ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1906
гр. Бургас, 06.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501457 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.423, ал.1, т.2 ГПК.
Постъпило е възражение по чл.423 ГПК от В. С. Б., ЕГН **********,
подадено чрез пълномощник адв.Петър Петров, със съдебен адрес гр.Пазарджик,
ул.“Иван Вазов“ № 3, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК с № 529/16.07.2012 г., издадена по ч.гр.д.№ 573/2012 г. по описа на РС-Несебър в
полза на заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, и
издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист от 22.08.2012 г.
Във възражението са изложени съображения, че заповедта за изпълнение не е
била връчена лично на длъжника, тъй като по време на започване и приключване на
производството по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 573/2012 г. на РС-Несебър, той е бил извън
пределите на Република България и не е имал обичайно местопребиваване на
територията на страната, като е работил във Федерална република Г., където по това
време е имал постоянна адресна регистрация и разрешение за работа. Посочено е, че за
издадената заповед длъжникът е узнал едва на 29.07.2021 г., когато е уведомен от ЧСИ
Деница Станчева за образуваното по нейния опис изп.дело № 20218890400364/2017 г.,
образувано по изпълнителен лист от 22.08.2012 г., издаден въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 529/16.07.2012 г. по ч.гр.д.№
573/2012 г. по описа на РС-Несебър. В тази връзка се сочи, че тъй като заповедта не му
е била връчвана, длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането,
поради което моли на основание чл.423, ал.3 ГПК съда да приеме настоящото
възражение и да обезсили издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 22.08.2012 г. Към възражението са
1
представени писмени доказателства.
Бургаският окръжен съд, като прецени доводите във възражението и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Възражението е подадено в законовия едномесечен срок по чл.423, ал.1 ГПК,
от легитимирано лице, поради което е допустимо.
Настоящият съд е изискал прилагане по делото на ч.гр.д.№ 573/2012 г на РС-
Несебър, но от изпратеното от районния съд писмо от 22.10.2021 г. става ясно, че
посоченото дело е унищожено. В тази връзка, към писмото на НРС е приложено
извлечение от деловодната система и препис от заповед, от които е видно, че в полза
на на заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК ********* е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 529/16.07.2012 г.
срещу В. С. Б. с адрес: гр.Н., ул.“М.“ № *, за заплащане на сумата от 3468.02 лв. –
главница по Договор за паричен кредит № ***305 от 25.08.2010 г., сумата от 615.50 лв.
– възнаградителна лихва за периода от 04.02.2011 г. до 05.03.2012 г., сумата от 472.91
лв. – лихва за забава за периода от 04.03.2011 г. до 26.06.2012 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 11.07.2012 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 191.13 лв. за направените в
заповедното производство разноски. Съгласно отбелязванията в деловодната програма
на НРС, заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 15.08.2012 г. и въз основа
на нея е издаден и изпълнителен лист от 22.08.2012 г. Липсват данни за начина на
връчване на заповедта на изпълнение.
По делото са приложени доказателства, че на основание издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист първоначално е било образувано изпълнително дело
№ 20218030400959 по описа на ЧСИ Таня Маджарова – рег.№ 803 с район на действие
ОС-Бургас, но по молба на взискателя по чл.427 ГПК делото е било изпратено на ЧСИ
Деница Станчева – рег.№ 889 с район на действие ОС-Пазарджик за продължаване на
изпълнението, при която същото е преобразувано под изпълнително дело №
20218890400364 по описа на ЧСИ Деница Станчева, видно от приложеното
уведомление.
Към възражението са представени доказателства – документ от Централно
федерално данъчно управление, Б., Г. от 24.05.2012 г., за издаване на персонален
идентификационен номер на В.Б.; Удостоверение по чл.5 от Закона за свободното
движение на гражданите на ЕС от 13.07.2012 г., с посочена адресна регистрация в гр.Б.
от 03.05.2012 г.; Удостоверение от данъчна служба Н., Г. от 15.08.2012 г.; Регистрация
на предприемаческа дейност от 04.04.2013 г.; Удостоверение за адресна регистрация от
Районно управление Б. Център от 28.01.2020 г. От същите става ясно, че длъжникът Б.
живее и работи в Г., като считано от 03.05.2012 г. е адресно регистриран в гр.Б. и това
фактическо положение продължава и понастоящем.
2
При така установените по делото факти, съдът намира депозираното от
длъжника възражение пред въззивния съд за основателно, тъй като са налице
предпоставките по чл.423, ал.1, т.2 ГПК. В случая, с оглед представени по делото
писмени доказателства, следва да се приеме, че към момента на издаването и
връчването на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК длъжникът В.Б. не е имал
обичайно местопребиваване в страната и не е могъл да получи лично документите,
установяващи присъденото на кредитора вземане, тъй като от 03.05.2012 г. и
понастоящем същият живее и работи в Г.. По делото липсват данни, дали тези
обстоятелства са били констатирани и от връчителя и как всъщност е било извършено
връчването на заповедта, тъй като заповедното дело е унищожено. Независимо от това,
с оглед представените към възражението доказателства, настоящият съд намира за
безспорно установена липсата на местопребиваване на длъжника на територията на
Република България към момента на издаване на заповедта по чл.410 ГПК, тъй като
към този момент същият вече се е установил да живее и работи в Г., което води и до
извод за невъзможност заповедта за изпълнение да му бъде връчена лично. Ето защо,
съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.423, ал.1, т.2 ГПК –
заповедта за изпълнение не е била връчена лично на длъжника и в деня на връчването
той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България,
поради което депозираното от В.Б. възражение следва да бъде прието.
Приемането на възражението на длъжника в хипотезата на чл.423, ал.1, т.2
ГПК има за последица обезсилване на издадената заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, без обаче делото да се връща на заповедния съд с указания по
чл.415, ал.1 ГПК. В случая е приложима нормата на чл.423, ал.3, изр.последно, вр.
чл.411, ал.2, т.5 (предишна т.4) ГПК, която не предвижда развиване на заповедното
производство в исково, тъй като изначално не са били налице предпоставките за
издаване на заповедта за изпълнение, поради което същата и издадения въз основа на
нея изпълнителен лист подлежат на обезсилване.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА на основание чл.423, ал.1, т.2 ГПК възражението на В. С. Б., ЕГН
**********, подадено чрез пълномощник адв.Петър Петров, със съдебен адрес
гр.Пазарджик, ул.“Иван Вазов“ № 3, срещу заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК с № 529/16.07.2012 г., издадена по ч.гр.д.№ 573/2012 г. по
описа на РС-Несебър в полза на заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
ЕИК *********, и издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист от 22.08.2012
г.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.423, ал.3, изр.последно ГПК заповед №
529/16.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и
изпълнителен лист от 22.08.2012 г., издадени по ч.гр.д.№ 573/2012 г. по описа на
РС-Несебър в полза на заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК
*********.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от определението на ЧСИ Деница Станчева – рег.№
3
889 с район на действие ОС-Пазарджик за сведение по изпълнително дело №
20218890400364.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4