Р Е Ш
Е Н И Е
№ ,гр.Пазарджик, 27.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №3866
по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Подадена е искова молба от С.Д.Ш., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник и
съдебен адресат: адв.Г.К., с адрес: *** против А.Я.В., с ЕГН ********** ***, в
която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че с устен договор от 01.03.2010г. в
дома му в с.Величково продал на ответника за общата сума от 5000 лева следния
селскостопански инвентар: трактор ЮМЗ, дискова брана, малко руско бензиново
тракторче с въздушно охлаждане, ремарке за трактор, 5 броя търмъци за зариване
на семе, който инвентар му предал още същия ден в дома си.
Твърди, че по силата на договор
за новация на този устен договор за продажба, под формата на писмено споразумение
от 19.12.2014г., ответникът се съгласил, че му дължи остатъчна сума от 2000
лева, която следвало да му изплати в срок от една година от тази дата. Сочи, че
до днес той му е изплатил на няколко части общо сумата от 1400 лева като оставала
неизплатена сумата от 600 лева от горния негов дълг.
Моли съда да осъди ответника да
му заплати 600 лева, представляваща неизпълнената част от договор за новация,
под формата на споразумение от 19.12.2014г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяването на иска, както и сторените в настоящето
производство деловодни разноски, съгласно приложения списък.
Към исковата молба е приложено споразумението
от 19.12.2014г. и Списък на разноските на ищеца по чл.80 от ГПК. Направено е
доказателствено искане.
В срока по чл.131 от ГПК по
делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.
Предявеният иск се
поддържа изцяло в проведеното по делото съдебно заседание от ищеца и от неговия
процесуален представител. Моли се съда да уважи иска изцяло като основателен и
доказан. Претендират се разноските по делото по представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
се явява лично в съдебно заседание. Признава, че дължи на ищеца претендираната
от него сума в размер на 600 лева.
Съдът, като се запозна с
твърденията, изложени от ищеца в исковата молба и със становището на ответника в
съдебно заседание и като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
Не е спорно между страните по
делото, че на 01.03.2010г., в с.Величково, между ищеца като продавач и
ответника като купувач е бил сключен устен договор за покупко-продажба на
селскостопански инвентар, по силата на който ищецът е продал на ответника за
общата сума от 5000 лева следния селскостопански инвентар: трактор ЮМЗ, дискова
брана, малко руско бензиново тракторче с въздушно охлаждане, ремарке за трактор
и 5 броя търмъци за зариване на семе. Не е спорно и това, че още на същия ден
ищецът е предал на ответника инвентара, предмет на договора.
С писмено споразумение от
19.12.2014г., прието по делото и неоспорено, ответникът А.Я.В. се е съгласил,
че дължи 2000 лева на ищеца С.Д.Ш., във връзка с устен договор за
покупко-продажба на селскостопанска техника, а именно: трактор ЮМЗ, дискова брана,
малко руско бензиново тракторче с въздушно охлаждане, ремарке за трактор, 5
броя търмъци за зариване на семе. Страните са се договорили, че изплащането на
сумата ще стане в срок на една година, считано от сключването на
споразумението, както следва: първите два месеца ответникът ще заплаща на ищеца
по сто лева месечно, а останалите десет месеца - по 180 лева месечно. С
изпълнението на споразумението страните са приели, че нямат други спорове и
всички претенции между тях са уредени. За всяка месечна вноска страните са се
договорили, че ще изготвят писмена разписка за погасените суми.
Споразумението е подписано от
страните по него, които са изписали собственоръчно и имената си. Писменото
споразумение не е оспорено и оборено, поради което съдът приема, че то е
породило своето правно действие.
В исковата си молба ищецът
признава, че ответникът до момента му е изплатил на няколко части общо сумата
от 1400 лева. Твърди, че остава неизплатена сумата от 600 лева.
Ответникът не оспорва дължимостта
на сумата. Изслушан по реда на чл.176 от ГПК, същият заявява, че е закупил от
ищеца в дома му в с.Величково на 01.03.2010г. селскостопанския инвентар за
сумата от 5000 лева и че е получил този селскостопански инвентар. Признава, че
дължи на ищеца сумата от 600 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск с правно основание чл.183 от ЗЗД и във връзка с чл.107 от ЗЗД е процесуално
допустим, а по съществото си основателен, по следните съображения:
В конкретния случай се установи
по делото надлежното сключване на процесното споразумение от 19.12.2014г. между
ищеца и ответника и поетото от последния задължение за заплащане на
ищеца-продавач на сумата в размер на 2000 лева, представляваща част от
продажната цена на закупена от него селскостопанска техника в срок на една година,
считано от сключването му. Установи се частичното изпълнение на задължението по
споразумението, а именно плащането на сумата в размер на 1400 лева. Ответникът
призна дължимостта на остатъка от сумата в размер на 600 лева. Безспорно срокът
по споразумението е изтекъл и изискуемостта на вземането е настъпила.
Предвид гореизложеното
предявеният иск като доказан и основателен ще следва да се уважи изцяло за
претендираната с исковата молба сума от 600 лева.
Основателна е и претенцията на ищеца
за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането
на исковата молба в съда, а именно 30.09.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
Предвид изхода на делото ответникът
дължи на ищеца сторените от него разноски по делото за държавна такса и за
адвокатско възнаграждение в размер общо на 350,99 лева, съгласно представения
списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените разходни документи.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА А.Я.В.,
с ЕГН ********** ***
да заплати на С.Д.Ш., с ЕГН ********** *** сумата в размер на 600 лева,
представляваща неизпълнена част от писмено споразумение от 19.12.2014г.,
сключено между тях, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на предявяването на иска – 30.09.2019г. до окончателното й изплащане, както и
разноски по делото в общ размер на 350,99 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: