Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 24. 07. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на шести юли през двехиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 1491 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от Н.А.И.
от *** против „П.И.Б.“ АД ***. В молбата се твърди, че на 24. 09. 2009 год. ищцата е
сключила договор за предоставяне на
стандартен потребителски кредит с поръчители с кредитор „***“ АД ***. Твърди се, че с преводно
нареждане от 30. 04. 2015 год. ищцата е погасила предсрочно кредита си. Твърди
се, че въпреки извършеното погасяване по кредита със заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК ищцата и
поръчителят й са били осъдени заедно да заплатят следните суми: главница в
размер на 625, 13 лв., просрочена договорна лихва в размер на 34, 16 лв. за
периода от 25. 04. 2017 год. до 25. 09. 2017 год., просрочена наказателна лихва
в размер на 98, 12 лв. за периода от 25.
03. 2017 год. до 19. 01. 2018 год. и законна лихва върху главницата от 19. 01. 2018
год. до изплащане на вземането, както и сумата 25 лв. деловодни разноски и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че със заявлението по чл. 417 от ГПК е било представено извлечение от счетоводните книги на ответното дружество към
19. 01. 2018 год. Твърди се, че с погасяването на цялата сума предсрочно ищцата
е приела, че договорът за кредит между последната и кредитодателя е прекратен.
Твърди се, че впоследствие срещу ищцата и солидарния длъжник е било заведено
изпълнително дело, по което ищцата е изплатила всички дължими суми, включващи
разноски в размер на 222 лв. по изпълнителното дело, такса по т. 26 от ТТР по
ЗЧСИ в размер на 114, 54 лв. и 100 лв. възнаграждение за пазач. Твърди се, че с
неправомерните си действия банката се е обогатила незаконно със сума в размер
на 838, 49 лв., както и че е нанесла на ищцата щети в размер на 452, 54 лв.,
представляваща разноски по изпълнителното дело, поради което за последната
възниква правния интерес от предявяване на настоящия иск. В заключение ищцата
моли съда да осъди ответното дружество да й заплати процесната сума от 452, 54
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди /заплатени
разноски по образуваното изп. дело № *** по описа на *** ***с район на действие
П.ския окръжен съд/. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е
неоснователна.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищцата
намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, която урежда гаранционно-обезпечителната
отговорност на възложителя за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия /срв. двете
постановления № 7 от 29. 12. 1958 год. и 30. 12. 1959 год., ППВС/. Фактическият
състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД включва следните предпоставки: 1. вреди,
причинени противоправно на пострадалия; 2. вредите да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа; 3. вредите да са
причинени при или по повод изпълнение на работата, възложена от ответника; 4.
прекият причинител да има вина за причинените вреди. В конкретния случай
визираните по- горе кумулативно предвидени предпоставки са налице. По делото е
безспорно, че с влязло в сила решение № ***/
***год.,
постановено по гр. дело № ***/ 2019 год. по описа на П.ския районен съд,
ответникът „П.И.Б.“ АД *** е бил осъден на основание чл. 55
ал. 1 пр. 1 от ЗЗД да заплати на ищцата Н.А.И. сумата от 832, 41 лв., получена
без правно основание по заповед за изпълнение
по ч. гр. дело № ***/ 2018 год. по описа на П.ския районен съд. В
мотивите на решението както на П.ския районен съд, така и на въззивната
инстанция, е прието, че още на 30. 04. 2015 год. ищцата е погасила изцяло
задължението си по договора за предоставяне на стандартен потребителски кредит
с поръчители от 24. 09. 2009 год., поради което неоснователно през 2018 година ответното
дружество е образувало първоначално заповедно производство, а впоследствие и
изпълнително производство, по което повторно е събрало вече заплатени суми, с
които се е обогатило. Оттук следва изводът, че от страна на ответника е била
осъществена злоупотреба с право, като предприетите действия по принудително
събиране на вземания, които вече са погасени, са незаконосъобразни
/противоправни/. Следователно налице е пряка причинна връзка между извършените
от ответното дружество действия по изп. дело № ***и заплатените от ищцата разходи в хода на
това изпълнително производство /220 лв. разноски по изпълнителното дело, 114, 54
лв. такса по ТТР на ЗЧСИ и 100 лв.
възнаграждение за пазач/. Причинените в резултат на проведеното материалноправно
неправомерно принудително изпълнение имуществени вреди подлежат на репариране
по реда, предвиден в чл. 49 от ЗЗД, поради което предявеният от Н.А.И. осъдителен иск за сумата от 452, 54 лв. се
явява основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените деловодни разноски в размер на 50 лв.
Отделно от това на
основание чл. 38 ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09.
07. 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
процесуалния представител на ищцата следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените съображения П.ският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „П.И.Б.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** и ***,
да заплати на Н.А.И. ***, ЕГН **********, сумата
от 452, 54 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди /заплатени
разноски по образуваното изп. дело № *** по описа на *** *** с район на
действие П.ския окръжен съд/.
ОСЪЖДА „П.И.Б.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** и ***,
да заплати на Н.А.И. ***, ЕГН **********, сумата
от 50, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА „П.И.Б.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** и ***,
да заплати на адвокат *** от Адвокатска колегия ***, с адрес: ***, ***, сумата от 100, 00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.
Решението подлежи на
обжалване пред П.ския окръжен съд в
14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: