№ 6768
гр. ..., 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110153088 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от КР. Г. Б. срещу ЗАД „/фирма/“ АД, с
която при условията на обективно съединение са предявени осъдителен иск с правно
основание по чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 6 067,38 лв., представляваща
дължим неизплатен остатък от застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско Стандарт”, поради настъпило на 04.01.2021г. застрахователно събитие – кражба на
застрахованото имущество, а именно лек автомобил марка „...“, модел „...“, с ДК №..., и иск с
правно основание по чл. 86 ЗЗД за сумата от 421,35 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 04.01.2021г. до 10.09.2021г. Претендира се
законна лихва от датата на исковата молба и разноските по делото.
Ищецът твърди да е сключил с ответника договор за имуществено застраховане на
процесния лек автомобил със срок на действие от 22.01.2020г. до 21.01.2021г.. Твърди, че
на 04.01.20201. установил, че застрахованият автомобил е откраднат, за което своевременно
уведомил ответника и въпреки, че представил всички изискуеми документи, ответното
дружество му заплатил само частично дължимото се застрахователно обезщетение с
аргумента, че при определяне действителната стойност на автомобила следвало да се
съобрази натрупаната амортизация за периода от сключване на застрахователния договор до
настъпване на застрахователното събитие при коефициент за редукция 0,9885.
Ответникът в срочно депозиран писмен отговор оспорва предявените искове като
неоснователни. Възразява, че с направеното плащане от 18 357,43 лв. и при отчитане на
удържана сума в размер на 287,69 лв. по предходна щета, вземането на ищеца за дължимото
му се застрахователно обезщетение било погасено изцяло. При определяне действителната
стойност на процесния автомобил следвало да се съобрази цената, на която същият бил
закупен от ищцата. На следващо място прави възражение за наличието на подзастраховане.
При условията на евентуалност поддържа, че при определяне размера на дължимото се
застрахователно обезщетение следвало да намери приложение правилото на чл. 389, ал. 2
ГПК. Оспорва доказателствената стойност на представените с исковата молба доказателства
1
за действителната стойност на застраховния автомобил. Оспорва като неоснователен и иска
за обезщетение за забава, тъй като с исковата молба не били представени доказателства за
дерегистрацията на противозаконно отнетото МПС и по съображения от чл. 498, ал. 3 КЗ.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание по чл. 405 КЗ
В тежест на ищеца е да докаже, че застрахователят носи риска за настъпилото на
посочената в исковата молба дата застрахователно събитие – кражба на застрахованото
МПС, реализирало се в срока на договора за застраховка „Каско”, сключен между страните,
причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, както и размера на
вредите.
С доклада на делото, приет без възражения от страните, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че в срока на застрахователно
покритие по договор за имуществено застраховате, сключен между същите, е настъпило
застрахователно събитие – кражба на застрахованото МПС, реализирало се на 04.01.2021 г.
в гр. ..., че застрахователят по застраховка „Каско“ е определил на застрахованото лице
обезщетение в размер на 18 571 лв. във връзка с процесното застрахователно събитие, от
което е приспаднал вземането си към застрахования за сумата от 287,69 лв. за платено по
предходна щета застрахователно обезщетение, поради което е превел по банков път на
ищеца сумата от 18 357,43 лв.
Следователно, безспорни са всички елементи от фактическия състав на предявеното
от ищеца право, с изключение на размера, в който е възникнало вземането за
застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Обезщетението не
може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл. 386, ал. 1 КЗ),
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл. 203, ал. 3 КЗ - отм.). Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния
договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е
оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при обикновената имуществена
застраховка максималният размер на вредите, които могат да настъпят, може предварително
да бъде определен, поради което застрахователната сума не трябва да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. Начинът на определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл. 405 КЗ, съответно чл.
410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия момент – така
Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от
6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на
ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което след
дължимата се преценка по чл. 202 ГПК, съдът кредитира, тъй като е изготвено обективно,
2
компетентно и добросъвестно, действителната стойност на процесния лек автомобил „... ...“
с рег. № ... съм датата на сключване на застрахователния договор е 35 995 лв.. Между
страните не се спори и от представената полица се установява, че уговорената
застрахователна сума е 25 000 лв., поради което съдът намира за доказано възражението на
ответника, че в случая е налице подзастраховане. В тази хипотеза, съгласно кредитираното
заключение на вещото лице по САТЕ, дължимото се обезщетение възлиза на 23 061,18 лв.
Не се установява застрахователният договор да е сключен с уговорка за пропорционално
обезщетяване, поради което разпоредбата на чл. 389, ал. 2 КЗ не намира приложение, а
възражението на ответника в този смисъл е неонователно.
С оглед изложеното, съдът намира, че всички материални предпоставки за уважаване
на предявеният иск са безспорно установени. При аритметическото пресмятане на
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил "... ...“ с рег. № ... в хипотезата
на подзастраховане вземането към застрахования по предходна щета и действително
заплатеното следва извод, че предявеният иск е частично основателен, поради което следва
да бъде уважен до сумата от 4490,18 лв, а за разликата до пълния предявен размер от
6 067,38 лв. да бъде отхвърлен.
По иска за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
В разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ е предвидено, че в срок 30 дни от представянето
на всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.
Следователно, една след изтичане на срока за доброволно плащане длъжника изпада в
забава. От Писмо от 23.03.2021г. се установява, че ответникът е отказал да обезщети ищеца
за сумата над 18 571 лв.. Следователно с този си отказ ответникът е изпаднал в забава по
отношение на част от дължимата сума. При аритметическото пресмятане на претенцията
(арг. чл. 162 ГПК) същата е основателна за сумата от 213,30 лева за периода от 24.03.2021 г.
до 10.09.2021 г., до която сума следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен
размер от 421,35 лв. и за периода до 23.03.2021г. вкл. искът подлежи на отхвърляне. Без
правно значение по аргумент от текста на чл. 390 КЗ в случая е обстоятелството дали
процесното МПС е било дерегистрирано, поради което съдът не споделя възражението на
ответника в този смисъл.
По разноските:
При този изход на спора по арг. от чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски имат и
двете страни. В позла на ищеца следва да се присъди сумата от 1021,74 лв. за разноски,
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК /на л. 94 от делото/ и уважената част от
исковете. Възражението за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е
неоснователно по арг. от чл. 2, ал. 5 вр. с чл. 7, ал. 2 т. 1 и т. 3 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На ответника следва да се присъдят 110,05 лв. от включените в представения по
делото списък по чл. 80 ГПК разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД„/фирма/” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление в ..., да
заплати на КР. Г. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ..., ж.к. „...“, ... на основание
чл. 405, ал. 1 КЗ , сумата от 4490,18 лева, представляваща неплатена част застрахователно
3
обезщетение по застрахователна полица № .. за застрахователно събитие кражба на
застрахованото МПС, настъпило на 04.01.2021 г. в гр. ... докато лек автомобил „...“, модел
„...“, с ДК №... е бил паркиран на улица ..., ведно със законната лихва от 13.09.2021 г. (датата
на предявяване на исковата молба) до окончателното плащане, като ОТХВЪЛРЯ иска за
разликата до пълния предявен размер от 6067,38 лв.
ОСЪЖДА ЗАД„/фирма/” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление в ..., да
заплати на КР. Г. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ..., ж.к. „...“, ... на основание 86
ЗЗД, сумата от 213,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху неплатеното
застрахователно обезщетение по застрахователна полица № .. за периода от 24.03.2021г. до
10.09.2021г., като ОТХВЪЛРЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 421,35 лв. и
за периода от 04.01.2021г. до 23.04.2021г.
ОСЪЖДА ЗАД„/фирма/” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление в ..., да
заплати на КР. Г. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ..., ж.к. „...“, ... на основание
78, ал. 1 ЗЗД сумата от 1021,74 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА КР. Г. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ..., ж.к. „...“, ... да
заплати на ЗАД„/фирма/” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление в ... на основание
78, ал. 3 ЗЗД сумата от 110,05лв. за разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4