Р Е Ш Е Н И Е
№ 31.01.2020
г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД СТАРА ЗАГОРА ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
двадесет и втори януари 2020 година
В открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА
БОНЧЕВА
Членове: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2.
ТРИФОН МИНЧЕВ
СЕКРЕТАР:
Диана Иванова,
Като
разгледа докладваното от съдията Минчев в.търг.д. № 1411 по описа за 2019
год., за да се произнесе съобрази:
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на П.К.Б.
ЕООД против решение № 907/20.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 6126/2018г. по описа
на Районен съд – гр. Стара Загора, с което е прекратено производството по гр.д.
№ 6126/2018г. по описа на РС Стара Загора за сумата над 2817, 34 лева до сумата
от 7034,96 лева като недопустимо, обезсилена е Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2369/2018г. по описа на Старозагорския
районен съд по отношение сумата над 2817,34 лева до сумата от 7034,96 лева
поради прекратяване на производство в тази част и е признато за установено, че С.А.С.
*** дължи на „П.К.Б.“ ЕООД с ЕИК *** сумата от 1311,76 лева главница по Договор
за потребителски кредит №********** от 15.03.2017г. за падежиралите вноски до
10.05.2019г. включително, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 2369/2018г. по описа на Старозагорския районен съд, ведно
със законната лихва за забава от 10.05.2018г. до окончателното плащане, като е
отхвърлен иска в останалата част до 2817,34 лева главница и са присъдени разноските по делото. Във въззивната жалба въззивника излага съображения за неправилност
на постановеното решение. Посочена е съдебна практика. Развити са подробни
съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се
отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се уважи изцяло
предявеният иск. Претендират се разноските пред двете инстанции, посочени във
въззивната жалба.
В законния срок не е постъпил писмен отговор от страна
на въззиваемия.
Окръжен съд – гр. Стара
Загора, в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното
и въззивното производства, УСТАНОВИ:
Видно от приложеното
ч. гр. д. № 2369/2018г. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „П.К.Б.” ЕООД срещу С.А.С.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер
на 7084,77 лева от които: 7034,96 лв. - главница по договор за потребителски кредит № **********
от 15.03.2017г. и 30 лв. такса за извънсъдебно събиране на вземането и за сумата от 19,81 лева –лихва за забава за
периода от 11.09.2017 г. до 03.01.2018 г., ведно със законна лихва от 10.05.2018
г. до изплащане на вземането, както и за разноските по заповедното
производство: 241,70 лева. Тъй като длъжникът е възразил срещу издадената
заповед за изпълнение, в изпълнение на дадените от заповедния съд указания,
заявителят е предявил настоящия иск за установяване само на главницата по
горепосочения договор за потребителски кредит, предмет на заповедта.
От договор за потребителски кредит №**********
от 15.03.2017г. се установява, че „П.К.Б.“ ЕООД е рефинансирало
към ответника сума в размер на 806,30, като сумата по кредита е 3000
лева, при годишен процент на разходите 49,90%, годишен лихвен процент 41,17 %,
лихвен процент на ден 0.11%, като общо задължение, включващо главница и
договорна лихва, е посочена сумата от 7912,08 лв.. Заемателят се е задължил да
върне заема на 36 месечни погасителни вноски, всяка от които от по 146,36 лева.
В договора е посочено още, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги С.С.
дължи и възнаграждение в размер на 2642,04 лева, като размерът на вноската
възлиза на 73,39 лева или общо дължимата месечна вноска, включваща главница,
договорна лихва и възнаграждение за допълнителни услуги е 219,78 лева.
Представено е сключеното между страните споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги от 15.03.2017г. с
уговорени следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит, възможност за отлагане и намаляване на определен брой погасителни
вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства. Представени са Общите условия на
дружеството и погасителния план към договора.
„П.К.Б." ЕООД е
превело паричната сума в размер на 2193.79 лв. по сметка на С.А.С. видно от
приложеното преводно нареждане с банкова референция BORD06059145 от
15.03.2017г. Сумата представлявала остатъчна стойност на одобрение кредит в
размер на 3000 лв., след направеното рефинансиране в размер на 806.30 лв..
На 17.08.2017г. между
„П.К.Б." ЕООД в качеството си на кредитор от една страна и С.А.С., в
качеството си на длъжник от друга страна бил подписан Анекс № 1 към Договор за
потребителски кредит за отлагане на вноски. В Анекс № 1 било уговорено, че
вноска № 4, ще бъде отложена и същите, ще бъдат заплатени в края на
погасителния план, като за целта е изготвен нов погасителен план, който е
неразделна част от Анекс № 1.
По
делото е представено и извлечение по сметка по договор за потребителски кредит № ********** от 15.03.2017г., видно от която ответникът е направил 3 пълни вноски и една
частична. Платена сума е в размер на 877.12 лв..
Към
исковата молба е приложено уведомление до ответника за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, без да са представени доказателства за връчването му на
ответника.
Предвид установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Въззивният съд е приел жалбата за редовна
и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и
срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за разглеждане в открито съдебно
заседание. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящата инстанция намира, че
районният съд се е произнесъл според предмета на иска, с който е бил сезиран,
съобразно твърденията на ищеца в ИМ, съответни на тези, изложени и в подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. А според същите,
ищецът и изложил твърдения, че има вземания срещу ответника за главница по договор за потребителски кредит №
********** от 15.03.2017г., в
размер на 7034,96 лв и 19,81 лева
–лихва за забава за периода от 11.09.2017 г. до 03.01.2018 г., ведно със
законна лихва от 10.05.2018 г. до изплащане на вземането. В исковата молба е
претендирана сумата 7034,96 лева – неизплатено парично задължение,
като не се съдържат твърдения, че сумата от 7034,96 лв. е формирана от
останалите непогасени вноски, за да се постави въпроса каква част от същата е
главница и каква – договорна лихва и закупен пакет допълнителни услуги. Тъй
като обаче ищецът ясно е посочил, че вземането му за тази сума е за главница,
даване на указания за отстраняване нередовности на ИМ не са били необходими,
още повече, предвид идентитетът на твърденията на ищеца в ИМ с фактите,
съдържащи се в заявлението му по чл.410 ГПК, където също не е инвидуализирано
вземане за договорна лихва и закупен пакет допълнителни услуги, като част от
сумата 7034,98 лв.. Съдът е изложил съображенията си за това, че следва да има
идентитет между предмета на заповедното производство въведен от молителя със
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и искът по чл. 422 от ГПК.
Така въведеното от законодателя изискване за тъждество означава, както
идентитет на страните по двете дела /субективен идентитет/, така и идентитет в
предмета на предявените искове, индивидуализирани чрез въведеното основание и
петитум /обективен идентитет/, което в случая отсъства.
Поради което настоящия съдебен състав намира, че първоинстанционния съд
правилно е прекратил производството по отношение на договорната лихва - цялата
в размер на 2270, 04 лева, както и по
отношение на пакета закупени услуги в размер на 2642, 04 лева.
Няма спор, че в настоящия
случай, ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.
1 ЗКИ и по
отношение на него е неприложима разпоредбата на чл. 60,
ал. 2 ЗКИ.
Независимо от
обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция,
необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно
и следва да намери приложение в настоящия случай. Същото следва да се прилага
не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за
банков кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по отношение
настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по
други договори, по които престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а
задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват правно-логически
аргументи, които да дадат основание за различно третиране на предсрочната
изискуемост на кредитите /заемите/, отпускани от небанкови финансови институции
и тези, отпускани от банки. Няма основание заемодателят, който е финансова
институция по смисъла на чл. 3, ал.
1 ЗКИ и по
занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от задължение
да обявява на длъжника, че счита кредитът за предсрочно изискуем, защото това
несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо банката, която
също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и на собствен
риск. Отделно от това кредитополучателите по договори, сключени с небанкови
финансови институции, биха били поставени в по-неблагоприятно положение спрямо
длъжниците по договори за банкови кредити. В този смисъл е формирана
задължителна съдебна практика.
В конкретния случай липсват
доказателства, че ищецът е уведомил
ответника за този факт. Относно представеното уведомление за от 09.01.2018 г.
за настъпила предсрочна изискуемост, няма доказателства да е връчено на
ответника преди образуване на заповедното производство.
Въпреки липсата на
уведомяване за предсрочната изискуемост, съдът на основание чл. 235 от ГПК следва да съобрази всички
факти, настъпили след предявяване на иска. Правилно при това положение и
предвид установената практика по
Тълкувателно решение № 8/2017г. от
02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, СтРС е уважил иска до размер, съответстващ на падежиралите
вноски до датата на приключване на съдебното дирене, а именно: до размера от
1311, 76 лева, а в останалата част искът е отхвърлен, като неоснователен.
Тъй като въззиваемия не е
подал отговор на въззивната жалба, не и поискал присъждане на разноски, нито е
представил доказателства за направени такива, съдът намира, че не следва да
присъжда разноски в тази инстанция.
С оглед цената на иска, в размер на 7034,96 лв.,
настоящето въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от
горните мотиви, Старозагорският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 907/20.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 6126/2018г. по описа
на Районен съд – гр. Стара Загора
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.