Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………./……………….
Гр.
София, 10.07.2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18 състав в закрито заседание на десети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
като
изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 5842 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435 и
следващите от ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от "Р.(Б.)" ЕАД срещу постановление
на ЧСИ Б.Б., с което е прекратила изпълнителното производство срещу длъжника М.И.В.на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, за което сочи, че е уведомен със
съобщение с изх. № 15409/29.04.2020 г. по изпълнително дело № 20158560401044.
Твърди, че в молбата за образуване на изпълнителното дело, подадена на
22.05.2015г. има възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. Счита, че не са налице основанията,
осуетяващи реализацията на правото на взискателя съгласно разпоредбата на чл.
433, ал. 1, т.8 ГПК. Сочи, че предмет на принудителното изпълнение са вземания,
които се дължат от няколко длъжници при условията на солидарност, като чрез
своевременно и постоянно исканите от взискателя различни изпълнителни способи
са били осъществявани едни и същи притезания, за които отговарят всички
длъжници. Тъй като солидарните длъжници дължат едно и също нещо на кредитора,
то последният може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от
тях - чл. 122, ал. 1 ЗЗД, а съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЗД, действието на
изпълнението от един съдлъжник е в полза на всички солидарни длъжници. Счита,
че не е необходимо кредиторът да иска изпълнителни действия срещу всеки един от
длъжниците, за да поддържа съществуването на изпълнителното производство още
повече, че същият е провеждал успешно изпълнителни действия срещу част от
длъжниците и дългът е бил погасяван. Следователно удовлетворяването на
взискателя чрез осъществяването на изпълнителни способи с предмет имущество на
някой от солидарните длъжници има прекратителен ефект по отношение на
изпълнението /задълженията/ на останалите съдлъжници, а преклузивният срок,
установен в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тече общо, а не самостоятелно, за солидарните
длъжници, за което се позовава на цитираната съдебна практика, а именно решение
№ 6978 от 30.08.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 7950/2016 г.; гр.д. № 14870 по
описа за 2019 г. на Софийски градски съд, VІ Търговско отделение и др.
Ответниците по жалбата – длъжниците М.И.В.и В.И.В.са получили препис
от същата на 03.06.2020г., но не са се възползвали от правото си да подадат
отговор.
ЧСИ Б.Б. е депозирала подробни писмени мотиви, в които
сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна по изложените съображения.
Съдът като обсъди доводите на
жалбоподателите и материалите по приложеното заверено копие от изпълнителното
дело, намира за установено следното:
Производството по процесното
изпълнително дело е образувано по молба от
22.05.2015г. от жалбоподателя въз основа на изпълнителен лист, издаден
на 09.04.2015 г. от Софийски районен съд, 126 състав вр. със Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК от 19.11.2014 г., издадена по ГД № 62304/2014 г. срещу
двамата солидарни длъжници М.И.В.и В.И.В.. Съгласно изпратените на 26.05.2015г.
поканите за доброволно изпълнение вземането е било в общ размер от 35 793,53
лв., изчислени към 26.05.2015 г., в т.ч.: главница в размер на 28 066,65 лв.
със законна лихва в размер на 1 670,82 лв. за периода 14.11.2014 г. -
16.06.2015 г.; 1 155,78 лв. — присъдени неолихвяеми вземания. В молбата е
поискан запор на всички левови и валутни сметки на длъжниците, както и на
трудовите им възнаграждения, като има и възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. Запорни
съобщения до работодателите са изпратени и връчени на 01.06.2015г. и
28.05.2015г., а ПДИ са връчени на 29.05.2015г.
Съобразно
данните по изпълнителното дело след налагане на запорите са постъпвали суми
както следва: за длъжника М.И.В.са постъпили общо 1 623,53 лв., която сума
представлява сбор от постъпвали удръжки от възнаграждението за труд на длъжника
от работодателя ПЪТИЩА И СЪОРЪЖЕНИЯ ЕАД, като последната такава е от 06.10.2016г.
За В.И.В.са постъпили общо 4 184,00 лв., която сума представлява сбор от
постъпвали удръжки от възнаграждението за труд на длъжника от работодателя
ОБЕДИНЕНО ДЕТСКО ЗАВЕДЕНИЕ № 69, като последната сума е от 17.11.2018г.
На 29.04.2020
г. с изх. № 15408 е изготвено постановление за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на длъжника М.И.В.,
като изрично е посочено, че изпълнителното производство остава висящо за другия
длъжник по делото. Постановлението е връчено на 30.04.2020г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима, изхожда от легитимирана страна и е срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно чл.435 от ГПК, като е подадена в законоустановения срок. С влизането в сила на
01.03.2008г. на новия ГПК
обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение
с ГПК (отменен). В чл. 435 от ГПК законодателят е предвидил императивно и
казуистично кои действия на съдебния изпълнител може да се обжалват по този ред и съответно от кои
страни. Съгласно чл. 435 ал. 1, т.3 от ГПК взискателят може да обжалва спирането,
прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. Предвид горното
жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Основанията,
осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично уредени в
разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 8 от посочената разпоредба,
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява.
Прекратяването поради т.нар. "перемпция " настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи вече настъпилото
прекратяване. Срокът, установен в горепосочената норма, тече от последното
изпълнително действие, извършено по изпълнителното дело. Изтичането му води до
прекратяване на започналото изпълнително производство, но не погасява
материалното право, т.е. няма пречка, и след срока да започне ново изпълнително
производство за неговото принудително удовлетворяване. Същевременно, когато
длъжниците са повече от един, какъвто е настоящият случай, с оглед различните изпълнителни
правоотношения в рамките на едно и също изпълнително производство, по които
отделните солидарни длъжници са страни, срокът по този нормативен текст се брои
от различен начален момент по отношение на всеки длъжник, а именно - от
последното поискване на валидно изпълнително действие спрямо всекиго от
длъжниците. Съгласно
трайната съдебна практика (Решение № 83 от 11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. №
1667/2017 г., IV г. о., ГК, ВКС, Решение № 48/14.07.2016 г. по търг. дело №
404/2015 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 2834 от 18.04.2019 г. на СГС по в.
гр. д. № 965/2018 г., ГО, ІV-В състав, Решение № 4080 от 4.06.2019 г. на СГС по
в. гр. д. № 4050/2019 г., І-15 състав), предприемането на изпълнителни действия
по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело не води до
прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на останалите
длъжници. С оглед различните изпълнителни правоотношения в рамките на едно и
също изпълнително производство, по които отделните солидарни длъжници са
страни, срокът по този нормативен текст се брои от различен начален момент по
отношение на всеки длъжник, а именно - от последното поискване на валидно
изпълнително действие спрямо всекиго от длъжниците. Съответно, при изтичане на
този срок за някого от длъжниците, изпълнителното производство се прекратява по
силата на закона (арг. от т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК), но само по отношение на него, без този факт
да обуславя прекратяване на производството по отношение на тези длъжници, за
които срокът не е изтекъл. Следователно, нито предприемането на изпълнителни
действия спрямо един солидарен длъжник препятства изтичане на срока по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на друг солидарен длъжник, нито прекратяването
на изпълнителното производство по отношение на последния обуславя прекратяване
и по отношение на останалите длъжници, за които този срок не е изтекъл. В
разглеждания случай са налице установените в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство по отношение на
длъжника М.И.В.,
тъй като по отношение на него взискателят е бездействал в продължение на 2
години, считано от 06.10.2016 г., когато за последен път е постъпила сума от
запор върху трудовото му възнаграждение. Следователно, считано от 08.10.2018г. / понеделник/,
изпълнителното производство по отношение на този солидарен длъжник е прекратено
по силата на закона,
а с обжалваното постановление ЧСИ само е констатирал горното. По делото след
подаване на молбата и образуване на изпълнителното дело спрямо този длъжник,
взискателят не е предприел никакви други действия, като възлагането по чл. 18
от ЗЧСИ по молбата да се извърши цялостна справка на имущественото състояние на
длъжниците, което е извършено още през 2015г. при образуване на делото и
налагането на запори върху трудовите им възнаграждения, също през 2015г., не
означава, че не би следвало да поиска изпълнителни действия спрямо длъжника
Веселинов. Предвид горното съдът намира, че доводите на жалбоподателя са
неоснователни и жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от "Р.(Б.)" ЕАД срещу
постановление на ЧСИ Б., с което е прекратила изпълнителното производство срещу
длъжника М.И.В.на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, за което сочи, че е
уведомен със съобщение с изх. № 15409/29.04.2020 г. по изпълнително дело №
20158560401044.
Решението съгласно чл. 437, ал. 4 от ГПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се
изпрати препис от същото на ЧСИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/