О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година
21.01.2019
Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и първи януари Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 2998 по описа за 2018 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който особеният представител по чл.
47, ал. 6 ГПК на ответника е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140,
ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова молба е редовна, а предявените с
нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищеца писмени
документи, каквито ответникът не е представял досега по делото, както и да се
изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 698/2018 г. на СтРС.
Следва
да се даде на особеният представител на ответника възможност, най-късно в
насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да уточни неясното си
оспорване с отговора на представените от ищеца рамков договор за цесия,
пълномощно на цесионера за уведомяване на длъжниците за същата цесия, известие
за доставяне и обратна разписка към
товарителница № 67829361, като посочи ясно дали оспорва само фактите, които
ищецът иска да докаже с тези документи или тяхната истинност, а ако оспорва
последната – да посочи и какво точно оспорва на всеки от тези документи –
тяхната вярност и/или автентичност, а ако оспорва и последната – да посочи и
авторството на кой точно подпис под тях оспорва, едва след което в същото
заседание съдът ще се произнесе и по необходимостта от открИ.е на производство
по чл. 193 ГПК за проверка на тяхната истинност, ако тя се оспорва и
представилият ги ищец заяви, че ще се ползва от тях (чл.
193, ал. 2 ГПК).
Следва
да се назначи и исканата от ищеца съдебно-икономическа експертиза, която да
отговори на поставените към нея въпроси от същата в исковата молба, както и на
следните възникнали по делото въпроси от обстоятелствата му, а именно: 1/.
какъв е размера на предоставения от И. заем на ответника по процесния договор
от 28.07.2016 г., на коя дата е бил предоставен и усвоен, и в какъв размер; 2/.
извършвани ли са от ответника и/или от други лица някакви плащания за
погасяването на този заем, на И. и/или на ищеца, на кои точно дати и в какви
точно размери, поотделно и общо, както и какви точно по съдържание и размер
задължения на ответника по погасителния план и/или по договора за главница,
възнаградителни лихви, неустойки, обезщетения за забава, такси, комисиони и
прочие, са били погасени с всяко от тези плащания; 3/. какви точно по съдържание
и размери вземания по този заем, за главница, възнаградителни лихви, неустойки,
обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, са били цедирани на ищеца от И.
с посоченото в исковата му молба приложение № 1 към рамковия договор за цесия
от 16.11.2010 г.; 4/. обявяван ли е от ищеца и/или от И. процесния заем за
предсрочно изискуем, на коя дата, на какво точно фактическо основание и с какво
точно негово и/или на И. волеизявление, и уведомяван ли е ответника за тази
предсрочна изискуемост от ищеца и/или от И., на коя дата и по кой точно начин
(по пощата, с нотариална покана, с телеграма или по друг начин); и 5/. спирани
ли са плащанията за погасяването на този заем и на коя точно дата, както и
останали ли са след това непогасени от ответника суми по същия заем и с какви
точно размери поотделно за главница, възнаградителни лихви, неустойки,
обезщетения за забава, такси, комисиони и прочие, както към датата на спиране
на плащанията, така и към всяка една от следните дати – на обявяване на заема
за предсрочно изискуем, на подписване на посоченото приложение № 1 към договора
за цесия, на подаване в съда на заявлението по ч.гр.д. № 698/2018 г. на СтРС,
на подаване в съда на исковата молба по настоящото дело и на представяне на
заключението на вещото лице по делото, за отговор на които въпроси съдът не
разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което
обуславя назначаването на същата експертиза за отговор на същите (чл. 195, ал.
1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият
назначаването й ищец да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особения
представител на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на
спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА
на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в поправената
му искова молба и изразяват по същество в това, че на 01.03.2017 г. било
подписано приложение 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г., който бил сключен между И. и ищеца. По силата му, вземането
на И., което произтичало от договор за паричен заем № 2608824/28.07.2016 г., било
прехвърлено в собственост на ищеца ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична
клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза
на трети лица. И. упълномощило ищецът да уведоми длъжниците за извършената
цесия. До ответника било изпратено от И. чрез ищеца уведомително писмо с изх. №
УПЦ-П-ИАМ/2608824 от 02.03.2017 г. за цесията, чрез Б., с известие за доставяне,
на посочения в договора постоянен адрес. Писмото се върнало в цялост. На
22.05.2018 г. до длъжника било изпратено второ уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ИАМ/2608824
за извършената цесия чрез куриер, което отново се върнало в цялост, тъй като
получателят не бил открит на адреса. Ищецът се позовавал на посочената в
исковата му молба съдебна практика, според която, ако към исковата молба по иск
на цесионера, било приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, което му било връчено с препис от исковата молба, то съставлявало
надлежно съобщаване за цесията и следвало да бъде съобразено от съда, като факт
от значение за спорното право. В случай, че ответникът не бъдел намерен на
установения по делото адрес, съобщението бъдело надлежно връчено по реда на чл.
47, ал. 1 ГПК и в настоящето производство безспорно се установяло, че
задължението му, което произтичало от посочения договор, не било погасено, моли
съда да приемел, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от него,
било ирелевантно за основателността на предявените искове, защото било
предвидено в негова полза, за да го предпазело от двойно плащане на едно и също
задължение. Поради това можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена
цесия само, ако едновременно с това твърдял, че вече бил изпълнил на стария
кредитор или на овластено от него до момента на уведомлението лице. С оглед на
това фактът, кога и на кого било връчено уведомлението за цесията, не било от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се
установяло, че претендираното с исковата молба задължение не било погасено.
Процесното вземане произтичало от договор за паричен заем с № 2608824, който
бил сключен на 28.07.2016 г. между И. и ответника в съответствие със ЗПК и на
основание стандартен европейски формуляр, който бил предоставен предварително
на заемателя – ответник и съдържал индивидуалните условия на бъдещия заем и
предложение за сключването му. С подписването на договора заемодателят се
задължил да предостави на заемателя парична сума от 1500 лева, която
представлявала главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при
които кредиторът бил отпуснал кредита на кредитополучателя, се уреждали от договора.
Предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя
съставлявало изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и
създавало задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителните
вноски, които били указани по размер и брой в договора. Погасителните вноски
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, която покривала
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, която съставлявала печалбата му, като лихвеният процент бил фиксиран
за срока на договора и бил посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 1666.65 лева. Така
договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 166.65 лева.
Съгласно договора, заемателят се задължил да върне кредита в срок до 23.02.2017
г., на 15 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 111.11 лева,
като падежът на първата вноска бил на 11.08.2016 г., а на последната - 23.02.2017
г. С подписването на договора, заемателят удостоверявал, че заемодателят го бил
уведомил подробно за всички клаузи от договора, съгласявал се с тях и желаел
договорът да бъдел сключен. Съгласно чл. 16, ал. 2 от договора, заемателят
заявил, че бил запознат с тарифата за таксите на И., която се намирала на видно
място в офиса и на интернет страницата на последното. Според същата, в случай,
че заемателят забавел плащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30
календарни дни, дължал на заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер
на 9 лева. Таксата се начислявала за всеки следващ 30-дневен период, през който
имало погасителна вноска, чието плащане било забавено с повече от 30 календарни
дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни
вноски, които трябвало да заплати заемателят, не можело да надхвърлят 45 лева. На
това основание на длъжника била начислена такса от 45 лева за разходи за
събиране на вземането. Съгласно договора, заемателят се задължил в 3-дневен
срок от подписването му да предостави на заемодателя посоченото в исковата
молба обезпечение, което ответникът не бил представил и поради това му била
начислена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на 782.70 лева,
която страните се съгласили да бъдела разсрочена на 15 равни вноски, всяка по 52.18
лева, които били платими на съответните падежи на погасителните вноски. Така
погасителната вноска била в размер на 163.29 лева. На основание ЗПК и в
съответствие с договора, на длъжника била начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 26.08.2016 г. до подаване на
заявлението в съда, в общ размер на 163.81 лева, която била съвкупност от
лихвите за забава върху всяка отделна падежирала и неплатена погасителна
вноска, която включвала главница и договорна лихва. Длъжникът не бил платил
изцяло дължимия паричен заем. Сумата, която била погасена до момента, била 243.46
лева, с която били погасени, както следвало: 104.36 лева неустойка за
неизпълнение, 39.17 лева договорна лихва, 99.93 лева главница. Срокът на
договора бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска на 23.02.2017 г.
