ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ : СЕВДА ДОЙНОВА

                                   

                        ЧЛЕНОВЕ :  1. ПОЛЯ ДАНКОВА

          

                                                                   2. ВАСИЛ АНАСТАСОВ

 

 

при секретаря……., и с участието на прокурора….., като изслуша докладваното от съдия АНАСТАСОВ ВЧНД № 108 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

         

          С Определение № 47/15.02.2019 г. постановено по ЧНД № 24/2019 г. Т.ският районен съд, четвърти състав е потвърдил Постановление на РП-Т.  от 16.11.2018 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 332/2012 г. по описа на РУ на МВР – Т., водено срещу Ц.П.Х. *** за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б”, предл. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК във вр. чл. 5, ал. 1, т. 1, вр. чл. 5 ал. 2 т. 1, вр. чл. 6 т. 1, вр. чл. 20 ал.2 изр.2, вр. чл. 116 , вр. чл. 119 ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразно, правилно и обосновано.

Срещу цитирания съдебен акт е подадена въззивна жалба от Г.Н.К. ***, с която моли настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. В същата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното определение.  

Срещу горецитираната жалба е подадено възражение от Ц.П.Х. чрез упълномощения му защитник адв. Е.Ц. от ЛАК, в което се релевират доводи за неоснователност на жалбата и се моли съдът да я остави без уважение, като потвърди обжалваното определение.

Настоящият състав след като съобрази подадената жалба, възраженето срещу нея, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното : 

Досъдебното производство е било образувано на 23.08.2012 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.„б”, пр.2 във вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК във вр. чл.20, ал.1 от ЗДвП. 

        На 15.12.2014 г. Ц.П.Х. ***, е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343, ал.1, б.„б”, предл. 2 във вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК във вр. чл.5, ал.1, т.1 във вр. чл.5, ал.2, т.1 във вр. чл.6, т.1 във вр. чл.20, ал.2, изр.2 във вр. чл.116 във вр. чл.119, ал.1 от ЗДвП, като постановлението му е било предявено на 17.12.2014 година. Обвиняемият е дал обяснения едва при разпита си в това му качество, проведен на 23.08.2017 г., в които е оспорил показанията на свидетелката Ц.И.С.относно факта, че към момента на възникване на ПТП тя се е намирала пред магазин, находящ се на ъгъла в ляво от пътното платно в посока на движение от центъра на гр.Т. към гр.Л.. Такива обяснения е изложил и в проведената очна ставка с посочената свидетелка. По отношение на самото ПТП Ц.Х. не е давал обяснения в качеството си на обвиняем.

 До момента наказателното производство е било прекратявано пет пъти от Районна прокуратура - Т., като по жалби на пострадалия Г.К. са били отменяни постановленията за прекратяване на НП и досъдебното производство е било връщано на РП - Т. със задължителни  указания относно приложението на закона.

 В обжалваното определение първостепенният съд е приел следната фактическа обстановка:

Пострадалият Г.Н.К. към 23.08.2012 г. работел без трудов договор във фирма „***“ в с.О., обл.Ловешка. До работното си място пътувал от гр.Т. със служебен автобус, който спирал на ул. „****“ и за да стигне до тази спирка, св.К. трябвало, след като излезе от дома си в ж.к. „***“, да пресече ул. „***“ и да премине през мост над река Б., известен в града като „***”.

   На 23.08.2012 г., около 07.10 часа, обвиняемият Х. с управлявания от него лек автомобил „***” с peг. № ***се движел по улица „***” в гр. Т., с посока на движение от гр.Л. към центъра на гр.Т.. Пътното платно било сухо, видимостта била добра.

По същото време св. Г.К. започнал да пресича платното за движение около средата на пешеходната пътека, в посока отдясно на ляво на посоката на движение на управлявания от Х. автомобил. Последвал удар между лекия автомобил и пострадалия К., който паднал на земята, след което бил транспортиран и приет в ОАИЛ при МБАЛ - Т. с окончателна диагноза : съчетана травма–глава, гърди, травматичен шок, закрита черепно-мозъчна травма-мозъчно сътресение, подкожен емфизем, травматичен частичен пневмоторакс, фрактура на VІ ребро в дясно.

Назначената съдебно-медицинска и допълнителна експертизи са дали заключения, че в резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие, на Г.К. е причинено : счупване на главата на лява малка пищялна кост; счупване на VІ-то дясно ребро, съчетано с ограничен хидропневмоторакс и подкожен емфизем - излив на въздух под кожата; клинично поставена диагноза „мозъчно сътресение”, К. е съобщил за липса на спомен за известно време след инцидента; охлузна рана и оток на левия глезен.

Счупването на лявата малкопищялна кост е причинило на К. трайно затруднение на движението на левия долен крайник за не по-малко от месец и половина - два при нормално протичане на оздравителния процес, което увреждане представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, предл. 2 от НК, а счупването на VІ-то дясно ребро е обусловило разстройство на здравето, временно и неопасно за живота на К..

Съдебно-медицинската експертиза е установила, че не са налице достатъчно и убедителни данни К. да е бил в състояние на пълна загуба на съзнанието, т.е. не е налице разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Назначената химическа експертиза е дала заключение, че не е установена концентрация на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на обвиняемия Х.. Установено е, че последният е правоспособен водач за категории „В“ и „М“.

В хода на досъдебното производство са назначени автотехническа експертиза, изготвена от инж. Николай Колев и допълнителна такава, тройна автотехническа експертиза, изготвена от инж. Петко Романов, инж. Величко Първанов и инж. Петко Върбичков, както и тройна автотехническа експертиза, изготвена от гл. асистент Живко Гелков, доц. Митко Маринов и асистент Даниел Любенов, както и допълнителна такава.

От заключенията на вещите лица е установено, че пътят, по който обв. Х. управлявал автомобила, бил прав, с надлъжен наклон на изкачване от 3,3 % в посока на движение на автомобила. На Х. предстояло да премине през маркировка на пешеходна пътека М 8.1 „зебра”, намираща се пред дом № 261 на ул. „***”, като автомобилът, управляван от него, се движел със скорост около 51,70 км/ч. На 6,50 м преди пешеходната пътека бил поставен знак Д 17, указващ наличието на пешеходна пътека. Между началото на пешеходната пътека и поставения знак Д 17, на 4,0 м преди пешеходната пътека и на 0,45 м в дясно от десния край на платното за движение, се намирало дърво с диаметър на ствола 0,40 м, което дърво ограничавало видимостта за водачите на приближаващите от гр.Л. автомобили към пешеходци, които се намират зад това дърво, видно от протокола за оглед на местопроизшествието и приложения към него фотоалбум и заключението на тройната автотехническа експертиза /л.189/. Прокурорът е посочил, че е  установено, че обвиняемият Х. е могъл да види района на пешеходната пътека от разстояние 100 метра.

Вещите лица дават различни становища относно това кога обвиняемият Х. е възприел опасността за движението - пострадалият Г.К.. Според инж. Събев, Х. е възприел К. като опасност за движението от разстояние 15,7 м, като е приел, че автомобилът, управляван от Х., се е движел със скорост от 50 км/ч. В този случай опасната зона за спиране би била 33,5 м, като Х. би имал възможност да спре лекия автомобил преди мястото на удара, ако се движел със скорост по-ниска от 29,5 км/ч.

Допълнителната САТЕ , изготвена от инж. Петко Романов, инж. Величко Първанов и инж. Петко Върбичков, е дала заключение, че обвиняемият Х. е възприел Г.К. от 29,19 м, а управляваният от него автомобил се е движел със скорост от 51,48 км/ч. Опасната зона на спиране в този случай би била 34,08 м., т. е. пострадалият пешеходец се е намирал в нея и Х. не би могъл да предотврати настъпването на удара.

Тройната САТЕ и допълнителната такава, изготвена от вещи лица при ТУ „Ангел Кънчев” гр.Русе - гл. асистент Живко Гелков, доц. Митко Маринов и асистент Даниел Любенов, са изследвали и обсъдили всички гласни и писмени доказателства, събрани по досъдебното производство.

Заключението на тази експертиза се различава, на първо място, по определяне мястото на удара по широчина на платното за движение, гледано в посока на движението на управлявания от обвиняемия Х. автомобил - 2,40 м /за останалите вещи лица мястото на удара се намира на 2,20 м от десния край на пътното платно/. Според цитираното заключение обвиняемият Х. възприел опасност за движението от 28,94 м от мястото на настъпилия по-късно удар между управлявания от него автомобил и свидетеля К. и започнал да спира. За да може да предотврати удара при предприетата маневра, водачът е следвало да се движи със скорост 47.3 км/ч. В процесното постановление прокурорът приема, че движението с по-висока скорост не би следвало да се счита за несъобразена по смисъла на чл.20, ал.2 от ЗДвП, тъй като ПТП е настъпило рано сутринта - 07.10 часа, когато няма голяма интензивност на движението, при дневна светлина, добра видимост, на прав пътен участък без неравности по него. Видно от представените доказателства по ДП, на 20 м преди пешеходната пътека няма поставен предупредителен знак за наличие на пешеходна пътека, а такъв има на разстояние 6.5 м преди самата пешеходна пътека. Този знак водачът би имал възможност да възприеме от разстояние 26 м, което е по-малко от разстоянието, от което Х. е възприел опасността  /28.94 м/.

Когато пострадалият бил изминал около 2,40 м по пешеходната пътека настъпил удар между предната част на тялото на К. и дясната страна на управлявания от Х. автомобил в областта на предния десен калник. Към този момент левият крак на пострадалия бил изнесен напред, сгънат в коляното. В началото на удара скоростта на автомобила е била около 11,83 км/ч горната част на тялото на К. се наклонила напред, като последвал удар между тази част на тялото и предното стъкло и покрива на автомобила. От ударния импулс тялото на К. било отхвърлено напред и в страни от автомобила, който спрял на място.

Тази експертиза е определила скоростта на движение на управлявания от обвиняемия автомобил на 51,70 км/ч, като е приела, че разстоянието между автомобила и мястото на удара към моментите, когато пострадалият навлиза на платното за движение и когато се появява иззад дървото, са по-малки от опасната зона за спиране на автомобила, както с установената скорост от 51,70 км./ч., така и за максимално разрешената скорост за движение от 50,00 км/ч.

Вещите лица са изследвали, базирайки се на свидетелските показания и на обясненията на обвиняемия Х., четири варианта относно това кога за обвиняемия Х. възниква начало на опасността за движението, като и за четирите варианта са отразили, че са възможни от техническа гледна точка.

Първият изследван вариант е съобразен с показанията на обв.Х., дадени при разпита му в качеството все още на свидетел, впоследствие препотвърдени под форма на обяснения в качеството му на обвиняем. Според този вариант, когато Х. е възприел К., то последният се намирал на 2-3 метра от платното за движение /2,40м./ и при установената скорост от 51,70 км./ч., така и за максимално разрешената скорост за движение от 50,00 км./ч., е попадал в опасната зона за спиране на автомобила.

Първостепеният съд, както и прокурорът считат, че този вариант не може да бъде приет за обективен, тъй като се базира на показанията на Х., който единствен е заявил отстояние на 2-3 м., на което се е намирал от пешеходната пътека.

Като втори вариант са обсъдени и показанията на свидетелката Ц.С./л.118/, която сочи, че К. се е намирал на една крачка от бордюра и е постоял там 2-3 минути. След това направил една крачка, огледал се и тръгнал бързо да пресича платното за движение. Според експертите при този вариант обвиняемият е разполагал с време да спре автомобила, тъй като общото време на престоя на К. до момента на удара би било 5,44 сек., което време е по-голямо от времето, необходимо за пълно спиране на автомобила - 3,39 сек.

Изследван е и вариант пострадалият К. да е бил зад дървото /на 2 м. и на 3 м./ и от това място да е тръгнал да пресича платното за движение.

При огледа е установено, че разстоянието между пътния знак Д 17 и пешеходната пътека е 6,50 м. Разстоянието, от което Х. би имал възможност да забележи пътния знак, е около 26,00 м. При разпита си като свидетел К. твърди, че преди да предприеме пресичане на пътното платно се е огледал, но от лявата му страна - посока на движение от гр. Л. към центъра на гр.Т. /откъдето се е приближавал управлявания от обвиняемия автомобил/, е имало дърво с разлистена корона, поради което се е виждало само наблизо дали идва кола. Това дърво е пречело на видимостта да се вижда по-отдалеч дали идват автомобили и понеже „в близкото разстояние такъв нямаше, поради което аз предприех пресичане на пешеходната пътека”.

При вариант, когато Г.К. се е намирал на разстояние от 3 м от платното за движение /5,40 м от мястото на удара/, опасната зона за спиране на автомобила е била 33,00 м при скорост от 51,70 км/ч и 31,40 м при скорост от 50,00 км/ч, при отстояние на автомобила до мястото на удара 37,04 м към момента на възникване на опасността, т.е. Х. е имал възможността да предотврати произшествието чрез спиране.

В постановлението прокурорът приема, че показанията на св. К. също не се следва да се кредитират, тъй като, на първо място, той е пострадал от престъплението и е заинтересован пряко от изхода на делото. На второ място, според представителя но ТРП св. К., като пешеходец, също е имал задължение съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДвП при пресичане на пешеходна пътека, което води до извода, че показанията му не следва да се кредитират по отношение на посочените от него на 02.10.2012 г. обстоятелства, тъй като те не кореспондират с показанията на св. К., св. Е. и св. К.. Според прокурора тези свидетели са посочили в показанията си данни за друго поведение на пострадалия, а именно-неадекватно преминаване няколко пъти през пешеходната пътека преди ПТП, за което К. не е заявил в хода на разследването.

Св. К. твърди, че поради намиращото се до него дърво не е могъл да види приближаващия се автомобил, управляван от обв. Х.. Това, според прокурора, води до извод, че Ц.Х. в още по-малка степен би могъл да види от същото разстояние намиращият се зад дървото пострадал Г.К..Този вариант се основава на показанията на К. и за това, според прокурора, не може да бъде приет за обективен.

Изследван е и вариант, когато пострадалият К. се е намирал на разстояние от 2,0 м от платното за движение /4,40 м от мястото на удара/, опасната зона за спиране на автомобила е била 33,00 м при скорост от 51,70 км/ч и 31,40 м при скорост от 50,00 км/ч, при отстояние на автомобила до мястото на удара 28,42 м към момента на възникване на опасността,  т.е. Х. не е имал възможността да предотврати произшествието чрез спиране.

Прокурорът е посочил, че това заключение е най-близо и най-точно и следва да се приеме, тъй като кореспондира с обективните параметри, установени първоначално от инж. Колев, а по-късно и от инж. Ромнов, инж. Първанов и инж. Върбичков.

 Прокурорът приема, че вещите лица от цитираната експертиза са обсъдили и обосновали технически възможни варианти, при които пострадалият се е намирал извън опасната зона на спиране, както са обосновали и технически възможни варианти, при които св. К. се е намирал в опасната зона на спиране. Държавният обвинител счита, че следва да се приеме последният вариант, който кореспондира с фактите, установени при огледа на местопроизшествието, отразени в изготвения протокол и фотоалбум към него. Прокурорът е посочил, че следва да се приеме този вариант, тъй като не следва да се кредитират показанията на св. С. поради това, че са дадени една година по-късно след настъпване на ПТП, както и че се оспорват от обвиняемия и не кореспондират със събраните други доказателства. Счита, че именно от показанията на свидетелите не може да се твърди еднозначно какви и с каква продължителност са били действията на свидетеля К. преди да започне да пресича пътното платно.

В заключение прокурорът е приел, че от анализа на събраните доказателства  може да се направи категоричен и еднозначен извод, че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, тъй като обвиняемият не е бил длъжен, а и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, като пострадалият К. е попаднал в опасната зона на спиране на управлявания от Х. автомобил. В тази връзка прокурорът е приел, че когато препятствието се появи изненадващо в опасната зона за спиране и водачът, каквото и да направи, не може да предотврати настъпването на вредните последици, е налице случайно деяние, предид което на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК е постановил прекратяване на наказателното производство поради липса на извършено престъпление.

При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира определението на първоинстанционния съд, с което е потвърдено постановлението на РП-Т. за неправилно и необосновано.

За да е налице случайно деяние по по смисъла на чл.15 от НК водачът не следва да е извършил нарушение на правилата за движение предшестващо невъзможността за предотвратяване на произшествието в каквато връзка е и константната съдебна практика инкорпорирана в ТР № 28/84 г. на ОСНК, в Решение № 318/88 г., Решение № 315/88 г. и Решение № 23/87 г. – всичките на ІІІ н.о. на ВС на Р. България.

В конкретния случай по един безспорен начин се установява, че обвиняемият е превишил максимално разрешената за населено място скорост от 50 км/ч, като се е движил с 51,70 км/ч.

На следващо място обвиняемият не е съобразил поведението си с разпоредбата на чл.119, ал.1 от ЗДвП задължаваща го при приближаване на пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. По делото са налице показанията на пострадалия К. и на свидетелката очевидец на ПТП -  Ц.С./л.118/, според които К. е стоял на тротоара близо 2-3 минути, през които се е оглеждал, като „не е тръгнал веднага да пресича”, след което с бърз, стегнат ход е тръгнал да пресича по пешеходната пътека, което подкрепя заявеното от пострадалия. В тази връзка настоящият състав не приема становището на решаващия съд /кореспондиращо изцяло с изводите на прокурора/ да не кредитира показанията на св. С., като мотива за това е, че същите са били депозирани „една година по-късно след настъпване на ПТП”, което не отговаря на действителността. Видно от протокола за разпит на св. С. – т.І, л.118 от ДП, процесуалното действие е било извършено на 16.04.2013 г. – около осем месеца след настъпване на произшествието. По делото няма данни свидетелката да е заинтересована от изхода на същото, предвид което не са налице предпоставки показанията й да бъдат изключени от доказателствения материал.

Този състав на ЛОС не приема изводите на ТРС да не кредитра показанията на св. К., тъй като според заявеното от свидетелите  К., Е. и К., пострадалият е имал „неадекватно преминаване” няколко пъти през пешеходната пътека преди ПТП, за което К. не е заявил в хода на разследването. В тази връзка, след последното му връщане по делото е била реализирана съдебно - психиатрична експертиза /т.ІІІ, л.50-78/, която установява, че към инкриминираната дата пострадалият е бил вменяем, като психичното заболяване от което страда /биполярно афективно разстройство/ е било в състояние на пълноценна клинична ремисия.

Съобразявайки изложеното дотук настоящият състав не приема становището на ТРС /препокриващо се с това на прокурора/ да се спре на последния вариант от заключението на вещите лица при ТУ „Ангел Кънчев” гр.Русе изготвили тройната САТЕ, относно това кога за обвиняемия Х. възниква началото на опасността за движението.

Дори да се приеме, че намиращото се между началото на пешеходната пътека и знак Д 17, на 4,0 м преди пешеходната пътека и на 0,45 м в дясно от десния край на платното за движение, дърво с диаметър на ствола 0,40 м /т.І, л.6, сн. № 3 и сн. № 4/, за което ТРС и прокурорът приемат че е ограничавало видимостта за водачите на приближаващите от гр.Л. автомобили към пешеходната пътека, това обстоятелство не освобождава обв. Х. да управлява лекия автомобил в съответствие с изискванията на чл.20, ал.2, предл. 6-то от ЗДвП, във връзка с „конкретните условия на видимост”, с които водачът е бил длъжен да се съобразява при избиране скоростта на движение така, че при възникнала опасност за движението да може да намали скоростта или да спре. В тази връзка от данните по делото е видно, че Х. ***, което предполага, че конкретният пътен участък му е добре познат, още повече, че в този район има пешеходна пътека, което от своя страна налага и допълнително съобразяване на скоростта.

От изложеното дотук се налага извода за допуснати от обвиняемия Х. нарушения на правилата за движение предшестващи настъпилото ПТП и намиращи се в пряка причинна връзка с осъществения съставомерен резултат.

Съобразявайки изложеното, настоящият състав приема, че определението на Т.ския РС следва да се отмени, а делото се върне на Районна прокуратура - Т. за изпълнение на дадените в обстоятелствената част задължителни указания относно прилагането на закона.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК съдът

 

 

                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

ОТМЕНЯ определение № 47/15.02.2019 г. постановено по ЧНД № 24/2019 г. от Т.ския районен съд, четвърти състав и ВРЪЩА делото на Районна прокуратура - Т. за изпълнение на дадените в обстоятелствената част задължителни указания относно прилагането на закона.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                1. 

ЧЛЕНОВЕ :   

 

                                                                             2.