Р Е Ш Е Н И Е
260482/27.11.2020г.
гр.Варна, 27.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и
девети октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА Д.
при секретаря Петя
Георгиева, като разгледа докладваното от
председателя АНД № 2862 по описа за
2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от ЕТ „Б.Б.“ срещу
Наказателно постановление № 03-012208/18.12.2019г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна, с което на търговеца било наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 5000 лева, на основание чл.416,
ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ.
Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно
поради допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Сочи, че не е запознат със съдържанието на съставения акт и
не е имал възможност да представи доказателства в срока по чл.44 от ЗАНН. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв.Б. от ВАК, която поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи за
недоказаност на възприетата от наказващия орган фактическа обстановка. При
условията на евентуалност моли за намаляване на наложената санкция до
законоустановения минимум. Претендира разноски.
Представител на въззиваемата страна изразява
становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без
уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
Жалбата е
подадена от надлежна страна– санкционираният
едноличен търговец,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд –
по местоизвършване на претендираното
нарушение. По отношение спазването на срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдът установи следното: наказателното
постановление е с отбелязване, че е влязло в сила на 03.02.20г. по реда на
чл.58, ал.2 от ЗАНН. От представените в съдебно заседание пощенски плик и
известие за доставяне обаче се установява, че пратката, съдържаща наказателното
постановление, е върната като непотърсена. В практиката на ВАдмС в подобни
случаи се приема изрично, че това обстоятелство удостоверява единствено търсенето
на нарушителя на адреса, но не и ненамирането му на този адрес. Приема се, че
непотърсването на пратката не е еквивалентно на ненамиране на нарушителя на
съответния адрес, както и че по този начин не са удовлетворени изискванията на
чл.58, ал.1 от ЗАНН наказателното постановление да бъде връчено срещу подпис на
лицето. В тази насока са Определение №1663/03.08.20г. по к.ч.а.н.д. №1656/20г.,
Определение №2631/18.10.2019г. по к.ч.а.н.д.№2822/19г. и Решение № 1527 от 22.10.2020 г. на АдмС
- Варна по к. а. н. д. № 1744/2020 г., постановени по аналогични случаи, в които е формиран
извод, че НП не е било надлежно връчено и срокът за обжалването му не е
започнал да тече. Изложените съображения в цитираните съдебни актове се
споделят изцяло и от настоящия състав. Следва да се отбележи също, че разпоредбата
на чл.416, ал.3 КТ предвижда специални възможности за връчване на АУАН за
нарушения на този кодекс, но не и особен ред за връчване на издадените
наказателни постановления, поради което по силата на чл.416, ал.6 от КТ по този
въпрос приложение намират общите разпоредби на ЗАНН, каквато е нормата на
чл.58, ал.1 от с.з. По изложените съображения съдът приема, че жалбата е
депозирана в
преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по
делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Представляващият
ЕТ „Б.Б.“ стопанисвал лодка с регистрационен номер ВН
4263, като предлагал на клиенти възможност за разходка с плавателния съд срещу
заплащане, на централен пристан, находящ се в к.к. Камчия. През 2019г. същият
се уговорил с лицето А.В.В. да кани клиенти за разходка с лодката му, като тези
функции тя следвало да изпълнява в рамките на работно време от 09,00ч. до
20,00ч., с един час почивка и почивни дни по график. Уговорено било дневно
трудово възнаграждение в размер на 10 % от нейния оборот. На 14.08.2019г.
