Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV–А въззивен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Ирена Апостолова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 8976/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 11.04.2019 г. на „Т.С.“ ЕАД чрез юрк. Р.С.срещу Решение № 70807/20.03.2019
г. по гр.д. 64695/2017 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени като неоснователни
исковете на „Т.С.“ ЕАД срещу К.Д.Ш. и Г.П.Ш. при условията на разделна
отговорност (по ½ за всеки от тях) за топлинна енергия (ТЕ) за разликата
от 5 277,26 лв. до пълния предявен размер от 7 112,68 лв. за периода
01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., за лихва за забава върху главницата в размер на 1
211,01 лв. за периода 15.10.2014 г. - 05.09.2017 г. и за лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение в размер на 15,25 лв. за периода 15.10.2014
г. - 05.09.2017 г. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Районният съд
правилно приел, че ответниците са клиенти на ТЕ за битови нужди, но не и че
задължението на ответника за главница за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г.
не следва да се взема предвид, тъй като ставало въпрос за вземане по обща
фактура от 31.09.2014 г., който период е извънпроцесен. Същата фактура била
посочена в исковата молба с периода, за който се отнася – м. 05.2013 г. - м.
04.2014 г., публикувана е на 15.10.2014 г., във връзка с което били издадени
констативни протоколи по чл. 593 ГПК, но районният съд не дал указания за
тяхното представяне, и нейният счетоводен падеж е на 15.11.2014 г., като
давността е прекъсната с подаването на исковата молба на 14.09.2017 г. През
процесния период действали Общи условия за продажба на ТЕ за битови нужди от „Т.С.“
АД на потребители в гр. София (ОУ) в сила от 13.02.2008 г. и ОУ в сила от
14.03.2014 г. Съгласно първите ОУ купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството, след изтичането на който се начислява лихва. Иска
отмяна на обжалваното решение като неправилно и присъждане на разноски за
въззивното производство.
В срока по чл.
263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от К.Д.Ш. и Г.П.Ш. чрез
адв. М.Д., назначена за особен представител на въззиваемите в първоинстанционното
производство (I-58), в който поддържат, че обжалваното решение следва
да бъде потвърдено като правилно. Районният съд правилно не взел предвид сумите
извън 3-годишния давностен срок. Въззивното дружество претендирало една и съща
сума два пъти – за процесния период и по изравнителната сметка, наречена обща
фактура.
Първоинстанционното
решение в частта, с която искът за ТЕ в размер на 5 277,26 лв. за периода 01.05.2014
г. - 30.04.2016 г. и за дялово разпределение в размер на 29,23 лв. за същия
период е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното
решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо и правилно (чл. 269 ГПК).
Предявени са
искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в съответната
обжалвана част) и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването
на иска за топлинна енергия е необходимо проявлението на следния фактически
състав: доставена и потребена топлинна енергия (ТЕ) в определено количество, период
и цена, която не е заплатена, в топлоснабден имот (в сграда - етажна собственост) на ответник, който е
собственик или вещен ползвател на същия имот. За уважаването на иска за
мораторна лихва е необходимо ответникът да изпадне в забава през определен
период относно погасяването на главния дълг за ТЕ, който е в определен размер.
Между страните
не са спорни следните обстоятелства: въззиваемите са съсобственици на по ½
ид. ч. от топлоснабден имот - апартамент № 37, находящ се в гр. София, ж. к. „*******,
с абон. № 101534 в сграда – етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа; като клиенти на ТЕ за битови нужди те са обвързани от
валидно облигационно правоотношение с въззивното дружество по смисъла на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ.
Спорно е
количеството на доставената и потребена ТЕ с определена стойност, за чието установяване
в хода на първоинстанционното производство са приети неоспорени от страните заключения
на съдебно техническа и съдебно счетоводна експертиза, които съдът кредитира
като компетентни и обективно изготвени, както и дали въззиваемите са изпаднали
в забава относно относно заплащането на вземанията за ТЕ и дялово
разпределение.
За процесния
период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в
сила от 12.03.2014 г. (ОУ). През 2002 г. в изпълнение на протоколно решение на Общото
събрание на етажните собственици в процесния имот „Т.С.“ ЕООД е избрано да извършва
услугата дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост.
От заключението
на СТЕ се установява, че през процесния период 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. в
топлоснабдения имот е била реално потребена ТЕ (за сградна инсталация,
отопление на имот и битово горещо водоснабдяване) в размер на 5 277,26 лв.,
която сума се получава като разлика между сумите по прогнозна консумация и
изравнителните сметки за процесния период, посочени в съобщения към фактури от
30.09.2015 г. и 31.07.2016 г.
Неправилно е
прието в обжалваното решение, че сумата за доплащане от изравнителни сметки в
размер на 1 796,23 лв. касае извънпроцесен и непосочен в исковата молба
период, а именно - 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. В заключението на СТЕ същата сума
е получена като сбор от сумите за изравнение по съобщения към фактури от
30.09.2015 г. и от 31.07.2016 г. и касае процесния период 01.05.2014 г. –
30.04.2016 г. Неоснователно претендираната сума в размер на 1 835,43 лв.,
искът за която правилно е отхвърлен от районния съд, не касае процесния период
и се образува като сбор от сумите по изравнителни сметки по съобщение към
фактура от 30.09.2014 г. (1 796,69 лв.) и дебитно известие от м. 10.2014 г. (38,74 лв.), което не е
представено по делото, но е посочено в извлечение от 05.09.2017 г. (I - 18), както е прието в заключението на ССЕ и
отговорите на въпросите на вещото лице по ССЕ в съдебно заседание пред районния
съд на 12.12.2018 г.
По делото не са
представени доказателства дали и кога фактурите за претендираните суми за ТЕ и
за дялово разпределение са публикувани на интернет страницата на въззивното дружество,
за да се приеме, че е започнал да тече 30-дневният срок за заплащане на
стойността на фактурите, поради което исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД относно
вземанията за двете главници са неоснователни на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 33, ал. 2 и ал. 4, чл. 32, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 ОУ (Решение № 1556 от
26.02.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 4613/2019 г.; Решение № 8683 от 18.12.2019
г. на СГС по в. гр. д. № 1701/2019 г.; Решение № 5983 от 9.08.2019 г. на СГС по
в. гр. д. № 14288/2018 г.; Решение № 4941 от 3.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. №
12584/2018 г.). До същия извод относно лихвата върху главницата за дялово
разпределение се стига и при споделяне на мотивите на районния съд, че въззивното
дружество не е представило правила за реда и начина на заплащане на услугата
„дялово разпределение“ съгласно чл. 36, ал. 2 ОУ и по делото няма данни за
покана към въззиваемите за плащане на същото вземане по смисъла на чл. 84, ал.
2 ЗЗД.
С
оглед на гореизложеното, искът за топлинна енергия в обжалвания размер и
исковете за лихви следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. При съвпадане не
на мотивите на двете инстанции, а на крайните изводи по делото, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде потвърдено като
правилно.
По разноските
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивното дружество няма право на
разноски за въззивното производство, а на особения представител на въззиваемите
е издаден РКО за възнаграждение за въззивното производство в размер на 600 лв.
по документ от 25.07.2019 г.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 70807/20.03.2019 г. по гр.д.
64695/2017 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени като неоснователни
исковете на „Т.С.“ ЕАД срещу К.Д.Ш. и Г.П.Ш. при условията на разделна
отговорност (по ½ за всеки от тях) за топлинна енергия, доставена за
периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., за разликата от 5 277,26 лв. до пълния
предявен размер от 7 112,68 лв., за лихва за забава върху главницата за периода
15.10.2014 г. - 05.09.2017 г. в размер на 1 211,01 лв. и за лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода 15.10.2014 г. - 05.09.2017
г. в размер на 15,25 лв.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“
ЕООД, ЕИК: *********.
Решението e окончателно (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.