Р Е
Ш Е Н
И Е
№………….
гр.Варна,………………………...
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Vс-в
в
публично заседание на петнадесети септември 2020г
в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г.
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
при
секретаря Доника Христова
като
разгледа докладваното от съдия Г.
в.гр.д.№ 663 за 2020, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивният
съд е сезиран с подадената от Д.Н.Б. въззивна
жалба вх.№ 5506/ 22.01.2020г срещу решението на ВРС-ХIVс-в №
5692/12.12.2019г по гр.д.№ 94/2019г в
частта му, с която е предоставено упражняването
на РП по отношение на детето Т.ИВ.Б., р.31.03.2008г, на бащата И.Д.Б. и е определено местоживеенето на детето при него;
осъдена е да заплаща в полза на детето Т.Ив.Б., действаща чрез своя баща и
законен представител И.Д.Б. месечна издръжка в размер на 350лв, считано от 4.01.2019г,
с падеж всяко десето число на месеца, за който се дължи издръжката, до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от падежа до окончателното
изплащане на сумата; определен е РЛО на
майката Д.Н.Б. с детето Т.Ив.Б., р.31.03.2008г,
както следва:
- всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10ч в събота до 18ч в неделя с преспиване на детето при майката и
един месец през лятната ваканция на детето, когато бащата не ползва платен
годишен отпуск;
- на
всяка четна година три дни по време на Коледните празници – на 24, 25 и 26
декември, първите два дни на Великденските празници, както и на РД на детето 31
март - с преспиване при майката;
- на всяка нечетна година - три дни по време
на Новогодишните празници – на 31 декември, 01, 02 януари, вторите два дни на
Великденските празници, както и на РД на майката 21.06. - с преспиване на
детето при майката.
Счита
решението за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като е постановено
без да бъде съобразен най-добрият интерес на детето, съгласно изискването на
ЗЗДт. Съдът не се е запознал изцяло със събрания по делото доказателствен
материал, не го е преценил в неговата съвкупност и не е изложил никакви мотиви
кои от доказателствата кредитира и по каква причина.
За
да постанови упражняването на РП, както и местоживеенето на детето Т.при
бащата, от мотивите на съдебното решение не ставало изобщо ясно какво е
формирало вътрешното убеждение за това, след като били изложени само факти и
единственият аргумент бил, че към настоящия момент не било в интерес на детето
да сменя своята среда, навици и обкръжение. Нямало изложени никакви мотиви защо
бащата е по-добър родител от майката.
Освен
това, счита решението за неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не бил
изследвал родителския капацитет на двамата родители, а и лисвало становище от
Отдел „Закрила на детето“, което било задължително съгласно ЗЗДт.
Поради
изложеното моли за отмяна решението на РС и постановяване на ново, с което
упражняването на РП спрямо детето Т.да бъде предоставено на нея, а на бащата И.Д.Б.
да бъде определен подходящ РЛО с детето, както и справедлива издръжка за
малолетната дъщеря с оглед нейните нужди и възможностите на бащата.
В евентуалност,
ако съдът не уважи исканията й, моли за определяне на нов РЛО, както следва:
всяка
първа и трета седмица от месеца от 18ч в петък до 18ч в сряда, с преспиване при
майката; всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18ч в сряда до 12ч в
четвъртък, с преспиване /когато детето е втора смяна на училище/- респ. от 13ч
в сряда до 08ч в четвъртък /когато детето е първа смяна на училище/;
един
месец през лятната ваканция на детето когато бащата не ползва платен годишен
отпуск, като в останалата част относно РЛО моли решението да остане така, както
е постановено.
Моли
за отмяна на решението на ВРС в частта, с която е определен размерът на
дължимата от нея издръжка от 350лв месечно в полза на детето Т., като бъде намалена
на 200лв съобразно нуждите на детето и възможността ѝ да я изплаща.
В
срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от И.Д.Б. с вх.№ 14710/19.02.2020г, в който оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като
правилно, законосъобразно и мотивирано.
Претендира
разноски на осн.чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Дирекция "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ"-Варна, редовно
призована, не е изпратила представители не е изразила становище.
Производството по делото е образувано по исковата молба на И.Д.Б. срещу Д.Н.Б.
Излага, че в началото на брака отношенията им били нормални, но след като
ищецът загубил много високо платената си работа и доходите му намалели
значително, ответницата станала хладна към него, вдигала скандали, че трябвало
да върши домакинската работа, търсенето на конфликти прераснало във вербален и
психически тормоз. Преди това за период от 15 години семейството имало домашна
помощница, съпругата не се грижела за домакинството и децата, харчела заплатата
си само за свои нужди. За домакинството се грижели ищецът и вече пълнолетната
дъщеря на страните Д., а за децата грижи полагали ищецът и неговите родители
като ги водели и прибирали от училище, плуване, танци, езици, музика и т.н.
На 2.11.2018г съпругата напуснала семейното
жилище заедно с детето Т.без знанието на съпруга.
На 16.02.2019г детето се прибрало в семейното
жилище и отказало да отиде при майка си.
За периода на фактическата раздяла ответницата
не е давала средства за издръжката на детето. Той не е възпрепятствал
контактите на децата с майката, но тя и нейните родители се опитвали да ги
настроят срещу него.
Ищецът
счита, че бракът бил дълбоко и непоправимо разстроен, не е възможно да бъде
заздравен.
Моли за уважаване на иска за прекратяването на
брака им по вина на съпругата. Предявява и небрачните искове за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето Т.Ив.Б., род.***г, и
определяне местоживеенето й при него, определяне на режим на лични отношения на
майката с детето и издръжка в полза на детето в размер на 350лв /след допуснато
изменение с определение от 17.09.2019г/, както и за предоставяне ползването на
семейното жилище на съпруга.
Претендира заплащане на разноски за
производството.
В срока за отговор
Д.Н.Б. оспорва предявения иск за развод по основание относно твърденията за
нейното поведение.
Не оспорва, че са във фактическа раздяла от
3.11.2018г, но сочи, че причината да напусне семейното жилище е продиктувана от
поведението на ищеца.
Не оспорва факта, че пълнолетната им дъщеря Д.и
малолетната им дъщеря Т.живеят заедно с бащата в семейното жилище - собственост
на ищеца.
Предявява насрещен иск за прекратяване на брака
с развод по вина на съпруга й. Твърденията й са, че след раждането на първата
дъщеря Д., ответницата се разболяла от диабет, останала без работа. Детето
боледувало често и тя останала вкъщи да се грижи за него. Поради честите му
боледувания не могли да го запишат на детска ясла.
Съпругът й имал много властен характер. Въпреки
високите доходи, давал на съпругата си оскъдни средства за домакинството.
Вършела е всички домакински задължения, като ходела и на работа.
Съпругът й често променял настроенията си, бил
винаги недоволен. Когато голямата им дъщеря била на година и няколко месеца,
той упражнил акт на насилие спрямо нея и тя заедно с детето отишла при
родителите си. След молби от негова страна, тъй като го обичала, решила да се
върне, но той не променил поведението си. Настройвал децата срещу нейните
родители.
Ответницата давала почти всичките си средства за
домакинството и за децата, без разрешението на съпруга си не можела да прави
разходи.
За него крещенето, скандалите и принудата както
по отношение на нея, така и по отношение на децата били нормални. Обиждал я,
заканвал се, че ще я изгони от дома, ще я убие и други. Настройвал децата срещу
нея, като им внушавал, че майка им ги била изоставила. Не й позволявал да ги
вижда, освен за кратно и в негово присъствие, за което потърсила съдействие от
фондация „SOS-семейства в риск“. Не позволявал на децата да вземат хранителни
продукти от майка им.
Моли да й бъде предоставено упражняването на
родителските права за детето Т., род.***г, както и да бъде определено местоживеенето
на детето при майката; на бащата да бъде определен режим на лични отношения и да
бъде осъден да заплаща полза на дъщеря
си месечна издръжка в размер на 350лв. Претендира ползването на семейното
жилище. Моли да й бъде възстановено възстанови предбрачното фамилно име.
Претендира заплащане на разноски за
производството.
ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“-Варна е изготвила социален доклад, без да се ангажира със
становище кой от родителите би бил по-пригоден да упражнява РП с оглед конкретната
ситуация и отношенията между двамата родители
Настоящото
производство е ограничено с предмета на въззивната жалба и затова спорът се
концентрира върху упражняването на родителските права по отношение на детето Т.,
определяне на лични отношения с другия родител и дължимата от последния месечна
издръжка.
Решението
в частта за прекратяването на брака по вина на двамата съпрузи, както и за
фамилното име не е обжалвано и е влязло в законна сила. Затова събраният
доказателствен материал следва да бъде обсъждан доколкото има отношение към
предмета на въззивното обжалване.
СЪДЪТ, въз основа становищата на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:
Няма спор между страните, че са вече
бивши съпрузи предвид влязлото в сила решение в частта за прекратяването на
сключения на 30.10.1999 между тях брак.
Не е спорно и че от брака си имат
родени две дъщери- Д., пълнолетна и Т., род. ***г.
Не се спори и по отношение на факта,
че семейното жилище –АПАРАТМЕНТ № 14, намиращо се в бл.23 вх.1 на жк“В.“ в гр.Варна,
където е настъпила фактическата раздяла на съпрузите, е лична собственост на
ищеца, придобито преди сключването на брака. Това се установява и от
представения НА № 148/1999г.
Не се спори и за това, че отношенията
им били обтегнати и емоционалната връзка между тях е изчезнала, и като
последица от това е настъпила фактическата раздяла между тях от началото на
м.ноември 2018г, когато Д.Б. напуснала семейното жилище заедно с детето Т., което
впоследствие през м.02.2019г се върнало в сем.жилище и понастоящем живее заедно
с баща си..
От удостоверение от 12.03.2019г,
издадено от Фондация „SOS – семейства в риск“-гр.Варна, се установява, че Д.Б.
е посетила фондацията на 26.11.2018г и е заявила, че търпи насилие от страна на
съпруга си по време на брака им, често в присъствието на дъщерите им,
изразяващо се в отправяне на закани, обиди, гонене от дома. Преди години била
влачена за косата, малкото дете се страхувало баща му да не я убие и спяло с
нож под възглавницата. След раздялата съпругът й оправял обиди по
телефона.
От удостоверение, издадено на
19.02.2019г от „Таксбек“ ЕООД се установява, че Д.Б. е заплащала допълнителни
осигурителни вноски по осигуровка „здравна грижа“ както за нейния съпруг, така
и за двете деца.
От удостоверение, издадено на
01.07.2019г от „Таксбек“ ЕООД е видно, че
за периода м.юни 2018г–м.май 2019г Д.Б. е получила нетно възнаграждение
в размер на 26329,61лв или средно по 2194лв
месечно.
Представени е по делото медицинска
документация, от която е видно, че Д.Б. има
диагностицирано заболяване – инсулинозависим захарен диабет с неврологични
усложнения, диабетна полиневропатия.
Ищецът И.Б. работи по трудово
правоотношение и към м.юли 2019г и има осигурителен доход 1335,31лв.
В изготвения от Д“СП“-Варна социален
доклад от 26.06.2019г. се излага, че е констатиран остър конфликт между
родителите на детето, довел до тяхната раздяла. След раздялата контактите на
майката с детето били периодични и непълноценни.
Изразено е становище, че за да бъдат
подпомогнати родителите да се справят с кризи и проблеми в отношенията им,
които рефлектират върху психо-емоционалното състояние на детето, са били
насочени към Център за обществена подкрепа за ползване на социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа“.
От данните, съдържащи се в преписката
на Община Варна –КСУДС, се установява, че са били провеждани срещи между
родителите и детето и по информация на бащата И.Б. към 2.09.2019г същият
сътрудничил за провеждане на редовни срещи между детето Т.и неговата майка Д.Б..
В преписката се съдържа социален доклад от 12.08.2019г, в който се съдържа
констатация та на социалните работници за нарушена комуникацията между родителите
и затова било невъзможно те да постигнели съгласие по въпроси, свързани с
детето. Липсата на диалог между тях била предпоставка за формиране на
манипулативно поведение при детето и възможност за засилване на конфликта на
лоялност у него, а нарушената комуникация между Т.и нейната майка би могла да
доведе до отчуждаване. Работата по случая продължавала съобразно индивидуалния
план на клиента. Детето Т.и неговите родители ползвали дългосрочна социална
услуга - за 6 месеца „Семейно консултиране и подкрепа“ в ЦОП-гр.Варна.Предстояло
издаване на ново направление за социална услуга „Психо-социална работа с деца и
родители“ към ЦОП „Усмивка“.
От представени медицински документи
на Т.ИВ.Б. се установява, че детето има диагностицирано заболяване, свързано с
обмяната на веществата.
В хода на
производството за установяване на
насрещните твърдения по искане на страните са събрани гласни доказателства.
Разпитана
като свидетел е пълнолетната дъщеря на страните Д.Б., от чиито показания се установява, че съпрузите не се
разбирали и постоянно се карали, като поводите за това били от битов характер –
за разпределение на домакинската работа и за пари. Преди години баща й работил
в чужбина, тогава имали чистачка, но след това грижите за домакинството
полагала майка й и Д.също помагала. Преди да се разделят родителите им, децата
излизали по-често на разходка с баща си. Между двете сестри имало силна връзка.
Т.не искала да живее с майка си, защото била обидена, че била изоставена.
Сега Т.живеела с баща им и двамата се разбирали и нямали спорове. Когато са
живяли заедно свидетелката се карала с майка си за пари.
Свид.Т.Б.
/майка на ищеца/
заявява, че отношенията на сина и снаха й се влошили с годините. Те се карали
постоянно пред роднини и приятели, основно за пари. Както свидетелката, така и майката на
ответницата са помагали при отглеждането на двете деца, тъй като Д. имала
здравословни проблеми. През последната
година синът й започнал нова работа, като започвал рано и се връщал
късно. По тази причина се наложило майката да води и да взема Т.от училище и от
плуване и счита, че от това се е изчерпило търпението на снаха й и затова си била
тръгнала. В годините преди това бащата водел децата на училище, спорт, танци и
ги вземал, защото имал повече свободно време. От започването на работа Д. не била
внасяла пари вкъщи, а си ги харчела за нея.
Свид.Силвена
Каменова /сестра на
ответницата/ излага, че Д. е всеотдайна и грижовна майка и винаги търсела начин
да зарадва Т.. Детето било много привързано към майка си, но през последните
две години отношението му към майката се променило много. Започнала да се държи
арогантно с майка си и да повтаря думите на баща си. И. е по-агресивен и има
крайно чувство на контрол и дисциплина към съпругата си и към децата. Когато
майката се притеснявала за здравето на Т.и искала да й се направят изследвания,
бащата бил против. Д. се грижела за домакинската работа и за семейството,
винаги имало приготвена храна, поддържала жилището чисто. Съпругът и голямата
дъщеря не помагали. Дъщерята на свидетелката й казала, че нямала желание да
ходи на гости в дома на леля си, понеже всички се държали много лошо с леля й Д..
Когато празнували заедно Коледа на 2017г Иво се държал агресивно и
унизително със сестра й пред всички,
обиждал я, критикувал я за всичко, казал, че ще се разведе, срещу сестра й била
насочена омраза от негова страна. Т., която преди било любящо и привързано към
майка си дете, станала агресивна, говорела й с омраза, критикувала майка си,
като използвала същите изрази, които използвал бащата. Д. споделила, че не може
да познае детето си.
Свид.Т.И. е приятелка на ответницата. По
думите й Д. се грижела за домакинството винаги да е чисто и подредено, полагала
грижи за съпруга и децата. Държала много на хигиената и децата винаги били с
чисти дрехи. Готвела и се стремяла да купува здравословни храни, приготвяла
сама храната на децата и ги ограничавала от тестени храни, газирани напитки и
други. Налагало се да ограничава Т.от някои храни заради здравословните
проблеми на детето. Д. готвела вечер до късно за да има приготвена храна за
следващия ден. В отношенията между Т.и майка й имало топлина и обич.
В първата инстанция е прието заключението на комплексна съдебна
психиатрично-психологична експертиза с участието на вещо лице лекар-психиатър
и в.л. психолог.
Въззивният съд намира, че участието
и даденото становище от в.лице психиатър д-р К.Крумова, която е със специалност
наркология, не следва да бъде взето предвид по съображения, че на същото не е
поставена задача от неговата компетентност – по делото не се твърди, а и
липсват данни или дори съмнения за зависимости, за органични увреждане или мозъчна
дисфункция у някой от членовете на семейството, за да се налага участието на
такъв специалист. При това, поставената задача е от компетентността на
психолог, който борави със съответните методики за изследване, различаващи се
от тези, провеждани от психиатър. Затова заключението следва да бъде
кредитирано само доколкото са дадени отговори от в.лице психолог Цолчовски.
От писменото становище и устните
обяснения в с.з. на в.л.Цолчовски се установява, че и двамата родители имат
родителски капацитет и умения да се грижат за детето Т.и техния подход и умения
са сходни. Данните от психологическата работа дават информация, че и у двамата
е налице желание за доминиране.
Детето Т.има изградена емоционална
връзка със своя баща, когото възприема като абсолютен авторитет и показва силна
привързаност към него.
Т.има силна връзка и с по-голямата
сестра Д., с която има желание да бъдат заедно в дома на бащата. Към момента Д.е
студент в гр.София, но връзката между сестрите не е прекъсната. Т.се
самоопределя като „екип“ и „дуо“ с по-голямата й сестра.
Според в.лице тотално била нарушена
връзката на детето Т.с нейната майка,
като дори се забелязва дисквалификация на майчината фигура. В картината на
проведения тест „Нарисувай моето семейство“ слънцето символизирало фигурата на
майката. При Т.вече бил започнал последният етап на синдрома на родителското
отчуждаване и процесът на възстановяване на отношенията бил бавен. Терапевтично
се стигало трудно до детето, затова била необходима доста работа, за да могат
да се възвърнат нормалните отношения между дъщеря и майка. При намеса от страна
на специалисти и с помощта на родителите това може да се случи по-бързо.
Посочено е още, че отчуждението на детето към майката може да се дължи на
несъзнателното влияние върху детето от обгрижващия го родител и членовете на
неговото обкръжение /в случая се има предвид бащата/. Съзнателно или не върху
детето се оказва влияние от страна на възрастните членове на неговото
обкръжение. По време на интервюто детето е повтаряло думите на своя баща и е
използвало реплики и изрази, които не отговаряли на неговата възраст.
Във въззивното производство е прието
заключението на тричленна съдебна
експертиза с участието на двама психолози и клиничен психолог. Заключението
им и устните обяснения, дадени в с.з. потвърждават изводите на в.лице Цолчовски,
а именно:
Родителският стил на възпитание на
г-жа Б. е доминиращо авторитетен с тенденция към либерален - опитва се да бъде
гъвкава и пластична, когато поставя своите изисквания към Т., съобразявайки се
с оформената нагласа на детето спрямо нея.
Г-н Б. се старае да се кооперира с
децата, без да изгражда социално желателен образ на родител. Не изисква
абсолютно подчинение и и послушание, но се опитва внимателно да направлява и
осъществява контрол над поведението на децата. Склонен е да поставя рамки и да
следи за спазването на правилата и норми. Родителски стил на възпитание е
доминиращо авторитетен – осъзнава важната роля, която има за изграждането на
личността на децата си, но и признава правото му на саморазвитие.
Детето Т.е с добро интелектуално
развитие, съответно на възрастта й. Към настоящия момент осъществява трудно
емоционален контакт с майка си, като заявява явно предпочитание за общуване с
бащата и по-голямата сестра. Обявява майка си за груба и студена, която често
не я разбирала и подхождала егоистично.
В опит да характеризира отношенията
между родителите й, като и тези между майка й и сестра й, често в речника на Т.се
появявали привнесени фрази, типични за речника на възрастен, отколкото за дете
на възрастта на Т.. Те са възприети като абсолютна истина, тъй като тя
приоритетно /сляпо/ на този етап се доверява на баща си и сестра си. Употребява
ги, когато се опитва да обясни процесни и явления, които по-скоро не разбира. Гневна
е на майка си, защото смята, че се била отказала твърде лесно от нея. Възприема
се като нехаресвано от майката дете и дори виновно за раздялата на родителите
си. В действителност е с усещането, че е изгубило своята опора и сигурност,
като е отключила страхове, свързани с бъдещето. Долавят се тенденции към
уединение и самоизолация при конфликтни ситуации.