в Дирекция „Инспекция по труда“-Варна постъпил сигнал от Людмила Христова Атанасова от
гр.Варна с твърдения, че работодателите Никола Братоев Ненков, Стоян Костадинов
и И.Л. наемат лица за упражняване на туристическа дейност, работещи без трудов
договор. В тази връзка на 20.08.2019г. от свидетелите М.К.Д., К.В.Д. и Н.Й.З. -
инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“- Варна била извършена проверка за спазване
на трудовото законодателство от страна на едноличния търговец. Свидетелките
отишли в района на пристана и известно време наблюдавали случващото се. Същите
забелязали момиче с капитанска шапка, седящо до маса с надпис „каса“, което,
при приближаване на туристи, се насочвало към тях, провеждало разговор и ги
придружавало до лодките, след което се връщало при масата. Проверяващите се
приближили и поискали информация за предлаганите разходки с лодка, при което
лицето ги информирало за съответните цени и други условия, отвела ги до
пристана и ги поканила да се качат в лодката на жалбоподателя. Инспекторите се
легитимирали и установили самоличността на посоченото лице, а именно-А.В., след
което я поканили да попълни декларация във връзка с извършваната от тях
проверка. Св. В. попълнила декларация, в
която отразила съответните данни за мястото и условията на работа, като
посочила, че е родена на ***г. Бил осъществен контакт с представляващия ЕТ,
който дошъл на пристана и му била връчена призовка с указания да се яви на
28.08.2019г. в Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, както и да представи
посочени в призовката документи относно ангажираните от него работници,
включително трудови досиета. Братоев попълнил писмено обяснение, в което
заявил, че няма нает персонал. На 29.08.2019г. същият депозирал в Д „ИТ“ ново
писмено изявление в същия смисъл. Във връзка с тези констатации на 29.08.2019г.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното
лице за това, че като работодател е допуснал до работа лицето А.В.В. с дата на
раждане ***г., без да е сключил с нея трудов договор в писмена форма. Актът бил
съставен в присъствието на жалбоподателя; бил предявен, но той отказал да го
подпише и да получи екземпляр. Впоследствие било установено, че в
действителност св.В. е родена на ***г., поради което на 11.11.2019г. бил
съставен нов АУАН на жалбоподателя със същото съдържание, но с коригирани данни
за посоченото лице. Актът бил съставен в отсъствието на търговеца; бил изпратен
по пощата, но пратката била върната като непотърсена. Въз основа на съставения акт на 18.12.2019г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на санкционираният
ЕТ било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000,00
лева за извършено нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от
разпита на свидетелите М.К.Д., К.В.Д. и Н.Й.З., както и приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва
да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като
липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено
наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващите,
поради което твърденията им следва да бъдат приети за обективни и правдиви. По
искане на процесуалния представител на жалбоподателя като свидетели са разпитани
лицата И.Л.С. и А.В.В.. Показанията на св.С. не допринасят съществено за
изясняването на делото. Същият предоставя основно обща информация за
организацията на работа на лодките, предлагащи разходка. В показанията си св.В.
отрича да е работила за санкционирания търговец и твърди, че е очаквала свои
приятели, както и че по своя инициатива е разяснила условията за предлаганите
разходки, тъй като е ползвала тези услуги и е била запозната с организацията на
работа на лодките. Твърди, че е попълнила неверни данни в подписаната от нея
писмена декларация под диктовка на проверяващите, а и поради притеснение. Съдът
намира, че показанията на посочената свидетелка не следва да бъдат кредитирани.
На първо място, същата е очевидно в близки отношения с представляващия ЕТ и е
ангажирана със случая, при което по начало възниква съмнение в достоверността
на нейните твърдения. В. също така последователно е полагала усилия да затрудни
проверката- посочила е погрешна година на раждане и неправилни данни за адреса
си и не е представила документ за самоличност, което обективно е затруднило
инспекторите при изясняването на случая. Съдът по никакъв начин не може да се
съгласи с показанията на свидетелката, че е посочила погрешни данни и е
отразила неверни обстоятелства в декларацията
поради силно притеснение, най-малкото защото тези твърдения противоречат
на житейската логика. Напротив, налага се извода, че свидетелката умишлено е
опитала да заблуди проверяващите за своята дата на раждане и адрес, което
обуславя и извод за наличие на предубеденост и заинтересованост у лицето от изхода
на делото. Показанията на св.В. също така са в противоречие с показанията на
проверяващите, (за които, както беше посочено, липсват основания да не бъдат
кредитирани), като се опровергават и от изявленията в писмената декларация,
попълнена лично от нея. Следва да се отбележи, че в показанията си инспекторите
са категорични, че св.В. специално се е насочвала към преминаващи туристи и ги
е водела до лодката, при което твърденията й, че е очаквала на това място свои
приятели очевидно не отговарят на истината. По изложените съображения съдът
счете изложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, като
намери, че показанията на св. В. не са годни да оборят формираните фактически
изводи.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното: В
настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед
описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Според чл.1,
ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения. Разпоредбата на чл.62, ал.1 от с.к. от своя страна
посочва, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Предвид коментираните достоверни доказателства съдът приема за установено,
че на посочените в НП дата и място св.В., по предварителна уговорка с
жалбоподателя, е канела туристи за разходка с притежаваната от последния лодка,
като им е разяснявала цените и другите условия. Същата е попълнила декларация на
осн. чл.402, ал.1, т.3 от КТ, приобщена по делото като писмено доказателство, в
която отразила данни за спазвано от нея работно време и получавано
възнаграждение. При така установеното съдът приема, че посоченото лице
действително е полагало труд за едноличния търговец. Преценката дали са налице
отношения, които следва да бъдат уредени като трудови, се извършва конкретно за
всеки отделен случай, като се изхожда от действителната воля на страните.
Според съдебната практика по силата на трудовия договор едно физическо лице
предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен
работен режим, заплащане, работно време и пр. В конкретния случай св.В. е
извършвала възложени й от жалбоподателя функции, на място, посочено й от
последния, като от нея се е изисквала и
определена трудова дисциплина, след като е следвало да спазва дадено работно
време. Предвид гореизложеното съдът приема, че посоченото лице
действително е полагало труд за едноличния търговец, но с нея не е бил сключен
трудов договор в изискуемата от закона писмена форма. След като търговецът-жалбоподател
е приел на работа лице, без да има сключен предварително с него писмен трудов
договор, съдът намира, че същият несъмнено е нарушил разпоредбите на чл.1, ал.2
и чл.62, ал.1 от КТ, което обстоятелство правилно е констатирано в обжалваното
наказателно постановление.
Съдът
счита, че санкционната
разпоредба е издирена надлежно, като наказанието е наложено
на основание чл. 414, ал. 3
от КТ, предвиждащ специална санкция за работодател, който
наруши разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, какъвто е и процесният случай. За осъществяването на състава на това нарушение е необходимо извършителят да се явява
работодател спрямо конкретното лице и да го е допуснал до работа,
без да има сключен с него трудов договор в писмена форма. Понятието „работодател“ е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ, според който това качество притежава всяко физическо
лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работници
или служители по трудово правоотношение. От показанията на
проверяващите и от попълнената от св.В. писмена декларация е видно, че
последната е била ангажирана именно от жалбоподателя за изпълнение на
определени трудови функции и че той е
лицето, в чиято полза е престиран труд. При това положение правилно е счетено, че санкционираният търговец има
качеството работодател, чиято административнонаказателна отговорност следва да
бъде ангажирана за установеното нарушение.
Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна проверка с оглед
задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при провеждането на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяната на атакуваното наказателно
постановление. Според императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН актът се съставя в присъствието на нарушителя. Изключение е предвидено във
втората алинея на цитираната норма само
в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след
покана не се яви за съставяне на акта. В практиката на съдилищата
последователно се третира като съществено процесуално нарушение съставянето на
АУАН в отсъствието на нарушителя, без да са налични условията за това. В случая
съдът констатира, че актът незаконосъобразно е съставен в отсъствието на
нарушителя, като последният не е бил поканен по надлежния за това ред да се яви
за съставяне на АУАН. В присъствието на лицето е бил съставен АУАН
№03-011809/29.08.2019г., но обжалваното наказателно постановление е издадено не
въз основа на него, а въз основа АУАН №03-012208/11.11.2019г. За съставянето на
този втори акт на лицето е била връчена покана чрез негов близък, но поканата е
била за явяване на 01.10.2019г., а е получена след тази дата- на 04.10.2019г.
Поради това е била изпратена нова покана с изх.№19085099/10.10.19г., с която
жалбоподателят е поканен за съставяне на АУАН на следващия работен ден след
деня на получаването й. Поканата е изпратена чрез Български пощи, но била
върната на 31.10.2019г. като непотърсена. В тази връзка актосъставителят- св.Д.