и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Ищецът входирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу ответника по договора, което съдът уважил и по
образуваното ч.гр.д. № 698/2018 г. на СтРС била издадена заповед за изпълнение,
която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обусловило
правния интерес на ищеца от предявените искове.
Искането
е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от 1400.07 лева за главница от невърнат заем по горепосочения договор за заем,
със 127.48 лева договорна лихва от 25.08.2016 г. до 23.02.2017 г., с 678.34 лева
неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 08.09.2016 г. до
23.02.2017 г., с 45 лева такса разходи, със 163.81 лева обезщетение за забава
от 26.08.2016 г. до 05.02.2018 г., и законна лихва върху главницата от
06.02.2018 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 698 описа за
Правната
квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е
нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
С
подадения в срок отговор назначеният особен представител на ответника заема
становище, че предявеният иск бил неоснователен. Оспорвал същия по основние и
размер. Оспорвал първо наличието на валидно облигационно отношение, въз основа
на което следвало да бъде ангажирана отговорността на ответника, а именно
представения от ищеца „рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.11.2010 г. По делото не били представени доказателства, че бил налице валиден
договор за цесия. В представения по делото било отбелязано, че приложенията,
съдържащи посочване на вземанията, били в електронен вид, но към делото не била
представена разпечатка на този списък, която да удостоверявала, че и вземането
към ответника било прехвърлено. Като доказателство за това не можело да бъде
ценено „потвърждение" /два броя/ от цедента, че прехвърлил на ищеца
вземането си към ответника, което произтичало от договор за заем. Посочването било
общо. Още повече, че всички вземания, които се прехвърляли, щели да бъдат
поредни приложения „приложение № 1". Недоказано оставало твърдението, че
вземането към ответника било цедирано на ищеца. Същото не било описано в
договора за цесия. Цедентът прехвърлил вземания, които били описани в
„съответното приложение 1" от 01.03.2017 г., и в което фигурирало и името
на ответника, но тъй като липсвали данни това вземане да било прехвърлено на ищеца,
нямало начин да се направи извод, че процесното вземане било прехвърлено на
ищеца, тъй като никой не можел да прехвърли права, които нямал. Рамковият
договор от 16.11.2010 г. водел до недействителност на цесията, поради
недействителност на продажбата, на основание на която била извършена, тоест
поради липса на предмет, в който смисъл било посоченото в отговора решение. Размерът
на вземането бил елемент от фактическия състав на договора за цесия и след като
не бил установен, ищецът не можел успешно да претендира сума, легитимирайки се
като титуляр на неизвестно по размер и основание вземане. Приложеното по делото
„потвърждение", освен, че не съставлявало част от договора, не определяло
/индивидуализирало/ прехвърлените вземания по размер и основание спрямо
длъжника. Налагал се извода, че договорът за цесия бил недействителен. Респективно,
че не бил годен да установи вземане в полза на ищеца. От приложеното „потвърждение"
не се установявало, че вземането произтичало именно от неизпълнение на
цитирания в исковата молба договор за заем. Още повече, че същото страдало от
съществен порок - липсвали дата и място на съставяне/и за двете потвърждения/. Според
даденото в разрешение в посоченото в отговора решение, договорът за цесия
винаги предполагал съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание,
което трябвало да бъде определено или определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените
вземания водела до недействителност на цесията, поради недействителност на
продажбата, на основание на която била извършена, тоест поради липса на предмет
- чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Отделно представеният договор за цесия не съдържал и
съществен за него елемент - цената на прехвърлените вземания. Касаело се за
нарушение на императивни материалноправни разпоредби. Дори съдът да не уважал
извода, че процесният договор за цесия бил недействителен, то липсата на
индивидуализация на конкретното вземане от ответника препятствала възможността
да се проверяло дали ищецът бил носител на правото да го реализира. Следвал
извод, че ищецът не установявал материално правната си легитимация, което имало
за резултат неоснователност на претенцията му. Оспорвал и представения частен
документ „пълномощно", а в тази връзка и надлежното уведомяване на
ответника и съпътстващите частни „листи". Липсвали доказателства цедентът И.
