 20949/11.03.2020 г. от въззиваемата страна чрез адв. М.Г..
І.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба
е подадена в законоустановения
преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата
е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от
ГПК и е надлежно администрирана,
поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса за въззивното
производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния
съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка
на подлежащ на обжалване акт
при наличие на правен интерес
от обжалване. Съдът приема, че
въззивното производството е
допустимо.
II. По доклада
на въззивната жалба и отговора:
Въз
въззивната жалба
се навеждат доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение
на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за установени
фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото
доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски. Сочи се, че е налице правно основание за съществуването
на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 183 вр. чл. 200, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД. Твърди се, че е осъществен правопораждащия юридически състав
за начисляване на реално потребено от абоната количество ел. енергия, защото е
налице неправомерно вмешателство в системата на електромера, което я пренасочва
към скрит регистър и по този начин не се визуализира и отчита. Излага се, че
безспорно натрупаната в скрития регистър ел. енергия е реално потребена именно от ищеца-въззиваем, поради
което се дължи заплащането и́, на основание учредената между страните
договорна връзка. Твърди се, че въззиваемият дължи процесната сума като
насрещна престация по договора за доставка на електрическа енергия и
представлява левовата равностойност на консумираната в обекта ел. енергия, като
извършената от въззивното дружество корекция не представлява санкция, а цена на
доставена и консумирана електроенергия. Счита се, че да се приеме обратното би
довело до неоснователното обогатяване на потребителя за сметка на доставчика на
ел. енергия. Сочи се, че електрическата енергия е родово определена движима вещ
и собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията ѝ, т.е.
чрез измерване от средство за търговско измерване и преминаването ѝ към
електропреносната мрежа. Поддържа се, че е засегнато правото на доставчика по
чл. 200, ал. 1 от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до обекта количество
електроенергия. В условията на евентуалност е
обективирано искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, което обуславя
неоснователността на въззивната жалба. Моли се за оставянето и́ без
уважение, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
разноски.
Страните не са
обективирали доказателствени искания
пред въззивния съд.
Делото следва да
се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното,
СЪДЪТ
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх.
№ 14575/19.02.2020 г., депозирана от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна
Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв.
В.М., срещу Решение
№ 411 от 28.01.2020 г., постановено по гр. д. № 13034/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 51-ви съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 869/2020 г. на ОС-Варна за 03.06.2020
г. от 09.30часа,
за която дата и час да
се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се
връчи и препис от постъпилия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.