Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 26.10.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание тридесети
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от
съдия Магделинова гр.дело №3874/2020год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2б, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, с който се претендира заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лева, ведно със
законната лихва от 12.05.2017г. до окончетелното плащане, настъпили в резултат
от нарушение на правото за разглеждане и решаване на сл.дело№1/1991г., преобразувано в сл.дело№780-II/1998г. по описа на ВОП-София, а
сега ДП№II-048/1999г. по описа на
ВОП-София, в
разумен срок съгласно чл.6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи, за периода от образуването му през януари 1991г. до датата
на исковата молба.
Ищецът Ю. Х. Х. излага съображения, че е един от пострадалите
от престъпленията, които се разследват 30-години по сл.дело №1/1991г. по описа
на Прокуратурата на въоръжените сили, впоследствие преобразувано, както е
посочено по-горе, което е известно сред обществото като делото за т.нар.
"възродителен процес", обект на който били всички турци, на
които принудително са сменявани
имената. С декларация на Народното
събрание от 11.01.2012г. този процес е признат като форма на етническа
асимилация и прочистване, а българското правосъдие и главният прокурор са
призовани да направят необходимото за приключване на делото срещу виновниците
за това. При реализирането на възродителния процес, според ищеца, е въвлечен
целият партиен и държавен апарат, а за сплашване на хората от турската
етническа общност са изполвани всякакви средства за натиск, служещи за
назидание, като уволнение от работа, задържане в полицията, задържане и
лишаване от свобода в местата, определени за това, без наличие на обвинение или
присъда, лишаване от свобода в далечни малки населени места без документи за
самоличност, без право за напускането им.
Посочените способи били извън закона, поради което е образувано
процесното следствено дело №1/ 1991г. по
описа на ПВС, впоследствие преобразувано, в което се разследват деянията по
изпращане на хора от турската общност в затвора, като за посочените деяния са
издавани съвместни заповеди на Министъра на вътрешните работи и Главния прокурор
с цел легитимиране на извършените действия.
Един от пострадалите от тях е ищеца, който е задържан в
периода от 05.01.1985г. до 15.01.1985г. и лишен от свобода в МВР Момчилград, а
в периода от 15.01.1985г. до 24.09.1985г. в затвора на остров Белене, където е
отведен от МВР-Момчилград, без да е извършил престъпление или друго нарушение и
без присъда. До тогава работел като учител, но поради задържането е уволнен от
тази длъжност поради непригодност, което сложило край на учителската му кариера
в България. След освобождаването от Белене никъде не го приели на работа като
учител, поради което работел години наред като строителен работник.
По време на лишаването от свобода е държан в килия, при
липса на елементарни условия за живот и лична хигиена. Първоначално не му
позволявали да се свърже с близките си и да им съобщи къде е. След това
свижданията били през 6 месеца, карали го да работи тежък физически труд, а
накрая го принудили да плати за настаняването в Белене. Осъдените и задържаните
за тежки престъпления били на по-лек режим от него. През юни 1989г. ищецът е изгонен
от България в Турция и се установил да живее там. От средствата за масова
информация разбрал за образуване на процесното следствено дело. Години наред не
бил потърсен от разследващите по това дело. Част от постарадалите, изгонени в
Турция, образували неформално сдружение, а след това сдружение, съобразно законодателството
на Турция, което да подпомага усилията им за комуникация с властите за
издирване, установяване и търсене на отговорност от виновниците за упражнената
спрямо тях репресия. Счита, че интензивни действия по разследването са
предприети в периода 1991г.-1994г., след което делото два пъти е внасяно с
обвинителен акт в съда и е върнато с указания за отстраняване на допуснатите
нарушения. През 2002г. ищецът е разпитан като свидетел и са му разяснени
правата по същото дело. На 11.01.2012г. е приета декларация на 41-вото НС, с
която е осъдена насилствената асимилация на българските мюсюлмани и е призовано
правосъдието и Главния прокурор на РБ да направят необходимото за приключване
на делото, но към датата на исковата молба няма напредък по същото. По искане
на един от пострадалите с определение
№3198/19.07.2018г. по ч.н.д№3175/2018г.
на Софийски градски съд на основание
чл.389 от НПК на прокуратурата е даден
едномесечен срок за произнасяне по делото съобразно нейните правомощия, като в
мотивите е посочено, че давността е изтекла
през 2000г., а единственият жив обвиняем е поискал прекратяване на
делото. По заявление на друг пострадал е определен нов срок на прокуратурата да
приключи делото, но в отговор е издадено постановление за спиране на същото на
ВОП от 04.10.2018г. Ищецът също се възползвал от правото си по чл.
368 от НПК, като по заявлението му е образувано ч.н.д.№134/2018г. на СВС, по
което с определение на съда делото е прекратено. Прието е, че Софийски военен
съд не е компетентен да го разгледа и е върнато на ВОП за изпращане на
компетентния съд. На ищеца не е известно дали това е изпълнено към датата на
исковата молба.
На 06.11.2018г. Софийски градски съд постановил 100
определения по искане на пострадали в досъдебното производство, с които е даден
едномесечен срок за приключване на делото, независимо от неговото спиране. На 04.10. 2018г. е издадено
постановление по ДП№II-048/1999г. по описа на ВОП, с което наказателното
производство е спряно за изчакване
отговор на четвърта по ред молба за
правна помощ, което е издадено в изпълнение на втория по ред срок, определен от
съда, за ускоряване на делото. Това
постановление не е съобщено на ищеца по надлежния ред. Част от пострадалите
подали жалба срещу него, но образуваното по нея производство е прекратено и
делото е върнато с указания за връчване
на препис от постановлението на всички пострадали лица. Ищецът счита, че
това допълнително забавило движението на делото, тъй като до съобщаване на
постановлението съдът няма да разгледа жалбите и няма да осъществи контрол по
подадена от ищеца жалба. Твърди, че към датата на постановлението няма
изпратена четвърта съдебна поръчка, поради което няма как да се получи отговор
по нея и основанието за спиране на делото е несъществуващо. От международния
отдел на ВКП е отказано изпращане на молбата за правна помощ с аргумента , че
давността е изтекла и няма смисъл от съдебна поръчка.
Излага доводи, че разследването и досъдебната фаза по процесното
следствено дело е продължило повече от 30 години, което е прекомерно и за това
липсва разумно оправдание. Това води до отказ от правосъдие и нарушаване
правото на ищеца по чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС за
разглеждане и приключване на делото в разумен срок, на което има право като
пострадал от деянията, предмет на разследването, за което отговорност носи ответника,
като господар на досъдебното производство. В резултат от посоченото нарушение
са причинени на ищеца вреди, изразяващи се в притеснение, очакване и
безпокойство от резултата на делото, тревоги и страх, че се води формално,
разочарование и загуба на доверие в институциите, правосъдието и
справедливостта. Притеснявал се, че обвиняемите ще се измъкнат от правосъдието.
Загубил доверие в институциите, чувствал се безпомощен и безсилен. Приключване
на делото било от голямо значение за него, защото в резултат от деянието,
предмет на разследване, е лишаван от свобода за повече от 6 месеца, като
единствената му вина била, че се е самоопределял с турски етнически произход и
заради несъгласието с възротелния процес и методите, с които е реализиран.
Поради забавяне на делото бил лишен от възможността за търсене на
справедливост за причинените му вреди,
поради възможността да се конституира като частен обвинител в съдебната фаза,
до която делото не е достигнало поради бездействието на прокуратурата.
Относно размера на претендираното обезщетение ищецът се позовава на практика на ЕСЗПЧОС,
според която същото е в размер на
1500евро за всяка година забавяне, но според спецификата на неговия случай и
настъпилите последици от разследваните престъпления, както и че е изтекла
давността за преследване на виновницие, от които отговорност никога няма да
бъде потърсена, следва обезщетението да се определи в размер на 2000евро
годишно, като за 30 години обезщетението е в размер на 120 000лева. Според ищеца от значение е и предубедеността
на прокурора, водил разследването, който целенасочено бавил делото с всички
възможни средства и не се съобразявал с актовете на другите институции за
приключване на делото.
Счита, че на основание чл.86 от ЗЗД ответникът му дължи
заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение за перидод три години преди предявяване на иска до окончателното
плащане, тъй като законна лихва се дължи от датата на увреждането, макар и
забавеното производство да не е приключило.
Предвид гореизложеното ищецът предявява иск за
постановяване на решение, с което да бъде осъдена П.НА Р.Б.да заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000лева, ведно със
законната лихва върху горепосочената сума от 12.05.2017г. до окончателното й
плащане, както и направените по делото
разноски.
Ответникът
П.НА Р.Б.в писмения си отговор излага
съображения за неоснователност на иска. Счита, че не са ангажирани
доказателства за процесуалното качество на ищеца по ДП№ II -048/1999г. по описа на ВОП София, както и че
е от кръга на пострадалите лица. Не са ангажирани доказателства за претърпени
неимуществени вреди от ищеца от престъплението, предмет на разследване по
следственото дело, тъй като липсва
постановление за образуване на
предварително производство или за привличане като обвиняем по конкретно дело. Липсват доказателства от които да се
установи, че делото е продължило повече от обичайно необходимото време за
наказателно производство, тъй като в българската и европейската съдебни системи
липсва друг наказателен процес с подобен предмет, обхват и характер на
разследване, което включва разследване на деяния, които са значително
отдалечени във времето и засегнали обществени отношения по охрана на основни човешки права и свободи,
извършени от лица, заемащи висши държавни постове и извършени спрямо стотици
български граждани, повечето от които са се изселили от пределите на Република
България. Липсата на подобно наказателно
производство прави несъпоставима неговата продължителност с други наказателни
производства. Счита, че описаните в исковата молба вреди са резултат не от
забавяне на процесното досъдебно производство, а от упражнена спрямо ищеца
репресия по време на т.нар. „възродителен процес“. Счита за юридически
несъстоятелно претендиране на обезщетение за вреди, настъпили в резултат от
невъзможността на ищеца да упражни правата си на граждански ищец в
наказателното производсто, тъй като делото е прекратено частично поради смъртта
на двама от обвиняемите още през 1998г, и 1999г., поради което не е ясно на
каква фаза би приключило наказателното производство. Излага твърдения, че не се
установява по процесното досъдебно производство да има периоди на бездействие
от страна на разследващите или такива, в които производството да не е
провеждано системно и ритмично, тъй като същото е било многократно спирано,
извършвани са процесуални действия по издирване на пострадали лица, следствени
действия в чужбина чрез съдебни поръчки и е внасяно в съда. За периодите, в
които делото е било в съда липсва пасивна материално-правна легитимация на ответника
и тези периоди следва да се извадят от общата продължителност на делото. На
следващо място се твъдри, че делото се отличава с фактическа и правна сложност
поради броя на обвиняемите лица и
стотиците пострадали, чието процесуално поведение също е допринесло за забавяне на производството, необходимостта
от извършване на съдебни поръчки в изпълнение на задължителни указания на
ВКС. Твърди се, че производството по делото е било спряно
на законово основание и поради фактическа невъзможност да бъде приключено.
В
допълнителен писмен отговор ответникът излага съображения за неоснователност на
претенцията за заплащане на обезщетение за вреди, настъпили в резултат от това,
че ищецът не е могъл да се конституира
като граждански ищец в съдебната фаза на делото, тъй като не е лишен от
възможността да потърси правата си по гражданско-правен ред и всички факти,
имащи значение за обезщетяване на
вредите, настъпили в резултат от престъпление могат да се установяват от
гражданския съд, във връзка с което се
позовава на практика на ЕСЗПЧОС. В тази връзка счита, че продължителността на
досъдебното производство не е пречка за ищеца да предяви правата си пред
гражданския съд, за вреди настъпили в резултат от разследваното престъпление, а
не да предявява иск за обезщетяване на вреди от бавно правосъдие. На следващо
място твърди, че вредите настъпили в резултат от т.нар "възродителен
процес", подлежат на обезщетяване по специалния Закон за политическа и
гражданска реабилитация на репресирани лица.
Съдът,
след като взе предвид становищата и доводите на страните, и прецени събраните
по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Въз основа
на издадено съдебно удостоверение ищецът е представил относими към предмета на
доказване в настоящото производство писмени доказателства от сл. дело№II-048/1999г. От
същите се установява, че на 13.08.2002г. ищецът е разпитан като свидетел по
делото. Представен е протокол за проведения разпит, при който ищецът е
свидтелствал за смяната на неговото име на Ю.Г.Х., както и че е с двойно
гражданство. Свидетелства че в края на месец декември 1984г. е започнала
насилствена смяна на имената в неговия край, с което той не бил съгласен.
Тогава работел като учител в с. Чайка, област Кърджали. Направил едно събиране
в училището, при което разяснил на хората, че това което се върши не е правилно, поради което бил арестуван на
04.01.1985г. в дома му, след което е откаран в МВР-Момчилград, където бил
задържан. По време на задържането бил разпитван и бит, след което четири дни е задържан
в МВР-Кърджали, откъдето е откаран с една катафалка в лагера в гр.Белене, който бил като
затвор.Ограден с телена ограда и охраняван от милиционери с кучета. Затворен е в килия. Близките му не знаели
къде се намира и дали е жив. Разбрали,
че е жив след няколко месеца, когато им позволили да пишат писма. След като им
разрешили свиждане видял новородената си дъщера , която била на 28 дена. След месец април 1985г. започнали да ги
изкарват на работа и работел по строителството на АЕЦ-Белене като заварчик, за
което не получавал никакви пари. Освободили го от Белене на 24.09.1985г. и се
прибрал в с.Чайка, където му казали, че е лишен от правото да преподава, поради
което започнал да работи тютюн, а след това като строителен работник в други
населени места, където можел да намери работа. Това продължило до месец юни
1989г., когато му казали от Дуржавна сигурност, че в срок от 12 часа трябва да
напусне страната със семейството си. Дали
им червени паспорти и се изселили в гр.Измир, където живеят и към датата на
разпита. В България останала къщата им, покъщнината и целия добитък. Разрешили
им да вземат по два куфара на човек. Заминал за Турция на 11.08.1989г. и се
върнал за разпита след 13 години. Не е получавал обезщетение за това, че е
репресиран и не е подавал документи за това. Не притежава и докумнети за това, че
е репресиран, но името му е сред посочените в Държавен вестник за политическа и
гражданска реабилитация. Заявява, че ще предяви граждански иск в съда и че не
желае да се запознава с материалите по следственото дело, посочил е адрес за
призоваване в България.
Представени
са писмени доказателства, от които се установяват обстоятелствата, за които
свидетелства ищеца, при гореописания разпит, а именно, че е освободен от
заеманата длъжност учител на 23.01.1986г., че със заповед от 25.02.1985г. е
приложена спрямо него превантивна административна мярка принудително
установяване в Белене за срок от 3 години, както и че няма данни да е привлечен
като обвиняем в наказателно разследване, че е сред лицата по отношение на които е обявена политическа и
гражданска реабилитация, посочени в решение на НС, обнародвано в ДВ от
01.09.1990г., които са неоснователно лишени от свобода и въдворени в Белене и е извършена насилствена
смяна на имената им.
От
писмените доказателства по следственото дело се установява, че с постановления са
привлечени като обвиняеми по него о.з.ген-полковник Д.И.С., Т.Х.Ж.иГ.И.А., на основание чл.162, ал.1 във във вр. С.с чл.20,
ал.2 във вр. с. с чл.26 от НК, за това че в периода от 1984г. до 1989г. в съучастие са проповядвали и подбуждали расова дискриминация. С обвинителен акт е
повигнато обвинение срещу Д. С., Т.Х.Ж.иГ.И.А., за това, че в периода от
08.05.1984г. до 13.02.1985г. в качеството си на военно длъжностно лице-министър
на вътрешните работи при условията на продължавано престъпление умишлено
злоупотребил и превишил властта си и дал указания при провеждани оперативки,
съвещания на ръководния състав на МВР и изказвания пред форуми на членове на
БКП, с които възложил на подчинените си служители на МВР несвойствени и
нерегламентирани по надлежния ред функции и задачи, преподчинил длъжностни лица
от МВР на граждански лица от апарата на БКП, незаемаши длъжност в държавния
апарат, въвел фактическо извънредно положение на части от територията на
страната, разпоредил задържане на български граждани без правно основание, от
които деяния настъпили вредни последици, изразяващи се в противозаконно
задържане на български граждани в места за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, противозаконно ограничаване правата на българските граждани на
свободно придвижване в и между населените места на страната, право за ползване
на свой език, представляващи престъпление по чл.387, ал.2, във вр. с.с ал.1 ,
чл.26, ал.1, чл.20,ал.2 от НК за обвиняемия Стоянов и престъпление по чл. 387,
ал.2 във във вр. с.с ал.1 , чл.26, ал. 1, чл.20, ал.3 от НК за обвиняемите
Живков и Атанасов. От приложението към обвинителния акт се установява, че по
делото са привлечени трима обвиняеми, разпитани
са 31 броя свидетели, взети за три мерки за неотклонение и са събрани 16
тома писмени доказателства.
С
разпореждане по НОХД№1/1994г. по описа
на ВКС, Военна колегия е прекратено съдебното производство, образувано по
горепоисочения обвинителен акт, което е върнато за доразследване от
Прокуратурата на въоръжените сили за отстраняване на посочените в
разпореждането съществени процесуални нарушения, а именно не са посочени
имената на всички 439лица, изпратени на остров Белене, на какво основание и в
какъв срок, както и посочените 184 български граждани, задържани в затворите на
страната. С второ разпореждане от 28.04.1998г.
е прекратено НОХД№1/1998г. и е върнато делото на Прокуратурата на
въоръжените сили за отстраняване на псоочени в обстоятелствената част
процесуални нарушения, между които отново е посочено, че в обвинителния акт е отразено,
че в резултат от деянията на обвиняемите са пострадали множество лица, но
част от тях са посочени поименно, а други само като бройка, а в други случаи е
отразено, че има пострадали лица, без да е посочен техния брой и имена. Изложени са съображения, че нормата на чл.387
от НК е бланкетна и за да е налице основание за търсене на отговорност е
необходимо да се посочат конкретни законови и подзаконови норми, които с
деянията си обвиняемият е нарушил. Посочено
е, че само при кумулативното наличие на нарушени законови новрми и вредни
последици е налице престъпление по чл.387 от НК.
С писмо от
25.01.2019г. до Министерство на
правосъдието, от ВКП, отдел "Международен", е препратено по
компетентност искане от ВОП-София за
правна помощ до компетентните власти в Република Турция. В писмо от ВКП, отдел
"Международен" до ВОП, е посочено, че е върнато предложение от
28.09.2018г. по преписка №СП -3/2001г. за изготвяне на молба за правна помощ до
РТурция, като са изложени съображения, че делото е висящо от 31.01.1991г. и има
за предмет разследване на престъпление по чл.387, ал.2, във вр. с.с ал.1 от НК
срещу бившия министър-председател на РБългарияГ.И.А., бившия държавен глава на
НРБ Т.Ж. , които действали в качестото на подбудител спрямо извършителя военно длъжностно лице Д.И.С., тогава
министър на вътрешните работи на НРБ и генерал-полковник. Посочено е, че престъпелението е било
наказуемо към момента на довършването,
но давностният срок за наказателно преследване по чл.80, ал.1, т.3 от НК е 10 години, а срокът на абсолютната давност
по чл.81, ал.3 от НК , който тече от довършване на престъплението, е петнадесет години. Прието е, че давността за наказателно
преследване по чл.387, ал.2 от НК е изтекла на 13.02.2000г. Прието е, че изготвянето на молба за правна
помощ и събиране на доказатеслтва селедва да се основава на възможността за
наказателно преследване, която да не е погасена по давност по време на
изпълненеито на молбата. Налице са изявления от страна на двама от обвиняемите
за прекратяване на делото поради изтекла абсолютна давност. Констатирано е, че
по делото са установени преди това подавани подобни молби за правна помощ до Република
Турция, които са частично изпълнявани, както и че същите са изпратени преди да
бъде констатирано наличие на предпоставките за частично прекратяване на делото
поради изтекла абсолютна давност.
От писмо
на Зам. Главен прокурор и ръководител на
ВКП, относно процесното следствено дело№1 /1991г. по описа на ПВС, са описани
хронологично извършените процесуални действия, както и че в изпълнение указанията
на съда в разпорежданията, посочени по горе, са установени актуални имена на
446 лица-български граждани от турски произход, въдворени в ТБО
"Белене", както и законните наследници на починалите. До компетентните
власти в РТурция е изпратена молба за правна помощ -разпит по делегация на
пострадалите, като до датата на писмото са разпитани 26 от тях. Посочено е, че междувременно Т.Ж. и Д.И.С. са
починали и наказателното производство срещу тях е прекратено. В заключение е
посочено, че следственото дело се води под№780-II/1998г. и се състои от 48 тома. Не са разпитани още 134
лица, 126 от които се намират в РТурция и не са установени точните им адреси,
поради което не са уведомени за правото им на граждански иск и да поискат обезщетение
за причинените им вреди. Посочено е, че фактически разследването е завършено,
но практически неизпълнимите указания на съда, задължителни за изпълнение,
препятстват внасянето на обвинителен акт, както и че при изчерпване на всички
процесуални възможности за изпълнение указанията на съда, следственото дело ще
бъде внесено за разглеждане, както това е направено през 1993г и 1997г. От писмото следва
да се направи извод, че процесното следствено дело е висящо по отношение на
обвинението, повдигнато срещуГ.И.А..
С определение №
4852/06.11.2018г., постановено по ЧНД №4719/2018 год. по описа на Софийски
градски съд по искане на Ю.Г.Х. за ускоряване на досъдебното производство и
определяне на мерки за ускоряване на НП №ІІ-48/1999 год. по описа на Военно-окръжна
прокуратура-София, е определен едномесечен срок за проверка и оценка на
доказателствата и доказателствените средства и произнасяне на прокурора,
съгласно правомощията му по чл.242, ал.1 от НК по ДП № II-048/1999 год. по описа на ВОП, като в
мотивната част на определението е посочено, че наказателното производство
подлежи на прекратяване поради изтекла към 13.02. 2000г. давност.С
постановление от 04.10.2018г. е спряно производството по ДП №II-048/1999г.,
водено срещу Г. А., бивш министър председател на НРБ.
Към датата на приключване
на съдебното дирене -30.09.2021г. няма данни наказателното производство да е
приключило, поради което съдът приема към настоящия момент все още да е висящо.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Според чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на
граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, съгласно
чл. 6, § 1 от Конвенцията, която регламентира правото на справедлив съдебен процес, при който всяко
лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при
наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Според Европейския съд
за правата на човека предписанието за разумен срок на делото се нарушава само
от закъснения, за които са отговорни държавните органи, като разумният характер
на продължителността на производството трябва да бъде преценен в светлината на
конкретните обстоятелства по всяко дело и с оглед на следните критерии:
сложността на делото, поведението на жалбоподателя и съответните органи и на
какво е бил изложен жалбоподателят в процеса.
Съгласно чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ съдът взема предвид общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна
сложност, поведението на страните и на техните процесуални и законни
представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора. Необходим елемент от
фактическия състав е установяване на сочените неимуществени вреди, причинна
връзка с установеното нарушение за разглеждане на делото в разумен срок и
размер на претендираното обезщетение.
По делото не е спорно, че
ищeцът е пострадал от престъпление по чл. 387, ал. 2,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26 от НК,
за което е повдигнато обвинение по сл. дело № 1/1991 година по описа на ПВС.
Същото е образувано на 30.01.1991 г. и не са ангажирани доказателства да е
приключило към 30.09.2021г. – датата, на която е даден ход на устните
състезания. Следвоателно е продължило за период от около 30 години. Неоснователен
е доводът на ответника, че началният момент следва да бъде определен от
конституирането на ищеца като пострадал, съобразно НПК, тъй като в случая следва
да намери приложение установения в практиката на ЕСПЧ стандарт, съобразно които
качеството "жертва" възниква от датата на образуване на съответното
производство, чиято разумна продължителност се преценява.
От събраните по делото
доказателства не се установява ищецът с поведението си да е допринесъл за
забавяне на производството, тъй като
същият е дал показания като свидетел, посочил е адрес за призоваване на
територията на РБългария, независимо че е трайно установен в Турция. Не на
последно място е предриел необходимите и законоустановени мерки за ускоряване
на производството по наказателното дело, по което е постановено определение № 4852/06.11.2018г.
по ЧНД №4719/2018 год. по описа на Софийски градски съд.
Следва да се приеме за
доказано, че наказателното производство по процесното следствено дело се
отличава с фактическа и правна сложност поради многобройните деяния, съставляващи
репресивни мерки спрямо огромен брой лица по време на т. нар. "възродителен
процес", както и поради характера на престъплението, за което е повдигнато
обвинението, а именно длъжностни престъпления, извършени чрез злоупотреба с
власт или служебно положение. Повдигнато е обвинение срещу трима обвиняеми за
отделни деяния, което предполага извършването на голям на брой следствени
действия. Въпреки това следва да се направи извод за нарушение на правото на
ищеца за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1
от Конвенцията, което е настъпило в
резултат от действията на органите на досъдебното производство. Не се
установяват обективни причини, които да обусловят
изключително дългата продължителност на делото от около 30 години. Установява
се, че по досъдебното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения при изготвяне на обвинителния акт, като не са положени достатъчно
усилия по надлежното идентифициране на пострадали от престъплението лица,
въпреки посочването им в обвинителния акт, което е довело до връщането му от
съда за допълнително разследване.
Неоснователни са доводите
на ответника, че поради фактическата и правна сложност на делото същото не може
да се съпостави като продължителност с други дела, както и че посочената
продължителност не обуславя ангажиране отговорността на ответника за вредите, настъпили в резултат от неизпълнение
на задължението за разглеждане и решаване на делото в разумен срок в рамките на
правомощията, предоставени на прокуратурата.
Този извод се налага поради това, че по делото са постановени две
разпореждания на ВКС, с които съдебното производство е прекратено и делото
върнато в досъдебна фаза, като са дадени конкретни указания за идентифициране
на пострадалите лица, както и да се посочи в какъв период по отношение на всяко
едно от тях е прилагана незаконосъобразна репресия, за която се търси отговорност
от обвиняемите.
В
разпореждане от 28.04.1998г. на ВКС, с което е прекратено НОХД№1/1998г.
и е върнато делото на Прокуратурата на
въоръжените сили за отстраняване на процесуални нарушения, е констатирано
наличие непълнота в обвинителния акт, в които е посочено, че в резултат от деянията на
обвиняемите са пострадали множество лица, но част от тях са отразени поименно,
а други само като бройка. В други случаи се сочи да има пострадали лица, без да
е отразен техния брой и имена. Изложени
са съображения, че нормата на чл.387 от НК е бланкетна и за да е налице
основание за търсене на отговорност е необходимо да се посочат конкретни
законови и подзаконови норми, които с деянията си обвиняемият е нарушил. Указано
е, че само при кумулативното наличие на нарушени законови норми и вредни
последици е налице престъпление по чл.387 от НК.
Следователно, установените
от съда процесуални нарушения са свързани със съдържанието на обвинителния акт
не само поради липса на индивидуализация на пострадалите, но и поради това, че
не са посочени съществените елементи, даващи основание за повдигане обвинение
на посоченото правно основание, тъй като не са отразени нарушените от
обвиняемите конкретни законови и подзаконови норми. Не са ангажирани доказателства,
от които да се установи, че са отстранени визираните в посоченото разпореждане
пропуски в обвинителния акт. Освен това техният вид не дава основание да се приеме,
че изпълнението им е фактически невъзможно, както и същото да е свързано с
изпълнение на разпити по делегация в Р Турция по пътя на правната помощ.
В горепосоченото писмо на Зам.
главен прокурор от 2003г. е изразено
становище, че "към този момент фактически разследването по делото е
завършено, но практически неизпълнимите указания на съда, задължителни за
изпълнение, препятстват внасянето на обвинителен акт в съда", което дава
основание да се приеме, че от този момент е започнало неоправданото забавяне в
развитието и приключване на производството. От изложеното следва да се направи
извод, че процесуалното поведение на органите на досъдебното производство е
станало причина за неоправдано забавяне на наказателно производство, което се
характеризира с неразумна продължителност.
Обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на забавяне
разглеждане на делото в разумен срок, съгласно § 1 от ПЗР на ЗОДОВ във връзка с
чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост. При определяне на размера на
обезщетението
съдът взема предвид характера на производството, по което е допуснато забавяне,
както и че ищецът е пострадал от престъпление с висока обществена опасност, при
което са накърнени негови основни права и свободи-ограничаване правото на
свободно придвижване, на етническа принадлежност, произход, религия, убеждения
и е лишен от правото да получи в разумен срок съдебно решение.
На следващо място съгласно
практика на ЕСПЧ претърпените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в притеснение, отчаяние, безпокойство, чувство за безсилие и
безпомощност и загуба на доверие в съдебната система, като пряка и
непосредствена последица от нарушаване на правото му за разглеждане на делото в
разумен срок, се презюмират, като тази презумпция е оборима. Поради това съдът
приема, че неимуществените вреди, претърпени от ищеца като пряка и
непосредствена последица от забавата, са установени. Съдът приема, че справедливият
размер на обезщетението е 30 000, 00 лв., до който следва да бъде уважен
предявения иск и да се отхвърли за разликата до 120 000, 00 лв. При определяне
на посоченият размер съдът взема предвид обстоятелството, че ищецът е пострадало
лице по процесното следствено дело, а не обвиняем и наказателната принуда не е
пряко насочена върху личността му. На следващо място в качеството на
реабилитирано лице по смисъла на Закона за
политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, ищецът
има право на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, поради
което вредите от осъществената репресия са извън обхвата на настоящото
производство.
Основателна е претенцията за заплащане на
лихва за забава върху присъденото
обезщетение от 12.05.2017г. или три години преди датата на подаване на исковата молба, тъй като
представлява обезщетение за непозволено увреждане и съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД
длъжникът се смята в забава и без покана, поради което законната лихва се присъжда от датата на
деянието.
При този изход на спора и
на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете, в размер на 2,50лв държавна такса. Не следва да
се присъжда адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, тъй
като няма данни да е договорено и платено или да е договорена безплатна правна
помощ по чл. 38 от ЗАдв.
Мотивиран от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати
на Ю.Р.Х. с ЕГН ********** на осн. чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 30 000, 00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди настъпили в резултат от нарушение правото за
разглеждане и решаване на
сл.дело№1/1991г., преобразувано в сл.дело№780-II/1998г. по описа на
ВОП-София, а сега ДП№II-048/1999г. по описа на ВОП-София, в разумен срок, съгласно
чл.6, §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, за
периода от образуването му през януари 1991г. до датата на исковата молба,
ведно със законната лихва от 12.05.2017г. до окончателното плащане, както и на
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ направените по делото разноски в размер на
2,50лева, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 30 000,00 лв. до
пълния предявен размер от 120 000. 00 лв., като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.