№ 1215
гр. Бургас, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120203706 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на „Билла България“ ЕООД с ЕИК:
*********, чрез адв. Д. Л. - САК, с посочен съдебен адрес: ****************, срещу
Наказателно постановление № 003829/09.08.2023г., издадено от Д. Б. – Директор на
Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция
„Контрол на пазара” при Комисията за Защита на потребителите (КЗП), с което за
нарушение на чл.68в вр. с чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.1, предл.1 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), и на основание чл.210а вр. чл.68д, ал.1 вр. чл.68г, ал.4 от ЗЗП, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 25000 лева.
С жалбата се оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно и се
моли за неговата отмяна. В условията на евентуалност се иска изменение на размера на
наказанието до законоустановения минимум. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител, като депозира писмена молба, с която се изразява становище по
предмета на спора.
За административнонаказващия орган - Директор на Регионална дирекция за
областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция „Контрол на пазара” при
Комисията за Защита на потребителите се явява юрисконсулт Д., която оспорва
жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката самото НП - то е връчено на
представител на жалбоподателя на 09.08.2023г., а жалбата е подадена чрез куриер на
22.08.2023г.).
1
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено следното:
На 07.04.2023г. в магазин ,,Билла 504‘‘, находящ се в гр.Бургас, ж.к.„Славейков“,
бл.111, стопанисван от „Билла България“ ЕООД е била извършена проверка по повод
подадена потребителска жалба, заведена с вх. №Ц-03-3763/06.04.2023г., в която били
изложени твърдения, че след консумация на протеинови блокчета с търговска марка
„Born Winner“ потребителят изпитал голям чревен дискомфорт и стомашно
неразположение, предвид на което настоял за извършване на проверка с цел
установяване състава на протеиновите блокчета и верността на съдържащата се върху
опаковката им информация относно съдържанието на захар и протеини. При
проверката в обекта контролните органи установили, че се предлагат за продажба
протеинови барчета с търговска марка „Born Winner“ - протеинов бар „Double
Chokolate”, в опаковка от 60 гр., с обявена продажна цена от 3.59 лв/бр. След
извършената проверка процесният протеинов бар бил възложен за изследване в
независима и акредитирана лаборатория за изпитване „Алименти-Омнилаб“ при „Ди
Енд Ви Консулт“ ООД относно информацията за количественото съдържание на
белтък в протеиновия бар. Изследване било извършено с Протокол
№22231/28.04.2023г., като било установено, че реалната стойност на съдържащия се
белтък в продукта е в размер на 25,79 гр. на 100 гр., а съдържанието на белтък, посочен
на етикета е 33 гр. на 100 гр. Контролният орган след запознаване с констатациите от
извършените изпитвания и доказателства по преписката решил, че е налице
заблуждаваща нелоялна търговска практика, по смисъла на чл.68в вр. с чл.68г, ал.4 вр.
чл.68д, ал.1, предл.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) /съдържа невярна
информация и следователно е подвеждаща/.
Мотивите на АНО са, че протеиновите барчета се използват главно от физически
активни хора, професионални спортисти или любители на спорта. За да изгради
мускули, човешкото тяло се нуждаело от протеин, предвид което тази група от хора
консумирала продукти с високо съдържание на белтък и ниско съдържание на захари и
въглехидрати. Относно качеството на протеиновите барчета няма предвидени
нормативно установени стандарти, поради което преценката за това дали да закупи или
не този вид стока, потребителят взема преди всичко въз основа на информацията,
която получава относно съдържанието на продукта и посочените показатели на гърба
на опаковката. В тази връзка било изключително важно за хората, които купуват
продукти от този вид е да получават вярна, точна и адекватна информация относно
съдържанието продукта, който купуват. След направените изследвания в независима и
акредитирана лаборатория, се установило, че информацията за количественото
съдържание на хранителните вещества белтък в протеиновия бар е невярна и се
различава от действителната. Представена по този начин, информацията относно
съдържанието на хранителните вещества в протеиновия бар, предлаган за продажба в
„Билла № 504 “, въвеждала в заблуждение средния потребител и водило до вземането
на търговско решение, което потребителя не би взел без използването на тази
търговска практика. За така установеното нарушение на 18.07.2023г. бил съставен
АУАН с № 003829 в присъствието на упълномощен представител на дружеството-
жалбоподател. Актът бил надлежно връчен и подписан без възражения, като такива не
били представени и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на акта било издадено
2
атакуваното сега наказателно постановление № 003829/09.08.2023г., в което
фактическото описание на нарушението и правната му квалификация са идентични с
посочените в акта, и за това деяние на „Билла България“ ЕООД, била наложена
имуществена санкция в размер на 25000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от гласните и писмените доказателства събрани в
хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда
изцяло. Като цяло страните не спорят по фактите, като основният правен спор е
съсредоточен около това, дали поведението на търговеца съставлява административно
нарушение по горепосочения текст или не.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приложената Заповед № 7/06.01.2023 г. на
Председателя на КЗП. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването
на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Въпреки
това съдът счита, че в конкретния случай вмененото административно нарушение е
останало недоказано и несъставомерно по следните съображения:
Нормата на чл.68в ЗЗП забранява нелоялните търговски практики. В съответствие
с §13, т.23 ДР ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение,
търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от
страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването,
продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.
Съгласно чл. 68г, ал. 1 ЗЗП дадена търговска практика е нелоялна, ако противоречи на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е
възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител,
към когото е насочена. Освен тази обща дефиниция на нелоялната търговска практика,
разпоредбата на чл.68г, ал.4 ЗЗП изрично определя две категории нелоялни търговски
практики – „заблуждаващите търговски практики“ и „агресивните търговски
практики“, които, когато отговарят на изискванията, посочени в чл.68д - 68к ЗЗП, са
винаги нелоялни. Тези практики се считат за нелоялни, без да бъдат обект на оценка на
изискванията на чл.68г, ал. 1 ЗЗП, защото самият законодател ги е определил като
такива.
Не може да бъде приет извода на АНО, че при осъществяване на своята дейност,
жалбоподателят е използвал невярна информация относно съдържанието на процесия
артикул, която да е подвела средния потребител и въз основа на което последният да е
взел решение, което не би взел без използването на търговската практика. Съдът е на
мнение, че поведението и действията на жалбоподателят се свеждат само и единствено
до излагане на артикула за продажба в търговския обект и обозначаването на
продажната цена на същия. Предлагането на даден продукт в търговската мрежа на
дружеството не включва предоставяне на информация различна от хранителните
стойности, обявени върху етикетите им. Той се излага за продажба във вида, в който е
3
бил доставен от производителя - в опаковката и съдържанието от производителя, без
същата да е непроменена и недопълвана от жалбоподателя. Няма констатации от
страна на контролните органи и АНО във връзка с констатирано обстоятелство, че
дружеството е извършило, променило съдържанието на хранителните стойности върху
протеиновият бар, или пък да е променяло съдържанието на белтъчини в продукта.
Същият е бил изложен, представен за продажба във вида, в който му е бил доставен.
От друга страна разпоредбата на чл.9, ал.4 от ЗЗП се забранява на търговците да
отстраняват или променят етикета, маркировката или друга информация, дадена от
производителя или вносителя, доколкото това действие може да има за резултат
подвеждането на потребителите.
Определянето на една търговска практика като нелоялна, заблуждаваща и
подвеждаща по смисъла на чл.68д, ал.1, предл. първо от ЗЗП предполага установяване
на поведение, проявено чрез действие или бездействие от страна на търговеца, довело
до предоставяне на невярна информация. В случая информацията от съдържанието на
протеиновия бар изхожда от неговия производител, а не от дружеството, което само
предлага за продажба дадения артикул. Ако се следва логиката на АНО би се
достигнало до извод, че всеки хипермаркет, магазин и търговец, който предлага за
продажба дадени стоки/артикули следва да ги подложи на изследване и съответно да
установи дали съдържанието на артикула е такова, каквото е описано на етикета му и
поставено от производителя на опаковката му. Съдът е на мнение, че това
действително няма как да бъде направено, не е нормативно предвидено и изисква
изключителен ресурс от време и средства, което води до извода, че не е налице
нелоялна, заблуждаваща и подвеждаща търговска практика от страна на търговеца,
който продава продукт опакован и етикиран от производителя.
По отношение на Насоките на Европейската комисия за допустими отклонения на
хранителните стойности, обявени върху етикетите, съдът в случая е компетентният
орган, който да прецени дали тези отклонения на хранителните стойности върху
етикета и направените изследвания са в допустимите граници, но такава преценка
следва да бъде извършена когато е ангажирана отговорността на производителя, а не
на търговеца, който само предлага и продава дадената стока. С оглед на изложеното
съдът, не дължи произнасяне по така направеното възражение. Предвид изложеното,
съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 68д, ал. 1 във връзка с чл. 68г, ал. 4
от ЗЗП и поради това издаденото НП следва да бъда отменено изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.63д, ал. 1
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл.77 и чл.81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане
за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се
дължат в полза на жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е
приложено пълномощно, както и списък с разноски и фактура от който се доказва, че е
бил за заплатен адвокатски хонорар в размер на 3300 лева с ДДС /л.105-107 от делото/.
В същото време БРС намира, че с оглед на материалния интерес по делото и
конкретната му правна и фактическа сложност така определеното и заплатено
адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 003829/09.08.2023г., издадено от Д. Б. –
Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна
дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за Защита на потребителите (КЗП), с
което за нарушение на чл.68в вр. с чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.1, предл.1 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП), и на основание чл.210а вр. чл.68д, ал.1 вр. чл.68г, ал.4
от ЗЗП, на жалбоподателя - „Билла България“ ЕООД с ЕИК: *********, е наложена
имуществена санкция в размер на 25000 лева.
ОСЪЖДА Комисия за Защита на потребителите да заплати на „Билла България“
ЕООД с ЕИК: *********, сумата в размер на 3300,00 /три хиляди и триста/ лева,
представляваща сторени в производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5