РЕШЕНИЕ
№ 386/24.07.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и четвърти юни
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Антон Стоянов…………….............……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №316 по описа
за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от В.П.П. ***,
подадена чрез пълномощник, с посочен съдебен адрес:***, против Решение №47 от 20.02.2020г.,
постановено по АНД №42/2020г. по описа на Районен съд – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо, неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. В противоречие с процесуалните правила не били обсъдени всички
твърдения и доводи, направени с жалба, с молба и в хода на делото. Всичко това
довело и до липса на мотиви, тъй като съдът бил длъжен да обсъди всички доводи
и твърдения на страните и да изложи защо приема едни, а отхвърля други. Съдът
постановил решението в противоречие с
доказателствата по делото и установеното от тях действително фактическо
положение. Това довело до неправилно приложение на императивни разпоредби на
материалния закон, които въззивната инстанция била длъжна да приложи и
служебно. Навеждат се доводи, че съдът не се произнесъл относно липсата на
снимков материал с дата и час на МПС на МВР, съответно на техническото
средство, което било и съществено процесуално нарушение съгласно чл.10, ал.3 от
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Наредба
№8121з-532/12.05.2015г.) и на Закона за измерванията и в наредбата към него.
Налице била липса на мотиви на съдебното решение в тази част и поради това се
моли касационната инстанция да обсъди всички твърдения, възражения и доводи на
жалбоподателя, направени в жалбата и в хода на делото, като неразделна част от
касационната жалба. Също така от приложената административна преписка –
протокол било неясно дали това нарушение
било извършено в населено място или извън него. Съдът при постановяване на
решението си не обсъдил и мястото на нарушението, както и нито един от
доводите, изложени в жалбата. Именно това бил съществен и достатъчен довод за
отмяната на атакувания електронен фиш и съответно и за отмяна на атакуваното
решение. Твърди се, че решението противоречи
на задължителната практика на съда, като изобщо не било обсъдено това
възражение. Съдът не посочил и не анализирал тази практика и не изложил никакви
мотиви по това оплакване. Първоинстанционният съд в противоречие с разпоредбите
на процесуалния закон не обсъдил всички твърдения, възражения и доводи на
жалбоподателя и не изложил подробни и обосновани съображения защо не ги приема.
В резултат на тези съществени процесуални нарушения се достигнало и до
неправилно приложение на материалния закон. Налице била липса на мотиви по
предмета на делото. Това не давало възможност на жалбоподателя да се защити ефективно, тъй като не бил наясно с
действителните мотиви, поради което не се приемат неговите твърдения,
възражения и доводи, с което се нарушавало правото на защита. Съдът бил длъжен
и служебно, без да има оплакване в жалба, да прилага правилно всички релевантни
към спора императивни разпоредби на материалния закон, което не сторил. Поради
това, че първоинстанционният съд не обсъдил всички твърдения, възражения и
доводи на жалбоподателя пред първата инстанция, се моли същите да бъдат
обсъдени от касационната инстанция като неразделна част от касационната жалба. Моли
се за отмяна на обжалваното решение и на електронния фиш. Претендира се
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът, ОД на МВР – Хасково, редовно призован,
не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на
решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, Серия К №... на ОДМВР – Хасково, с който на В.П.П.,
на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, точка 4 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева, за
извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
За да постанови този резултат, районният съд
приел, че в конкретния случай се установява извършването на описаното в него
административно нарушение. Приел е , че атакуваният електронен фиш съдържа
всички реквизити, изискуеми по закон – чл.189, ал.4 от ЗДвП, като е коментирал принципната
разлика между електронен фиш и наказателно постановление във връзка с формата
на издаване на всеки от актовете, независимо от приравняването им откъм правни
последици. Съответно не е констатирал
допуснати при издаването на процесния Електронен фиш съществени процесуални
нарушения. Съдът е приел, че използваното
в случая техническо средство е одобрено за употреба и е калибровано, както и че
е спазено изискването на чл.10 ал.1 от Наредба 8121з-532/19.05.2015г. на МВР.