В заключението си вещите лица
посочват, че на този етап отношението на Т.към майка й е амбивалентно – обича
я, но я критикува, поставя й условия да
се промени, което от своя страна е признак за идентификация с отношението на
бащата към майката. Детето има потребност от цялото семейство, но се опитва да
следва непреработените емоционални турбулентности на бащата, както и да принуди
майката чрез санкционирането и протестите, които прави, тя да се върне обратно
в семейството.
Към бащата детето е привързано
емоционално повече, която връзка е повече изградена на зависимост от родителя,
при когото се отглежда и в чийто дом живее. Той, както и сестрата на Т., са
силните за нея фигури, като сестрата Д.се е превърнала в т.нар.“ерзац-майка“.
Детето й вярва сляпо, без да подлага на съмнение версията за вината на майката.
По същия начин не подлага на съмнение отношението на бащата към майката. Част
от възприятията, поднесените фрази и размисли са привнесени от домашната
реалност, т.е. не са плод само на нейни анализи и умозаключения, а в резултат
на тях е формирано мнение и отношение към майката.
Според в.лица детето във вътрешното
си психично поле е объркано, като външно се опитва да завоалира мислите и
преживяванията си и затова си служи с разсъждения и анализи, които прави по
отношение на майка си, като част от тях са привнесени отвън. То е тъжно и
несигурно, без достатъчна опора, независимо, че е обгрижвано от бащата, сестрата
и родителите на бащата. Има своите страхове, че може да му се случи най-лошото
– да умре или да остане само/да бъде самотно. Наличието на вътрешен конфликт
/да съчетае две значими потребности – да събере родителите си и товара, който
носи и е непосилен за него в настоящата възраст, му внасят напрежение и
безпокойство, както и чувство за вина.
В.лице определят, че към момента се
наблюдава лека степен на СРО.
По тяхно мнение майката прилага
компромисен/толерантен стил на поведение, тъй като изхожда от формираната
нагласа на детето към нея – объркано е, не я приема, критикува я, т.е. има
протестно поведение. На пръв поглед изглежда, че предявява по-малко изисквания
към поведението на Т., но това е привидно, тъй като търси правилен подход към
него. Разрешава й да взема самостоятелни решения за повече дейности, но на
практика има ясни правила. Не се стимулира свободното изразяване на импулсивни
желания. Над детето се осъществява контрол, който е индиректен.
Бащата има видимо либерален стил на
възпитание, но на практика същият е с елементи на т.нар.авторитарна хипер-
социализация–осъществяване на насока и контрол над поведението на детето. На
практика той е поел изцяло отговорността да възпитава и контролира децата си,
като по този начин сам е игнорирал майката, която възприема като ненадежден
родител като резултат от собствените си непреработени емоции от раздялата.
Липсата на комуникация между двамата
родители и несъгласието на бащата за компромиси, тъй като е обиден, огорчен и с
наранено мъжко достойнство, ощетява и двете деца.
Детето Т.е в началото на
пубертетната възраст и има най-голяма нужда от своята майка. По отношение на
последната няма противопоказания, тъй като не се установява дефицит или намален
родителски капацитет.
В устните обяснения, дадени в с.з.
на 15.09.2020, вещите лица дават
допълнителни разяснения в подкрепа на писменото заключение, изложени по-долу в
обобщен вид :
Когато между родителите има неразрешен конфликт и
се нараняват един друг, децата се увреждат. Децата успяват да преминат през
шока на раздялата на родителите им, но при всяко едно дете това е строго
индивидуално и зависи в каква степен конфликтът между родителите е задълбочен и
как се разрешава във времето. Ако детето има подкрепа от страна на отглеждащия
го родител времето се скъсява. Това се случва, когато и двамата родители са преработили
емоциите от раздялата и могат спокойно да разговарят по отношение на детето, да
го подкрепят и то да разбира, че и двамата са негова опора, негова сигурност и
няма проблем, когато отива при единия родител, а другият няма да се чувства
обиден и наранен.
Ако констатираният лек СРО не се преодолее, би
могъл да се задълбочи. Много зависи от това как ще се развият отношенията между
родителите. Тенденцията може да се запази, но към настоящия момент може да се
помогне за преработването на емоциите в детето Т..
В заключението е посочено, че Т.очаква промяна в
майка си, но не става ясно каква точно промяна иска да се случи.
Т.прави доста разсъждения с привнесени фрази, които
не са на нивото на едно 12г дете, дори някои от тях тя не ги осъзнава, просто
ги копира. Изразът „Тази връзка не проработи“ /т.е. между майката и бащата/ за
едно дете на тази възраст очевидно не може да има. Тези привнесени фрази отразяват
отношение към майката и идват от семейната среда на бащата. По един или друг
начин, съзнателно или не, детето е манипулирано. Когато има такива отношения на
бащата към майката, съзнателно или не, това се предава на детето. Дори и да не
се каже нищо, чрез цялото невербално поведение, посланията, които се отправят
се предават като отношение на детето към майката. Няма как от приятелите,
телевизията или филмите да се възприемат такива фрази, в които е проектирано
отношението към майката. Такива привнесени фрази могат да бъдат открити и когато
детето разказва за събития, които са станали дори преди да се роди, за които не
е възможно да има формиран опит, щом като не е присъствало. Т.говори и за
минали събития, свързани с отношенията между майката и каката й, като отново е
излагала преки разсъждение за отношенията между тях и давала лична оценка.
Пред в.л.В.И. детето казало, че майката имала много
лошо отношение към нейната кака, разказала доста ситуации, на които не е била
пряк свидетел и споделила, че към нея отношението било различно. Споделила, че имало
подобрение на отношението на майката към нейната сестра и въпреки всичко
поддържала съждението, че били в лоши отношения. В представата на Т.тя е
по-предпочитаното дете от майката; усеща се търсена, желана, значима. Това е бил
един от аргументите й защо е гневна на майка си.
Като цяло според вещите лица е необходима много сериозна фамилна работа. Когато
има проблем в семейството, той е на цялото семейство. Следва да се отработи
конфликтът от раздялата, след което да има работа с детето и след това с цялото
семейство, включително и със сестрата, защото тя влияе на отношенията на Т.с
майката. Ако родителите не проумеят, че детето се уврежда при едно такова
нежелание да се кооперират, да работят за детето, те трябва да знаят, че СРО ще
се утежни и тогава вече ще има сериозни последици за психичното здраве на
детето.
Тъй като Т.влиза в предпубертента възраст, предвид
пола си, приоритетно влияние следва да има майката. Не можело да се каже на
този етап как точно би реагирало детето. Евентуално е възможно да има съпротива
от нейна страна. Но, ако така продължавали отношенията между родителите, СРО ще
се утежни понеже детето навлизало в много сериозна кризисна възраст. Затова /по
думите на в.л. В.И./ е важно Т.да има достатъчно време физически да е с майка
си, за да се подобри емоционалната връзка между тях, а не само да се работи със
специалист,
Не може да се каже кое би било по-тежкото за
психиката на Т.- дали да доразвие СРО спрямо майката или да има период на
адаптация на живота си при майката с либерален режим на лични контакти с
бащата, докато са такива отношенията между родителите. Можело да синдромът да
се утежнял. Макар в момента детето да казвало, че понякога се чувствало добре, е
много объркано.
Горните констатации и изводи на
вещите лица се наблюдават и при проведеното от въззивния съдебен състав изслушване на детето Т.в защитена среда с участието на
социален работник от Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално
подпомагане“-Варна. Направи впечатление, че още с първото изречение детето даде
заявка, че знае какво да каже и че е дошло да каже истината, без дори да му е
бил поставян такъв въпрос. По –нататък изложението е възпроизведено в частите,
имащи отношение към спора: „С майка ми
се виждам рядко. Тя имаше рожден ден на 21.06., но не се видяхме тогава, а през
юли месец… Тогава бяхме заедно със сестра ми. Срещата премина добре, говорихме
си. Д.се разбира по-добре с майка ми. Аз не се разбирам добре, защото тя ни
изостави. И преди не се държеше добре с нас. Майка ми очаква аз да приема
извиненията ѝ, но тя си тръгна от нас.
Когато
майка ми си тръгна ме взе с нея, но аз не знаех какво става. Знам, че баща ми
не ѝ даде колата. Мен ме беше страх да не се разведат. Когато ме взе
майка ми искаше да ме заведе при нейните родители, но тях ги нямаше. Тогава ме
остави при леля Н.и каза, че отива да вземе багажа. След това вече баба и дядо
се бяха върнали. Аз се обадих на Д.и тя като разбра, какво става изпадна в шок.
После се върнах при тате и кака.
Майка ми ме взе от другата част на
семейството ми. Според мен тя не се замисля какво е направила, иска да ѝ
простя, но аз не съм готова. Опитвам се, но не се получава.
Преди години бях по-пълна и майка ми
искаше да отслабна, за да впечатля баба и дядо /нейните родители/. И със сестра
ми беше така, но тя като отслабна и тяхното отношение към нея се промени.
Майка ми постоянно ме лъже, отнася се с
мен все едно съм някакво много малко дете. Казва, че не трябва да знам какво
става, но аз съм ѝ го казвала. Постоянно ми казва, че не трябва да знам
всичко. Тонът ѝ е груб. Тя очаква всичко да е наред, но не се усеща какво
говори и как обижда. Казвала съм ѝ, че не ми е комфортно да се държи
така. Когато някой излезе от семейството, чувствата се променят и не са добри.
Говорила съм с представители от ЦОП.
Двамата с баща ми работим с ЦОП. Преди с мен работеше психолог – Малина, но
сега вече работи друга млада жена, но не помня името ѝ. Към момента нищо
не се променя в отношението към майка ми, не мисля, че мога да ѝ простя.
Не става само аз да се променям, трябва и тя да се промени, но тя не се старае.
Искам да си промени тона към мен, начина на държание. Искам да спре да лъже.
Като казвам, че лъже имам предвид това - преди дядо ми /бащата на майка ми/,
имаше кола, която тя караше, след това започна да кара друга кола, за която
казва, че е на роднина. Вече два месеца майка ми кара тази кола и аз мога сама
да си направя изводите. Тя започна да ми плаща пари за издръжката, като преди
това аз имах съмнение, че си е купила кола, вместо да ми плаща пари.
Имам приятели, не много, като мисля, че
на човек не са му нужни много, а по-скоро по-малко, но по-близки.
Моите отношения с баща ми са добри.
Понякога като учим математика ми повишава тон, но иначе не ми се кара и не ми
вика. Всичко между нас е наред, добре ни е заедно.
Майка ми се държи грубо понякога. Знам,
че иска да ме вижда.
Не е
ставало въпрос да ходя в ЦОП с майка ми. Работим с различни специалисти от ЦОП
– майка ми, баща ми и аз.
Рядко се виждам с майка ми, но това е
така, защото аз нямам желание. Тя ми звъни по телефона, като последните дни ми
пише. Досега не се е случвало да си изключвам телефона, но понякога я
игнорирам. Сърдита съм ѝ. Наранена съм. Това, че вече не е с баща ми не е
причината да съм сърдита на майка ми. В мен има много обида, защото майка ми ме
е обиждала, не е била мила с мен и сестра ми. Това се е случвало докато сме
живели всички заедно. Дори мога да кажа, че преди вируса тя идваше там, където
съм аз, защото иска да ме вижда, но аз не искам. Баща ми казва да се виждам с
нея, но тя ми носи стрес. Една от причините да не искам да я виждам е това, че
тя ни изостави. Сега ми е по-лесно, защото вече няма скандали и караници, преди
това постоянно се караха двамата и много често ни намесваха и нас със сестра
ми. Сега вече това го няма. Аз нямам желание да съм с майка си и да се виждам с
нея.
Знам, че майка ми сега живее на
квартира на ул.,,Бели лилии“. С баща ми живеем в „Кайсиева градина“, пред
,,Мондо“ /заведение/. Училището, където уча сега се намира близко до дома ми, а
ако отида да живея при нея, ще ми отнема много време да стигам до училище. След
7-ми клас искам да уча в Първа езикова гимназия – английски език. Квартирата на
майка ми се състои от две стаи. И вкъщи е така, но е по-голямо жилището. При
майка ми има кухня, която е слята с хола и още една стая, където има легло и
гардероб, има баня и тоалет, които са заедно. Където живеем с баща ми има кухня
и хол, който е голям, отделно има още три стаи, баня, тоалет и килер. Баща ми спи
в хола“.
Съдът намира за уместно да отрази и
същественото от изявленията на двамата родители в с.з. на 14.07.2020 и
15.09.2020, имащо значение за формиране вътрешното му убеждение при извеждане
на правните изводи
Въззиваемият Б.: Т.е
успешна в училище,.. ходи на уроци по математика. Не ходи на извънкласни
занимания, преди това ходеше на уроци по барабани… около 4-5г допреди
година-две, и на уроци по пиано. Ходила е и на плуване няколко години. В
момента не ходи на спорт някакъв; на школа по английски език от 2-ри клас.
Много пъти
съм я разпитвал какво иска да прави с какви иска да се занимава, но не ми дава
отговор, предполагам от възрастта, не знае какво иска да прави. Т.няма ясно
изразени интереси в момента. Приятел като гадже мисля, че има, от известно
време излиза с едно момче, дори вчера я подпитах, мисля че се казва М., питах я
дали има чувства към него, а отговорът беше: ,,Как ще имам като той е 2011г
роден“, т.е. по-малък от нея. Т.е родена 2008г.
Тяна иска
да има за домашен любимец куче, но в момента имаме папагали, аз съм против да
има куче, защото знам, че аз ще се грижа за него, а нямам физическа възможност
за това. Папагалите бяха любимци и на кака ѝ, но дори и за тях се грижа
аз.
В България
има закони, които за съжаление не се спазват много, особено в т.н. политически
среди. Смятам, че обикновено законът е по-суров за едни и не толкова за други.
Винаги съм спазвал законите в каквато и да е връзка. Считам, че решенията на
съда следва да се спазват категорично. Ако решението не е в моя полза, аз ще
трябва да го спазя.
Относно
това, което каза г-жа П., че съм бил пасивен, не е вярно. Пасивността ми е в
това да не карам насила Т.да ходи при майка си. Искам това да се разбере и да
стане ясно, аз винаги съм казвал на детето да отива при майка си, ако има
желание. Това нещо го искам наистина, но никога не съм казвал да не ходи при
майка си. Спрях да бъде агресивен, в това се изразява пасивността ми. Как да
искам контакт с майката при положение, че тя ми праща СМС-и, че съм бил
престъпник, как да контактувам с нея. Не искам повече да се връщам на това.
Искам Т.да си подобри отношенията с майка си. След като свърши делото всичко ще
се подобри, в това съм убеден.
Ще направя всичко възможно, особено след тази
дискусия днес. Ще направя всичко колкото и да ми е тежко и трудно, всичко го
правя в името на Т.и не спирам да ѝ го казвам, аз никога не съм я спирал да се вижда с
майка си. Ще се опитам да подобря отношенията си с Дияна, въпреки това, което
тя причини.
Не искам делото да се спира, за да опитаме да се
разберем. Отказвам категорично. Не искам да ходя на фамилен терапевт, за да
коригирам отношенията между мен и Д.. След като излезе решението по делото, ще
видим.
Въззивницата Б.: Начинът,
по който получавам информация и за двете
си дъщери, е чрез обаждане, най-много един път в месеца от класните
ръководители. Така разбирах и за кандидатстването на голямата ми дъщеря.
Получавам информация за Т.от платформата ,,Школо БГ“, където имам регистрация и
виждам какви оценки има. Определено смятам, че Т.следва да полага усилия по
математика, за да има резултати. Има повече склонност към хуманитарни науки.Дори
в 3-ти клас говорих с нейната класна и тя ми каза същото, че Т.е хуманитарен
тип.
Контактите
ми с Т.са изключително ограничени през последната година и говорим малко. Тя не
желае много да споделя информация с мен на тема училище. Това, което аз можех
да направя като майка е като завърши с 5,58 да я похваля по телефона и да
ѝ го кажа и пред кака ѝ, като се видяхме след година и половина.
Преди една седмица се видях и с голямата ми дъщеря. Т.е силна в английския
език, много добре се развива там. Харесваше ѝ да се занимава с
барабаните. Това, което съм опитвала в
годините е да ѝ дам избор, исках да опита първо танци като малка. В един
следващ момент, когато започна да изразява мнението си каза, че не иска да се
занимава с танци, че има интерес към футбол или баскетбол. Тя имаше много
енергия и аз я записах на баскетбол. Водихме я, повечето аз, както и баща
ѝ . На плуване съм я записвала.
Последната
година и половина имах много време да мисля и премислям нещата, и да се вслушам
в съветите на специалистите от ЦОП ,Усмивка“. Аз съм много самокритична и
съжалявам много, че някъде по пътя назад съм допуснала грешка, без да осъзнавам, но тя е била продиктувана от
изключителната ми любов и от това, че знам колко е тежко да си с диабет. И
двете ми деца са родени от майка с диабет, аз се разболях по време на
бременността си с първата ми дъщеря. Тя се роди 4,950кг., а малката се роди 4,350кг.
и специалистите ми казаха, че трябва много да внимавам. Предния път Ви
споменах, че съм ги водила при проф.Йотова, която за мен е най-добрия детски
ендокринолог, казаха че искат да им изпишат лекарства, т.к. и на двете инсулинът
им беше висок, всичко което съм правила е било от притеснение да им помогна да
не се разболеят. Лекарите искаха да им изпишат хапчета, а аз помолих поне в
началото да опитаме в хранителен режим. На Т.изписаха ,,Метфогама“, но в
началото наистина опитахме с хранителен режим, като след 6 месеца бяха много
по-добри със свалени килограми. Това го пише дори и в епикризата по делото. За
съжаление съпругът ми заличи всички снимки и клипове, за да няма детето спомен
от детството си.
В
България, както във всяка една държава има закони, които следва да се спазват
от всички и е въпрос на личен избор на
всеки дали да ги спазва. Категорично смятам, че аз спазвам законите, все пак аз
работя служител ,,Човешки ресурси“ и ние следва да сме пример. Ще се съобразя с
решението на съда, колкото и да ми е тежко. Аз бях водена от едно нещо, което
ме крепеше, а то е след време като се обърна назад да съм сигурна, че съм
направила всичко, за да се преборя за детето си, че съм направила най-доброто
за детето си и че тя след време, като претегли всички факти и неща, които са се
случили, да разбере, че майка ѝ е дала всичко за нея и кака ѝ. Един
родител обича детето си преди всичко.
Аз не
разбрах какво съм причинила? Моето решение /да напусне съпруга си/ беше в
резултат на тормоз години наред. Обичам децата си поравно. В нито един момент
не съм обичала повече едното си дете от другото. Аз не съм оставила децата си.
Бях толкова ужасена, че сигурно допуснах грешка в комуникацията с Д., бяха я
настроили. По отношение на Т., след заплахи и плач от Т., след няколко дни я
заведох да се види с кака си и баща си. Мен ме води моята ценностна система,
която не ми позволява насила да държа детето си. След работата с ЦОП, които
казват, че няма надежда, докато бащата отказва съдействие, докато не се промени
той.
По думите
на соц.работник П., присъствал в с.з. на 14.07.2015г, същата не се явява
соц.работник, работил със страните, но е запозната с материалите, предоставени
от колегата й Т.Г.. Излага, че се е запознала с протокола на ЦОП,,Усмивка“ от
30.06.2020г, в който е посочено, че към момента по случая не се наблюдавали
положителни промени. По думи на Ив.Б., след отпадане на извънредното положение,
били проведени две срещи между Т.и нейната майка с продължителност ок.30 мин.
Бащата бил категоричен в нежеланието да поддържа комуникация с бившата си
съпруга, заявява, че ще продължи да бъде пасивен по отношение мотивиране на
момичето за провеждане на контакти с неговата майка. Това било информация,
предоставена й от колегите.
По
отношение становището на Отдела сочи, че се наблюдава емоционална
дистанцираност между детето и майката, която следва да бъде преодоляна и това ще
е в интерес на детето. Работи се в насока да се подобрят отношенията между
майка и дъщеря.
Горната фактическа установеност, налага следните
правни изводи:
Решението
на ВРС в частта, с която е прекратен бракът между страните и е постановено
жената да носи предбрачното си фамилно име ДЕМИРЕВА, не е обжалвано и е влязло
в законна сила.
Относно УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, на
осн.чл.59 СК
Право на
всяко дете, а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си
родители.
При
разрешаване на спора за родителските права, съдът следва да съобрази висшия
интерес на детето. В § 1 т.5 от ДР на Закона за закрила на детето, синхронизирана
с чл.3 §1 от Конвенцията за правата на детето, законодателят дефинира
най-добрия /висшият/ интерес чрез "преценката на желанията и чувствата на
детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи
отношение към детето."
Съобразявайки
събраните по делото доказателства, както и цялостното процесуално поведение и
изявленията на двамата родители, съдът достига до извода, че в нарушение на висшия
интерес на детето е оставането при бащата поради следното:
Както
нееднократно бе подчертано от специалистите, липсата на подобряване в
отношенията между родителите, се отразява негативно на психиката на детето.
Същото преживява едновременно конфликт на лоялност към родителя, с когото
живее, и синдром на родителско отчуждение /СРО/ спрямо отчуждения родител.
Наличието
на СРО само по себе си вече е индикация за осъществено психическо насилие над
детето. Макар в случая същият да е все още в лека степен, анализирайки
ригидната позиция на бащата, нежеланието за подобряване на отношенията с
майката на двете деца като цяло и категоричният отказ по повод отправеното
предложението за спиране на производството по делото за провеждане за срок от 6
месеца фамилна терапия на двамата родители и детето по настоятелната препоръка
на вещите лица, пораждат съмнение у съда в заявеното от него преди това, че
желае най-добро за детето си /цитирано също по-горе/. Последното се възприема
като социално удобен отговор, без да е изпълнен със съдържание и без да
обективира действително намерение за промяна. Словесната заявка, че не пречи на
детето да се вижда с майката, е в очевидно противоречие с невербалното му
поведение. В подкрепа на тези разсъждения е установеното по делото, че бащата
бил забранил на родителите си и дъщерята Д.да говорят лошо за майката, от което
се налагат два извода : че това вече се е случвало нееднократно до него момент.
И на следващо място, очевидно чрез наложената забрана не би се постигнал
някакъв ефект, щом като самото поведение на бащата говори за обратното - заявлението,
че не желае да си подобри отношенията с майката. В подкрепа са и констатациите
на вещите лица за осъществено съзнателно и/или несъзнателно манипулиране на
детето от бащата и неговия роднински кръг. Ето защо възниква съмнение в
реалните намерения на бащата – доколко желае да подпомогне процеса на
заздравяване на емоционалната връзка на Т.с майка й, което не би могло да се
постигне само при спорадични срещи. Това говори за липсата на осъзнатост у
бащата за сложността на създалото се положение, от което за детето биха били
трайни травматичните последици в психо-емоционалното му състояние и развитие.
Изложеното
налага извода, че г-н Б. очевидно поставя на преден план не интересите на
детето си, а непреработените си лични емоции спрямо майката, което мотивира
съда да приеме, че за в бъдеще същият няма желание да коригира поведението си, а
това би довело до задълбочаване СРО и конфликта на лоялност у детето Т.. Това обосновава
и извод, че при бащата
родителският капацитет остава дефицитарен в тази част, в която демонстрира с
поведението си и заявява вербално нежелание за постигане на емоционален баланс
в отношенията с бившата си съпруга, която е и майка на двете им деца, което,
очевидно, създава бариери и те повлияват и на детето Т..
В допълнение може да се посочи и
това, че наблюденията върху цялостното поведение на страните в залата не води
до извод, че бащата би бил толерантен родител, който би давал пространство на
майката свободно да общува с детето /въпреки словесните заяви/ в случай, че РП
биха били предоставени на него.
Макар вещите
лица да изказват предположение, че е възможно при извеждането на детето Т.от
дома, където живее бащата, да бъде поставено в условията на усложнен конфликт и
да има реакции на съпротива, това не може да обоснове извод,че детето следва да
остане при родителя, който вече е упражнил психическо насилие над него. Дори да
е възможна такава съпротива, липсват обективни данни, за да се направи такъв
извод с категоричност.
От друга
страна, действията на майката извън съдебното производство /активната работа
със специалист/, критичното отношение към собственото си поведение и заявката,
че желае да направи всичко възможно по силите й за доброто на детето си
мотивират съда да направи извод за ясна осъзнатост, че конфликтът между
родителите се отразява негативно на детето и затова поставя него, а не себе си
на преден план.
При
изслушването детето Т./с интелектуално развитие съответно на възрастта й/ за
отношенията с майка си не излага нищо конкретно, от което да се направи извод,
че майката има особено или лошо отношение към нея. Следователно, няма
поведение, с което да застрашава физическото или психическото здраве на дъщеря
си.
Ето защо, въз основа на съвкупния
анализ на всички събрани по делото доказателства, личните възприятия на състава
от поведението и изявленията на двете страни в с.з., изложеното от самото дете,
се формира изводът, че във висш интерес на
детето Т.е упражняването на родителските права да бъде предоставено на
майката. При това съдът отчита и обстоятелството, че Т.е в началото на
пубертетната възраст и има най-голяма нужда от своята майка, както посочват и
вещите лица. Същите поддържат становището, че по отношение на г-жа Б. не се
констатират противопоказания, тъй като не се установява дефицит или намален
родителски капацитет.
За
изграждането на емоционална връзка между майката и дъщерята и за нейното
заздравяване е много важен живият физически контакт между двете, който не може
да бъде заместен или опосреден само от работата със специалист. Макар в този
процес да е необходимо майката да бъде подпомагана и правилно насочвана от
специалист, както и подкрепяна от близките й роднини, това не може да измести
нейната лична ангажираност и участие в този процес. За да се справи адекватно
със създалата се ситуация, е необходим психически, физически и времеви ресурс,
с какъвто по преценка на съда тя разполага.
Във връзка с
изложеното по-горе препоръката на съда на първо място е двамата родители /и
особено бащата/ да преработят собствените си травмиращи емоции и преживявания,
породени от разпадането на брака им и да достигнат до ново разбиране за себе си
и бившия партньор с помощта на специалист, което е наложителна стъпка, за да имат
потенциала да се погрижат истински за общото си дете. Като краен резултат това би подобрило
комуникацията между тях, а така и отношенията им по повод детето. Когато
родителите достигнат до ново, по-зряло ниво на своите взаимоотношения, това ще
се отрази здравословно на детето им.
Относно МЕСТОЖИВЕЕНЕТО НА ДЕТЕТО
Същото е
обусловено от изложеното по-горе досежно УРП и затова следва да бъде определено
при майката.
Относно РЕЖИМА НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
Чрез
режима на личните отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и
се развива с подкрепата и на другия родител.
На бащата следва да се определи режим, съобразен с възрастта на
детето, а именно:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч в
събота до 18ч в неделя с преспиване на детето в дома на бащата, както и един
месец през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва платен годишен
отпуск;
на всяка четна година три дни по време на Коледните
празници–на 24, 25 и 26-ти декември, първите два дни на Великденските празници,
както и на рождения ден на детето 31.03. - с преспиване на детето в дома на
бащата;
на всяка нечетна година-три дни по време на
Новогодишните празници – на 31-ви декември, 1-ви януари и 2-ри януари, вторите
два дни на Великденските празници, както и на рождения ден на бащата с
преспиване в неговия дом.
Не са налице основания за определяне на защитни мерки
по чл.59, ал.8 СК, а предвид възрастта на детето, което е на 12 год.,
определеният режим следва да се осъществява с възможност за преспиване на
детето в дома на бащата, като съдът съобразява, че бащата не се явява чужд човек,
с който е необходимо детето да привиква, а има изградена емоционална връзка.
Относно
ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
С решението на ВРС
ползването на семейното жилище е предоставено на бащата с оглед това, че
упражняването на РП е предоставено на него.
Установено е по
делото, че това е апартамент № 1405, находящ се в гр.Варна жк „В.“ бл.23 вх.1,
придобит от Ив.Б. преди брака, т.е. няма статут на СИО.
Макар да липсва изрично
подадена жалба срещу решението на РС в тази част, съдът има задължението
служебно да се произнесе по този въпрос, след като има непълнолетни лица,
родени от брака на страните и след като се постановява промяна в субекта –
титуляр на упражняването на РП. В тази насока е и трайно установената практика
на ВКС.
При това положение ползването на
семейното жилище следва да бъде предоставено на майката за срок докато
упражнява родителските права върху непълнолетното дете Т.Относно ИЗДРЪЖКАТА
При определяне размера на издръжката съдът отчита възрастта
и потребностите на детето, податните възможности на двамата родители, както и
разпоредбата на чл.142 СК за минималния размер на издръжката.
От събраните писмени доказателства се установи, че
майката работи и получава доход, който е в размер над средната за страната
заплата. Тя живее под наем и заплаща месечен наем в размер на 300лв, както и
дава издръжка на пълнолетната си дъщеря-студентка. В насрещните си молби и
двете страни претендират издръжка за детето Т.в размер на 350лв и съответно не
оспорват този размер.
Предвид изложеното, съдът намира, че общият размер на
издръжката следва да бъде 500лв, от които бащата да заплаща в полза на дъщеря
си Т.чрез нейната майка и законен представител 300лв месечно, считано от подаване на молбата – 4.01.2019г, на
падеж 5-то число на месеца за който се дължи издръжката, ведно със законната
лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване. Преимущественото му парично участие се обуславя от факта, че на майката са
възложени непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. В
разглежданата хипотеза съдът преценява преди всичко нуждите и интересите на детето
и с определянето на издръжка в посочените размери за него ще се осигурят такива
условия на живот, каквито би имало, ако родителите живееха заедно.
Достигането
до правни изводи, различни от тези на РС, налагат отмяната на решението в
обжалваните му част и вместо него постановяване на друго съобразно
гореизложеното.
С оглед
охраняване интересите на детето и по повод на горепосочените препоръки, съдът
намира, че следва да бъде уведомена Дирекция „Социално подпомагане“–ВАРНА по
местоживеенето на детето, която да осъществи текущ контрол за изпълнението на
посочените препоръки.
По
разноските
С оглед изхода на спора в полза на
въззивницата следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски за двете инстанции,
както следва:
за
първата инстанция
Предвид влязлото в сила решение на
ВРС в частта досежно прекратяването на брака по вина на двамата съпрузи, на
осн.чл.329 ал.1 ГПК, разноските за производството са оставени в тежест на всеки
от съпрузите, така както са направени. Затова такива не следва да бъдат
присъждани в полза на въззивницата.
за
въззивната инстанция – следва да бъдат присъдени посочените суми
133лв-заплатена
държавна такса
600лв-
заплатен депозит за вещи лица
1200лв-адв.възнаграждение
- по отношение на размера липсва наведено възражение за прекомерност
или общо 1933лв
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решението на ВРС-ХІVс-в
№ 5692/12.12.2019г по гр.д.№ 94/2019г в
частта му, с която е предоставено упражняването
на РП по отношение на детето Т.ИВ.Б., р.31.03.2008г, на бащата И.Д.Б. и е определено местоживеенето на детето при него;
осъдена е Д.Б. да заплаща в полза на детето Т.Ив.Б., действаща чрез своя баща и
законен представител Ив.Д.Б. месечна издръжка в размер на 350лв, считано от 4.01.2019г,
с падеж всяко десето число на месеца, за който се дължи издръжката, до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от падежа до окончателното
изплащане на сумата; определен е РЛО на
майката Д.Н.Б. с детето Т.Ив.Б., р.31.03.2008г,
както следва:
- всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10ч в събота до 18ч в неделя с преспиване на детето при майката и
един месец през лятната ваканция на детето, когато бащата не ползва платен
годишен отпуск;
- на
всяка четна година три дни по време на Коледните празници – на 24, 25 и 26
декември, първите два дни на Великденските празници, както и на РД на детето 31
март - с преспиване при майката;
- на всяка нечетна година - три дни по време
на Новогодишните празници – на 31 декември, 01, 02 януари, вторите два дни на
Великденските празници, както и на РД на майката 21.06. - с преспиване на
детето при майката, като вместо
него ПОСТАНОВЯВА
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права
по отношение на детето Т.ИВ.Б., род.***г, на майката Д.Н.Б. ЕГН **********
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на
детето Т.ИВ.Б. при майката Д.Н.Б.
ПРЕДОСТАВЯ
ПОЛЗВАНЕТО на
семейното жилище, представляващо апартамент № 1405, находящ се в гр.Варна, ж.к
„В.“ бл.23 вх.1 на Д.Н.Б. за срок
докато упражнява родителските права върху непълнолетното дете Т.ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата И.Д.Б. ЕГН **********, както следва:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч в
събота до 18ч в неделя с преспиване на детето в дома на бащата, както и един
месец през лятната ваканция на детето, когато майката не ползва платен годишен
отпуск;
на всяка четна година три дни по време на Коледните
празници–на 24, 25 и 26-ти декември, първите два дни на Великденските празници,
както и на рождения ден на детето 31.03. - с преспиване на детето в дома на
бащата;
на всяка нечетна година-три дни по време на
Новогодишните празници – на 31-ви декември, 1-ви януари и 2-ри януари, вторите
два дни на Великденските празници, както и на рождения ден на бащата с
преспиване в неговия дом.
ОСЪЖДА И.Д.Б. да заплаща месечна издръжка в полза на детето Т.ИВ.Б.,
род.***г, чрез нейната майка и законен представител Д.Н.Б., в размер на 300лв /триста лева/, считано от влизане
на решението в сила в тази част, на падеж 5-то число на месеца, за който се
дължи издръжката, до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано
от падежа до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И.Д.Б. ЕГН ********** да заплати на Д.Н.Б. ЕГН ********** сумата от 1933лв /хиляда
деветстотин тридесет и три лева/, представляваща сторените от нея разноски по
делото за двете инстанции.
Копие от влязлото в сила решение следва да се изпрати
на Дирекция „Социално подпомагане”, Отдел „Закрила на детето”–ВАРНА /по местоживеенето на детето/ за
осъществяване на текущ контрол за изпълнение на отправените от съда препоръки и
предприемане на други подходящи мерки.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от връчването на препис на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: