№ 7255
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20221110114626 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
В исковата молба ищецът П. АЛ. П. твърди, че за периода от м.03.2012 г. до
м.04.2013 г. ответното дружество [фирма] начислило по партида с аб.№ 264109 за
апартамент № 1, находящ се на адрес в [адрес] сума за главница в общ размер на 532,06
лева, по фактури, обективирани в табличен вид в обстоятелствената част на исковата
молба. Сочи се, че според ответника титуляр на горепосочената партида бил
наследодателя на ищеца, а от последната се претендирала 1/3 част от горепосочената
сума за главница. Излага доводи, че не дължи посочената в исковата молба сума,
поради липса на валидно облигационно правоотношение между него и ответника, а на
следващо място, тъй като задълженията били погасени с изтичане на тригодишен
давностен срок. Излага подробни аргументи в подкрепа на твърдението си, че
описаните в исковата молба вземания имат периодичен характер и се погасяват по
давност по реда на чл. 111, б.“в“ ЗЗД. По изложените в исковата молба доводи и
съображения ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящата
искова претенция. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 177,35 лева, представляваща 1/3 част
от начислена от ответника сума по партида с аб.№ 264109 за апартамент № 1, находящ
се на адрес в [адрес], за периода от м.03.2012 г. до м.04.2013 г.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество не е подало отговор и не е изразило
становище.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
1
представител е поискал постановяване на неприсъствено решение против ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в отсъствие на процесуален представител.
Освен предходното, налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 25503 от 22.03.2022 г. с тези
указания е редовно връчено на ответника/.
Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предявените
искове са вероятно основателни, предвид представените към исковата молба
доказателства – удостоверения за наследници, фактури и съобщения към фактури,
както и извлечение по партидата за начислени суми.
На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените разноски по делото. Видно от представения по делото
списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищецът е
направил разноски в размер на 50,00 – дължима и внесена държавна такса. Дължимите
банкови такси за извършения превод остават в тежест на ищеца.
Видно от договора за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и
процесуалния му представител е, че същите са се договорили, че процесуалното
представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Видно от приложения по делото
списък на разноските по чл. 80 ГПК е, че адв.Д. претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 360,00 лева. Следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл.38, ал.2 ГПК определяне размера на адвокатското възнаграждение е
изцяло в правомощията на съда, който не е обвързан от сочения от страната и
пълномощника й размер. С оглед предходното и съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът определя
възнаграждението в минималния размер на 300,00 лева, тъй като делото не е от
фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно заседание. Тази
сума следва да бъде изплатена от ответника в ползва на адв.Д..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от П. АЛ. П., ЕГН
********** срещу [фирма], ЕИК [еик], със седалище и адрес на управление: [адрес],
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 177,35 лева, представляваща 1/3 част от начислена от
ответника сума от общо 532,06 лева по партида с аб.№ 264109 за апартамент № 1,
находящ се на адрес в [адрес], за периода от м.03.2012 г. до м.04.2013 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [еик], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на П. АЛ. П., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 50,00
лева, представляваща направени разноски по производството.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [еик], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на адвокат С.Й. Д., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността:
[адрес], на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата в размер на 300,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на ищеца по производството.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3