РЕШЕНИЕ
№ 3903
гр. Пловдив, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330109137 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от Й. С. П. , ЕГН *****, с адрес: гр. П., ул. „Л." №**
чрез адв. И. срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шейново” № 8, ет. 1, представлявано от Ф. Д. и С. А. за
прогласяване нищожността на клауза от договор за потребителски кредит от **** г.
предвиждаща заплащане на неустойка като противоречаща на добрите нрави, и заобикаляща
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит на **** г. за
сума от 1500 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 32,28 % и годишен процент на
разходите – 49 %. Предвидено е предоставяне на обезпечение в еднодневен срок под
формата на поръчителство на физически лица или банкова гаранция . При неизпълнение се
дължи заплащане на неустойка от 1371,60 лв. Тази уговорка е неравноправна и нищожна.
същата представлява добавък към договорената лихва. Излиза извън предвидената функция
на неустойката и води до скрито оскъпяване на кредита. това противоречи на добрите
нрави.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на
договора и съдържащите се в него клаузи, предоставянето на заемната сума. Твърди, че
неустойката не следва да се включва в ГПР.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните намира от фактическа страна следното.
От представеното приложение ** към договор за кредит № ***** от ***** г., погасителен
план е видно, че между страните е постигнато съгласие за предоставяне на ищцата от
1
ответника на заемна сума от 1500 лв. за срок до 05.05.2021 г. при ГЛП-40,45 % и ГПР-49 %.
Предвидено е предоставяне на обезпечение и неустойка за неизпълнение на това
задължение в размер от 5,23 лв. на ден, но не повече от 1% от главницата. размера на
начислената неустойка е 465,36 лв., същата се дължи на вноски заедно с договорените
такива за заплащане на кредита.
От изготвеното заключение от ******г. по извършената ССЕ се установява, че неустойката
не е включена в ГПР. При включването и същия ще се равнява на 64,52 %
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
Уважаването на предявените искове налага установяване на възникнало правоотношение
между страните на заявеното основани и включването в договора за заем на клауза
предвиждаща задължение за кредитополучателя-заплащане на неустойка при неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение, което е в противоречие с закона и добрите
нрави.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства са установява, че страните
по делото са страни и по договор за кредит № ****** от ****** г., в който се съдържа
клауза за заплащане от длъжника на неустойка при непредставяне на обезпечение и тази
сума не е включена в размера на разписания ГПР.
Ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ и
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Поради това
сключеният между тях договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит
по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит.
Доколкото ищеца обляга притенцията си за недействителност на клаузата за неустойка
поради непредставяне на обезпечение на противоречие с добрите нрави и заобикаляне на
чл.19, ал.4 ЗПК, съдът намира, че като критерий дали е налице нищожност следва да се
приеме ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, сочещо, че такава се
явява неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В този смисъл и съобразно решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. №
818/2009 г., II т. о./, клаузата задължаваща заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в срок най-късно в края на следващия ден от сключване на
договора, което обезпечение да отговаря на конкретно посочени в договора условия, като и,
че при неизпълнение следва неустойка, има предназначение да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното вземане има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, следователно въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
2
предоставянето на заем към датата на сключването на договора, с оглед на индивидуалното
договаряне на условията. Предвид изложеното съдът намира, че макар и да е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Тя се явява добавък към възнаградителната лихва.
Тъй като води до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя,
като увеличава подлежаща на връщане сума, същата излиза извън обезпечителната и
функция се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Доколкото това
противоречие възниква още при сключването на договора, следва извода, че в конкретния
случай липсва валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във
вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за
неустойка, предвидена в договора за кредит е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид уважаване на иска на първото посочено от ищеца основание, съдът не дължи
обсъждане на другите посочени основания за недействителност на клаузата за неустойка.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените
по делото разноски за държавна такса-50 лв. и 150 лв. за възнаграждение на вещо лице. Тъй
като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38
ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. И. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/
09.07.2004 г., действали към момента на сключване на договора, следва да се определи
възнаграждение в размер от 300 лв.
На ответника разноски не се дължат.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл. 5 от сключения между Й. С. П. , ЕГН ******, с адрес:
гр. П., ул. „Л." №** чрез адв. И. срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шейново” № 8, ет. 1, представлявано от Ф.
Д. и С. А. договор за потребителстки кредит от № ***** от **** г., предвиждаща заплащане
на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Александър Стамболйски" №84-86, Бизнес център „Урбан Модел", ет.12,
представлявано от Ф. Д. да заплати на Й. С. П. , ЕГН *******, с адрес: гр. П., ул. „Л" №**,
сумата от 200 лв.( двеста лева) за разноски за производството.
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Александър Стамболйски" №84-86, Бизнес център „Урбан Модел", ет.12,
представлявано от Ф. Д. да заплати на адвокат Е. Г. И.- М., ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. П., ул. „Й.“ № **, сумата от 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
3
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4