Посочил, че действително в случая жалбоподателят нарушил задължението си по
чл.21, ал.2 от ЗДвП като с оглед констатираното превишение на скоростта от 34
км/ч, правилно е санкциониран на основание чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че оспореният съдебен акт е правилен, а подадената срещу него жалба е
неоснователна. Постановеното решение е
съответно на събраните по делото доказателства и на материалния закон.
Неоснователно е твърдението на кастора за
немотивираност на обжалваното решение, респ. за необсъждане на доводите му,
наведени с жалбата, с допълнителната молба и в хода на делото. Следва да се
посочи, че преобладаващо оплакванията в жалбата срещу НП са твърде общи,
преповторени са в допълнително депозираната молба, а в проведеното съдебно
заседание не се е явил нито жалбоподателят, нито пълномощникът му.
Наред с горното съдът е обосновал изводите си,
като изложените съображения в подкрепа на извода за законосъобразност и
правилност на ЕФ се споделят от настоящата инстанция.
В случая извършването на процесното
административно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство тип ARH CAM-S1 № 11743ba, представляващ мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, за което е
представен протокол от проверка №57-С-ИСИ/11.10.2018г. на Български институт по
метрология.
Правилно районният
съд е приел, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити,
съгласно приложимата редакция на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Eлектронният
фиш се отличава както от административните актове по смисъла на АПК, така и от
актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на ЗАНН и по
отношение на него не съществува законово разписано задължително съдържание
извън изброените в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.второ от ЗДвП реквизити,
т.е. пълно приравняване между електронен фиш и наказателно постановление не
може да има нито по отношение на съдържанието им, нито във връзка с процедурата
по съставянето им. В случая са налице всички изискуеми реквизити на електронния
фиш.
При установяване на нарушението и провеждане на
особената административно-наказателна процедура по издаване на процесния
електронен фиш няма допуснати съществени нарушения, съотв. такива не са
констатирани от районния съд.
Спазено е и
задължителното изискване на чл.10 ал.1 от Наредбата. По преписката се съдържа
задължителният Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или
Система, с отразена в него дата на използване на АТСС тип AR CAM-S1 № 11743ba ,
а именно 10.09.2019г., на която е извършено и коментираното нарушение. Посочено
е мястото за контрол, отбелязано е и обстоятелството,
че ограничението на скоростта е в следствие на пътен знак, променящ общото
ограничение на скоростта от
В представената снимка, освен автомобила и неговия регистрационен номер, са
отразени GPS координати, датата и часа на заснемане, посоката на движение,
въведеното ограничение на скоростта, измерената скорост на движение и
установената превишена такава. Няма спор по отношение собствеността на
заснетото МПС.
В случая е
налице и пълно описание на нарушението, поради което не се констатира нарушено
право на защита.
Във връзка с горното, настоящата инстанция намира, че конкретното нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е
безсъмнено доказано от представените по делото писмени доказателства, както и чрез
приложения снимков материал. Деянието е санкционирано законосъобразно, като
наложената глоба от 300 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП вид и размер на наказанието, и на констатираното превишение
на скоростта за движение.
Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато нарушение на чл.10
ал.3 от Наредба
8121з-532/19.05.2015г. Противно на твърденията в касационната жалба, по
преписката е приложена снимка на разположението на
уреда. Доколкото използваното използваното
АТСС не е разположено върху автомобил (арг. чл.9 ал.1 от Наредба
8121з-532/19.05.2015г), то снимка на служебния такъв не е изискуема.
Неоснователно е и оплакването за противоречие на обжалваното решение със
задължителната съдебна практика, както и за неанализирането на тази практика от
районния съд. Следва да се посочи, че районният съд не дължи анализ на
съдебната практика по идентични дела, а решението му е съобразено с трайно
установената такава.
По изложените съображения обжалваното решение е валидно, допустимо, съответстващо
на материалния закон и постановено при липса на съществени процесуални
нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №47/20.02.2020г., постановено по АНД №42/2020г.
по описа на Районен съд – Хасково.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.