О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………..../………..04.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на двадесет и трети април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа
докладваното от съдията Атанасов
въззивно частно търговско дело №460 по описа за
2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ”Дженерали Застраховане” АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.”Княз Ал.Дондуков” №68, действащо чрез ю.к.Г.
Р., против Определение №1817 от 29.01.2020г. по гр.д.№9402/2019г. по описа на
РС Варна, с което оставена без уважение молбата на жалбоподателя-ответник
за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, като
същите се възложат в тежест на ищеца Г.К.К., с ЕГН *********.
С частната жалба, се поддържа, че
атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като се оспорват
изводите на съдът, че е налице основание за възлагане на разноските по делото в
тежест на ответника. Поддържа се, че в случая са налице предпоставките по
чл.78, ал.2 от ГПК, респективно че всички разноски по делото следва да бъдат
възложени в тежест на ищеца. Моли се отмяна на атакувания съдебен акт и за
присъждане на разноски за настоящото производство.
Ответника по частната жалба, е подал отговор
на същата, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Сочи се,
че в случая не са налице кумулативно двете предпоставки визирани в чл.78, ал.2
от ГПК. Моли се за потвърждаване на обжалваното определение и за присъждане
разноски за настоящото производство.
Съдът, след като обсъди доводите на страните
във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира
за установено от фактическа и правна страна, следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е
подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е
основателна, като съображенията за това, са следните:
Производството по гр.д.№9402/2019г. на РС Варна има за предмет частичен иск по чл.86,
ал.1 от ЗЗД за присъждане на мораторна лихва в размер
на 10лв. от общо 41.70лв. начислена върху главница, съставляваща вече присъдено
по съдебен ред застрахователно обезщетение за периода от 09.02.2018г.-датата на
деликта до 01.05.2018г.-денят предхождащ датата на
предявяване на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение.
С отговора на исковата молба ответника е
признал изцяло предявеният частичен размер на иска за мораторна
лихва, като е оспорил началната дата, от която се дължи лихвата с твърдения, че
такава се дължи, считано от 0.3.03.2018г.
С Решение №5609/10.12.2019г. по г.д.№9402/2019г. на РС Варна, е уважен
частичния иск за сумата от 10лв., съставляваща мораторна
лихва за периода 03.03.2018г.-01.05.2018г., като е отхвърлена претенцията по
отношение на периода 09.02.2018г.-03.03.2018г. С въпросното решение, са
присъдени всички претендирани от ищеца деловодни
разноски в общ размер от 410лв.
След подадена от ответникът молба по чл.248 от ГПК, първоинстанционният съд, е постановил атакуваното
определение, като е отказал да измени решението си, като присъди разноски в
полза на ответника.
При тези данни настоящия съдебен състав намира,
че атакуваното определение, е неправилно и незаконосъобразно, като
съображенията за това, са следните
Съобразно чл.78, ал.2 от ГПК ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца, като двете предпоставки следва да са
налице едновременно. В случая обаче не е налице пълно признание на иска,
доколкото ответникът е оспорил дължимостта на мораторна лихва за периода 09.02.2018г.-03.03.2018г. Ето
защо не са налице условията за приложение на цитираната правна норма.
От друга страна обаче, не е било налице
основание за присъждане на разноски в полза на ищеца, предвид факта, че
предявеният иск е отхвърлен по отношение на периода 09.02.2018г.-03.03.2018г.
При този изход на първоинстанционното производство
съобразно разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, в полза на всяка от
страните се дължат разноски. Ето защо и предвид факта, че е предмет на делото,
е частична претенция и че отхвърлителната част, не е
дефинирана с материален интерес и като се съобрази процесуалното поведение на страните,
разноските по делото е следвало да останат в тежест на всяка от тях, така както
са направени.
С оглед горното настоящият състав на съдът
намира, че като е присъдил разноски в полза на ищеца, респективно като е
отказал да измени решението си по реда на чл.248 от ГПК, районният съд е
постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
отменен.
Относно разноските за настоящото производство:
Съобразно
актуалната съдебна практика в производството по чл.248 от ГПК, не се дължат
съдебни разноски, тъй като то не е самостоятелно производство, а е продължение
на делото по повод дължимостта и размера на направените
от страните разноски в съответната инстанция, съответно е и е способ за защита срещу неправилно
присъждане на разноски, без да се обжалва по същество съдебния акт /така в Опр.№627/18.08.2014г.
по ч.гр.д.№696/2014г., ІІІ г.о. на ВКС; Опр.№114/20.05.2016г.
по ч.гр.д.№1847/2016г., ІІ г.о. на ВКС; Опр.№683/21.12.2015г.
по ч.гр.д.№ 5089/2015г., ІІІ г.о. на ВКСи др./. Извода, че производството по чл.248 ГПК, е несамостоятелно, се подкрепя и от факта, че по отношение на него, не е
предвидено заплащането на държавна такса. Ето защо и по аналогия не следва да
се присъждат разноски за процесуална защита и съдействие в производството по
чл.248 ГПК. На следващо място присъждането на разноски в настоящото
производство противоречи на същността на института на разноските, тъй като
процесуално право на всяка от страните е да иска изменение и/или допълнение на
акта, постановен на съответната инстанция в частта относно разноските, без да
носи отговорност за направените разноски в инициираното по нейна молба производство.
Опасността от кумулирането на нови задължения за
разноски, в случай че молбата на страната бъде оставена без уважение,
противоречи на целта на предоставената процесуална възможност за изменение на
акта в частта относно разноските, без да бъде обжалван по същество и на
практика води до ограничава правото на защита на страните.
В заключение въззивният състав на съдът приема, че не следва да се
присъждат разноски на страните за настоящото производство.
Воден от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение №1817 от
29.01.2020г. по
гр.д.№9402/2019г. по описа на РС Варна, с което оставена без уважение молбата
на Дженерали Застраховане” АД, с ЕИК ********* за
изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, вместо което постановява ИЗМЕНЯ Решение
№5609/10.12.2019г. по гр.д.№9402/2019г. по описа на РС Варна, като го ОТМЕНЯ частта, с която ”Дженерали
Застраховане” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Княз Ал.Дондуков” №68, е
осъдено да заплати на Г.К.К., с ЕГН *********, с адрес: ***, сумата от 410лв., съставляваща деловодни
разноски.
Не се присъждат разноски на страните за
настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.