Определение по дело №64/2020 на Окръжен съд - Ловеч

О  П  Р  Е  Д  Е  Л   Е   Н  И   Е

 

№

 

гр. ЛОВЕЧ, 01.07.2020 г.

 

Окръжен съд - Ловеч, граждански състав, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА МИТЕВА

                           ЧЛЕНОВЕ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                   КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия

 

при участието на секретаря Христина Христова като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев ч.гр.д. № 64 по описа на съда за 2019 г., и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 423 и сл. от ГПК.

Образувано е по възражение на „ИП“ ООД срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 275 от 17.07.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 631/2019 г. на РС-Троян. Счита, че са налице предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, доколкото не са спазени процедурите за връчване на съобщения, уредени в чл. 47, ал. 1 и чл. 50, ал. 2 от ГПК. Алтернативно сочи, че е налице и хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 3 от ГПК, а именно, че „ИП“ ООД не е могло да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства. Моли въззивният съд да постанови спиране на изпълнението по образуваното изпълнително производство до приключване с влязъл в сила съдебен акт по чл. 422 от ГПК, като делото бъде върнато на първоинстанциониия съд за изпълнение на процедурата по чл. 415 от ГПК.

В законоустановения срок е постъпило становище от „В“ ООД, в което се излагат подробни мотиви за неоснователността на възражението, поради което моли същото да бъде оставено без уважение.

Окръжен съд-Ловеч като взе предвид изложените във възражението доводи и съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството по ч.гр.д. № 631/2019 г. по описа на Районен съд - Троян е образувано по заявление от „В“ ЕООД против „ИП“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист за сумата в размер на 22 140 лв., представляваща обезщетение за платени в периода 27.06.2014 г. – 31.06.2018 г. разноски за пазач на сградите в имота на длъжника, находящ се в с. ***, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2019 г. до плащане на вземането, както и разноски в размер на 442,80 лв. – държавна такса, и 1226,20 лв. – адвокатско възнаграждение.

Съдът уважил заявлението изцяло, като издал Заповед № 275 от 17.07.2019 г.

Така издадената заповед е изпратена до адрес с. ***, като в съобщението е отбелязано, че посетилият на 25.07.2019 г. служител – М.П. – кмет на селото, не е намерил лице, което да получи съобщението и достъп до канцеларията на дружеството.

С Разпореждане от 29.07.2019 г. съдът е дал указания да се изпрати ново съобщение и да се залепи уведомление по реда на чл. 47 от ГПК.

Видно от съобщение, намиращо се на л. 27 от делото, служителят – М.П., е посетила същия адрес ***, отново на 26.07.2019 г., като е отбелязала: „В двуседмичен срок от залепване уведомлението 29.07.2019 г. не се яви представител да получи съобщението – 12.08.2019 г.“. По делото е представено и Уведомление /л. 26 от делото/, видно от което на същата дата П. залепила уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на входната врата на имота, след като не намерила представител на дружеството.

С оглед на гореизложеното първоинстанционният съд приел, че заповедта е надлежно връчена по смисъла на чл 50, ал. 4 от ГПК и съобразявайки, че в законоустановения двуседмичен срок по делото няма подадено възражение, приел, че същата е влязла в сила и издал изпълнителен лист № 410/02.09.2019 г.

Видно от представената молба от „ИП“ ООД, намираща се на л. 31 от делото, като процесуалният представител на дружеството е посочил за седалище на дружеството следния адрес: с. ***, област Ловеч, ул. ****

От приложените по делото писмени доказателства - Копие от кадастрална карта с данни от КРНИ за поземлен имот с идентификатор 03486.24.240 и извадка от Агенция по геодезия, картография и кадастър, ведно с нотариален акт за собственост, се установява, че на адрес ул***се намира позмелен имот с площ 907 кв. м. с построени в него двуетажна паянтова жилищна сграда и паянтова плевня.

От представеното на л. 13 пълномощно се установява, че П.В.в качеството му на управител на „ИП“ ООД е упълномощил В.Д.да представлява дружеството безсрочно. Видно от приложените Молба с вх. № 34**/09.12.2013 г. по изп.д. № 269/2013 по описа на СИС - ТРС; Молба за назначаване на пазач с вх. № 3437/10.12.2013 г. по изп.д. № 269/2013 г. по описа на СИС - ТРС; Постановление от 11.12.2013 г. по изп.д. № 269/2013 по описа на СИС – ТРС; Протокол от 17.12.2013 г. по по изп. д. № 269/2013 по описа на СИС – ТРС; Разпореждане по изп.д. № 269/2013 по описа на СИС-ТРС от 18.12.2013 г.; Констативен протокол от 16.12.2013 г. на нотариус Димитър Кънчевски; Молба с вх. № 260/23.01.2014 г. по изп.д. № 269/2013 по описа на СИС-ТРС от 18.12.2013 г.; Констативен протокол от 17.02.2014 г.; Разпределение от 08.04.2014 г. по изп.д. № 92/2014 г. на ЧСИ Румен Димитров; Констативен протокол от 03.06.2014 г. на нотариус Борис Кожухаров;. Констативен протокол от 11.06.2014 г. на нотариус Борис Кожухаров; Констативен протокол от 16.06.2014 г. на нотариус Борис Кожухаров; Констативен протокол от 16.06.2014 г. на нотариус Борис Кожухаров; Констативен протокол от 17.06.2014 г. на нотариус Борис Кожухаров;. Констативен протокол от 18.06.2014 г. на нотариус Борис Кожухаров; Констативен протокол от 18.06.2014 г.; Постановление от 27.06.2014 г. по изп.д. № 92/2014 г. на ЧСИ Румен Димитров; Констативен протокол от 16.06.2014 г.; Съобщение от 23.07.2014 г. по изп.д. № 92/2014 г. на ЧСИ Румен Димитров; Констативен протокол от 28.07.**04 г. на Борис Кожухаров; Придружително писмо от 04.08.2014 г.; Констативен протокол от 20.08.2014 г. на Борис Кожухаров; Констативен протокол от 25.08.2014 г.; Констативен протокол от 26.08.2014 г.; Констативен протокол от 27.08.2014 г.; Констативен протокол от 28.08.2014 г.; Констативен протокол от 29.08.2014 г.; Констативен протокол от 01.09.2014 г.; Констативен протокол от 02.09.2014 г.; Констативен протокол от 03.09.2014 г.; Констативен протокол от 04.09.2014 г.;. Констативен протокол от 05.09.2014 г.; Констативен протокол от 08.09.2014 г.; Констативен протокол от 10.09.2014 г.; Констативен протокол от 11.09.2014 г.; Констативен протокол от 12.09.2014 г.; Констативен протокол от 15.09.2014 г.; Констативен протокол от 16.09.2014 г.; Постановление за възлагане по изп. д. № 701/2017 г. на ЧСИ Р. Димитров, вписано с Акт № 74 , том VI, д. №1173/2019 г. на Служба по вписванията - Троян; Постановление за възлагане по изп. д. № 269/2013 г. на ЧСИ Р. Димитров, вписано с Акт № 15, том II, д. 249/2018 г. на Служба по вписванията - Троян, между страните са налице висящи изпълнителни производства, по силата на които през 2013 г. е било назначено трето лице – пазач на производствената сграда, собственост на „ИП“ ООД и находяща се на ул. ****. Така назначеният пазач е възпрепятствал достъпа на молителя и неговите служители до имота. Към 10.06.2019 г. след приключила публична продан собствеността на имота е придобита от „В“ ООД.

Видно от Протокол от 16.10.2019 г. от с.з. по  т. д. №16/2019 г. между страните е било налице производство за прекратяване на дейността на „ИП“ ООД на основание чл. 155 от ТЗ.

От извършената служебна справка в Търговския регистър се установява, че седалището на дружеството е с адрес: ****По делото по искане на молителя е разпитана М.П., която е посочила, че в качеството си на кмет на с. Б.О.от 2015 г. изпълнява и задълженията по връчване на съобщенията в селото. В тази насока твърди, че е връчвала съобщения и на „ИП“ ООД, като за целта посещавала фабриката и търсела служител, който да приеме съобщението. Връчвала е съобщения и на В.Д., за когото знаела, че е работник във фабриката и разполагал с пълномощно от управителя на дружеството. Спомня си, че в началото на 2019 г. едно от връчванията се осъществило в кметството, след като му се обадила по телефона. След като участвала в обучение по призоваването в РС-Троян, разбрала грешката си и се обадила на Дачев, като му съобщила, че оттук нататък няма да му връчва съобщения. Сочи, че фабриката се намира на ул. ***между № 3 и 5, в близост до нейната къща, находяща се на ул. ***№ 5. След прекратяване на дейността на фабриката, свидетелката видяла, че на вратата има залепени табели: „ИП напусна сградата“. Новите собственици ѝ представили документи от ЧСИ Румен Димитров, от които разбрала, че дружеството е напуснало сградата. Твърди, че през юли 2019 г. е ходила три пъти до фабриката, за да връчва съобщения и на два пъти е лепила уведомления на входната врата на фабриката. Няма спомен на 10.07.2019 г. да е посещавала адрес, находящ се ул. ***№ **. Знае, че на този адрес се намира къща, в която отдавна е живял Питър Висер, но сега не живеел никой там. Сочи, че преди проведеното ѝ обучение е посещавала адреса, за да връчва съобщения, но впоследствие разбрала, че това е неправилно и прекратила тази практика.

