Решение по дело №1309/2020 на Районен съд - Казанлък

                                        Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                     гр. Казанлък- 02.02.2021г.

 

                        В     И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд,наказателна колегия,трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на дванадесети януари  през две хиляди двадесет и първа година в съдебния състав ;

                              

                                                         Председател ;  Тодор  Тодоров

 

При секретаря Елена Стоилова като сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров- АНД № 1309/20г. по описа на Казанлъшкия РС за 2020-та година и за да се произнесе взе предвид следното ;

 

                                 М     О     Т     И     В     И   ;

 

Обжалвано е наказателно постановление №СЗ-14 ДНСК-88/27.10.2020г. на заместник-началника на ДНСК гр.София с което е  наложена имуществена санкция.

Недоволни от така наложената санкция останали жалб. от  ‘Б. Р.’- ЕООД гр.К. който чрез  процесуалния си представител адв. Н. Т.  го обжалват пред съда. Мотивират жалбата си с обстоятелството,че са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до незаконосъобразност  и отмяна на обжалваното наказателно постановление, както и ,че  не е установено по несъмнен начин дали дружеството е извършител на незаконния строеж. Алтернативно моли,ако съдът не приема,че са допуснати съществени процесуални нарушения или,че нарушението не е доказано по несъмнен начин  да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и отмени атакуваното  наказателно постановление като незаконосъобразно.

Редовно призовани ,чрез пълномощника си поддържа жалбата и молят съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Изпращат и писмено становище с което поддържат жалбата против наказателното постановление.

Възз. страна взема становище,че жалбата е неоснователна а обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.Също изпращат писмено становище,че жалбата е неоснователна и атакуваното постановление следва  да бъде потвърдено.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства-показания на свидетел,писмени и становищата на страните и след като ги прецени поотделно и във съвкупност приема за установено следното ;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН /нарушител/ поради което съдът приема,че е допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление,административно-наказващия орган е приел,че  жалб. във функциите си на извършител в периода 01.05.2019г.-11.03.2020г. е извършил незаконен строеж; „Цех за рециклиране на отпадъци и временно съхраняване и открита площадка за съхранение на отпадъци“ със ЗП и РЗП на цеха 456,00кв.м. находящ се в урегулиран поземлен имот /УПИ/ ** ***, кв.29 по плана на гр.К. представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. К.,без одобрен проект и без разрешение за строеж в нарушението на чл.148 ал.1 и чл.137  ал.3 от ЗУТ. Строежът е втора категория съгласно чл.137 ал.1 б.“г“ от ЗУТ и чл.4 ал.4 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.

Поземления имот със *** по КК на гр. К. и строежа са собственост на „Т.“ АД, а „Б.Р.“ ЕООД е наемател на ПИ с идентификатор *** заедно с построените в него сгради и обслужващи съоръжения на основание сключен на 01.05.2019г. договор за наем.

При извършена проверка на 21.04.2020г. от служители на РДНСК Стара Загора е установено,че строежът представлява новоизградено хале в завършен вид с размери 30.00м. на 15.20 м. което е разположено на разстояние 4,70м. от северната странична регулационна граница и на 0.80м. западно от сграда с ***.1 по  ОДК 7.5-1-03 кадастрална карта. Халето е с метална конструкция-метални колони, ферми, противоветрови Х-връзки, столици и ограждаща метална конструкция по фасадите по която са монтирани термопанели стъпващи върху стомонобетонов цокъл с височина  20 см. от терена по периферията на сградата. Покривната конструкция е двускатна от метални ферми и столици върху които са монтирани термопанели. Металната конструкция е закрепена към стоманобетоновата настилка посредством анкери. Височината на сградата при билото е 7,60 м.. В северозападната част на имота, западно от новопостроеното хале е разположена  площадка за съхранение на отпадъци на която към момента на проверката 21.04.20г. са струпани необозначени отпадъци от различен вид достигащи височина от няколко метра.В халето е монтирана поточна линия за преработване на отпадъци, помещение тип контейнер с командна апаратура за управление на поточната машина и офис с леки преградни стени който се ползва към момента на проверката от представител на „Б.Р. „ ЕООД.

При така установеното административно-наказващия орган е приел,че жалб. е нарушил разпоредбите на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 от ЗУТ с което е осъществил състава на чл.237 ал.1 т.1 от ЗУТ и на основание същия законов текст е наложил административно наказание имуществена санкция в размер от 5 000 лв..

Описаната фактическа обстановка от административно-наказващия орган се подкрепя от показанията на св. Д.Р. - актосъставител, и от писмените доказателства по делото- констативен акт № 1 /21.04.20г.,констативен акт № 2/21.04.20г.,договор за наем на недвижим имот от 01.05.19г.,наказателно постановление № СЗ-11-ДНСК-57/22.07.20г.,заповед № ДК-02-СЗ-3/12.06.20г.,констативен протокол № 896/16.07.20г.,наказателно постановление № Сз-13-ДНСК-87/27.10.20г.,акт за установяване на административно нарушение № СЗ-14/10.06.20г.,нотариален акт за собственост на недвижим имот-констативен № ***,констативен протокол № 477/21.04.20г.,комбинирана скица № 204/02.03.20г.,констативен протокол от 13.07.20г., заповед № РД-13-196/01.07.19г.,констативен протокол от 25.03.20г. на Община К.,разпореждане  на ВАП,решение № 13-РД-470-02 от 02.09.19г.,писмо с вх. № КК-357-01-542/13.07.20г. и разрешение за строеж № ***г..

Жалбоподателя не оспорва посочената от административно-наказващия орган фактическа обстановка  и не сочи доказателства от които да се установява друга фактическа обстановка.

Предвид на това  и съобразно събраните в хода на съдебното следствие доказателства съдът счита,че по делото не е спорно,че има незаконен строеж съгласно разпоредбата на чл.225 ал.2 т.2  от ЗУТ, тъй като  изграденото хале  е  извършено без одобрени  инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.

Възраженията на жалб.,че не е било установено кога е извършено административното нарушение тъй като не е било посочена датата на извършването му с което е допуснато нарушение  на разпоредбата на  чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН съдът не приема.

Един  от реквизитите за законосъобразност на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление несъмнено е  и датата на осъществяване на административно нарушение.

В случая обаче с оглед начина на  извършване на нарушението което по същността си е един дълъг  процес във времето и не може да бъде осъществен със един волеви акт т.е. еднократно тъй като строителните работи по своето естество не могат да бъдат завършени в конкретен ден  прави невъзможно  посочването на определен ден  в който е било извършено нарушението с оглед описаното нарушение поради което и  датата не може бъде фиксирана точно.

Предвид на това съдът счита,че правилно АНО е приел,че периода в който е извършено нарушението е от датата на сключването на договора за наем 01.05.19г. и датата на която е бил констатиран незаконния строеж -11.03.20г., от Община Казанлък.

От показанията на св.М. М. депозирани в хода на съдебното следствие съдът счита,че не може да се направи категоричен извод,че незаконния строеж е бил извършен преди началото на месец януари 2020г..

В показанията са св. М. твърди,че строежа е навес, а видно от писмените доказателства и показанията на св. Р.- актосъставител строежа  е хале.

От гласните и писмените доказателства по делото се установява,че построеното хале   отговаря  на определението на строеж дадено в параграф 5 т.38 от ПЗР на ЗУТ.

РДНСК- Стара Загора е извършила проверка  на 21.04.2020г., след като е била сезирана за незаконния строеж .

Съобразно императивните разпоредби на ЗАНН ,административно-наказателно производство не се образува ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако  е изтекла една година от   извършването на нарушението.

По въпросите  за вината ,вменяемостта, обстоятелствата изключващи отговорността,формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, според  чл.11 от ЗАНН

При липсата на  строителни книжа- съобразно т.36 от параграф 5 на ПЗР на ЗУТ съдът приема,че нарушението трае непрекъснато във времето  съобразно нормата на чл.80 ал.3 от НК.

Нарушителя е открит на 11.03.2020г.,/макар и не от орган който може да го санкционира за извършеното нарушение/, а акта за установяване на административно нарушение е съставен на 10.06.2020г. т.е. в изискуемия от ЗАНН тримесечен срок поради което не е нарушена разпоредбата на чл.34 ал.1 пр.2 от ЗАНН.

В разпоредбата на чл.237 ал.1 т.1 от ЗУТ законодателя е предвидил да се налага санкция  на извършител, възложител или строител на незаконен строеж от първа до трета категория. Процесния строеж е от втора категория.

От приложените и приети от съда писмени доказателства-констативен акт № 1/21.04.20г., констативен акт № 2/ 21.04.20г., заповед № ДК-02-СЗ-3/12.06.20г. безспорно се установява,че жалб. „Б.Р.“ ЕООД заедно със „Т.“ АД е извършител на описаното в НП административно нарушение.

Предвид на това съдът счита,че в съответствие с нормата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН , АНО е посочил както правната квалификация на деянието така и тази въз основа на която е наложил имуществената санкция.

Съдът  не приема възражението на пълномощника на жалб.,че  АНО е следвало да приложи основанията на  разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

В ЗАНН няма легална дефиниция за понятието маловажен случай а и разпоредбата на чл.85 от ЗАНН  не препраща към НК. Понятието ‘маловажен случай’ на административно нарушение се съдържа в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН поради което следва да се направи отграничение на маловажните случаи на административно нарушение от нарушенията обхванати по чл.6 от ЗАНН.

Извършеното от жалб. нарушение според съдът   не  представлява маловажен случай .

Рециклирането на отпадъци носи повишена опасност за живота и здравето на хората ,а представлява и опасност за околната среда поради което и изграждането на  такава площадка е подложено на допълнителни регулации .  

Предвид на това съдът счита,че извършеното нарушение не е със по-ниска опасност от други подобни нарушение и не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

АНО е определил административната санкция към предвидения в закона минимален размер поради което тя не подлежи на индивидуализация от съда.

По изложеното жалбата се явява неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Воден от горното съдът,

 

                                       Р     Е     Ш    И     ;

 

ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление № СЗ-14 ДНСК-88/27.10.-2020г. на заместник-началника на ДНСК гр.София с което на основание чл.237 ал.1 т.1 от ЗУТ е наложена имуществена санкция в размер от 5000 лв. наложено на ‘БГ Рециклинг’ – ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** представлявано от  Д. И. Ш.- управител като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр.Стара Загора.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ ;