Разпореждане по дело №22772/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 81205
Дата: 30 юни 2023 г. (в сила от 11 декември 2023 г.)
Съдия: Андрей Красимиров Георгиев
Дело: 20231110122772
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 май 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 81205
гр. София, 30.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110122772 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Подадено е заявление от „Агенция за събиране на вземА.я“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Я. П. за следните
суми: 1741,64 лева – неизплатен остатък от главница, ведно със законната
лихва от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането; 209,02 лева –
възнаградителна лихва за периода от 22.03.2021 г. до 22.11.2021 г., и 846 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 23.03.2021
г. до 27.04.2023 г. – задължения по договор за паричен заем №
488158/22.01.2021 г., сключен между длъжницата и „Сити кеш“ ООД, като
вземането е прехвърлено на дружеството – заявител с договор за цесия от
14.06.2022 г.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдилищата не издават заповеди за
изпълнение за вземА.я, които се основават на източници, противоречащи на
закона или добрите нрави. Размерът на законната лихва е установен в чл. 86
ЗЗД и Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 426/18.12.2014 г.,
като същият е равен на основния лихвен процент на Българската народна
банка, определен в началото на съответното шестмесечие (1 януари или 1
юли), увеличен с 10 процентни пункта. Разпоредбата е императивна – всяко
друго задължение при забава за плащане представлява договорна неустойка,
която е допустима съгласно чл. 92 ЗЗД, стига да не е забранено изрично от
закона за конкретния вид задължение. При потребителските кредити
уговаряне на такива други неустойки за забава, по-големи по размер от
законната лихва, е абсолютно забранено съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр.
Поисканата от заявителя сума по заявлението е за законна лихва за
забава върху неплатената главница по потребителски кредит от 1741,64 лева и
договорна лихва 209,02 лева, или общо 1950,66 лева, е в размер на 846 лева за
периода от 23.03.2021 г. до 27.04.2023 г. Забавата е продължила малко над 2
години и 1 месец и доколкото е служебно известно, че в последните години
законната лихва е в размер на 10 – 12 % годишно, общият лихвен процент
върху сумата от 1950,66 лева за такъв период на забава следва да е около 25
1
%. Същевременно поисканата сума за законна лихва от 846 лева е в размер на
43,36 % от сбора на задължението за главница и договорна лихва. Т.е.
претендираното обезщетение е почти два пъти законния размер, който може
лесно да се определи поне приблизително.
С оглед формалния характер на едностранното заповедно производство
и нежелА.ето на заявителя да представи конкретни изчисления на
претендирА.я от него размер на законната лихва, въпреки изрично дадени от
съда указА.я в тази насока, и тъй като претенцията за законна лихва подлежи
на изчисление, съдът намира, че в случая е налице очевидна злоупотреба с
процесуални права. Санкцията за тази забранена от чл. 3 ГПК злоупотреба,
която е безспорно установена в правната доктрина, е отказ за защита, т.е.
отхвърляне на искането. Поради това искането за присъждане на лихва за
забава в размер на 846 лева следва да се отхвърли изцяло като противоречащо
на закона.
Пропорционално на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и
разноските със заповедта, като искането е уважено за 1950,66 лева от общо
2796,66 лева, или за 69,75 % от предявения си размер, като следователно
пропорционално на заплатената държавна такса от 55,93 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят само 39,01 лева
държавна такса и 34,88 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основА.е чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заявление за
издаване на заповед за изпълнение с вх. № 149799/30.05.2020 г. В ЧАСТТА, с
която „Агенция за събиране на вземА.я“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, офис 4, иска
осъждане на А. Я. П., с ЕГН: **********, с адрес: С., район „С.“, ул. ***-та,
№ **, да плати на заявителя сума в размер на 846 лева (осемстотин
четиридесет ишест лева и 41 ст.) – законна лихва за забава за периода от
23.03.2021 г. до 27.04.2023 г. – по договор за паричен заем №
488158/22.01.2021 г., сключен между длъжницата и „Сити кеш“ ООД, като
вземането е прехвърлено на дружеството – заявител с договор за цесия от
14.06.2022 г., като съответно намалява и разноските по делото.
УКАЗВА на основА.е чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „Агенция за
събиране на вземА.я“ АД, че може да предяви гореописА.те си претенции с
осъдителен иск в едномесечен срок от влизане на определението в сила, като
ползва платената държавна такса за вземА.ята, за които заявлението е
отхвърлено.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя
„Агенция за събиране на вземА.я“ АД. Препис да се връчи на стрА.те.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3