предприела действия за връчване на
поканата чрез поставяне на съобщение на таблото за съобщения в сградата на
Дирекция „Инспекция по труда“, но жалбоподателят не се явил на указаната в
съобщението дата. Съставеният в негово отсъствие акт
бил изпратен по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, което отново
било върнато като непотърсено и били предприети действия по връчване на акта по
реда на чл.416, ал.3 от КТ. Следва да се отбележи обаче, че разпоредбата на
чл.416, ал.3 от КТ предвижда особени правила за връчването на съставен акт, но
не и за връчване на покана за съставяне на такъв. Поради това при връчването на
покана за съставяне на АУАН приложение следва да намерят общите правила, а не
специалния ред по чл.416, ал.3 от КТ, предвиждащ възможност за връчване чрез
поставяне на съобщение на таблото за обявления и в интернет страницата на
съответния орган. Както беше посочено по повод връчването на НП, връщането на
пратката като непотърсена не удостоверява ненамирането на лицето на адреса. При
така установеното следва да се приеме, че жалбоподателят не е бил поканен за съставянето на процесния АУАН и следователно не
са били налице предпоставките по чл.40, ал.2 от ЗАНН, приложението на който е
довело до съществено накърняване на процесуалните права на нарушителя. Отделно
от изложеното съдът констатира, че по начало не са били налице условията за
приложение на специалните правила за връчване, предвидени в чл.416, ал.3 от КТ.
Както
цитираната разпоредба, така и нормите на ЗАНН установяват правилото, че актът се връчва на
нарушителя лично срещу подпис. Едва при невъзможност актът да му се връчи по този
начин чл.416,
ал.3 от КТ предвижда възможност за
връчване с изпращане по пощата с
препоръчано писмо с обратна разписка. От своя страна връчването чрез поставяне на съобщение на таблото
за обявления и на интернет страницата на органа е правомерно само ако едновременно е невъзможно личното
връчване на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление, на постоянния му адрес
или по месторабота. По делото липсват доказателства жалбоподателят да е
бил търсен на известните му адреси, а да не е открит за връчване на поканата, тъй като, както беше посочено, непотърсването на
пратката е хипотеза, различна от ненамирането на лице на адреса. Следва да се отбележи и че
първата покана за съставяне на акт (за дата 01.10.2019г.) е получена на адреса,
на който е била изпратена и следователно намирането на жалобподателя на този
адрес не е било невъзможно. След като пратката е върната като непотърсена, не може да се приеме за установено, че лицето не е намерено на
адреса, при което и
не са били налице условия да бъде приложена втората хипотеза за връчване -чрез поставяне на съобщение за съставянето на
акта на таблото за обявления и в интернет страницата на органа. По изложените съображения съдът
намира, че е
допуснато съществено нарушение на
процедурата по
съставяне и връчване на акта, което обуславя отмяната
на обжалваното наказателно постановление. Това становище се споделя и в
практиката на ВАдмС, като в аналогичен смисъл са Решение № 1452 от 13.10.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
1906/2020 г. (в което се подчертава, че е следвало
служители на ДИТ – Варна да установят на адреса на управление на дружеството,
чрез съставяне на констативен протокол, че на адреса не се намира представител
на санкционираното дружество и едва
тогава нормата на чл. 416, ал. 3
от КТ дава възможност АУАН да се връчи чрез изпращане по
пощата с препоръчано писмо с обратна разписка); Решение № 1443 от 8.10.2020 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 1902/2020 г., а също и Решение
№ 1599 от 30.10.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1599/2020 г.
(в което се приема изрично, че процесуалното действие по връчване на акта има самостоятелно
значение за законосъобразността на административнонаказателното производство и ненадлежното му изпълнение го опорочава изначално,
като води винаги до незаконосъобразност на издаденото наказателното
постановление, тъй като несъмнено възпрепятства лицето да разбере какво
нарушение му се вменява, съответно да упражни правото си на защита съобразно
вмененото му с акта конкретно административно правонарушение).
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено изцяло.
С оглед изхода
на делото и направеното от пълномощника на жалбоподателя
преди
края на съдебното заседание съответно
искане, на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр.
чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на жалбоподателя следва да се
присъдят направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за процесуално представителство.
В случая възнаграждението е в размер, близък до минимума, определен по реда на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията към момента на подписване на договора
за правна помощ и плащане на възнаграждението и следва да бъде присъден изцяло.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
Наказателно постановление № 03-012208/18.12.2019г. на директора
на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на ЕТ „Б.Б.“, ЕИК:*********, на основание чл.416, ал.5, вр. с
чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 5000,00 лева, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна да заплати на ЕТ „Б.Б.“, ЕИК:********* сумата от 600,00
/шестстотин/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: