№ 837
гр. Бургас, 22.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100502206 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК и е
образувано по повод депозирана частна жалба от „Профи Кредит България“
ЕООД със седалище гр. София, представлявано от юрисконсулт Радина
Иванова Илиева против Разпореждане № 14343 от 02.12.2022г, постановено
по частно гр. дело № 7671/2022г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е
отхвърлено заявлението на дружеството - жалбоподател за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК против
Й. П. Д. от гр. Б. за сумата от 72, 51 лева, представляваща договорна
(възнаградителна) лихва по Договор за потребителски кредит №
***/20.09.2021г, дължима за периода от 20.01.2022г. до 20.08.2022г.
Депозираната жалба е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК -
разпореждането, което се обжалва е връчено на 05.12.2022г., а жалбата е
изпратена с куриер на 12.12.2022г., поради което е допустима.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на
атакуваното разпореждане, като се сочи, че първоинстанционният съд не
разполага с правомощия на етапа на издаване на заповедта по чл. 410 ГПК да
се произнася по валидността на сделката, от която заявителя черпи права на
основание нарушение на закона или противоречие с добрите нрави. Посочва
се, че чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК дава правомощия на съда да прецени дали
искането се основава на неравноправна клауза в потребителски договор или
1
има обоснована вероятност за това. Сочи се, че не са налице кумулативните
предпоставки за наличие на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП, а освен това заповедният съд не е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от
ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза не включва определянето
на основния му предмет, както и съответствие на цената или
възнаграждението, от една страна и стоката и услугата, от друга страна, при
условие, че тези клаузи са ясни и разбираеми. Твърди се, освен това, че
уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и
не противоречи на добрите нрави. По-старата съдебна практика действително
е приемала, че нищожни като противоречащи на добрите нрави са клаузите за
договорни лихви, надвишаващи трикратния размер на законната лихва,
тогава, когато задължението по договора не е обезпечено, а когато е
обезпечено - до двукратния размер, но тази практика е преосмислена с
изменението на ЗПК, в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, на който е въведено ограничение
на максималния размер на годишния процент на разходите, който не може да
бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в лева и валута. Уговореният в конкретния договор за
потребителски кредит годишен процент на разходите и годишен лихвен
процент е в законовите граници и няма как да се приеме,че поведението на
кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената договорна лихва е
неравноправна клауза.
С жалбата се претендира да бъде отменено атакуваното
разпореждане и да бъде постановено ново, с което да бъде постановено да се
издаде Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК относно вземането за
възнаградителна лихва в размер на 72, 51 лева, дължимо за периода от
20.01.2022г. до 20.08.2022г.
Разгледана по същество жалбата е основателна:
Безспорно е, че частно гр. дело № 7671/2022г. по описа на
Районен съд - Бургас е образувано по повод депозирано Заявление за издаване
на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с подател - “Профи кредит
България” ЕООД против Й. П. Д. за следните вземания, произтичащи от
Договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните на
20.09.2021г.:
- 472, 87 лева, представляваща неплатена главница;
2
- 72, 51 лева, представляваща неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 20.01.2022г. до 20.08.2022г.;
- 305, 46 лева, представляващо възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги - Флекси;
- 71, 75 лева, представляваща лихва за забава за периода от
21.10.2021г. до 20.08.2022г.;
- 22, 51 лева, представляваща законна лихва, дължима за
периода от 20.08.2022г. до 24.11.2022г. и
- законната лихва върху главницата до окончателното й
изплащане.
Районeн съд - Бургас е постановил Заповед № 3716 от
02.12.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
единствено по отношение на сума в размер на 472, 87 лева, представляваща
главница и дължима по Договор за потребителски кредит от 20.09.2021г.,
ведно с дължимата законна лихва върху главницата, считано от 25.11.2022г.
до окончателното изплащане, както и по отношение на сума в размер на 12,
51 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от
заявлението и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева.
С Разпореждане № 14343 от 02.12.2022г., постановено по
частно гр. дело № 7671/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
следните суми: - 72, 51 лева, представляваща неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 20.01.2022г. до 20.08.2022г.; - 305, 46
лева, представляващо възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги
- Флекси; - 71, 75 лева, представляваща лихва за забава за периода от
21.10.2021г. до 20.08.2022г. и 22, 51 лева, представляваща законна лихва,
дължима за периода от 20.08.2022г. до 24.11.2022г. Съдът в своите мотиви е
посочил, че Договорът за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, тъй като в ГПР не са включени всички разходи
– възнаграждението за услугата „Флекси“, с добавянето на която сума
процентът на разходите става по-висок от предвидения в ал. 4 от същата
разпоредба размер. По отношение на договорната лихва,
първоинстанционният съд е посочил, че на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от
3
ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговореният годишен
лихвен процент от 40, 09% надвишава значително трикратния размер на
законната лихва и следователно – съгласно чл. 23 от ЗПК,
кредитополучателят дължи връщането само на чистата стойност на кредита –
без лихвите или другите разходи.
Следва на първо място да се посочи, че в заповедното
производство, съдът не би могъл да извършва преценка дали определени
разходи са включен или не в ГПР и само на това основание да прави извод за
недействителност на сключения Договор за потребителски кредит.
В конкретния случай безспорно е приложим Законът за
потребителския кредит. В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК е предвидено,
че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Целта на разпоредбата е да се ограничи възлагането на несъразмерни тежести
върху икономически по-слабата страна - потребителя, от страна на търговеца,
който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на
кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР,
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за
предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към
него може да се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони,
други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за
кредитополучателя. Ето защо, законодателят е предвидил като критерий
максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е
пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и
добрите нрави общото оскъпяване на кредитите. ГПР се формира от общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С оглед на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и при съобразяване Постановление № 426
на МС от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ, към датата на
сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР в
4
конкретния случай не надвишава 50%, т.е. е в рамките на допустимата в
закона граница.
Освен това следва да се има предвид и факта, че договорите за
кредит са възмездни - срещу задължението на кредитора (в случая небанкова
институция) да отпусне парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, заемополучателят се задължава не само да върне заетата
сума, съобразно уговореното в договора, но и да заплати уговорената
възнаградителна лихва по кредита. Настоящият състав не споделя
становището на районния съд, че клаузата от договора, определяща размера
на годишния лихвен процент (възнаградителната лихва) е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва. С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл. 9 от
ЗЗД, страните са свободни да определят съдържанието на облигационните
отношения, в които влизат, като са ограничени единствено от повелителните
норми на закона и добрите нрави. В случай, че уговореният в договора
годишен процент на разходите, който включва и годишния лихвен процент по
кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, както изисква чл. 19, ал. 4
от ЗПК, то не противоречи на добрите нрави клауза, с която страните да
уговарят и по-голям от трикратния размер на законната лихва размер на
възнаградителната лихва. Изводът на районния съд, че уговорената от
страните годишна договорна лихва в размер на 40, 09 % противоречи на
добрите нрави, понеже надхвърля трикратния размер на законната лихва,
почива на цитирана съдебна практика, която датира отпреди приемането на
действащия Закон за потребителския кредит и изменението му с ДВ бр.
35/2014г. Същата е постановена по времето, когато в закона липсва
законноустановена горна граница на договорната лихва при потребителските
кредити (т. е. липсва императивна правна норма, регулираща размера на
възнаградителната лихва, чрез регулирането на размера на ГПР), поради
което единственото ограничение на свободата на договаряне на страните по
този въпрос, според разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, бяха правилата на добрите
нрави. Безспорно е, че съдът преди издаване на заповед за изпълнение следва
да преценява дали искането не противоречи на добрите нрави, тъй като
съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК това е част от проверката
преди издаване на заповед за изпълнение. При проверката за неравноправни
клаузи по потребителския договор, на който се основава искането за
5
присъждане на възнаградителна лихва не се констатира неравноправност на
клаузата за тази лихва, отделно, че съобразно разпоредбата на чл. 145 от ЗЗП
преценяването на неравноправна клауза в договора не включва определянето
на основния му предмет, както и съответствието на цената или
възнаграждението и стоката и услугата, при условие, че тези клаузи в
договора са ясни и разбираеми, както е в конкретния случай.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че депозираната
частна жалба е основателна, а атакуваното разпореждане в частта, в която е
отхвърлено искането да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение следва да бъде отменено и да се постанови издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираната възнаградителна лихва – сума в
размер на 72, 51 лева, дължимо за периода от 20.01.2022г. до 20.08.2022г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и по
отношение на дължимите разноски - сума в размер на още 15, 72 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство и сума в
размер на 65 лева, представляваща направените по делото разноски пред
въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 14343 от 02.12.2022г, постановено
по частно гр. дело № 7671/2022г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в
която е отхвърлено заявлението на “Профи кредит България” ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК против Й. П. Д. от гр. Б. за сумата от 72, 51 лева, представляваща
възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит №
***/20.09.2021г., дължима за периода от 20.01.2022г до 20.08.2022г. и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в полза на “Профи кредит България” ЕООД
със седалище гр. София, ЕИК ********* и адрес на управление гр. София,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В против Й. П. Д., ЕГН ********** от гр.
6
Б., ж.к. В., бл. *, вх. *, ет. *, ап. * за сума в размер от 72, 51 (седемдесет и два
лева и петдесет и една стотинки) лева, представляваща възнаградителна лихва
по Договор за потребителски кредит № ***/20.09.2021г., дължима за периода
от 20.01.2022г до 20.08.2022г., както и за сума в размер на още 15, 72
(петнадесет лева и седемдесет и две стотинки) лева, представляваща разноски
в първоинстанционното производство и сума в размер на 65 (шестдесет и пет)
лева, представляваща направените по делото разноски пред въззивната
инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7