О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………….. / ……………… 2018 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 01.08.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно частно гражданско дело № 1761 по описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на И.Ц.Д. чрез
адвокат Г.В. против определение № 6885 от 18.06.2018 г., постановено по
гражданско дело № 9453 по описа за 2018 г. на осми състав на Районен съд -
Варна, с което е прекратено производството по делото на основание член 130 от ГПК.
В частната жалба се излага, че обжалваното определение
е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил, че
жалбоподателката е притежавала правото на ползване върху процесния имот преди
вписване на възбраната по изпълнителното дело, а отмяната на дарението има
обратно действие, тоест имотът е реституиран в патримониума на дарителя към
момента на сключване на договора, тоест 22.08.1991 г.; на основание член 433,
алинея 1, точка 8 от ГПК изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено
поради неизвършването на изпълнителни действия от момента на налагането на
възбраната, тоест повече от две години; излага се, че само посредством
предявяването на иска жалбоподателката може да се защити, тъй като е трето
лице, чиито права са засегнати от изпълнението.
Моли се за постановяване на определение от въззивния
съд, с което да бъде отменено определението на районния съд и да бъде върнато
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в частната жалба, и прецени събраните доказателства на
основание член 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба, депозирана от жалбоподателката срещу М.К. и „Обединена
българска банка“ АД - София с правно основание член 440, алинея 1 от ГПК за
установяване в отношенията между страните, че недвижим имот с идентификатор №
10135.2562.4.1.73, представляващ апартамент № 73, находящ се в град Варна - ж.к.
“Чайка“ бл.2 вх.Г ет.5 с площ от 60 кв.м, състоящ се от хол, кухня, дневна,
коридор, килер, баня, тоалет, ведно с избено помещение № 73, както и 0,9504 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, не принадлежи
на М.К., явяваща се длъжник по изпълнението по образуваното изпълнително
производство по изпълнително дело № 20117180401798 по описа на ЧСИ Станимира
Костова - Данова.
В исковата молба ищцата
твърди, че с договор за дарение от 22.08.1991 г., обективиран в
нотариален акт № 41, том XVIII, дело № 5706, е дарила на М.К. процесния недвижим имот, запазвайки си
правото на ползване върху него до смъртта си. В влязло на 21.03.2018 г.
в сила решение № 330 от 27.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 2199/2017 г. на
Окръжен съд – Варна, е отменено извършеното дарение поради отказ на дарената М.К.
да даде на дарителя издръжка, от която се нуждае, на основание член 227, алинея
1, буква “в“ от ЗЗД. Междувременно ищцата установила, че по изп.д.№
20117180401798 по описа на ЧСИ Станимира Костова – Данова, образувано по молба
на „ОББ“ АД е наложена възбрана върху имота - собствен на М.К. -, вписана в
Служба по вписвания – Варна на 07.01.2013 г.
Съобразно тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. д. № 3/2015
г. искът по член 440
от ГПК е предвиден като защита на третите лица в случаите, когато
принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество,
което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези
лица. Този иск е уреден в закона като отрицателен установителен и за
предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес. Посоченото в
закона обстоятелство, което обуславя интереса за предявяване на иска по член 440, алинея 1 от ГПК, е
засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни
действия. Засегнатото право може да бъде както правото на собственост на
третото лице върху вещта, така и притежаваното от това лице ограничено вещно
право върху същата вещ или пък облигационно право, което не би могло да се
противопостави на купувача по публичната продан или съществува възможност да се
погаси след извършването й. Затова искът е допустим и е налице правен интерес
за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение за парично
вземане са предприети изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат
права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта - предмет на изпълнението. С уважаването на иска по члeн 440 от ГПК ще бъде
установено, че вещта, върху която е насочено изпълнението не принадлежи на
длъжника и изпълнителното производство ще бъде прекратено на основание член
433, алинея 1, точка 7 от ГПК. При това положение е прието, че третото лице,
чиито права са засегнати от изпълнението, може да предяви предвидения в член 440 от ГПК
отрицателен установителен иск във всички случаи, когато са налице предвидените
в хипотезата на правната норма предпоставки за това с изключение на случаите,
когато спорът за принадлежността на правото е предмет на вече висящо исково
производство, съответно е разрешен със сила на пресъдено нещо или защитата му
успешно е реализирана чрез друг предвиден в закона способ- член 435, алинея 4 от ГПК.
В конкретния случай самата
ищца твърди, а и представя писмени доказателства, че е налице влязло на
21.03.2018 г. в сила решение, с което е отменено извършеното от ищцата на
длъжника по изпълнителното дело М.К. дарение на недвижимия имот, към който е
насочено изпълнението, и имотът е реституиран в нейния патримониум. При това
положение и с оглед изложеното по-горе, с уважаване на иска с правно основание
член 440 от ГПК ищцата би постигнала същия правен резултат – установяване, че
имотът не принадлежи на длъжника по делото.
Правата на третото лице
върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по член 440, алинея 1 от ГПК, а само
обуславят правния интерес за предявяването му. Целта е при уважаването на иска
да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника и по този начин да се
отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за негово задължение
върху имущество, което принадлежи на трето лице. Поради това, за да е допустим
искът, освен посочените по-горе предпоставки, се изисква и принудителното
изпълнение върху вещта да не е приключило. В тази връзка има наведени доводи,
че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание
член 433, алинея 1, точка 8 от ГПК, което е още един довод за недопустимост на
иска.
С
оглед така изложените мотиви настоящият състав на въззивния съд намира, че
обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното и на основание член 278 от ГПК,
настоящият състав на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 6885 от
18.06.2018 г., постановено по гражданско дело № 9453 по описа за 2018 г. на
осми състав на Районен съд - Варна, с което е прекратено производството по
делото на основание член 130 от ГПК.
Определението може да бъде обжалвано по реда на член
274, алинея 3, точка 2 във връзка с член
280 и следващи от ГПК с касационна частна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред
Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.