МОТИВИ ПО НОХД № 141/ 2015 г. по описа на РСЧ.
Обвинението е против подсъдимия М.В.Д.
- ** г., роден на *** ***, обл.
Стара Загора. Български гражданин. С основно образование. Не работи. Пенсионер.
Разведен. Осъждан- реабилитиран по право. ЕГН ********** по чл. 286 ал. 1 от НК за
ВИНОВЕН в това, че на 18. 12. 2014 г. в гр. Ч., обл.
Стара Загора е подал Жалба до РП Ч. с вх. № 1085/ 18. 12. 2014 г. – надлежен
орган на властта, в която е набедил Д.Т.Г. и И.Т.К. в престъпление, а именно,
че на 17. 12. 2014 г. Д.Т.Г. и И.Т.К. са му нанесли побой и са му причинили
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК, като е знаел, че са невинни.
Подсъдимият не се
признава за виновен и предоставя на съда относно наказанието.
Представителят на обвинителната
власт поддържа предявеното на подсъдимия обвинение и моли съда да му наложи
наказание при приложението на чл. 54 от НК, при превес на отегчаващите вината
обстоятелства, над минималния размер, но под 3 години, както и обществено
порицание, като моли изпълнението на наказанието, на осн.
чл. 66 ал. 1 от НК, да бъде отложено за срок от 3 години, предвид възрастта на
подсъдимия, както и да му бъдат възложени направените на ДП и съдебното
производство разноски.
От събраните по делото и
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК доказателства
събрани в хода на досъдебното и съдебното
производство: Жалба, журнал от Д- р К.- 2 стр., книга за пропускателния режим
при РУП Ч.- 1 стр., Доклад за установен факт, 2 бр. АУАН, Декларация за СМПИС,
Протокол за разпит на подсъдим, справка за съдимост, Протоколи за разпит на
свидетели, Съдебно- графическа експертиза, Характеристични справки, както и
справка за съдимост с рег. № 350/ 22. 06. 2015 г.
издадена от РС Ч., справка от МП ГД “ Изпълнение на наказанията с № 8908/ 03.
07. 2015 г. и заверено фотокопие от Епикриза, съдът
приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият М.В.Д. ***.
Подсъдимият М.В.Д. е осъждан за
извършени престъпления от общ характер, както следва:
1. С Присъда № 72
от 12.02.1955 г. по НОХД №
14/1955 г. на Военен съд София, Решение
№ 140 от 01.03.1955г. на ВСР, за извършено на 09.12.1954 г. престъпление по чл. 126 от н.з. вр. с чл. 16 и чл. 35 и чл.
37 от с.з.
е осъден на 5 години лишаване от свобода и лишаване
от права по чл. 28
от н.з. за
срок от 7 години. Решение влязло в сила на 01.03.1955г.
2. С Присъда №
101 от 20.07.1966г. по НОХД № 293/1966 г. на Окръжен съд Стара
Загора, потвърдена с Решение № 862 от 22.11.1966г. на ВСР, за
извършено на 30.04.1966г. престъпление по
чл. 126 от
НК вр. чл.
35 от НК е осъден
на 20 години лишаване от свобода
и лишаване от права по чл.
28 т. 1 от НК за
срок от 23 години. Присъдата е влязла в сила
на 22.11.1966г.
3. С Присъда № 97
от 04.11.1970 г. по НОХД №
91/1970 г. на РС Ч. за извършено на 24.07.1970 г. престъпление по чл. 127 и чл.
191 и чл. 54
от НК е осъден на 3 години лишаване
от свобода при усилено строг
режим. Присъдата е влязла в сила на
18.11.1970 г. Следователно и
съгласно справка от МП ГД “ Изпълнение на наказанията
с № 8908/ 03. 07. 2015 г. към момента на извършване на деянието, за което
подсъдимия Д. е предаден на съд по настоящото НОХД, същият е реабилитиран по
право.
Подсъдимият М.В.Д. ***. На 17.12.2014г. следобяд на подсъдимия Д. му се повишило кръвното налягане
и решил /въпреки ,че не притежава СУМПС /
да отиде до ФСМП - Б.Д., където да му
бъде оказана медицинска помощ. Около 20,00 - 20,30 часа на 17.12.2014г. подсъдимият
Д. *** управлявайки лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“
с рег. № СА 58-06 СА. Преди село Б.Д. автомобила на подсъдимия
Д. бил застигнат от лек автомобил, в който пътували свидетелите Д.Т.Г. и И.Т.К.
