Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………….
Година 2019 Град Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На тринадесети
ноември Година
две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ
ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията
АНД №
4824 по описа за 2019г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.Х.П. против НП № 19-0460-000624 от 19.09.2019г. на Началника
на Пето РУ при ОДМВР - Варна, с на основание чл.175 ал.1 Т.4 от ЗДвП
на М.П. е наложено наказание глоба в размер на 150 лева. и ЛПУМПС за срок от 3
месеца.
Жалбата е процесуално допустима,
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимиран субект и е приета от
съда за разглеждане.
В
жалбата си въззивникът оспорва фактическата
обстановка и моли отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно. Бил подаден сигнал единствено за движещото се пред него
МПС
В с.з. въззивникът се
явява лично и моли отмяна на НП, тъй като сигналът не бил ясен и нарушението не
било виновно извършено .
Представител
на въззиваемата страна, редовно призована, също не се явява и не
изразява становище.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 27.08.2019
г. в гр.Варна, на път Първи клас № 9, служител на Национално ТОЛ
управление подал сигнал със стоп-палка на водача М.П., който управлявал л.а.
„Опел Корса“ с рег. № В 7824 РВ, собственост на Б.П.. М.П. не възприел сигнала като подаден за
неговия автомобил и продължил движението си без да спира. Управляваният от него автомобил бил в
изправност и с платена винетна такса.
Бил съставен АУАН, предявен и връчен срещу подпис.
В последните пет години на
водача П. не били налагани наказания за нарушения по ЗДвП.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните доказателствата : материалите
по АНП- АУАН, заповед за компетентност, както и от справка за нарушител от
региона и от показанията на св.Ц., които са добросъвестни, последователни,
непротиворечиви и житейски логични, поради което се кредитират от съда изцяло.
Предвид изложеното, съдът
намира, че горепосочената фактическа обстановка, се установява по безспорен и
категоричен начин от доказателствата по делото именно такава, каквато е
посочена в АУАН и в НП.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи.
При
провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения, но материалният закон е
приложен неправилно.
НП
е издадено от компетентен орган – началник група в сектор ПП при ОДМВР – Варна,
в шестмесечния преклузивен срок. АУАН и НП съдържат изискуемите по
чл.42 и 57 ЗАНН реквизити. Посочени са обстоятелствата,
касаещи съставомерните елементи на нарушението и
последното е индивидуализирано по начин, позволяващо на въззивника да
разбере в какво се изразява то. Задължението на АНО за
посочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението се ограничава
само до онези от тях, които се отнасят до осъществяване елементите от състава
на нарушението.
Неспирането на посоченото място при подаден сигнал от контролните
органи, на практика е отказ да се изпълни нареждане на контролните
органи, което е нарушение на правилата за движение – чл.103 от ЗДвП. Когато
непосредствено след това водачът е установен и на практика не е била
осуетена проверката, нарушението следва да бъде наказано именно по чл.175 ал.1
т.4 от ЗДвП.
За
да е осъществен, обаче, съставът на едно административно нарушение, то трябва
да е извършено виновно – било то умишлено или непредпазливо. За да се направи
извод за наличието, или липсата на вина,
не е достатъчно твърдението на въззивника. Този извод следва да се основава на обективните факти по делото,
пи отчитане на презумпцията за невиновност. В конкретния случай АНО не ангажира
доказателства, че сигналът е бил ясен, че водачът го е възприел като отправен
към него и че нарушението е виновно извършено. Административни нарушения са и
онези, които са извършени по непредпазливост. Действително водачите са длъжни
във всеки един момент да наблюдават пътната обстановка, включително да могат да
възприемат подадените им сигнали да спиране. В този конкретен случай, обаче,
водачът не е нарушил задължението си да наблюдава пътя, не оспорва, че е
възприел сигнала, но по същество твърди, че се е заблудил, че този сигнал е
само за предходно движещото се МПС, но не и за него. Когато е налице грешка по
отношение на някое относимо към съставомерните признаци обстоятелство, не може
да се на прави извод за виновно извършено деяние, вкл. и за не предпазливо.
Грешката изключва съзнателността. В тежест на АНО е да докаже обратното, а
такива доказателства по делото не са ангажирани. Напротив, видно е от
обективните факти, че въззивникът П. не е имал причина да не спира на подадения
сигнал. За управляваното от него МПС е имало платена винетна такса и не е имало
други нарушения, които да прикрива, чрез евентуално осуетяване на проверката.
Предвид основанията за отмяна на НП, съдът намира, чене следва да
се произнася по справедливостта на наказанието.
Водим от горното и но основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-0460-000624 от 19.09.2019г. на Началника на Пето РУ
при ОДМВР - Варна, с на основание чл.175 ал.1 Т.4 от ЗДвП на М.П. е наложено
наказание глоба в размер на 150 лева. и ЛПУМПС за срок от 3 месеца.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Варненски административен съд.
СЪДИЯ :