№ 3526
гр. София, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110100568 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 59/02.01.2024 г., с
която от името на ****, ЕИК ** против И. П. С., ЕГН ********** са
предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед
за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 278158/06.10.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. П. С., ЕГН ********** за
суми, както следва: 1/ сумата от 2393,51 лева, представляваща цена на
доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022
г., в имот, представляващ апартамент --, находящ се в ****, абонатен № ***,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.10.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 313,89 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. - 20.09.2023 г.,
1
върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 22,92 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.08.2020 г. - 30.04.2022 г., за
имот, представляващ апартамент --, находящ се в ****, абонатен № ***,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.10.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 5,26 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 16.10.2020 г. - 20.09.2023 г.,
върху главницата за цена на извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия.
На 11.10.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените
суми.
Препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 55544/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, е връчен на длъжника Златка Георгиева
Ариас, ЕГН **********, като в законоустановения срок е депозирано
възражение от името на И. П. С., ЕГН ********** срещу издадената заповед
за изпълнение. В тази връзка заявителят /****/ е уведомен за възможността да
предяви иск за съществуване на вземането си на 30.11.2023 г. Исковата молба
е депозирана в съда в законоустановения за това срок /на 02.01.2024 г. при
съобразяване на разпоредбите на чл. 60, ал. 3 ГПК вр. чл. 60, ал. 6 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „**“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответниците. Поддържа, че същите са клиенти на топлинна
енергия за процесния имот, в качеството си на собственици на последния.
Навеждат се съображения, че услугата дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот, е
извършвана от „**“ ЕАД. В тази връзка се посочва, че на основание чл. 140,
ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че от страна на ответника е използвана доставяна до
процесния имот топлинна енергия през процесния период, задължението за
заплащането на което не е погасено, като последният е изпаднал и в забава по
2
отношение на същото.
Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, която не бил заплатил за процесния
период, поради което изпаднал и в забава по отношение изпълнението на това
си задължение, респективно дължи лихва за забава върху непогасената
главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия.
Моли се за уважаване в цялост на предявените искове и за признаване
за установено, че И. П. С., ЕГН ********** дължи в полза на **** суми,
както следва: 1/ сумата от 2393,51 лева, представляваща цена на доставена и
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., в имот,
представляващ апартамент --, находящ се в ****, абонатен № ***, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.10.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 313,89 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. - 20.09.2023 г.,
върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/
сумата от 22,92 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.08.2020 г. - 30.04.2022 г., за
имот, представляващ апартамент --, находящ се в ****, абонатен № ***,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.10.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането; 4/ сумата от 5,26 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 16.10.2020 г. - 20.09.2023 г.,
върху главницата за цена на извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия, за които суми на 11.10.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 55544/2023
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника
не e депозиран отговор на исковата молба.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника И.
П. С., ЕГН ********** е депозиран отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове. Оспорва се, че през процесния период между
страните в производството е съществувало валидно възникнало облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до посочения в
3
исковата молба недвижим имот. Прави се възражение за погасяване по
давност на претенциите, заявени с исковата молба. Оспорва се, че през
процесния период към посочения в исковата молба недвижим имот е
подавана, респективно потребявана топлинна енергия. Оспорва се иска за
лихва за забава върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна
енергия, като се излагат подробни съображения в този смисъл. Оспорват се и
претенциите за главница за цена на предоставена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия и обезщетение за забава върху същото.
Моли се за отхвърляне на предявените искове срещу ответника И. П. С.,
ЕГН **********.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за
обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед
за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране
отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин
следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството
му потребител на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния
имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза
именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал
и в забава за изпълнението му.
4
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите,
правоунищожаващите и правопогасяващите си възражения, направени с
отговора на исковата молба.
В тежест на ищеца, при релевираното от името на ответника възражение
за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да
докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания от ответника И. П. С., ЕГН **********.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
5
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
6
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "**" ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал договор за
продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба на
жилища от държавния жилищен фонд, се установява в производството, че на
25.12.1972 г. -- С.а, ЕГН ********** и И. П. С., ЕГН **********, са
придобили собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ
апартамент --, находящ се в ****.
От представените и приобщени към доказателствения материал по
делото справка за наследници на лицето -- С.а и справка за предоставяне на
данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. за лицето -- С.а, се установява в
7
производството, че приживе -- С.а, ЕГН ********** и И. П. С., ЕГН
********** са били съпрузи, че И. П. С., ЕГН ********** е починал преди --
С.а, че последната е починала на 07.06.1998 г., както и че към датата на
смъртта на същата единствен наследник по закон е бил именно ответникът И.
П. С., ЕГН ********** /т.е. към датата на смъртта на -- С.а, синът й Петко
И.ов С. – баща на ответника, е бил починал и е заместен от своя син и
наследник И. П. С., ЕГН **********/. Следователно се налага извод, че по
реда на наследствено правоприемство, ответникът И. П. С., ЕГН ********** е
придобил собствеността върху процесния недвижим имот, като същия е бил
собственик на имота и към процесния период.
Следователно по делото е установено, че през процесния период
ответникът И. П. С., ЕГН ********** е бил собственик на процесния имот,
респективно в качеството си на такъв е имал качеството клиент на топлинна
енергия, която е доставяна и потребявана в имот представляващ апартамент --
, находящ се в ****.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този
имот) е била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи
от прието заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в
производството съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е
доставял енергия в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
имот, поради което съдът приема за установено по делото, че през процесния
период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание се
определя в Общите условия от 2016 г., както и от действащата към
съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за енергетиката и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза
се установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с
8
непрекъснато топлоснабдяване през периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., като
ежемесечно са извършвани отчети на данните от общия топломер за
потребената топлинна енергия. Установява се, че дяловото разпределение на
енергията през процесния период е извършвано от „**“ ЕАД. Установява се
също, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за
процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като
същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването
и са били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер
топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите.
Установява се, че през процесния период в посочения сградата етажна
собственост, в която се намира процесния имот е ползвала топлинна енергия
за отопление, както и че в процесния имот е имало монтирани 3 броя
отоплителни тела /2 броя чугунени радиатора и 1 бр. щранг-лира в банята/,
върху които не са монтирани уреди за дялово разпределение на топлинна
енергия.. Установява се още, че за отчет на потребената енергия за битово
горещо водоснабдяване няма монтиран и узаконен водомер за топла вода.
От заключението на вещото лице по приетата в производството
съдебно-техническа експертиза се установява в производството, че през
процесния период в посочения в исковата молба имот е доставяна и
потребявана топлинна енергия както следва: 1/ топлинна енергия за
отопление на имот, начислявана по максимална оценка – като за отоплителни
тела без уреди – прилага се екстраполация по максимален специфичен разход
на сградата; 2/ топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е
разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект,
като за процесния апартамент отопляемия обем по проект е 138,00 кубически
метра; 3/ топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, която поради
липса на монтиран и узаконен водомер и поради липса осигурен достъп е
начислявана на база по 140 литра на денонощие за 1 потребител.
От заключението на вещото лице по приетата в производството
съдебно-техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за отопление на имот и
отдадена от сградна инсталация на стойност от общо 2640,11 лева и топлинна
енергия битово горещо водоснабдяване на стойност от 846,17 лева.
Установява се също, че през процесния период служители на **** редовно и
на конкретна дата са изготвяли изравнителни сметки за реално потребеното
9
количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и по компоненти,
а именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена
от сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,
като общо за процесния период е налице изравнена сума за „връщане“ в
размер на 41,84 лева, която следва да бъде извадена от общия размер на
стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия. От
заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както
и че редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от
отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните
изисквания. Установява се също, че в абонатната станция през процесния
период е функционирал 1 бр. общ топломер.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че
от събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на вещото лице
по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-техническа
експертиза е установено в производството, че през процесния период, за
топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е на стойност от общо
3444,41 лева, за заплащането на която следва да отговаря ответникът И. П. С.,
ЕГН **********.
В отговора на исковата молба от името на ответника е релевирано
възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на предявените
от **** искове.
По отношение възражението за погасяване по давност на
претендираните в настоящото производство от ищеца вземания за цена на
доставена и потребена топлинна енергия, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г.
по тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна
енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният
размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на
10
вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни
задължения, с посочен в Общите условия падеж. Предвид това в
разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният давностен
срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). В частност задълженията на ответниците за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016
г., които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец
се дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
задължението. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в
определен срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114,
ал.1 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно
задължение започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му,
тоест с изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за
задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество да промени
моментът на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са
релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност. В
случая вземанията са възникнали в момента на осъществяването на
доставката на енергията и за всяко от тях са издавани ежемесечните фактури.
Издаването на обобщена фактура през юли 2021 г., за вземания възникнали за
период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и през юли 2022 г., за вземания
възникнали за период 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., които са по изравнителни
сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните
месеци, не е от естество да промени момента, от който започва да тече
погасителната давност за процесните вземания. Вземането е за доставена
топлинна енергия в определен месец. Издаването на няколко счетоводни
документа от ищеца за това вземане не е от естество да промени вземането и
11
да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от последната
издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би означавало да
се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да зависи
началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите на
института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от
възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането
и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от тях
произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г.
сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с
изравнителната сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния
момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването на
обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
съда - 06.10.2023 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент
на погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от
2016 г., то съдът приема, че погасени по давност са вземанията на ищеца за
стойността на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020
г. – 31.07.2020 г., доколкото изискуемостта на вземането за месец юли 2020 г.
е настъпила считано от 15.09.2020 г., то 3-годишния погасителен давностен
срок е бил изтекъл преди подаване на исковата молба в съда – 06.10.2023 г.,
респективно е обхванато от погасителната давност /3-годишния погасителен
давностен срок за вземането за месец юли 2020 г. е следвало да изтече на
15.09.2023 г./. Изискуемостта на вземането за месец август 2020 г. е
настъпила считано от 16.10.2020 г., поради което 3-годишния погасителен
давностен срок не е бил изтекъл преди подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда – 06.10.2023 г., респективно не е обхванато от погасителната
давност /3-годишния погасителен давностен срок за вземането за месец август
2020 г. е следвало да изтече на 16.10.2023 г./.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от **** на клиенти в гр. София изрично
предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Същевременно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за
12
продажба на топлинна енергия за битови нужди от **** на клиенти в гр.
София изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат стойността
на потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Горните разпоредби са
ясни и безпротиворечиво очертават момента на настъпване на изискуемостта
на задълженията за доставена и потребена от клиенти на **** топлинна
енергия, през съответния отчетен период, т.е. за всеки отделен месец,
изискуемостта на задължението за заплащане на стойността на потребената в
имота топлинна енергия, настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане
на месеца, в който енергията е доставена и потребена. Сумите по
изравнителни сметки отново са за доставена и потребена топлинна енергия в
същия отчетен период, за който именно се издава изравнителната сметка.
Такива суми не представляват ново вземане, доколкото енергията е доставена
и потребена в същия отчетен период, а не след неговото изтичане до
извършване изготвяне и издаване на изравнителна сметка. Същевременно
общите условия на ищцовото дружество не предвиждат различен момент на
настъпване изискуемостта на суми по изравнителни сметки. Т.Е., доколкото
тези суми са за доставена и потребена топлинна енергия именно през
съответния отоплителен сезон, то и изискуемостта им настъпва с изтичане на
45-дневен срок след изтичане на месеца, в който е доставена и потребена
енергията /по аргумент от чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от **** на клиенти в гр.
София.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за
задълженията за целия отоплителен сезон не е от естество да промени
моментът на възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са
релевантни при определяне началото на срока на погасителната давност.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец.
Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е
от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната
давност за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се
приеме обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на
фактури на кредитора да зависи началният момент на погасителната давност,
което противоречи на целите на института на погасителната давност.
13
Още повече, че това е пряко поставяне на търговеца в привилегировано
положение спрямо потребителите на топлинна енергия, посредством
предоставянето му на възможност, чрез извършване на префактуриране и
издаване на множество счетоводни документи за вземания за топлинна
енергия доставена и потребена в един и същ период, по който начин
еднолично да влияе върху началния момент на погасителната давност. Едно
такова разрешение поставя потребителя в категорично неизгодно и
непривилегировано положение и противоречи, както на разпоредбите и духа
на Закон за защита на потребителите, но и на неписаните правила на морала и
добросъвестността в отношенията между правните субекти. Още повече, че
както се посочи по-горе, в общите условия на ищцовото дружество,
приложими към процесния период, по никакъв начин не е предвиден друг ред
и момент за настъпване изискуемостта на сумите по изравнителни сметки,
различен от този за дължимите суми за потребена топлинна енергия във всеки
отделен месец.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
изравнителна сметка не е ново вземане. То е за доставена и потребена
топлинна енергия именно през същия отчетен период /отоплителен сезон/, за
който ежемесечно са издавани фактури от ищеца. Изрично е предвиден
моментът на настъпване на изискуемост на вземанията за доставена и
потребена от клиентите топлинна енергия и по никакъв начин той не е
свързан с издаването на изравнителна сметка и/или обща фактура.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сума, представляващи стойност на доставена и потребена в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия се явява основателен и доказан за
периода 01.08.2020 г. – 30.04.2022 г. и за размера 3369,45 лева /като са взети
предвид сумите по изравнителни сметки, които са обхванати от
погасителната давност, който са приспаднати от общия дължим размер/.
Доколкото от ищеца се претендира по-малка сума, то претенцията за
главница за доставена в процесния имот топлинна енергия през заявения в
исковата молба период се явява основателна и доказана за пълния предявен
размер от 2393,51 лева и за периода 01.08.2020 г. – 30.04.2022 г., за които
размер и период предявеният иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и
14
чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, следва да бъде уважен,
като за периода 01.05.2020 г. – 31.07.2020 г., искът следва да се отхвърли.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
313,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2021 г. – 20.09.2023 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия. Установява се също, че през процесния
период страните са били обвързани от влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**“ ЕАД на клиенти в гр.
София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на “**” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
от което се налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси
задължението си в уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй
като съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
като тези общи условия са приложими за вземанията за главница за топлинна
енергия, считано от 01.07.2016 г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за
вземанията за главница за доставена и потребена в процесния имот топлинна
енергия възникнали след 01.07.2016 г., по отношение на който са приложими
ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с изтичането на определения в
чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 2393,51 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 16.10.2020 г. до 20.09.2023 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2021 г. –
15
20.09.2023 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в
гражданското производство, съдът следва да приеме, че ответника дължи
лихва за забава именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът
определя в размер на общо 523,44 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК,
чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава в по-нисък размер от този, който се установи, че
се дължи от ищеца за процесния период, то искът с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД се явява основателен и доказан за пълния предявен размер и период.
Предвид горното, съдът следва да разгледа направеното от ответника с
отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на
претенциите на ищеца, включително за лихви за забава.
В разглеждания случай и по отношение на претенцията за вземания за
лихва за забава, следва да намери приложение тригодишният давностен срок,
установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Предвид гореизложените съображения и като съобрази установения в
Общите условия на ищцовото дружество падеж на задълженията, касаещи
процесния период и датата на депозиране на исковата молба в съда -
06.10.2023 г., настоящият съдебен състав намира, че възражението за
погасяване по давност на вземанията, предмет на претенцията с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 22,92 лева за периода 01.08.2020 г. – 30.04.2022 г.,
съдът намира следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че именно ищцовото
дружество, чрез отдел „Дялово разпределние“, е извършвало дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която
се намира процесният имот. По делото се установи, че ****, отдел „Дялово
разпределение“ е осъществявало дялово разпределение на топлинна енергия,
като точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която
се намира процесният имот, поради което и претенцията за главница за цена
на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., се
явява основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения
относно размера на претендираната сума за извършената услуга дялово
16
разпределение, поради което, съдът намира, че за извършената услуга през
процесния период се дължи възнаграждение в размер на 22,92 лева
/изчислено по реда на чл. 162 ГПК/. Следователно претенцията за главница за
цена на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2020 г. до 30.04.2022
г. е основателна и доказана за пълния предявен размер.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на
услугата дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде
уважавано, доколкото това вземане не е с периодичен характер, респективно
по отношение на него е приложим общият 5-годишен давностен срок, който
не е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда. Дори да е
приложим и краткия 3-годишен давностен срок, то възражението отново се
явява неоснователно, предвид изложените по-горе съображения в този
смисъл.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 5,26 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на
услуга дялово разпределение за периода 16.10.2020 г. – 20.09.2023 г.,
настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат, както ищеца, така и ответникът в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 55544/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както
следва: 1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер
17
на 103,59 лева,; 2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство
по ч.гр.д. № 55544/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на
54,71 лева; 3/ за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и
приета в производството съдебно-техническа експертиза в размер на 300 лева;
4/ за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр. д. №
ч.гр.д. № 55544/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 50,00
лева.
От ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът И. П. С., ЕГН **********, с адрес: ****, апартамент --, следва да
бъдат осъден да заплат в полза на ищеца ****, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: ----, сумата от 104,51 лева, представляваща разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 55544/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1
от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед
изхода на спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът И. П. С.,
ЕГН **********, с адрес: ****, апартамент --, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца ****, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
----, сумата от 502,62 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство по гр.д. №
568/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
От името на ответника И. П. С., ЕГН ********** се претендират
разноски в заповедното производство по гр.д. № 55544/2023 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав.
Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 13.11.2023 г., сключен между И. П. С. и адвокат С. К. К., за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна
правна помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за
18
адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна
правна помощ, при постановяване на благоприятно решение по спора за
представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. Предвид горното и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7,
ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвоката предоставил на
ответника безплатна правна защита в заповедното производство, следва да се
определи възнаграждение, което да отговаря в пълна степен на характера на
заповедното производство и предоставената в него защита на правата на
ответника, а именно в размер от 200,00 лева. При произнасянето си съдебният
състав съобрази приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори
състав от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7,
ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ищецът ****, ЕИК **, следва да
бъде осъден да заплати в полза на адвокат адвокат С. К. К., сумата от 0,39
лева, представляваща разноски за предоставена безплатна правна помощ на
ответника в заповедното производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
От името на ответника И. П. С., ЕГН ********** се претендират
разноски в исковото производство по гр.д. № 568/2024 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав.
Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие от 17.01.2024 г., сключен между И. П. С. и адвокат С. К. К., за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна
правна помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за
адвокатурата. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна
правна помощ, при постановяване на благоприятно решение по спора за
представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия
адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА. Предвид горното и на основание чл. 78,
19
ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7,
ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвоката предоставил на
ответника безплатна правна защита в заповедното производство, следва да се
определи възнаграждение, което да отговаря в пълна степен на характера на
производството и предоставената в него защита на правата на ответника, а
именно в размер от 550,00 лева. При произнасянето си съдебният състав
съобрази приетите от СЕС разрешения в Решение на СЕС, Втори състав от
25.01.2024 г. по дело С-438/22.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7,
ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ищецът ****, ЕИК **, следва да
бъде осъден да заплати в полза на адвокат адвокат С. К. К., сумата от 1,06
лева, представляваща разноски за предоставена безплатна правна помощ на
ответника в исковото производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на ****, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление: --- против И. П. С., ЕГН **********,
с адрес: ****, апартамент --, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, иск с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че И. П.
С., ЕГН ********** дължи в полза на ****, ЕИК **, сумата от 2393,51 лева,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
01.08.2020 г. - 30.04.2022 г., в имот, представляващ апартамент --, находящ се
в ****, абонатен № ***, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 06.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 11.10.2023
г. по гр.д. № 55544/2023 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
20
чл. 79 ЗЗД за периода 01.05.2020 г. – 31.07.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на ****, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление: --- против И. П. С., ЕГН **********,
с адрес: ****, апартамент --, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, иск с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. П. С.,
ЕГН ********** дължи в полза на ****, ЕИК **, сумата от 313,89 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. - 20.09.2023 г.,
върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
11.10.2023 г. по гр.д. № 55544/2023 г. по описа на СРС, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на ****, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление: --- против И. П. С., ЕГН **********,
с адрес: ****, апартамент --, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, иск с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че И. П.
С., ЕГН ********** дължи в полза на ****, ЕИК **, сумата от 22,92 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.08.2020 г. - 30.04.2022 г., за имот, представляващ
апартамент --, находящ се в ****, абонатен № ***, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 06.10.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 11.10.2023 г. по гр.д. № 55544/2023 г. по описа на
СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на ****, ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: --- против И. П. С., ЕГН **********, с адрес: ****,
апартамент --, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК, иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че И. П. С., ЕГН **********
дължи в полза на ****, ЕИК **, сумата от 5,26 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 16.10.2020 г. - 20.09.2023 г., върху главницата за
цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
11.10.2023 г. по гр.д. № 55544/2023 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА И. П. С., ЕГН **********, с адрес: ****, апартамент -- да
заплати в полза на ****, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ----, на
21
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 104,51 лева, представляваща разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 55544/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ****, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ---- да
заплати в полза на адвокат С. К. К. – САК, със съдебен адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за
адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 0,39
лева, представляваща разноски за предоставена безплатна правна помощ на
ответника в заповедното производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА И. П. С., ЕГН **********, с адрес: ****, апартамент -- да
заплати в полза на ****, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ----, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 502,62 лева, представляваща разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство по гр.д. № 568/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ****, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ---- да
заплати в полза на адвокат С. К. К. – САК, със съдебен адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за
адвокатурата вр. чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 1,06
лева, представляваща разноски за предоставена безплатна правна помощ на
ответника в исковото производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
22