По искане на ответната страна е разпитана С.П., работеща в кметството в с. Б.О.. Според свидетелката тя заедно със свидетелката П. са ходили до фабриката, находящ се на ул. ****въпреки че знаела, че дружеството е напуснало адреса. Сочи, че вратата била заключена с катинар, а впоследствие се появил и надпис, на който пишело, че офисът на „ИП“ ООД е преместен на друг адрес без да е посочен конкретен такъв. Няма спомен кога се е появила тази табела, но при поне две от посещенията същата все още не е била поставена. Твърди, че на адреса не е виждала В.Д.или други лица. Спомня си, че през лятото на 2019 г. е придружавала свидетелката П. до фабриката, но няма спомен за точна дата.

Настоящият съдебен състав кредитира показанията на двете свидетелки, доколкото същите намират потвърждение в приложените по делото съобщения – л. 23, 26 и 27, а именно, че на 25.07.2019 г. и на 29.07.2019 г. свидетелката П. ***, за да връчи съобщения на „ИП“ ООД, а на 29.07.2019 г. залепила уведомление на този адрес. В останалата част изложеното от тях не следва да се кредитира, тъй като са налице както съществени противоречия в показанията им, така и липса на конкретност касателно относими към настоящото производство факти като колко пъти, кога и къде е осъщевявано връчването.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Разпоредбата на чл. 423 от ГПК урежда извънреден процесуален способ за защита на длъжника, когато последният е бил лишен от възможност да оспори вземането чрез подаване на възражение по реда на чл. 413 от ГПК и в предвидения в чл. 414 от ГПК за това срок. Възражението по чл. 423 от ГПК следва да се подаде в едномесечен срок от узнаване на издадената заповед за изпълнение и да се основава на на твърдения за наличие на някое от изчерпателно посочените алтернативни хипотези, уредени в чл. 423, ал. 1, т. 1-4 от ГПК, а именно: 1) ако заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2) ако заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3) ако длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; 4) ако длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Изложените изискванията са за допустимост на възражението.

Съдът намира процесното възражение за допустимо за разглеждане, тъй като е подадено от активно легитимирано лице, имащо правен интерес от производството – длъжник в прилючило заповедно производство, наведените в него твърдения, че заповедта не му е връчена надлежно, доколкото не е спазена процедурата за съобщаване, уредена в чл. 50 от ГПК, и в условията на алтернативност не е могло да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидими обстоятелства – във фабриката е назначено лице за пазач, което не предоставя достъп на служителите и управителя на „ИП“ ООД, както и че е подадено в предвидения едномесечен срок от узнаване на заповедта. Последното съдът изведе от изложеното във възражението и от наличните по делото доказателства - адв. А. – процесуален представител на „ИП“ ООД, е била уведомена по имейл за издадената заповед за изпълнение на 27.11.2019 г., а възражението е изпратено по пощата на 27.12.2019 г. видно от п.к., намиращо се л. 99 от делото. С оглед на посоченото и доколкото по делото не са налице доказателства за по-ранно узнаване, датата 27.11.2019 г. следва да се приеме за начало на едномесечния срок по чл. 423, ал. 1 от ГПК и броен от нея, същият следва да се приеме за изтекъл към 28.12.2019 г., а възражението на „ИП“ ООД е подадено на 27.12.2019 г., т.е. преди последната дата.

Разгледано по същество, възражението по чл. 423 ГПК е ОСНОВАТЕЛНО.

Връчването на съобщения на юридически лица-търговци в гражданското производство, какъвто е и процесният случай, е уреден в чл. 50, ал. 1-4 от ГПК. Съобразно чл. 50, ал. 1 от ГПК мястото на връчване на юридическо лице-търговец е последният посочен в Търговския регистър адрес, а именно ****По делото се установи, че „ИП“ ООД е имало два недвижими имота на посочената улица – производствена сграда, намираща се на ул. ***между № 3 и 5 и къща на ул. ***№ **, използвана към минал момент от управителя на дружеството. От представените доказателства съдът приема, че на 25.07.2019 г. свидетелката М.П., в качеството си на кмет на с. Б.О., е посетила ул. ***№ **, за да връчи издадената заповед за изпълнение, като отбелязала в съобщението, че не е открила на адреса лице, което да получи съобщение и достъп до канцеларията на дружеството. Видно от посоченото не може да се възприеме, че е налице, уредената в чл. 50, ал. 2 от ГПК фикция, а именно, когато се установи, че дружеството е напуснало седалището си и в Търговския регистър не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Действително при проведения разпит на М.П. изложи твърдения, че към неустановена дата през 2019 г. е разполагала с информация, че „ИП“ ООД вече не се намира на ул. ****. Следва да се посочи, че дори да се кредитира твърдението на П., същото не може да санира неправилното отбелязване в съобщението. В тази насока съдът акцентира, че освен посочване на обстоятелството, че дружеството е напуснало седалището си, призовкарят е длъжен да отбележи как е стигнал до това заключение – да събере информация от съседи, да извърши проверка за табела или друго означение и т.н. /в тази насока Решение № 279 от 24.01.2015 г., постановено по гр. д. № 2769/2014 г. по описа на ВКС, III г.о. и Решение № 546 от 13.01.2012 г., постановено по гр. д. № 508/2011 г. по описа на ВКС/.

Съгласно чл. 50, ал. 3 от ГПК връчването на юридически лица се осъществява в канцеларията на дружеството, като може да се извърши на всеки служител, който е съгласен да ги приеме. По делото се установи, че производствената и административната дейност, тоест канцеларията по смисъла на чл. 50, ал. 3 от ГПК, се е намирала на ул. ***между № 3 и 5, а на ул***къща, ползвана към минал момент от управителя на дружеството. С оглед на посоченото съдът приема, че съобщенията са били оформени в нарушение на чл. 50, ал. 1 и чл. 50, ал. 3 от ГПК, доколкото е посочен адрес различен от седалището на дружеството. За прецизност следва да се посочи, че ул. ***** фигурира като адрес на седалището на дружеството в молбата, депозирана от процесуалния представител на „ИП“ ООД в заповедното производство, но посоченото не може да оправдае връчването на адрес различен от седалището в процесната хипотеза. Настоящата инстанция не споделя и възраженията на молителя, че свидетелката П. е следвало да връчи съобщенията на лицето В.Д., доколкото разполагала с информация, че последният разполага с надлежно пълномощно. Разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ГПК ясно указва, че връчването на служител или работник на дружеството следва да стане в канцеларията на дружеството, като за призовкаря липсва задължение да го търси по телефона или на друг адрес. Видно от приложената по делото призовка свидетелката П. е констатирала, че на адреса не открива лице, което е съгласно да получи съобщението, и достъп до канцеларията на дружеството. В тази насока първоинстанционният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 50, ал. 4 във вр. с чл. 47, ал. 1 от ГПК, правилно е указал на свидетелката П., че следва да залепи уведомление. От приложеното на л. 27 съобщение и уведомление на л. 26 се констатират редица пропуски при оформяне на книжата – липсва отбелязване дали П. е имала достъп до пощенската кутия, както и отбелязване дали и кога е посетила адреса три пъти в интервал от поне една седмица между всяко от тях, като поне едно от посещения да е в неприсъствен ден. В съобщението е посочено едно единствено посещение на 29.07.2019 г., като дори да се възприеме посоченото от свидетелката П., че е посетила адреса три пъти, не може да се установят времевите интервали между тези посещения.

Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че заповедта не е връчена надлежно на „ИП“ ООД, доколкото не е спазена процедурата за съобщаване, уредена в чл. 50, ал. 1-4 от ГПК, поради което възражението се явява основателно и следва да бъде уважено, за да се осигури възможност за длъжника да упражни правата си. На основание чл. 423, ал. 3 от ГПК следва да се уважи и искането за спиране на изпълението по образуваното изпълнително производство до приключване на исковото производство.

При така възприетото становище се явява безпредметно изследването на въпроса дали е налице и другата хипотеза, а именно, че дружеството не е могло да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидими обстоятелства. В тази насока съдът съобрази, че последното е направено в условията на алтернативност при невъзприемане на тезата за нередовно призоваване.

Така мотивиран Окръжен съд – Ловеч

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРИЕМА подаденото на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК възражение с вх. № 7500/30.12.2019 г. от „ИП“ ООД, с ЕИК: ****, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение № 275 от 17.07.2019 г., постановена по ч.гр.д. № 631 по описа за 2019 г. на Районен съд - Троян.

СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение № 275 от 17.07.2019 г., постановена по ч.гр.д. № 631 по описа за 2019 г. на Районен съд - Троян.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Троян за даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.        

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………….                            ЧЛЕНОВЕ: 1………….......

 

                                                                                          

                                                                                             2…………......