да бил съобщавал на ответника за прехвърляне на процесиите вземания за главница
и лихва, на ищеца, с „рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(Цесия) от 16.11.2010 г." (чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД). Това не можело да бъде
предполагано, а следвало ищецът да го докаже несъмнено. Несъстоятелни били
доводите му за противното, че бил упълномощен от цедента да уведоми от негово
име длъжниците, включително и ответника, за процесния „рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г.", още повече,
че с чл. 4.9 от него, в задължение на „продавача" било да изпрати писмени
уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия в рамките на една
календарна година, а представеното пълномощно било невалидно. Липсата на
валидно упълномощаване водело до това, че извършените от цесионера уведомления
не можели да породят правните последици на цесията и ищецът не се явявал
надлежен кредитор и активно легитимиран да води настоящия процес, още повече,
че адресът за съобщаване бил различен от този, който бил посочен в договора за заем.
В тази връзка оспорвал също така представените по делото известие за доставяне
от Б., на което бил посочен номер 7, вместо бл. 70. Липсвала и дата на
изпращане и подпис. Както и обратна разписка към товарителница № 67829361, която
била издадена от Л., поради всякаква липса на подпис и имена на съставител/куриер,
а и поради факта, че дата на изпращане и получател бил един и същ час и дата. И
за двата документа липсвало платежно/разписка за платена такса съгласно ЗСч. Освен
това не можело да се счита за валидно уведомление депозирането от цесионера на
искова молба пред съд, тъй като изричната разпоредба на чл. 99 ал. 3 ЗЗД
изисквала съобщението да бъдело извършено от цедента. Неоснователно било
съображението на ищеца, че цесията била съобщена на ответника с подаването на
исковата молба. Същата не достигнала до длъжника. Изложеното обуславяло
неоснователност и недоказаност на предявения иск, поради което моли съда да го
отхвърли изцяло.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по
делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в поправената му искова
молба, тъй като на тях е основал предявените искове за съществуване на
процесните вземания, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени
обстоятелства, твърдени от особеният му представител в отговора му, тъй като
пък на тях той е основал възраженията си за неоснователност на тези искове.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за
паричен заем № 2608824/28.07.2016 г. с предложение за сключването му, рамков
договор от 16.11.2010 г., потвърждение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, извлечение от приложение
№ 1 от 01.03.2017 г. към рамковия договор, пълномощно, уведомително писмо изх. №
УПЦ-П-ИАМ/2608824/02.03.2017 г. с известие за доставяне, и обратна разписка и уведомително
писмо с изх. № УПЦ-С-ИАМ/2608824/22.05.2018 г. с товарителница и обратна разписка.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 698
по описа за
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на особеният представител на ответника, най-късно в насроченото за
разглеждане на делото съдебно заседание да уточни неясното си оспорване с
отговора на представените от ищеца рамков договор за цесия, пълномощно на
цесионера за уведомяване на длъжниците за същата цесия, известие за
доставяне и обратна разписка към
товарителница № 67829361, като посочи ясно дали оспорва само фактите, които
ищецът иска да докаже с тези документи или тяхната истинност, а ако оспорва
последната – да посочи и какво точно оспорва на всеки от тези документи –
тяхната вярност и/или автентичност, а ако оспорва и последната – да посочи и
авторството на кой точно подпис под тях оспорва, едва след което в същото
заседание съдът ще се произнесе и по необходимостта от открИ.е на производство
по чл. 193 ГПК за проверка на тяхната истинност, ако тя се оспорва и
представилият ги ищец заяви, че ще се ползва от тях.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно-икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при
страните и в счетоводствата на ищеца и И., както и там, където това стане
необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички
въпроси към тази експертиза в исковата молба и обстоятелствената част на
настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ищеца по
сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на
призовката с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по
делото на платежния документ, удостоверяващи внасянето му, като му указва, че
ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде
изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава
по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 20.02.2019 г. от 11.30
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, на ищеца да се изпрати и препис от отговора на особеният
представител на ответника. За същата дата да се призове и вещото лице, след
внасяне от ищеца на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: