Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 19.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. М.
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2.АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Красимира
Динева и прокурора М.Димитров
като разгледа докладваното от съдията
СТАВРЕВА В.Н.А.Х.Д.№5011/2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
С Решение №5407/07.07.2016г. по
Н.А.Х.Д.№23423/2014г.,
СРС, НО, 16-ти
с-в е признал обвиняемата В.Р.П. за виновна в извършването на престъпление по чл.343,
ал.3, пр.последно, б.“а“, пр.2, вр. ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3
от НК, поради което и на осн. чл.78а от НК я е освободил от наказателна
отговорност като й наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 3 000лв.
/три хиляди лева/. Съдът наложил и кумулативното наказание „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца. СРС възложил на обвиняемата П. и направените
по делото разноски.
Срещу решението в
срок е постъпила бланкетна въззивна жалба от упълномощения защитник
на обвиняемата – адв.Е.И.. В сезиращия въззивния съд акт решението се определя като неправилно и
незаконосъобразно. Поради изложеното, се моли за оправдаване на обвиняемата по
повдигнатото й обвинение, а алтернативно се настоява за налагане на
административно наказание към законовия минимум. В жалбата
не се прави искане за събирането на нови доказателства.
След изготвяне на мотивите към съдебния акт
и с оглед указанията на съдията от СРС, по делото е постъпила молба от адв.И.,
в която е заявила, че ще допълни жалбата си в срока по чл.320, ал.4 от НПК.
Такива са постъпили преди първото по делото с.з. в насока оспорване фактическата
обстановка, приета от първия съд относно мястото на настъпване на удара. Настоява
се от мотивите на първоинстанционното решение да не става ясно защо са
кредитирани показанията на част от свидетелите, а други са дискредитирани.
Приема се, че е налице съпричиняване и от страна на пострадалата дори и да се
приеме невъзможност на обвиняемата да предотврати ПТП. В заключение,
наказанието се приема да е завишено особено с оглед оказаната помощ на
пострадалата.
В разпоредително
заседание от 03.11.2017г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
обвиняемия и свидетелите, изслушването на вещи лица и ангажирането на други
доказателства.
В открито заседание
пред въззивната инстанция обвиняемата В.Р.П. редовно призована,
не се явява.
Защитата й в лицето
на адв.Е.И. поддържа подадената жалба и
допълнението към нея пред СГС, в които се настоява за оправдаване на обвиняемата.
Алтернативно се моли за намаляване размера на наложеното наказание, в каквато
насока се позовава на представените удостоверение за раждане и характеристика,
а също и на изтеклия период от време от деянието.
Представителят на
СГП счита жалбата за неоснователна. Приема, че фактическите констатации в
мотивите са правилни и обосновани. Пледира за потвърждаване на постановения
първоинстанционен акт.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея,
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното
решение, констатира следното:
Първоинстанционното
решение е постановено при сравнително изяснена фактическа обстановка, която се
подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени
средства и способи за приобщаването им. Настоящият въззивен състав не намира основания
за съществено ревизиране фактологията, приета от първия съд, установена след
изследване на приобщения доказателствен материал, като само следва да бъде допълнена
в следната насока:
Обвиняемата В.Р.П. е родена на ***г***, българка, българска гражданка,
със средно образование, омъжена, безработна, с адрес по местоживеене:***5, с
ЕГН:**********, неосъждана.
Обвиняемата П. е правоспособен водач на моторно превозно средство /свидетелство за
управление на МПС №****** за категории “М”, “В”, валидно до 08.07.2015г.
На 06.02.2014г. около
17,55 часа в гр.София, обвиняемата П.
управлявала л.а. марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК №
*******по ул.„Христо Силянов“ с посока на движение от бул.„Ломско шосе“ към ул.„Хан
Кубрат“. На предната седалка в превозното средство пътувала св.В.Н.А.– нейна
колежка. Пътното платно на ул.„Христо Силянов“ било покрито с дребнозърнест
асфалт, без наклони, прав участък от пътя, предназначено за движение в двете
посоки. Ул.„Христо Силянов“ с посока на движение от бул.„Ломско шосе“ към ул.„Възрожденска“
била разделена на три ленти за движение като дясна лента била отделена от
средна лента с двойна непрекъсната линия - маркировка M2 от ЗДвП с широчина от
3.70 м., с посока за движение направо и надясно, средна лента за движение с
широчина 3.50 м., отделена от лява лента с единична непрекъсната линия -
маркировка движение завой на ляво към ул.„Възрожденска“ с широчина 3.60м.,
предназначена за движение на пътни превозни средства от ул.„Възрожденска“ към
бул.„Ломско шосе“. Кръстовището между ул.„Христо Силянов“ и ул.„Възрожденска“
било регулирано със светофарна уредба - трисекционна за пътни превозни средства
и двусекционна за пешеходци, работеща в нормален режим.
По това време пострадалата
Д.В., която се прибирала от работа, се движела с нормален ход по левия тротоар
от посоката на обвиняемата П. *** с
посока от ул.„Хан Кубрат“ към бул.„Ломско шосе“. На кръстовището на ул.„Христо
Силянов“ и ул.„Възрожденска“, на зелен сигнал на светофарната уредба,
пешеходката В.предприела пресичане на ул.„Възрожденска“ по продължението на
левия тротоар на ул.„Христо Силянов“ спрямо посоката на движение на автомобила,
управляван от обвиняемата П..***
кръстовището с ул.„Христо Силянов“ нямало изрично очертана пешеходна пътека. В
същото време обвиняемата В.П. предприела
извършване на маневра ляв завой от ул.„Христо Силянов“ по ул.„Възрожденска“ на
зелен сигнал на светофарната уредба. При навлизането на ул.„Възрожденска“,
обвиняемата П. не успяла да реагира
своевременно и да спре аварийно, поради което и блъснала с предната част на
автомобила св.В.в областта на лявата подбедрица. Ударът настъпил на около 1-1,5
метра след ъгъла, сключен между ул.„Възрожденска“ и ул.„Христо Силянов“, около
средата на пътното платно на ул.„Възрожденска“. Свидетели на случилото се били Н.Ф.съпругата
му св.И.Ф.. Първият управлявайки л.а. „Пежо 806“ извършвал маневра завой на
дясно от ул.“Хр.Силянов“ към ул.“Възрожденска“. Св.И.Ф. сигнализирала за
случилото се на тел.112.
След настъпилия удар,
обвиняемата П. излязла от л.а. и заявила,
че пострадалата се е ударила в нейното МПС.
На място дошъл екип на
КАТ – СДВР в състав св.Ш., св.Е.П., а също
и св.Л. и св.Т.П., които извършили оглед на местопроизшествието. Докато
изчаквали екипа на Спешна помощ, пострадалата В.се опитала да стъпи на левия си
крак, който се огънал навътре и се оказало, че е счупен.
По това време на място
по случайност пристигнал и св.И.Й.– съпруг на сестрата на обвиняемата П., който разговарял с нея и разбрал за
случилото се.
Пострадалата била
отведена до УМБАЛСМ „Пирогов“, където престояла 10 дни, но след това дълго
време била в болнични.
Според заключението
на съдебно
медицинска експертиза св.Д.Г. В.е получила следните травматични увреждания:
вътреставно /в коленната става/ счупване в страничния кондил на голямопищялната
кост на лявата подбедрица, причинили на пострадалата - трайно /за повече от 30
дни/ затруднение в движението на левия долен крайник и съставлява средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК. Според допълнителна
съдебно-медицинска експертиза установените при пострадалата други травми -
вероятна контузия на главата, което представлява временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на пострадалата и което представлява лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.
Според заключениетона
авто-техническа експертиза при сравняване на опасната зона за спиране на
автомобила с възможността за възприемане на пресичането на пешеходката на
пътното платно, ударът е бил предотвратим чрез аварийно спиране, а причините за
настъпилото транспортно произшествие не са технически, а са вследствие на
субективните действия на водача на лекия автомобил, който при маневра ляв завой
не е пропуснал пресичащата на пешеходна пътека пешеходка и късно е реагирал за
спиране.
Съгласно заключението
на КМАТЕ, ударът е настъпил по протежение на пътното платно на около 1-1,5метра
след мисленото продължение на десния тротоар на ул.“Христо Силянов“ за посоката
на движение на л.а., управляван от св.Ф. при скорост от около 20-30км/ч като
опасната зона е била около 9м при скорост от 20км/ч и около 15м при скорост
30км/ч. Вещите лица са приели, че в момента на пресичане, предната част на л.а.
е отстоял на около 21м при скорост на движение 20км/ч и на около 35м при
скорост от 30км/ч при спокоен ход на пешеходката. В заключение вещите лица след
като са обективирали отново нанесените телесни повреди на пострадалата, са
посочили, че ударът между МПС и пешеходката е бил предоствратим от техническа
гледна точка
Така изложената
фактическа обстановка въззивният съд възприе за установена въз основа на
събраните главно в хода на съдебното производство доказателствени материали,
инкорпорирани посредством показания на пострадалата Д.В. и св.Е.П., св.Т.П., св.Н. Ф., св.И.Ф., св.Г.Ш., св.Р. Л., св.И.М., св.Г.С., а също и чрез приобщените справка за съдимост на
обвиняемата, справка/картон на водача, предоставена от СДВР-ОПП за П.
като водач на МПС, справка относно режима на работа на светофарната уредба, справка-отговор
от Районен център 112 - София при Дирекция ”Национална система 112” в МВР,
обсъдени и във връзка със събраните в досъдебното производство писмени и гласни
доказателства.
Към така визираната
доказателствена маса следва да бъдат приобщени и анализирани от въззивния съд на
основание чл.378, ал.2 от НПК и констативен протокол №К 111 /л.8 от досъдебното
производство/, протоколи за оглед на местопроизшествие от 06.02.2014г., ведно
със скица и фотоалбум /л.9-14 и л.137-141 от досъдебното производство/, епикриза
на пострадалата /л.28 от досъдебното производство/.
На първо място
следва да се посочи изключително формалния доказателствен анализ, направен от
СРС, въпреки че като резултат правните му изводи са верни. На първо място не
може да се приеме, че показанията на св.Г.С. са „детайлни и
установяват хронологично настъпилите събития“, а още по-малко тези на св.Ш. и Л..
Именно, след като е констатирал обратното, съдът е приобщил показанията на
последните двама полицейски служители от досъдебното производство. Макар и за
св.Ш. да не става ясно на какво основание са приобщени показанията му, следва
да се отбележи, че производството по делото е по реда на чл.375 и сл. от НПК,
което означава, че показанията на свидетелите от досъдебното производство са
част от съдебното производство, именно което се явява особеност на
разглеждането на дела по реда на гл.28 от НПК. Това не налага прочитане на
показанията им, още по-малко на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1 от НПК, както това
е сторено спрямо показанията на част от свидетелите.
Въззивният съдебен
състав не намира, че показанията на св.С., макар и да насочват към недостатъчно
съблюдавани правила при извършване на огледа на местопроизшествие, игнорират
показанията на полицейските служители /от досъдебното производство/ и най-вече
тези на пострадалата и свидетелите Ф. и корелиращите с тях писмени
доказателства. Факт е обаче, че свидетелят говори в можествено число, т.е че са
присътвали поне двама свидетели, а отделно от това и дава сведения за мястото,
където се е намирал л.а. Именно в анаголична насока са и показанията на другото
поемно лице - св.М. от досъдебното производство.
Обосновано първият
съд е дал вяра на показанията на пострадалата, които в действителност са
безпротиворечиви, подробни и кореспондират със заключението на КМАТЕ, АТЕ и
СМЕ, въпреки че по-сериозен доказателствен анализ не е бил извършен. По
убедителен начин пострадалата пресъздава механизма на ПТП, който намира
потвърждение в протокола за оглед на местопроизшествие и скицата към него,
както и в изготвения по делото констативен протокол. Без съмнение се
установява, че автомобилът, управляван от обвиняемата П. не е пропуснал
движещата се пешеходка като по този начин е станал причина за настъпване на
ПТП, в какъвто смисъл е и заключението на КМАТЕ и АТЕ. Нещо повече, в
аналогична гледна точка са и показанията на св.Ф. – съпруг и съпруга, както
пред СРС, а така също и пред разследващ орган, част от подлежащия на обсъждане
доказателствен материал. Следва да се подчертае, че обективираното в
Констативния протокол стои според този съдебен състав най-близо до действително
стеклите се събтия, когато не само ПТП е посетено от органите на реда, но и
когато възприятията на всички участници внего са най-пресни, но и неповлияни от
външни въздействия – качество на пострадал и респ. на обвиняем.
С оглед изясняване
механизма на ПТП, съдът в този му състав също изцяло се довери на експертите,
изготвили КМАТЕ, според които ударът е настъпил по протежение на
пътното платно на около 1-1,5метра след мисленото продължение на десния тротоар
на ул.“Христо Силянов“ за посоката на движение на л.а., управляван от св.Ф..
Що се касае до показанията
на останалите разпитани свидетели по делото, същите не са били обект на
самостоятелен анализ от СРС, но доколкото част от тях са очевидци на случилото
се и разказа им способства съществено за изясняване на обективната истина, доказателственото
право налага извършването на стриктен анализ и на тези доказателствени
средства, с оглед тяхната относимост, допустимост, достоверност и достатъчност.
Поради това,
въззивният състав дава пълна вяра на показанията на свидетелите Н.
Ф., И.Ф., доколкото информацията, която възпроизвеждат е
логична и последователна, кореспондираща както помежду си, така и с останалите
доказателствени източници. Същите са освен това случайно преминаващи граждани
покрай случилото се ПТП и нямат каквито и да било отношения с някоя от страните
по делото – обвиняемата и свидетелите от нейната група и пострадалата от друга
страна. Нещо повече, показанията им са в пълен унисон с изложеното от
пострадалата и приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства
и най-вече заключенията на различните вещи лица. Показанията на св.Г.Ш.,
Р. Л., св.Т.П., св.Е.П. от досъдебното производство също не могат да бъдат
възприети като заинтересовани, защото всеки един от тях в изпълнение на
служебните си задължения е изградил обективна способност да отчита фактическите
обстоятелства при едно настъпило пътнотранспортно произшествие, каквото е и
настоящото. Нещо повече, показанията им са напълно съответстващи на констативния
протокол, изготвената скица и протоколи за оглед.
Що се отнася до
показанията на св.А. и св.Й., същите на следва да бъдат игнорирани само поради
факта, че са пътували с обвиняемата и е нейна колежка или респ. св.Й. е нейн
роднина по сватовство, както е сторил СРС. Следва да се подчертае, че
доказателственото право не допуска придаването на предварителна сила на
доказателствата, още повече категорично отхвърляне на такива само заради близки
отношения с която и да било от страните. В този смисъл, показанията следва да
бъдат подложени на съпоставителен анализ, след извършването на който съдът
намира, че в основните им части не се противопоставят на останалите гласни и
писмени доказателства. Тук е мястото да се отбележи, че св.Й., ако и да е присъствал
на мястото на ПТП, това е станала след реализирането му, т.е няма как да е пряк
очевидец на детайлите, които е възприела например пострадалата и св.Ф.. Друг е
въпроса, че и както самият свидетел заявява показанията му са отражение на
обективиранато пред него от обвиняемата П., поради което и няма как да
са първични. В този смисъл, съдът не дава вяра на изложеното от св.Й. относно
мястото на настъпване на удара, при все че е дошъл след ПТП и МПС е било
изместено, а и тезата му се противопоставя на показанията на пострадалата и
тези на свидетелите Ф. и отчасти на показанията на полицейските служители и
писмените доказаелства, приложено по делото. Що се касае до показанията на св.А.,
както пред съда, така и пред разследващ орган, в известна степен същите дават
достоверна картина за случилото се – относно посоката на движение,
преминаването на разрешен зелен сигнал, но в тях се наблюдават и известни
нюанси в насока защитната теза на обвиняемата, които доколкото се
противопоставят на кредитирани от съда доказателства, са недостоверни.
В заключение,
въззивният съдът се довери и на еднопосочните показания от досъдебното
производство на св.Е.П., Г.Ш., св.Р. Л. и св.Т.П., въпреки че в съдебно
заседание, логично, предвид изтеклия период от време, показанията им са били
по-откъслечни.
Съдът в този му
състав също даде кредит на доверие и на неоспорените от страните заключения на
извършените по делото СМЕ №П-51/2014г. /л.26-27 от досъдебното
производство/ и СМЕ /л.57-58 от
досъдебното производство/, въз основа на които по
категоричен начин се установяват получените в резултат на случилото се ПТП
телесни увреждания на пострадалата В.- вътреставно /в
коленната става/ счупване в страничния кондил на голямопищялната кост на лявата
подбедрица, причинили на пострадалата - трайно /за повече от 30 дни/
затруднение в движението на левия долен крайник и вероятна контузия на главата,
което представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалата. Тези констатации в двете СМЕ от една страна съответстват на КМАТЕ /л.121-129 от досъдебното производство/, а от друга са в корелация
с показанията на пострадалата и свидетелите Ф., епикризата на В.и другите
медицински документи.
При възприемане за
изяснен процеса на настъпване на ПТП, въззивният съд изцяло се позова на
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство комплексна медико-автотехническа
експертиза и АТЕ /л.35-38 от досъдебното производство/, които постави в
основата на своите фактически изводи при изясняване на обстоятелствата,
свързани със скоростта на движение на процесния автомобил преди катастрофата,
опасната зона, мястото на настъпилия удар, механизма на ПТП и техническите
причини за него, както и възможността за предотвратяване на инцидента.
Обосновано, съдът от първата съдебна инстанция е кредитирал цитираното
заключение, което е компетентно изготвено от лице с необходимите знания и опит
и не дава съмнения за неправилност. Изводите на вещото лице добре се съотнясет
с показанията на пострадалата и св.Ф., констатациите на полицейските служители,
дошли непосредствено след ПТП и приложените документи относно режима на работа
на светофарната уредба, констативния протокол, протокола за оглед на
местопроизшествие и др.
При така
установената фактическа обстановка, първоинстанционния съд правилно е приел за
установено от правна страна, че обвиняемата В.Р.П. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр.последно, б.“а“, пр.2, вр. ал.1,
б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за което я е
признала за виновна с решението си.
Обосновано СРС е
приел, че на 06.02.2014г.
около 17.55часа в гр.София, на пешеходна пътека на кръстовището, образувано
между ул.„Христо Силянов" и ул.„Възрожденска“ при управляване на моторно
превозно средство лек автомобил „Опел Астра" с per. №
*******по ул. „Христо Силянов" с посока на движение от бул.„Ломско
шосе" към ул. „Хан Кубрат", при извършване на маневра „ляв
завой" към ул. „Възрожденска" обвиняемата П. е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл.119,
ал. 4, вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата: „Водачите на завиващите
нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците", чл.84,
ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата: "При
завиване за навлизане в друг път водачът на нерелсовото пътно превозно средство
е длъжен да пропусне пешеходците, пресичащи платното за движение на другия
път" като реализирала пътнотранспортно произшествие с пресичащата по
пешеходната пътека от отдясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила
пешеходка Д.Г. Вакареева, като по непредпазливост причинила средна телесна повреда
по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, изразяваща се във вътреставно /в коленната
става/ счупване в страничния кондил на голямопищялната кост на лява подбедрица,
причинили на пострадалата - трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в
движението на левият долен крайник.
Съдът в този му състав
също е на становище, тълкувайки разпоредбата на § 1 от ДР на Правилника за
прилагане на Закона за движение по пътищата, и по-точно т.17, че „Пешеходна пътека" е част от платното за
движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци,
предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.", поради
което и правилно първия съд е счел, че са допусноти нарушения на чл.119, ал.4,
вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата: „Водачите на завиващите нерелсови
пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците" и повеляващия
в аналогична насока чл. 84, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за
движение по пътищата: "При завиване за навлизане в друг път водачът на
нерелсовото пътно превозно средство е длъжен да пропусне пешеходците, пресичащи
платното за движение на другия път".
Безспорно е
установено, че основна причина за настъпване на ПТП-то е предприетото навлизане
от обвиняемата П., без да пропусне
преминаващата пешеходка. Причина за станалата катастрофа са субективните
действия от страна на обвиняемата П., в каквато насока говорят, както
стана ясно и по-горе показанията на свидетелите и заключенията на експертизите
по делото.
Съдът в този му
възвизен състав не споделя тезата на защитата за съпричиняване на съставомерния
резултат и от страна на пострадалата. В обратната насока говорят категоричните
показания както на последната, макар и откъслечни, но така също и изложеното от
свидетели Ф.. Въззивният съд не видя и основания за прилагане на
привилигирования състав на чл.343а от НК, тъй като същият не препраща към
нормата на чл.343, ал.3 от с.к., в случаите, когато
деецът е оказал помощ на пострадалия. Последното, разбира се, може да бъде
отчетено като смекчаващо вината обстоятелство, въпреки че данни в такава насока
по делото липсват.
От субективна страна правилно е преценено от СРС, че извършеното деяние
от обвиняемата В.Р.П. е осъществено по
непредпазливост и по-точно небрежност. Тя не е предвиждала настъпването на
обществено опасните последици - причиняване на телесна повреда на пострадалата
Вакареева, но е била длъжна и е могла да ги предвиди. Вината й е свързана с
обстоятелството, че поради проявената небрежност е причинила съставомерния
нежелан от него общественоопасен резултат, който е могла да избегне.
Обективният признак
на небрежността - деецът да е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасния резултат, очертава рамките на дължимото, т.е. това, което
деецът е бил длъжен да предвиди. Дължимото поведение се определя от правилата,
които регламентират съответната дейност. В настоящия случай това е Закона за
движение по пътищата и правилника за негото приложение. Тези правила очертават
границите на грижата, която В.П. е трябвало да
прояви, за да избегне настъпването на общественоопасния резултат, а именно
причиняването на телесна повреда на пострадалата, вследствие на нарушаване на
правилата за движение. Субективен признак на небрежността е възможността на
дееца да предвиди и предотврати престъпния резултат, която зависи от
конкретните обективни условия за извършване на деянието и от индивидуалните
способности на личността на дееца.
Правилен и законосъобразен се явява изводът на първоинстанционния съд, че
са налице предпоставките за приложението на чл.78а, ал.1 от НК, тъй като
обвиняемата П. е неосъждана, не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на гл.28 от НПК. За
престъплението, за което е призната за виновна в действителност се е
предвиждало наказание „Лишаване от свобода“ от 1 /една/ до 5 /пет/ години (в
редакцията, която е действала към датата на извършване на деянието, която е
по-благоприятна за дееца), като от него няма настъпили съставомерни имуществени
вреди.
При индивидуализация
на наказанието районният съд е съобразил наличието на смекчаващи
обстоятелства – добрите характеристични данни на обвиняемата П., допълнени и с характерстика пред СГС, инцидентния характер на деянието
в живота й. Следва обаче да бъдат отчетени в тази насока и финансовото
състояние, тъй като обвиняемата е безработна, родител. На следващо място необосновано
контролираният съд е взел предвид като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно
минало, доколкото същото е послужило за приложение на диференцираната процедура
по чл.78а от НК.
Следва обаче да се отчете като снижаващо
отговорността обстоятелство и изтичането на сравнително дългия период от време
от извършване на деянието до наказването на обвиняемата, който представлява
неразумен срок за разглеждане на делото и не може да бъде обвързан с
поведението на страните или сложността на делото. Именно последното според този
съдебен състав налага редуциране размера на административното наказание,
наложено на обвиняемата П.. Следва да се посочи, че
както сравнително дългото протичане на досъдебната фаза, така и съдебната, а
още повече забавеното изготвяне на мотивите за срок от почти две години са
обстоятелства, които следва да бъдат отчетени при определяне на справделиво
наказание на обвиняемата.
В
такава насока съгласно практиката на ВКС и ЕСПЧ, изтеклият неразумен срок на
продължаване на производство спрямо подсъдимия/та в случая, представлява смекчаващо вината обстоятелство, поради
което и нарушаване правото на справедлив процес в разумен срок следва да бъде
компенсирано. Адекватна и справедлива компенсация се явява съразмерното
смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия /в този смисъл р.№711 от
22.10.2007г. по н.д.№481/2007г. на III-то н.о. на ВКС, решение на ЕСПЧ по
делото Бочев срещу България, решенията по допустимост по делата Пфайфър срещу
България и Х. и И.срещу България/.
Като отегчаващо
обстоятелство правилно е отчетено причиняването на повече от едно увреждания на
пострадалата.
Размерът на
наказанието в действителност е определен при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и е около средния предвиден, но при направения
по-горе извод на съда за неразумност на срока на разглеждане на производството,
следва да бъде намален до 2 000лв. /две хиляди лева/.
Резонно долната
инстанция на основание чл.78а, ал.4 от НК не е наложила кумулативно
предвиденото наказание „Лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство“. В този смисъл е налице съответствие между извършеното престъпление и
целите на чл.36 от НК като наложеното наказание „Глоба“ е достатъчно в тази му насока, без да
е необходимо допълнително репресивно въздействие.
Законосъобразно
контролираният съд е преценил, че направените в хода на делото разноски с оглед
изхода на делото следва да се присъдят в тежест на обвиняемата П., които са и правилно изчислени.
Така, при
извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не
констатира наличието на допуснати нарушения на материалния закон или на
процесуалните правила, които да съставляват основания за неговата отменя, но
установи такива, налагащи изменение размера на наложената глоба.
Мотивиран от горното и на чл.334‚
т.3, вр. чл.337, ал.1, т.1 и чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Решение №5407/07.07.2016г. по
Н.А.Х.Д.№23423/2014г.,
СРС, НО, 16-ти
с-в като НАМАЛЯВА размера на административното наказание „Глоба“ от 3 000лв. /три хиляди лева/ на 2 000лв. /две хиляди лева/.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.....................................
ЧЛЕНОВЕ: 1....................................
2....................................