№ 229
гр. Пазарджик , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20205220103200 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. А. Т. от с. Мало Конаре, общ.
Пазарджик, срещу „Д.СА.Н.“ООД – гр. С., за признаване за установено на осн. чл. 422 от
ГПК, че ответникът дължи на ищцата сумата 610 лв., представляваща обезщетение за
оставане без работа в резултат на уволнение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ (съкращаване на
щата) в продължение на един месец, заедно със законната лихва, считано от подаването на
заявлението – 28.08.2020 г., и разноските по делото. Ищцата твърди, че работила по трудово
правоотношение с дружеството ответник на длъжност шивач до 28.01.2020 г., когато било
прекратено трудовото и правоотношение. Със заявление от 09.06.2020 г. тя поканила с
писмено заявление бившия си работодател да и заплати сумата, като приложила и
доказателства за времето на оставането си без работа. Поканата била получена от
работодателя на 09.07.2020 г., но обезщетението не било заплатено. Ищцата подала до
районния съд в гр. С., по седалището на работодателя, заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, но работодателят подал възражение. Постъпил е отговор от
ответника, който оспорва иска по основателност. Той не отрича, че между страните е имало
трудово правоотношение, прекратено на посочената в исковата молба дата и посоченото
основание, но заявява, че е превело сумата с платежно нареждане от 18.12.2020 г., заедно със
законната лихва, изчислена от 28.08.2020 г. до плащането.
Ответникът счита, че не дължи разноски, тъй като не е ставал повод за завеждане на делото
– той не е имал до завеждането му основание да изплати обезщетението, тъй като ищцата не
е била представила декларация или доказателства за оставането си без работа, а е била
1
уведомена, че следва да ги представи. Представила е единствено служебна бележка от
Дирекция „Бюро по труда“, която обаче не установява, че тя е била без работа в
продължение на месец след уволнението, а само – че към 28.01.2020 г. се е регистрирала
като безработна. Трудовата книжка на ищцата е била оформена и и е била върната, и до
представянето и като приложение на исковата молба ответникът не е знаел дали в нея има
последващи вписвания на друг работодател.
С последваща отговора писмена молба и в открито съдебно заседание пълномощникът на
ищцата заявява, че наистина сумата на обезщетението е изплатена в хода на делото, поради
което искът следва да бъде отхвърлен, но разноски се дължат. Неоснователни са
възраженията, че от служебната бележка става усно единствено, че ответницата се е
регистрирала на 28.01.2020 г. като безработна – от нея е видно и че към датата на издаването
и – 08.06.2020 г., тя продължава да бъде безработна.
Съдът споделя напълно доводите на ищцовата страна по отношение на разноските. В
служебната бележка, издадена на 08.06.2020 г., е посочено, че лицето е регистрирано като
безработно за периода „28.01.2020 г. -“. Предвид това изписване на периода и датата на
издаване е ясно, че лицето към 08.06.2020 г. продължава да бъде регистрирано като
безработно. Това е достатъчно доказателство за оставането на ищцата без работа за период
от един месец след уволнението от 28.01.2020 г. и не е необходимо, нито пък се изисква от
закона представяне и на декларация или на други доказателства за това. След като е
разполагал със служебната бележка, удостоверяваща нужните факти, и не е изплатил
обезщетението преди подаването на заявление по чл. 410 от ГПК на 31.08.2020 г. или преди
завеждането на иска на 17.11.2020 г., а едва на 18.12.2020 г., работодателят е станал причина
за завеждането на двете дела и следва да понесе разноските по тях.
РЕШИ:
Отхвърля иска за признаване за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че ответникът "Д.СА.Н"
ООД, ЕИК ***, със седалище в гр. С., дължи на ищцата С. А. Т., ЕГН **********, от с.
Мало Конаре, общ. Пазарджик, сумата 610 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа в резултат на уволнение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ (съкращаване на щата) в
продължение на един месец, заедно със законната лихва, считано от подаването на
заявлението – 28.08.2020 г., за което е издадена заповед за изпълнение № 901705 от
03.09.2020 г. по ч.гр.дело 726/2020 г. на Районен съд - С., поради плащане след подаването
на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Осъжда "Д.СА.Н" ООД - гр. С. да заплати на С. А. Т. разноски по заповедното
производство в размер 300 лв., както и разноски по исковото производство в размер 300 лв.
Осъжда "Д.СА.Н" ООД - гр. С. да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд
държавна такса в размер 50 лв.
2
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3