/Г. *** и работят в ПУ Б.Д./. Св. Г. и К. видели на пътното платно
автомобила управляван от подсъдимия Д., който криволичил по платното, а в
следващия момент спрял на платното с
предната си част насочена към канавката. Тъй като напоследък били зачестили
кражбите в района, свидетелите Г. и К.
решили да проверят автомобила. Спрели техния автомобил и отишли до автомобила на
подсъдимия. Подсъдимият Д. им казал, че му е станало лошо и ги помолил да го
откарат до ФСМП - Б.Д.. Свидетелят И.К. се качил в автомобила управляван от подсъдимия
Д. /като Д. се преместил на предната
дясна седалка/ и откарал подсъдимият М.Д. ***. Там подсъдимият Д. бил
прегледан от дежурните медицински лица - св. И.В.Т. и Г.К.Г.. При прегледа на подсъдимия
се установило, че здравословното му състояние е нормално, кръвното му налягане
било 130/80. Знаейки, че подсъдимият М.Д. не притежава свидетелство за правоуправление,
св. Д.Г. се обадил в оперативната дежурна част на РУП - Ч. и съобщил за това,
като поискал за съдействие екип от Пътна полиция. Дежурният в РУП Ч. - св. Г.Д.Г.
приел сигнала и изпратил на място екип на пътна полиция в състав – св. М.В.Ч.
и Т.С.Б.. Свидетелите Ч. и Б. извършили проверка и констатирали, че подсъдимият
Д. не притежава СУМПС, не носи в себе си свидетелство за регистрация на МПС,
както и че не притежава валидна полица
„Гражданска отговорност“. Предвид констатираните нарушения съставили на подсъдимия Д. два АУАН. След това
подсъдимият Д. бил откаран от свидетелите Ч. ***, където е взето решение същия
да не бъде задържан за срок до 24 часа, предвид здравословното му състояние,
след което полицаи от РУП - Ч. закарали подсъдимия Д. ***. Ядосан от случилото се /за това, че св. Д.Г. ***, които от своя страна са му съставили два
АУАН/ подсъдимият Д. решил да отмъсти на св. Г.. На следващия ден -
18.12.2014г. в гр.Ч. , обл. Стара
Загора подсъдимият М.Д. подал Жалба до РП-Ч. с вх. № 1085/18.12.2014г. – надлежен орган на
властта, в която набедил св. Д.Т.Г. и И.Т.К.
в престъпление, а именно, че на 17.12.2014г. в с. Бр. Даскалови св. Д.Г. и И.К.
са му нанесли побой и са му причинили лека телесна повреда по смисъла на чл.130
от НК, като е знаел, че са невинни.
От заключението на назначената в
хода на разследването Съдебно - графическа експертиза е видно, че ръкописният
подпис положен в края на изследвания документ
„Жалба” от М.В.Д. до РП гр. Ч. от
18.12.2014г. под реквизита „С уважение” – „М.Д.” е изпълнен от М.В.Д. ЕГН: **********
***.
По така описания начин от
обективна и субективна страна подсъдимият М.В.Д. е осъществил престъпния състав
на чл. 286 ал. 1 от НК, като на 18. 12. 2014 г. в гр. Ч., обл.
Стара Загора е подал Жалба до РП Ч. с вх. № 1085/ 18. 12. 2014 г. – надлежен
орган на властта, в която е набедил Д.Т.Г. и И.Т.К. в престъпление, а именно,
че на 17. 12. 2014 г. Д.Т.Г. и И.Т.К. са му нанесли побой и са му причинили
лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК, като е знаел, че са невинни,
поради което и съдът го признава з-а виновен по повдигнатото му обвинение.
Съдът приема за
установена, а именно тази фактическа обстановка, изцяло кредитирайки
свидетелските показания на всички разпитани в хода на производството свидетели.
Показанията на свидетелите са логични, почиват на личните възприятия на
свидетелите, непротиворечиви са помежду си и с останалия събран доказателствен
материал. Всички свидетели – очевидци и не очевидци са категорични, че
свидетелите Д.Т.Г. и И.Т.К. не са нанасяли побой и не са причинявали лека
телесна повреда на подсъдимия. В хода на досъдебното
и съдебното производството не са събраха каквито и да е било доказателства в
подкрепа на версията изложена от подсъдимия, поради което и съдът приема същата
за защитна такава. В тази насока следва да бъде упоменато, че версията на
подсъдимия за случилото се на 17. 12. 2014 г. е нелогична, не се подкрепя и от
принципите на формалната логика. Това е така, защото подсъдимият е човек на
възраст, докато лицата, за които твърди, че са му нанесли побой, са мъже на
зряла възраст, с физическа кондиция над средната за страната, не случайно
същите са полицейски служители, на които периодически се налага да минават
контролни прегледи за физическа издръжливост. Именно поради горното не звучи
логично такива лица да осъществяват действия, твърдяни
от подсъдимия, без на последният да има каквито и да било видими следи и
увреждания. Още повече, че както безспорно се установи, веднага, буквално
минути след този случай същият е бил прегледан от медицински лица – свидетелят
Д- р И.В.Т. и медицинската сестра Г.К.К.. Последните, въпреки големия си
професионален опит, не потвърждават версията на подсъдимия. В тази насока са и
всички събрани писмени и гласни доказателства приложени по делото, които от
своя страна мотивират настоящия състав да приеме за безспорно установено, че в
конкретния случай е налице извършено деяние и същото е извършено от подсъдимия
виновно.
От субективна страна престъпното деяние
е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено-
опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на
обществено- опасните последици от престъпното деяние.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателно-
правната ни система, а именно принципа на законоустановеност
и принципа на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първия принцип на
наказателно-правната ни система в специалния текст на чл. 286 ал. 1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години и обществено
порицание.
При индивидуализация на наложените
наказания, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца,
мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на Закона.
Като смекчаващи вината
обстоятелства, съдът взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, въпреки
че същият е осъждан, то към момента на извършване на деянието, за което е
предаден на съд по настоящото НОХД № 141/ 2015 г. по описа на РС Ч., то той е
реабилитиран по право, а съгласно нормата на чл. 85 ал. 1 от НК реабилитацията
заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват
със самото осъждане, както и обстоятелството, че се касае до човек на сравнително
преклонна възраст – 85 години, а в тази връзка и влошеното му здравословно
състояние.
Съдът в конкретния случай приема,
че не се събраха отегчаващи вината обстоятелства, тъй като счита, че не следва
да дава вяра на характеристичната справка изготвена от мл.
ПИ Д. С., приобщена на л. 86 от ДП. Това е така, защото: на първо място: следва
да се има предвид, че извършеното престъпно деяние от подсъдимия “ набедяване “
по см. на чл. 286 ал. 1 от НК, е извършено от подсъдимия спрямо полицейски
служители и то от управление Б.Д.. Т. е. в случая съдът счита, че не следва да
дава вяра на тази характеристична справка, тъй като изготвилия е в колегиални
отношения с набедените лица. Още повече, че в хода на досъдебното
производство е събрана и приобщена като доказателство още една характеристична
справка, изготвена от кметския наместник в с. М. – С. Х.. И констатациите в
тази характеристична справка, са коренно различни, а именно на 180 градуса от
констатациите от справката изготвена от представителя на РУ Ч., отговарящи и за
Управлението в с. Б.Д.. Предвид гореизложеното, съдът счита, че не следва да
приема, че по отношение на подсъдимия са налице лоши характеристични данни.
Водим от всичко гореизложено,
съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при наличието
само на смекчаващи вината обстоятелства, поради което счита, че следва да
наложи на подсъдимия Д. наказание в размер на 1 година лишаване от свобода, както
и “ обществено порицание “, което да бъде изпълнено, чрез залепване на
присъдата на видно място в Кметството на с. М., общ. Б.Д., обл.
Стара Загора. На осн. чл. 66 ал. 1 от НК следва да
отложи от изтърпяване наложеното му наказание лишаване от свобода с изпитателен
срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Следва да възложи
възпитателната работа с подсъдимия на ПИ при РУ Ч., отговарящ за с. М., общ. Б.Д.,
обл. Стара Загора.
Съдът счита, че така определеното
и наложено на подсъдимия наказание ще постигне целите на наказанието визирани в
чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на
престъпното деяние се коренят в липсата на морално- волеви задръжки у
подсъдимия, в липсата на правна култура и незачитане на установения в страната
правов ред и в липсата на респект към органите на реда.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.189, ал. 3 от НПК съдът счита,че следва да възложи направените по
делото разноски върху подсъдимия.
Предвид гореизложените си мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:. . . . . . . . . . . . . . . . . .