Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Асеновград, 12.10.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в,
в открито заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
при секретаря ЙОРДАНКА АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гр.д. N 2592 по описа за 2019г. и за да се произнесе
съдът взе предвид следното:
Предявен иск с правно
основание чл. 127 ал.2 СК.
Г.Х.Г. ***, в
депозирана против Р.Ю.Д. , с посочен адрес за призоваване гр Асеновград ул. „Г.
Ковачев“ № 3 бл.4/8 ет.9 ап.57 ИМ моли
да бъде постановено решение, с което да
бъде предоставено упражняването на родителските права върху непълнолетното дете Г. Г. Г. на ищеца,
и да бъде определено местоживеенето на детето в гр. Асеновград ул „Княгиня
Евдокия“ № 25, да бъде осъдена ответницата да заплаща на непълнолетното дете,
чрез неговия баща месечна издръжка в размер на 300лв, начиная от завеждане на
исковата молба до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване
на издръжката. Твърди, че с ответницата
са живели на съпружески начала от 2004г до октомври 2019г, от съвместното
съжителсто на страните е родено детето Г. Г. Г. род на 11.04.2005г. През последните две-три години поведението на
ответницата спрямо сина на страните се
променило, държи се грубо с него без повод, сякаш непрекъснато й пречи, започва да му се кара
за най-дребното нещо, без той с поведението си да е предиквикал раздразнение то
й, а през останалото време проявява пълна незаинтересованост към него. Това
отношение на майката се отразява много зле на психиката на детето, което от
тази есен е ученик във Френската гимназия в гр Пловдив и се нуждае от
подкрепата и на двамата си родители. От май 2019г страните, заедно с детето, са
заживели на посочения адрес на ищеца, в
този период ответницата е започнала да се държи странно, на 23.09.2019г
напуснала работното си място, без да прибере стоката и заключи обекта, вечерта
не се прибрала в семейното жилище, без да уведоми никого къде отива, като
същевременно отправила обвинения към ищеца че е обект на домашно насилие, което
наложило и ищецът да напусне жилището, а там останал синът му. Ищецът помолил
майка си да отиде при детето и да се
грижи за него. Ответницата се появила отново
на 04.10.2019г, направила няколко
груби скандала на детето и баба му, което притеснило както детето така и баща
му. Това принудило ищеца да подаде молба за защита от домашно насилие, и в
момента делото е висящо. Ответницата понастоящем живее на посочения адрес в
наследствен апартамент и от октмоври 2019г не е проявявала интерес към сина на
страните. Детето е свикнало с баща си,
чувства се добре при него, битовите условия в жилището са много добри, а и
ищецът може да разчита на помощта на родителите си. Ответницата от друга страна
с поведението си е доказала, че няма необходимите качества за отглеждането и
възпитанието на детето, освен това липсва и привързаност към детето.
Ответницата работи и получава трудово възнаграждение в размер на 1000в. Ангажира
доказателства, претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Оспорва
твърденията в исковата молба. Не оспорва, че с ищеца са живели на съвместни
начала от 2004г до 23.09.2019г, като твърди че по време на съвместното
съжителство е била подложена на системен физически и психически тормоз,
обсебване и ограничаване на личното пространство от страна на ищеца, на което
детето е било свидетел многократно. Твърди, че ищецът не й е позволявал да се среща
с родителите си, роднините, близките, а в последните три години физическият
тормоз започнал да става все по-чест, особено след употреба на алкохол от
страна на ищеца. Ответницата работила последните осем месеца в „Лафка“, като
издържала семейството и допринасяла за обезпечаване на необходимите средства за
живеене. На 23.09.2018г, два дни след поредния физически и психически тормоз,
изразяващ се в скандал, душене, нанасяне на побой и обиди от страна на ищеца,
без никакви лични вещи по време на работата си решила на напусне съвместно
обитаваното жилище, обадила се на детето, за да му каже че няма да се прибере
повече, че го обича и че ще дойде да го вземе след няколко дни. Свързала се с
Център за закрила на жени, пострадали от домашно насилие, като няколко дни
преди това пребивавала при приятелка. Има заведено дело по реда на ЗЗДН, по
което няма все още постановено решение. Детето останало да живее в съвместно
обитаваното жилище, по телефона е бил спокоен и казал на майка си че ще изтрие
последния разговор с нея, защото го е страх от баща му. Когато се върнала на
04.10.2019г в жилището, ответницата имала ограничителна заповед, с която ищецът
бил изведен от жилището със съдействието на полицията, в това време ищецът
настанил майка си и баща си в жилището на страните. Майката на ищеца останала
при ответницата и детето, а баща му се върнал в неговото жилище. Започнали да
манипулират детето да обижда майка си, да се държи агресивно. Твърди, че бабата
на детето не се е грижела за него, а цял ден е била в собственото си жилище,
като малко преди ответницата да се прибере от работа е идвала в жилището.
Ответницата готвила, пазарувала, чистила и се грижила за къщата и за бабата на
детето. От отдел Закрила на детето
търсили ответницата за да говорят с нея, но ищецът и майка му скрили това.
Същата вечер се скарала с детето, защото то я обиждало, посягало, гонело я от
апартамента, а майката на ищеца хванала
ответницата за ръката, започнала да крещи
и да я дърпа. Ответницата извикала полиция, и те помолиили майката на ищеца да
напусне жилището, но тя не искала да напусне. Няколко дни по-късно, като се
прибрала от работа възникнал скандал с детето тъй като отказало да купи хляб,
започнал да я гони от жилището казал й да се маха и се скарали. След като
нещата позатихнали, бабата на детето се обадила по телефона и започнала да му
разказва случката, а на следващия ден издействали ограничителна заповед срещу
детето. След този случай бащата ограничавал контактите на майката с
детето. На 29.12.2019г тримата излезли
заедно и прекарали целия ден заедно,
детето било щастливо и майката му не му липсвала. На въпроса й защо я е
блокирал и не й вдига телефона и отговорил, че не знае. Твърди , че се
интересува от детето, поддържала е контакт с класния му ръководител, а от нея
знае че е доста разсеян и страни. Счита, че детето е манипулирано от страна на
бащата, налага му се психически тормоз и го настройва срещу майката. Счита, че
за правилното му развитие не е добре детето да живее при бащата. Моли искът да
се отхвърли, родителските права по отношение на детето да се предоставят на
майката, и при нея да бъде определено местоживеенето на детето, на бащата да
бъде определен подходящ режи на лични отношения, и същият да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка в размер на 200лв, считано от влизане в сила на
съдебното решение, до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. В случай, че родителските права бъдат
предоставени на бащата, да бъде присъден минимален размер на издръжката. Ангажира
доказателства, претендира разноски
О“ЗД“ при Д“СП“ гр. Асеновград, в
постъпилия соц доклад изразява становище, че
Г.Г. е осигурил нужните жилищни и
хигиенно- битови условия за нормално отглеждане на Г. Г. Г., наясно е с
потребностите и нуждите на детето, като е създал среда благоприятстваща
нормалното му физическо и психическо израстване.
О“ЗД“ при Д“СП“ гр. Пловдив, в резултат
на извършената проверка, изразява становище, че взаимоотношенията между родителите към момента
са силно обтегнати, като не поддържат адекваттна родителска връзка, майката не
поддържа контакт със сина си, връзката между тях е прекъсната. Считат, че
майката разполага с финансови средства и може да посрещне базовите
потребности на сина си, както и че
поддържането на коректни отношения между родителите ще допринесе за по-добрата адаптация на детето към наложените
семейни обстоятелства.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Асеновградски районен съд намира за установено следното: Страните
са родители на детето Г. Г. Г. род 11.04.2005г(у-ние за раждане, изд въз
основа АР № Ц-392/13.04.2005г
– в заверен препис). Детето Г. Г. Г. е бил
записан като редовен ученик в 8 Е
клас през учебната 2019/2020г във ФГ „Антоан дьо Сент Екзюпери“(сл. бележка
изх№ 105-04/08.11.2019г). Бащата на детето Г.Х.Г. работи в „Детелина Дрита“
ЕООД гр Пловдив като „шофьор лек автомобил“ с ОМВ от 700лв, а майката работи
във „Водстрой Пловдив“ АД на основание ТД № 211/24.01.2020г като „организатор
производството“ с ОМВ от 610лв. На основание ДС към ТД № 211/24.01.2020г на майката
на детето Р. Д. е предоставено за безвъзмездно временно ползване недвижим имот, собственост на работодателя,
находящ се в гр Пловдив ул „Самра“ № 2 ет.7, за срока на действие на трудовото
правоотношение. Спрямо Г.Х.Г. са постановени мерки за защита по реда на
ЗЗДН, като е издадена Заповед за незабавна защита от 01.10.2019г по гр д
2039/2019г на АРС. Същият е задължен да се въздържа от издършване на домашно
насилие по отношение на Р.Д., отстранен е от съвместно обитаваното с пострадалото
лице жилище и му е забранено да я приближава, а местожевеенето на детето Г. Г. Г.
е определено на адреса на майката. На
съда е служебно изведство, че с Решение по гр д 2039/2019г на АРС(в сила от 24.03.2020г)
е задължен Г.Х.Г. да се въздържа от домашно насилие спрямо Р.Ю.Д., забранено му
е да приближава пострадалото лице, жилището местоработата и местата за социални
контакти и отдих на същата за срок от три месеца, за извършен акт на насилие , изразяващо се в нанасяне на удари по тялото,
главата и лицето и отправяне на заплахи на 12.09.2019г.
Съгласно заключението на
допуснатата СПЕ, неоспорено от страните което съдът кредитира кат опълно, компетентно
и безпристрастно изготвено, не са
установени данни за патологични внушения
и манипулация спрямо детето. Според експерта, детето е въвлечено в събитията на
хронична семейна дисхармония основно от поведението на майка си и последващото
й поведение след напускането на дома. Вещото лице е констатирало, че детето Г.Г. демонстрира негативно
отношение към майка си и анализира и преценява нейното поведение,
като го противопоставя с това на бащата. Заявява автентично желание да живее с
бащата. Според вещото лице връзката
между бащата и детето е споделена, предвидима, значима, детето преживява
усещане за принадлежност, а отношението спрямо бащата кореспондира с близост,
сигурност, докато Г. е приживявал поведението на майка си като
променено, агресивно, пренебрежително и обидно.
Детето Г. Г. Г., изслушано по
реда на чл. 15 ал.1 от ЗЗДет заявява, че учи във
Френската гимназия в гр. Пловдив, живее при баща си от септември 2019г. Преди
това е живеел с двамата си родители и понякога с бабата по бащина линия. Не
знае къде е майка му, заявява че не се е чувал с нея от септември. Твърди, че
майката му не се е държала добре с него, когато са живели заедно, обиждала го,
не му обръщала внимание от около пет-шест години. Посочва примери, в които когато
получи хубава оценка и иска да се похвали, тя само заявявала „браво и не ме
занимавай“. Според детето, майка му
преди да си тръгне го е наричала „олигофрен, свиня“, в случаите когато детето е
спяло до късно тя казвала: „цял ден спиш, свиня долна“. След като си тръгнала, не се е обаждала, не е писала и не
са се виждали. Детето заявява, че е
обидено на майка си и не й се обажда, казвал е на баща си за отношението на
майка си преди тя да си тръгне, и той го е утешавал.
В обясненията, дадени по реда на чл. 176 ГПК ищеца заявява, че има и друго дете - на 12 години – което живее с майка си в
Англия, през 2015г детето е живяло една седмица при баща си, детето Г. и
ответницата.
В хода на производството бяха
събрани гласни доказателства. Св А.П.(познава
страните) заявява, че са се събирали семейно, виждали се ежедневно и преди и
след раздялата на страните. Твърди, че имало случай в който ищецът звъннал на
съпруга на свидетеля и бил притеснен, като попитал къде е ответницата, заявил
че е изчезнала. Сед три-четири дни заявил, че няма да звъни в полицията тъй
като тя се свързала с него и казала че е
добре, а след една две седмици свидетелят разбрал че са се разделили и ответницата
не живее с бащата и детето. Знае, че детето живее при бащата, не знае къде е
ответницата, а лафката където е работела е затворена. Твърди, че детето е било много привързано към дятото по
бащина линия но дядото починал и детето го изживяло тежко, след това продължило
да живее при бабата по бащина линия. Не знае къде живеят ищецът и детето,
ежедневно ги вижда. Според свидетеля, бащата се грижи много добре за детето, но
то е малко тъжно и затворено. Не е виждала детето и майката заедно. Твърди , че в началото страните са живели в с Дълбок
извор, където имат къща, а след това купили апартамента на ул „Княгиня Евдокия“,
където живели докато се разделят, след което ищецът дошъл да живее при майка
си. Св. Петкова е виждала страните и детето докато са живели заедно. От ищеца
знае, че причината за раздялата е че ответницата си има нова любов. Знае, че
ответницата се била изчезнала тъй като я търсили всички съседи, виждала я е
след този случай да работи в лафката, но не знае дали се е върнала при ищеца.
Твърди, че когато им е ходила на гости, отношенията били добри, отношенията на
майката с детето също били добри, тогава детето било на 8-9 години. Не е
виждала грубо отношение на майката към детето. Твърди, че в момента детето е
стресира от отношениеята на родителите
си, както и от това че дядо му е починал.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Съобразно наведените
твърдения и формулирания петитум, следва да се направи извод, че е предявен иск с правно основание чл. 127
ал.2 СК – за предоставяне упражняването на родителските
права върху детето Г., определяне режим на лични отношения и присъждане
издръжка, считано от датата предявяване на иска. С оглед твърденията, че страните
живеят разделени и няма съгласие по отношение на родителските права, е
налице интерес от предявяване на иска.
Разгледан по същество. Не е
спорно по делото обстоятелството, че страните са родители на детето Г., родено
от съвместното им съжителство, че страните са разделени от септември 2019г,
както и че детето живее и се отглежда от
бащата. Това се установява и от ангажираните писмени и гласни доказателства. Спорно е между страните обстоятелството, че ответницата
е била принудена да напусне жилището, обитавано от страните и детето, тъй като
ищецът е извършвал актове на домашно насилие по отношение на нея, както и
отношението на ответницата към детето. Спорен е и въпросът, че детето е манипулирано
в отношението му към майката, както и че страните и детето са излизали заедно
декември 2019г и всичко било наред. В подкрепа на твърденията на ищеца за негативно отношение на майката към
детето са както данните от изслушването на самото дете, така и неоспореното
заключение на допуснатата СПЕ. Недоказани
останаха твърденията на ищеца за манипулиране на детето в отношението му към
нея. Доказателства в тази насока от ответницата не се ангажираха, а експертът в
заключението на СПЕ категорично заявява, че не са налице данни за манипулиране
на детето. Твърденията на ответницата за упражняване на домашно насилие от
страна на ищеца по отношение на нея се доказаха, но същите са неотносими към
настоящото производство, с оглед установените факти на отношението на майката
към детето.Съдът намира, с оглед установените по делото факти, че майката няма
нужния родителски капацитет, за да полага грижи за детето.
Ето защо упражняването на
родителските права следва да се възложи на бащата, и местоживеенето на детето
да се определи при него, тъй като следва
да бъде запазена благоприятната среда, в която се отглежда детето. На майката
следва да се определи режим на лични
контакти, за да не бъде прекъсната връзката й с детето. Ето защо съдът намира,
че следва да бъде определен режим на
лични отношения на майката с детето
всяка първа събота и неделя от месеца от 10.00ч до 18.00ч в , без преспиване в дома на майката, 20 дни през
лятната ваканция, което време не съвпада с платения годишен отпуск на бащата,
първата половина от пролетните и зимните училищни ваканции през четните години, и втората половина през
нечетните години от 10.00ч на първия ден от периода до 18.00ч на последния ден
от периода с преспиване в дома на майката.
Съдът
намира, че така определеният режим в най
- голяма степен ще обезпечи поддържането на
връзка между майката и детето.
От ангажираните по делото доказатества се
установява, че ответникът получава БТВ в
размер на 610лв, не заплаща наем за жилището в което живее, тъй като същото й е
предоставено за безвъзмездно временно ползване от работодателя, няма данни да
има задължение за издръжка към други непълнолетни деца в хипотезата на чл. 143 СК. Майката е в трудоспособна възраст и следва да осигурява издръжка на детето
си. Размерът на издръжката обаче
съгласно текста на чл. 142 ал.1 от СК се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите
на лицето, което я дължи. Поради това и с оглед установените по делото факти
относно получаваното ТВ, съдът
намира, че ответникът
няма възможност да заплаща търсената издръжка от 300лв,
а и не се установяват особени нужди на детето, които да налагат присъждане на
издръжка в този размер. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплаща за
детето Г. издръжка в размер на 230лв. До
пълния предявен размер от 300лв искът ще се отхвърли.
Предвид
изхода на делото, направеното искане и на основание чл. 78 ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част на иска. Ето
защо следва да бъде осъден отвеникът да заплати на ищцата разноски по производството
в размер на 554лв. Ответникът също има
право на разноски съобразно отхвърлената част на иска(чл.78ал.3 с з), поради
което ищецът ще бъде осъден да заплати на ответника разноски по производството
в размер на 114лв.
На основание чл. 78 ал.6 ГПК ответникът ще
бъде осъден да заплати ДТ върху
присъдената издръжка в размер на 331,20лв
Мотивиран
от гореизложеното,
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права върху детето Г. Г. Г. ЕГН **********
на
неговия баща Г.Х.Г. ЕГН ********** с адрес ***,
като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето в дома на неговия баща на посочения адрес.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето Г. Г. Г. ЕГН ********** с неговата майка Р.Ю.Д.
ЕГН **********, с посочен адрес ***, както следва: всяка първа
събота и неделя от месеца от 10.00ч
до 18.00ч в , без преспиване в
дома на майката, 20 дни през лятната ваканция, което време не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата, първата половина от пролетните и зимните
училищни ваканции през четните години, и
втората половина през нечетните години от 10.00ч на първия ден от периода до
18.00ч на последния ден от периода с преспиване в дома на майката.
ОСЪЖДА Р.Ю.Д. ЕГН **********, с посочен
адрес *** да заплаща за детето Г. Г. Г. ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 230(двеста и тридесет)лв, със
съгласието на неговия баща и законен представител Г.Х.Г. ЕГН ********** с
адрес ***, считано от предявяване на иска -03.12.2019г до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване , ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска КАТО ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 300(триста)лв.
ОСЪЖДА Р.Ю.Д. ЕГН **********, с посочен
адрес *** да заплати на Г.Х.Г. ЕГН ********** с
адрес *** разноски по
производството в размер на 554(петстотин петдесет и четири)лв.
ОСЪЖДА Г.Х.Г. ЕГН ********** с
адрес *** да заплати на Р.Ю.Д.
ЕГН **********, с посочен адрес *** разноски по производството в размер на 114(сто и
четиринадесет)лв.
ОСЪЖДА Р.Ю.Д. ЕГН **********, с посочен адрес
*** да заплати по сметка на РС Асеновград ДТ върху присъдената издръжка в
размер на 331,20(триста тридесет и един лв и двадесет ст)лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: