РЕШЕНИЕ

 

№48/28.5.2020г.

                                                гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА

 

при протоколист Искра Василева , като разгледа докладваното НАХД №89/2020 г. по описа на РС - Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на И.Ч.Ч., ЕГН: ********** *** против Наказателно постановление №18-0819-006936, издадено на 20.12.2018 г. от ВПД Началник група при ОД МВР - Варна, сектор ПП, с което на въззивника за нарушение по чл.139 ал.5 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3 000 лева; за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 лева; за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 лева и за нарушение по чл. 100 ал.1 т.6 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лева.

Въззивникът моли издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че още при съставянето на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като не е изяснена в цялост фактическата обстановка. В допълнително подадено писмено становище доразвива доводите си за процесуална и материално – правна незаконосъобразност на атакувания акт.

В с.з., редовно призован не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, който поддържа жалбата и искането за отмяна на издаденото наказателно постановление.

               Въззиваемата страна – ОД МВР - Варна, сектор ПП редовно призовани, не изпращат представител и не представят писмено становище по жалбата.

               Контролираща страна – РП - Варна редовно призовани, не изпращат представител, не ангажират становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.11.2018 г. около 13, 50 часа, движейки се по път клас I-2 от с. Н. Р. в посока гр. Д. с т.а. „***“ с рег. № В *** ВР, който управлявал лично, въззивникът бил спрян за проверка от свидетелите Г.К.П. и П.Д.Ц. ***, сектор ПП, осъществяващи контрол на движението в района на гр. Девня. При проверката било установено, че за управляваното от въззивника ППС не е заплатена винетна такса – същото нямало залепен винетен стикер на предното стъкло. При поискване от контролните органи водачът не представил също така и знак за ГТП, контролен талон към СУМПС и СРМПС II част. За така констатираните нарушения на место бил съставен АУАН от свид. П., който бил връчен на нарушителя и подписан от него без възражения. В законоустановения срок такива не постъпили и пред административно – наказващия орган. Възприемайки фактическите обстоятелства изложени в АУАН за доказани, а правната квалификация на нарушенията за правилна, административно – наказващия орган издал атакуваното пред настоящата съдебна инстанция наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, които анализирани в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, които са последователни и непротиворечиви, съдът приема за безспорно установено, въззивникът е управлявал товарен автомобил, самосвал, без ремарке с 2 и повече оси по главен път от републиканската пътна мрежа. По делото липсват каквито и да било доказателства поставящи под съмнение твърденията на двамата свидетели, които лично са установили описаните в АУАН нарушения.

Отделно от това следва да се посочи, че съгласно чл.189 ал.2 от ЗдвП редовно съставените АУАН по реда на този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е съставен редовно, така че обвързва по задължителен начин АНО при постановяване на НП. Наказаното лице е следвало да ангажира или да поиска събирането на доказателства, оборващи отразеното в АУАН, тъй като доказателствената тежест е негова. Възражения срещу акта не са постъпили, като нито в хода на административно – наказателното производство, нито във въззивната жалба са посочени конкретни обстоятелства, различни от установените. С оглед на това и следва да се приеме, че административно – наказващия орган е постановил процесното наказателно постановление на база редовно съставения АУАН и при липсата на доказателства, които го оборват.

При така установената по делото фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави следните  правни изводи:

Относно допустимостта на подадената жалба:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентността на административно наказващия орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 189 ал. 12 от ЗДвП, упълномощен с това правомощие по силата на Заповед рег. №8121з-515/14.05.2018 на Министъра на ВР /т. 2.11/. АУАН е съставено от комепетентен полицейски орган – мл. автоконтрольор, определен да осъществява контролна дейност по ЗдвП, да издава фишове и да съставя актове по ЗдвП по силата на същата заповед - т. 1.3. Компетентността на актосъставителя следва и от разпоредбата на  чл. 189 ал.1 от ЗДвП, като в качеството си на длъжностно лице в службите за контрол той е оправомощен да съставя актове за констатирани нарушения на ЗДвП.

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно – наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Посочването на л.а. вместо т.а. в една част от процесното наказателно постановление съдът отдава на техническа грешка, като от описанието на нарушението, дадено както в АУАН, така и в НП става безспорно ясно, че се касае за управление на товарен автомобил, респ. ППС предназначено за превоз на товари.

Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление:

На първо място, с обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно – наказателната отговорност на въззивника на основание чл.179 ал.3 т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 139 ал. 5 от същия закон. Съгласно посочената за нарушена разпоредба /в редакцията й към момента на извършване на деянието/ „Движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата.“ Санкционната норма на чл. 179 ал. 3 т. 1 от ЗДвП пък в редакцията й действала към момента на извършване на нарушението е предвиждала, че „Водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10 ал. 1 т. 1 от Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с графично оформление, което е различно от одобреното, се наказва с глоба 3 000 лева - при управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари, на състав от пътни превозни средства, както и на пътните превозни средства по чл. 10а ал. 6 т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) и повече оси, които имат технически допустима максимална маса 12 (дванадесет) или повече тона. Както бе изложено по – горе безспорно установено по делото е, че въззивникът е управлявал именно ППС, предназначено за превоз на товари по републиканската пътна мрежа на страната, което не е имало залепен винетен стикер, респ. за което не е била заплатена съответната винетна такса. Въззивникът е санкциониран именно за управление на ППС за което изобщо не е била заплатена винетна такса, в качеството си на водач на такова МПС, с глобата, която е предвиждал закона, действал към момента на извършване на нарушението, за водачите на ППС предназначено за превоз на товари във фиксиран размер, а именно 3 000 лева. Описанието на конкретни обстоятелства в АУАН и НП и наличните по делото доказателства безспорно сочат на преценка за приложимост в настоящия казус на санкционна норма по чл. 179 ал.3 т.1 от ЗДвП. Съгласно приетото в Решение № 1462 от 29.06.2015 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1396/2015 г. Посочването в наказателното постановление на марката и модела на превозното средство, управлявано от наказаното лице, е достатъчно съдържание за индивидуализация на процесното МПС. „Марката и модела на автомобила са от такава категория, че не могат да доведат до заблуждение относно броя на осите и товароносимост нито водача на този автомобил, нито съда. „Ивеко“ като търговска марка е позната с производството на товарни автомобили и автобуси, поради което и не може да се предположи, че автомобила е лек, а модела Тракер е единствен за компанията и представлява самосвал.“

По отношение на останалите нарушения, за които въззивникът е санкциониран – по чл. 100 ал.1 т.1, т.2 и т.6 от ЗДП съдът счита, че същите са безспорно установени, не се оспорват от въззивника, наказанията са наложени в размер описан в съответните санкционни норми по ЗДП.

Гореизложените обстоятелства мотивират съда да приеме, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, а жалбата срещу него неоснователна, поради което и същото следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0819-006936, издадено на 20.12.2018 г. от ВПД Началник група при ОД МВР - Варна, сектор ПП, с което на И.Ч.Ч., ЕГН: ********** за нарушение по чл.139 ал.5 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 3 000 лева; за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 лева; за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 лева и за нарушение по чл. 100 ал.1 т.6 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :